Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
…........................ 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При
участието на секретаря Теодора Чавдарова и прокурора Александър Атанасов,
разгледа докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД № 2028/2022 г. по
описа на Административен съд – Варна и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ вр. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по жалба на Директор Дирекция “Инспекция по труда” - Варна против Решение № 966/13.07.2022г.,
постановено по АНД № 1105/2022 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 03-2100319/30.12.2021 година на Директор
Дирекция “Инспекция по труда” - Варна, с което на „// КОНСЕРВ 68” ООД, ЕИК *** за
нарушение на чл. 107р ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание „имуществена санкция" в размер на 4 000 лева, на основание чл.
416 ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.
С жалбата се
прави искане за отмяна на обжалваното решение и при установяване
основателността на изложените от касатора доводи, след отмяна на решението на
първостепенния съд, да се постанови друго, с което процесното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, ведно със законните последици от
това. Моли да бъде преквалифицирано деянието и да се прецизира
административното обвинение. Претендират се разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание касаторът се представлява от надлежно упълномощен представител –
старши юрисконсулт Б. Н., който в пледоарията си по съществото на касационния
спор изцяло поддържа жалбата, като прави и възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Ответникът по касация –
„// КОНСЕРВ 68“ ООД, гр. Варна, чрез процесуален представител – адв. Т. П. в
писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли въззивното
Решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание процесуалният представител
поддържа отговора и претендира разноски за настоящата инстанция, като представя
доказателства за плащането на възнаграждението.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Настоящият състав на
съда, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и
служебно, съобразно разпоредбата на чл.218 ал. 2 АПК, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството – ответник по касация е санкционирано за нарушение на чл. 107р,
ал. 2 от КТ. С НП № 03-2100319/30.12.2021 г.
издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Варна му е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 4000.00 лева на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 414 ал. 1 от КТ.
Изпълнителното деяние е - дружеството, в качеството на предприятие ползвател по
смисъла на § 1 т. 18 от ДР на КТ, е имало наети 11 лица по трудово
правоотношение, а през месец май 2021г. в него са полагали труд общо 8
работника, изпратени от „Д.М.97“ООД – предприятие, което осигурява временна
работа. Сред тези 8 лица е и В.В.И., на длъжност „работник консервна фабрика“, постъпила на
работа на 25.05.2021г. при проверката било установено, че за месец май в
предприятието-ползвател общият брой на изпратените от „Д.М.97“ООД временни
работници са повече от 30% от общия брой на работниците и служителите на „//
КОНСЕРВ 68“ ООД. Посочено е, че нарушението е извършено на 25.05.2021г.
Районният съд е отменил НП с аргументите, че санкционираното предприятие
попада в категорията „предприятие ползвател“, но в административната преписка
липсват данни за това, че в трудовите договори, сключени с „Д.М.97“ООД е
уговорено тези лица да бъдат изпратени в друго предприятие за извършване на
временна работа, както писмен акт, с който същите да бъдат изпратени от
предприятието в друго. На следващо място е прието, че на посочената в НП дата
на извършване на нарушението – 25.05.2021г., когато Иванова е изпратена на
работа в „// КОНСЕРВ 68“ ООД, изчисленията показват, че 30% от 11 броя
работници е 3.3, т. е. още с четвъртия работник въззивното дружество би
нарушило чл. 107р ал. 2 от КТ и когато тя постъпва като осми работник, вече е
нарушена посочената норма и това е станало с постъпването на четвъртия
работник, а не с нейното постъпване. В този смисъл липсват данни за датата на
извършване на нарушението, тъй като посочената не е неговата дата. Освен това,
съдът е приел, че не е установено по делото от коя дата са приети в
предприятието ползвател да работят въпросните 8 лица, тъй като именно това е
времето на извършване на нарушението. За да бъде установено нарушение на чл.
107р ал. 2 от КТ е необходимо да се посочат поименно работниците и служителите,
изплатени от предприятие осигуряващо временна заетост в предприятието ползвател,
както и данни за съдържанието на трудовите договори на всяко едно от лицата.
Съдът се е позовал и на санкционната разпоредба на чл. 414 ал. 1 от КТ, въз
основа на която е ангажирана отговорността на работодател. Работодател в случая
е дружеството, което осигурява и изпраща на временна работа работниците, а не
предприятието ползвател. Като е приел, че е налице липса на пълно, точно и ясно
описание на нарушението, непосочване на всички относими към съставомерността
факти и обстоятелства, съдът е отменил обжалваното НП.
Оспореното решение е
правилно.
Изводите на районния
съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства
по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност, и изцяло се споделят от настоящия тричленен състав на
Административен съд - Варна, поради което препраща към тях на основание чл. 221
ал. 2 изр. 2 АПК.
Наведените в касационната жалба
доводи за съставомерност на извършеното са неоснователни и не обосновават наличие
на касационни основания по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение
и потвърждаване на наказателното постановление. Твърденията са, че е безспорно установено към
момента на проверката работници, които са в трудови правоотношения с „Д.М.97“ООД,
които полягат труд в полза на „// КОНСЕРВ 68“ ООД, в обект, стопанисван от
последното. Отношенията между двете дружества били уредени с договор от
01.01.2021г.той доказвал отношения, регулирани по реда на Раздел VIII“в“ от
КТ, но в отклонение на императивните изисквания за такъв вид договори, в което
се изразявало констатираното нарушение. Твърди се, че неправилно в съдебното
решение се приема, че НП е незаконосъобразно защото не са посочени работниците,
полагали труд в предприятието ползвател, тъй като за нарушението е важно броят
да не надвишава 30% от общия брой работници. Твърди се също, че тъй като става
въпрос за продължавано нарушение, което се осъществявало с едно деяние, при
което субектът осъществява непрекъснато състава на нарушението през определен
период от време, като създавал по този начин едно противоправно състояние,
което продължавало до неговото прекратяване. Позовава се на чл. 415е от КТ,
като твърди че е налице възможност за настоящата инстанция да преквалифицира
деянието.
Настоящият състав на
съда намира, че не са налице основания за преквалифициране на деянието, по
начина който е поискано от касационния жалбоподател, тъй като дори да бъде
прието, че нормата на чл. 415е от КТ дава такова право, то това не би довело до
саниране на другите установени пороци на НП. В
административнонаказателното производство пълното описание на нарушението,
както в АУАН, така и в самото наказателно постановление, е от изключително
значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед
гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това
е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на наказателното
постановление не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно
нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и
обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова. Липсата на прецизно
описание на извършеното нарушение е съществено процесуално нарушение, тъй като
не само лицето не би могло да разбере за какво точно е обвинено, но и съдът се
поставя в невъзможност да извърши проверка за законосъобразността на оспореното
наказателно постановление. За да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление следва да съдържа законово определен
минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН. Недопустимо е императивно
изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път, като
следва да бъде отбелязано, че не само пълната липса на релевантни факти, но и
частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с
ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
Предвид горното, се налага извод,
че районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не
страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.
При този изход на спора и своевременно
заявеното искане претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски
е основателна. Съгласно представените доказателства, „// КОНСЕРВ 68“ ООД претендира
разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция.
На основание чл. 221 ал. 2, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 966/13.07.2022г., постановено по АНД
№ 1105/2022 г. по описа на Районен съд гр. Варна.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна да
заплати на „// КОНСЕРВ 68“ ООД, ЕИК ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: -----------, представлявано от управителя И.М.А.сума в размер на 500
/петстотин/ лева, представляваща разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.