ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 77
гр. София, 28.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20211800900101 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „В.-2003“ ЕООД срещу „К.“ ЕООД, с която са
предявени обективно съединени искове за плащане на сумата от 54000 лв., с която
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, представляваща
възнаграждение за ползване през периода от 20.10.2016 г. до 20.03.2017 г. на булдозер
КОМАЦУ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба са
изложени твърдения за сключен на 19.10.2016 г. между страните предварителен договор за
продажба на изплащане на земеделска и горска техника, по силата на който ищецът като
продавач предоставил на 20.10.2016 г. на ответника като купувач ползването на булдозер
КОМАЦУ срещу задължението на ответника да доставя дървесина, чиято стойност се счита
за вноски за цената по договора. Ответникът обаче направил само 6 доставки на дървесина
на обща стойност 36950.16 лв. /при цена по договора 60000 лв. без ДДС/, след което спрял
изпълнението на договора. Въпреки наличието на основания за разваляне на договора от
страна на ищеца той не направил това, ответникът обаче, въпреки че бил неизправна страна
по договора, претендирал, че е развалил договора /което се оспорва от ищеца/. С оглед
наличието на съдебни спорове между страните и невъзможността да уредят отношенията си
доброволно се предявяват настоящите искове, като исковата сума се претендира като
дължима за ползването на булдозера от ответника за сочения период поради това, че
договорът бил развален на 20.03.2017 г. поради виновно неизпълнение на ответника.
Ответникът е оспорил исковете, изложил е доводи за неоснователност на същите и е
навел възражение за прихващане със сумата от 36950.16 лв. /стойността на доставената
дървесина/ с твърдение, че договорът е развален поради виновното неизпълнение на ищеца.
1
В отговора на исковата молба ответникът е поискал спиране на производството по
настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. №
161/2020 г. по описа на СОС. Във връзка с това искане ищецът в допълнителната искова
молба е направил искане за съединяване на двете дела за общо разглеждане.
Към настоящия момент е приключила процедурата по размяна на книжа по
настоящото дело и съдът следва да прецени налице ли са основания за насрочването му в о.
с. з., както и да направи преценка относно наличието на основания за спиране на настоящото
производство или за съединяването му с т. д. № 161/2020 г. по описа на СОС за общо
разглеждане.
Факт, служебно известен на настоящия докладчик е, а и е видно от изисканите от
съда във връзка с горните искания на страните преписи от искова молба и допълнителна
такава, отговор на искова молба и допълнителен такъв, определение за насрочване на т. д.
№ 161/2020 г. по описа на СОС и справка от деловодната система на съда относно
движението на това дело, че в СОС е висящо и т. д. № 161/2020 г. между същите страни и с
предмет същото спорно правоотношение. Ищец по това дело е „К.“ ЕООД /ответник по
настоящото дело/, който е предявил искове за плащане на сумата от 36950.16 лв.,
представляваща стойността на доставена дървесина като част от продажната цена по
предварителен договор за продажба на земеделска и горска техника от 19.10.2016 г.,
сключен с „Венци-2003“ ЕООД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на подаване на исковата молба, както и акцесорни искове за плащане на мораторна
лихва върху горната сума с посочени размери и периоди. Исковете са основани на същите
фактически твърдения и правни доводи, които са изложени в отговора на исковата молба по
настоящото дело и на които се основава и възражението му за прихващане по същото.
Ответник по делото е „В.-2003“ ЕООД /ищец по настоящото дело/, който е оспорил исковете
със същите фактически твърдения и правни доводи, на които основава исковата си молба по
настоящото дело, и е направил възражение за прихващане със сумата от 54000 лв.,
представляваща възнаграждение за ползване през периода от 20.10.2016 г. до 20.03.2017 г.
на булдозер КОМАЦУ, предоставен за ползване на „Клен лес“ ЕООД по силата на
предварителен договор за продажба на земеделска и горска техника от 19.10.2016 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, като възражението е основано също на
твърденията и доводите, изложени и по настоящото дело.
Видно от определението за насрочване на т. д. № 161/2020 г. по описа на СОС, съдът
е обсъдил наведеното от ответника по това дело възражение за прихващане, допуснал е
доказателства във връзка с наведените фактически твърдения, на които се основава това
възражение и е указал, че ще се произнесе по същото с решението по същество, с което е
приел за разглеждане така наведеното възражение /въпреки липсата на изричен диспозитив в
тази насока/.
Съобразно изложеното двете дела са с почти идентичен предмет /по-конкретно –
предметът на настоящото дело се поглъща изцяло от този по т. д. № 161/2020 г. по описа на
2
СОС, доколкото по последното се претендират и суми по акцесорни искове извън тези,
предмет на настоящото дело/, поради което по-късно заведеното дело, а именно настоящото,
следва да бъде прекратено /чл. 126, ал. 1 ГПК/. Това е така, тъй като всяка от страните би
получила еднаква защита и по двете дела, независимо че в единия случай защитава правото
си чрез иск, а в другия – чрез възражение. Има определена категория права, за чието съдебно
предявяване не е нужен иск, а е достатъчно възражение. За някои права законът изрично
допуска това, но и по общо правило това е допустимо, ако правото на ответника налага да се
отхвърли искът изцяло или частично, или да се обуслови осъждането на ответника от
удовлетворяване на негово насрещно вземане спрямо ищеца. Насрещните вземания на
ответника, въз основа на които той прихваща, са именно права, за чиято съдебна защита не е
необходимо предявяването на иск, а е достатъчно възражение. Според чл. 298, ал. 4 ГПК
силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на разрешените с решението
искания и възражения за прихващане и право на задържане. Ето защо в случая защитата,
която „Венци-2003“ ЕООД ще получи чрез произнасяне на съда по исковете, предявени от
него по настоящото дело, ще бъде идентична с тази, която ще получи чрез произнасяне на
съда по възражението за прихващане, наведено от него по по-рано заведеното т. д. №
161/2020 г. по описа на СОС, както и защитата, която „Клен лес“ ЕООД ще получи чрез
произнасяне на съда по възражението за прихващане, наведено от него по настоящото дело,
ще бъде идентична с тази, която ще получи чрез произнасяне на съда по предявените от него
по по-рано заведеното т. д. № 161/2020 г. по описа на СОС искове.
С оглед изложеното не са налице основания за спиране на настоящото производство
или за съединяването му за общо разглеждане с т. д. № 161/2020 г. по описа на СОС, а са
налице такива за прекратяване на настоящото производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „В.-2003“ ЕООД за съединяване на
производството по настоящото дело с производството по т. д. № 161/2020 г. по описа на
СОС за общо разглеждане, както и искането на „К.“ ЕООД за спиране на производството по
настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. №
161/2020 г. по описа на СОС.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 101/2021 г. по описа на СОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3
4