№ 6
гр. Тополовград , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Иван Х. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Х. Христов Гражданско дело №
20202320100104 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
Т. Д. И. от с.С., общ.т., ул.”С.п.” № 22 с ЕГН ********** против А. Н. А. от
к.С., общ.т., ул.”С.п.” № 12, с ЕГН **********, с правно основание чл.124
ал.1 и и чл.537 ал.2 от ГПК – установителен иск и иск за отмяна на
нотариален акт.
Обстоятелствата, на които ищеца основава претендираните права и
предявения иск са следните:
Ищецът твърди, че заедно с ответника са наследници на Х.Ю.Х., бивш
жител на село С., починал на 26.04.1958 г. – техен дядо. Твърди се , че
наследодателят е имал четири деца, като ищеца е син на дъщеря му М.М., а
ответникът е син на наследодателя Н.А.Т. На наследниците е било
възстановено правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ
се в землището на село С., общ.т., а именно: поземлен имот с идентификатор
66487.32.41, стар № 032041, с площ от 7300 кв.м., шеста категория, в
местността „Цигански гробища“, НТП – нива, при съседи: имоти с №№
66487.32.40, 66487.32.18; 66487.32.17; 66487.32.42 ; 66487.32.226. Ищецът
1
твърди, че при посещение в Общинска служба земеделие за снабдяване със
скица на имота е разбрал, че с нотариален акт № 1, том четири, рег.№ 849,
дело № 365/07.07.2015 г. на съдията по вписванията при Районен съд –
Тополовград ответникът е бил признат за едноличен собственик на имота, въз
основа на давностно владение. Ищецът твърди, че ответникът не е имал
основание да се сдобие по такъв начин с право на собственост, тъй като не е
упражнявал самостоятелно давностно владение в продължение на повече от
десет години. Ищецът твърди, че до 2012 г. имотът не е бил обработван от
никого, а само той е косял трева от него. След 2012 г. имотът е бил разоран от
земеделски производител от селото, който е обработвал целия блок и е
сключил договор за наем с ответника, но в качеството му на наследник, а не
на едноличен собственик и със задължение да предостави на всички
наследници частта им от договорения наем. Ищецът твърди, че всяка година
си е търсил своята част, но ответникът така и не му я дал. Твърди, че след
като е разбрал, че ответникът без знанието на наследниците се е снабдил с
нотариален акт, за него се е породил правен интерес да иска отмяната на този
нотариален акт. Ищецът твърди, че е собственик на 1/16 идеална част от
процесния имот, видно от удостоверението за наследници.
Поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по
наследство върху 1/16 идеална част от процесния недвижим имот.
Моли съда на основание чл.537 ал.2 ГПК да измени нотариалния акт за
собственост върху процесния недвижим имот, като го отмени в частта му над
1/16 идеална част от признатото право на собственост.
Претендира да й бъдат заплатени разноските по делото.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника на 09.07.2020 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.
131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адв.К.С. от
АК – Ямбол е представил отговор на исковата молба, в който твърди че
исковата молба е нередовна, като твърди че е налице необходимо другарство,
като съдът в определението си от 09.10.2020 г. не е уважил това искане, като е
изложил подробни съображения. Оспорва иска и като неоснователен.
Ищецът редовно призован, явява се в съдебно заседание, заедно с
2
адв.Краев от АК – Ямбол, поддържа иска.
Ответникът, редовно призован, явява се лично в съдебно заседание,
заедно с адв.Спирова от АК – Ямбол и оспорва иска като неоснователен.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за наследници № 3 от 21.01.2020 г. ищецът Т.
Д. И. и ответникът А.Н.И. са наследници на Х.Ю.А., б.ж. на село С., общ.т.,
починал на 26.04.1958 г. – техен дядо. Наследодателят е имал четири деца,
като ищецът е син на дъщеря му М.А.М., а ответникът е син на наследодателя
Н.А.Т. С Решение № СН 178 на Поземлена комисия – т. от 28.04.1999 г. на
наследниците на Х.Ю.Х. е възстановено правото на собственост върху
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 66487.32.41, стар №
032041, с площ от 7300 кв.м., шеста категория, в местността „Цигански
гробища“, НТП – нива, при съседи: имоти с №№ 66487.32.40, 66487.32.18;
66487.32.17; 66487.32.42 ; 66487.32.226. При посещение на ищеца в Общинска
служба земеделие за снабдяване със скица на имота, той е разбрал, че с
нотариален акт № 1, том 4, рег.№ 849, дело № 365 от 2015 г. на съдията по
вписванията при Районен съд – Тополовград ответникът А. Н. А. е бил
признат за едноличен собственик на имота по давностно владение.
По делото бяха разпитани седем броя свидетели – двама по искане на
ищеца и петима по искане на ответната страна. От показанията на
свидетелите И.И. и А.Г. става ясно, че процесната нива от 7 дка се намира в
местността „Цигански гробища“, като до 2011 г. същата не е била
обработвана, а след това е била разорана от земеделски производители. От
показанията на св.А.У. става ясно, че същият е сключил договор от 2016 г. за
обработване на нивата и същият твърди, че само ответникът се е интересувал
от земята. От показанията на св.М.И. и А.А., които са роднини със страните
по делото става ясно, къде се намира нивата и че не са чували за спорове за
тази нива между ищеца и ответника. От показанията на свидетелките С.Б. и
Е.У. – земеделски производители става ясно, че същите са обработвали тази
нива, едната от 2013 г., а другата от 2015 г. и същите са сключвали с
договорите с ответника А.А. и на него са давали рентите.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
3
доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът
достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК съединен с искане по реда на чл.537 ал.2 от ГПК. Искът е допустим, тъй
като е предявен от лице имащо правен интерес от това. В случая наличието
му се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните
правен спор, доколкото е заявено оспорване на предявено от ищеца право на
собственост. Ето защо искът се явява допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Искът по чл.124 ал.1 от ГПК е правен способ на защита на правото на
собственост, чрез който ищеца предявява пред съда искане да се установи със
сила на присъдено нещо защитавано вещно право, срещу лицето, което
оспорва или смущава това право. Установителният иск има за цел да разреши
възникнал правен спор относно конкретно вещно право и установи със сила
на присъдено нещо действителното положение в отношенията между
спорещите страни по повод на вещта. В производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правния интерес, а ответникът –
фактите, от които произтича правото му. В случая се установи, че ответникът
се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот,
по силата на който е бил признат за собственик на основание давностно
владение. В случая се касае за наследствен недвижим имот и до доказване на
противното следва да се приеме, че наследникът който го ползва е владелец
на своята част и държател на частите на останалите наследници, т.е. владее
имота както за себе си, така и за останалите наследници. От тук се налага
извода, че за начало на придобивната давност, респективно за евентуалното
придобиване на собствеността върху целия имот на оригинирано основание,
би могло да се говори само и единствено при положение, че ползващият
имота наследник – съсобственик в един момент е изменил основанието, на
което основава фактическата си власт и е заявил по недвусмислен начин
своето намерение спрямо останалите, а именно че отрича правото на другите
съсобственици и тази негова воля задължително трябва да е достигнала до
тяхното съзнание. От доказателствата по делото обаче не може да се извлече
обоснован и убедителен извод в този смисъл, за да е налице такава промяна в
намерението се предполага предприемане на недвусмислени по своя характер
4
действия, например недопускане на ищеца в имота и/или подобни действия,
чрез които да му бъде дадено по категоричен начин да разбере, че владението
му е отблъснато. Напротив, доказателствата по делото сочат точно обратното.
За процесния имот има издадено решение на Поземлена комисия – т. и този
имот е възстановен на наследниците на Х.Ю.Х., като такива са безспорно
страните по делото. Това решение представлява стабилен влязъл в сила
административен акт и за да бъде съборен по начина, по който го е направил
ответника, т.е. да може да докаже придобивна давност в негова полза е
необходимо освен да е минал изискуемия от закона десет годишен срок, той
също да е променил анимуса си, като е отхвърли владението на всички
останали наследници и е започнал да владее имота само за себе си, като тази
промяна в намерението да е била доведена до знанието на всички
собственици. В хода на съдебното дирене бяха разпитани свидетели, от
показанията на които безспорно се установи, че по никакъв начин това
намерение за своене за себе си не е доказано. Процесният имот до 2011 г.
въобще не е бил обработван. Св.Б. казва, че е обработвала процесния имот,
като по никакъв начин тя не конкретизира за кой имот става дума, нито по
площ, нито по местоположение. Тя заявя, че обработва тази земя от 2013 г.,
като е сключила договор с ответника и този факт се потвърждава и от св.и.,
който казва, че имота се е обработвал след 2011 г. Св.У., която обработва
земята в едно стопанство със св.Б. казва, че обработват земята от 2015 г. Св.У.
заявява, че обработва земята от 2016 г. Снабдяването с нотариалния акт е
станало на 07.07.2015 г. и по този начин ответникът не може да докаже
десетгодишен давностен срок, изтекъл в негова полза, който той се е опитал
да докаже пред нотариуса. В нотариалното производство свидетелите са
твърдяли, че той лично е обработвал процесния имот, което по никакъв начин
не се доказа в съдебното производство. Св.Б. заяви, че ответникът е сключил
тези договори в качеството си на наследник. Предвид на това, съдът счита, че
ищецът по никакъв начин не е загубил правното си основание, в качеството си
на наследник и има дял от процесния имот, а именно: 1/16 идеална част,
поради което този иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху
недвижим имот придобит по давност, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл.179 ал.1 от ГПК, относно констатациите на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост. При оспорване на
5
признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от
оспорващата страна, в случая ищеца. Според практиката на ВКС се
предвижда отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл.537 ал.2 от
ГПК, като се приема, че с тези актове се констатира право на собственост, въз
основа на факти които в исковото производство са оборими и при уважаване
на иск за собственост издадения констативен нотариален акт подлежи на
отмяна. Предвид изложеното по-горе и основателността на предявения
установителен иск следва да бъде отменен и нотариалният акт за собственост
на недвижим имот в частта му над 1/16 идеална част от признатото право на
собственост.
При този изход от делото следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на разноски в настоящото производство, а именно: 350 лв. за
адвокатско възнаграждение, плюс 25,00 лв. внесена държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ТгРС сумата
от 25,00 лв. държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. Н. А. с ЕГН **********
от с.С., общ.т., ул.”С.п.” № **, че Т. Д. И. с ЕГН ********** от с.С., общ.т.,
ул.”С.п.” № ** е собственик по наследство на 1/16 идеална част от следния
недвижим имот, находящ се в землището на с.С., общ.т.: поземлен имот с
идентификатор 66487.32.41, стар № 032041, с площ от 7300 кв.м., шеста
категория, в местността „Цигански гробища“, НТП – нива, при съседи: имоти
с №№ 66487.32.40, 66487.32.18; 66487.32.17; 66487.32.42 ; 66487.32.226.
На основание чл.537 ал.2 от ГПК ИЗМЕНЯ нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1, том ІV, рег.№
849, дело № 365/2015 г., с който А. Н. А. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: с.С., общ.т., ул.“С.п.“ № ** е признат за собственик по давностно
владение на недвижим имот, находящ се в землището на с.С., ЕКАТТЕ
66487, общ.т., нива с площ от 7,300 дка, шеста категория, находяща се в
местността „Цигански гробища“, представляваща имот № 032041 по КВС на
6
село С., при граници: имот № 032040, имот № 000220, имот № 032015, имот
№ 032017 и имот № 032018, като го ОТМЕНЯ в частта му над 1/16 идеална
част от признатото право за собственост.
ОСЪЖДА А. Н. А. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. И. направените от него
разноски по делото в общ размер на 350,00 лв./триста и петдесет лева/ - за
възнаграждение на адвокат плюс 25,00 лева/двадесет и пет лева/ – държавна
такса.
ОСЪЖДА А. Н. А. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТгРС – бюджета на
съдебната власт 25,00 лв. /двадесет и пет лв./ държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
7