№ 2298
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110170082 по описа за 2022 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от *** ЕИК *** срещу С. С. Н. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземания по договор за потребителски кредит №
40008844267 от 04.04.2022 г.
Съдът намира, че следва да откаже издаване на заповед за следните суми: неплатени
такси в размер на 30,00 лв., възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 70,00 лв.,
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 90,00 лв. по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в
полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо
валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или
добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните
(каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
Съгласно сключения между страните договор и чл. 15 от общите условия към
договора за потребителски кредит таксата за допълнителен пакет услуги, която е
незадължителна за сключването на договора, се прилага при следните условия, като:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и за отлагане на
вноските по кредита. Таксата за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при
сключване на договора, а заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата
се включва в ежеседмичната вноска.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора – чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга очевидно няма. В частта
1
по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата попада в
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да
предостави заемната сума. В частта относно таксата за събиране на кредита следва да се
посочи, че тя също е във фиксиран размер и не зависи от реалните разходи, които биха се
направили, което води до извод, че по същността си не представлява заплащане на цена за
услуга, а предварително уговорено задължение на потребителя за заплащане на
възнаграждение на кредитора. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна
услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите
/ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за
единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски заем, чрез
стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на „потребител“, затова съдът
е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф първи от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от
Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, каквито несъмнено са процесните.
Съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на такси за
събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи
никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса,
защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива
неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо,
посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да
се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.
С оглед изложеното, подаденото заявление е неоснователно в посочените по-горе
части.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от *** ЕИК *** срещу С. С. Н., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземания по договор за потребителски кредит №
40008844267 от 04.04.2022 г., а именно: неплатени такси в размер на 30,00 лв.,
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 70,00 лв., възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 90,00 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчването му пред СГС.
2
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3