Решение по дело №4905/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№4428/2.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.Варна 2.11.2017г.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на десети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№4905/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищцовото дружество „Ф****” ЕАД твърди, че ответницата С.В. на 5.02.2011г. е сключила с третото не участващо в производството лице „Б****“ ЕАД договор за покупка на кредит на стоки или услуги №****, по силата на който търговското дружество е отпуснало на ответницата заем в размер на 629.37лв., а тя се е задължила да погаси кредита на десет равни месечни вноски съгласно погасителен план, като крайния падеж на цялото задължение е 5.12.2011г. Сочи се, че на 8.07.2014г. кредиторът е прехвърлил вземането си на ищеца, който по силата на предоставеното му пълномощно за това е направил опит да уведоми ответницата за цесията, но изпратените известия са биле върнати в цялост, като се сочи, че с връчване на книжата по настоящото дело следва да се счита, че ответницата е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземането. Ищцовото дружество сочи, че по реда на чл.410 от ГПК в рамките на ч.гр.д.№**** на ВРС е претендирало останали дължими суми по заемния договор в размер на 132лв. главница, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на сумата, 67.87лв. лихва за забава за времето от 6.12.2011г. до 18.11.2016г., което искане е било уважено, но ответницата в дадения й срок е възразила срещу дължимостта на сумите и поради това се предявява настоящия установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца посочените суми  и се моли да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответната страна по реда на чл.131 от ГПК е подала отговор, в който оспорва претенцията като сочи, че на първо място не е възниквало договорно отношение между нея и праводателя на ищеца, тъй като заемния договор не е подписан от С.В., а тя е подписала само съпътстващи го документи. На второ място, се сочи, че дори и да се приеме, че между страните е възникнало договорно отношение, то същото е нищожно като противоречащо на чл.**** от ЗПК действал към момента, тъй като към договора не е бил приложен погасителен план с изискуемото се по закон съдържание относно компонентите на погасителните вноски. Сочи се също така, че договорът не съдържа информация до кредитополучателя, че има право на отказ от договора и срокът за същия съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК. Сочи се също така, че на ответницата не е била предоставена възможност за сравнение с други продукти на кредитора. Оспорва се също така извършването на цесия, като се сочи, че при цедирането не е описано кои задължения, по кои договори и с кои лица се прехвърлят при подробно описание. На последно място се сочи, че и към момента има надплащане от страна на ответника и се моли претенцията да се отхвърли.

Съдът приема, че предявения иск  намира правното си основание в чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства приема от фактическа и правна страна при условията на чл.235, ал.2 от ГПК за установено следното:

По делото е приложено ч.гр.д.№***** на ВРС, ХІІ състав в рамките на което съдът се е произнесъл в полза на ищеца уважавайки цялото му искане и присъждайки и сторените в него производство разноски.

Ищеца за доказване на вземането си е представил копие от договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-**** (л.6-7) по силата на който „Б**** ЕАД е предоставила на ответницата сумата от 629.37лв. като цена на стока, която е следвало да бъде върната на кредитора по посочен в договора погасителен план в срок до 5.12.2011г. Договорът е двустранно подписан от страните по него, поради което следва да се приеме, че е породил за сключилите го изложените в него задължения и права, а именно търговското дружество е предоставило на физическото лице сумата от 629.37лв, а то е поел задължение да върне същата на десет равни месечни вноски до 5.12.2011г. От друга страна договорения краен срок на погасяването на задължението към момента на инициране на заповедното производство е настъпил, като по този начин за длъжника е било на лице задължение да заплати всяка една от вноските.

Посочените права и задължения са прехвърлени с договор за цесия от 8.07.2014г.(л.8-14), като търговското дружество кредитор-„Б**** ” ЕАД е прехвърлило на „Ф****” ЕАД вземания на неустановена обща стойност-пар.3, ал.1 от договора. Настоящия състав не възприема договора за цесия, като редовен по смисъла на закона с оглед установената трайна съдебна практика, поради това, че в него не е индивидуализирано конкретно процесното вземане, а е записано че се прехвърля портфолио от вземания и то в неустановен общ размер. Договора в същия параграф съдържа уговорка, че същите вземания са посочени в приложение №1, като то е представено по делото, но в него също не са посочени конкретни по размер на вземания, а само са посочен номера най-вероятно на кредитни договори сред които и номера на договора за кредит и на ответницата. Следва да се има предвид обаче, че ответника е направил множество признания на отделните елементи от отношенията между страните и прехвърлителя на вземането, като спорно в отношенията между страните е останало само това редовен ли е договора. По този въпрос съдът приема следното:

По възражението на ответника, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК, съдът намира следното:

Видно от приложения по делото договор, че същият съдържа информация за броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва погасителен размер, съдържащ разпределението на отделните суми във вноските. С оглед изложеното, липсва яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена и преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от потребителя плащания. По изложените съображения съдът намира, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, т. 12 от ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, и поради това на основание чл.22 от ЗПК е недействителен.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да се вземе предвид направено от от ответника признание на верността на изчисленията на ищеца по отношение на дължимите суми от 132.02лв. главница и 67.87лв. лихва за времето от 6.12.2011г. до 18.11.2016г.

Предвид изложеното решаващия състав приема, че предявения иск следва да бъде уважен до посочената сума от 132.02лв. представляваща останала неизплатена стойност на кредита по смисъла на вече цитирания чл.23 от ЗПК, а за разликата от 67.87лв. до сумата от 199.89лв. представляваща договорна лихва за забава за времето от 6.12.2011г. до 18.11.2016г. искът следва да се отхвърли.

Предвид изхода от спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и следните суми представляващи разноски по заповедното и по настоящото производства:

111.22лв. по заповедното производство

148.60лв. по исковото производство

Ищецът от своя страна следва да заплати на ответника разноски съответстващи на отхвърлителната част в размер на 76.40лв.

Ето защо, съдът 

Р Е Ш И

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Ф**** *** и С.Ж.В. ЕГН********** ***, че последната дължи на ищцовото търговско дружество сумата от 132.02лв. останала незаплатена главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги от 5.02.2011г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда-30.11.2016г. до окончателното й изплащане, присъдена по ч.гр.д.№**** състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата от 67.87лв. представляваща разлика до претендираните 199.89лв. и търсена като договорна лихва за забава за времето от 6.12.2011г. до 18.11.2016г.

ОСЪЖДА С.Ж.В. ЕГН********** ***  да заплати на „Ф**** *** сумите от 111.22лв. разноски по заповедното производство и 148.60лв. разноски по исковото производство.

ОСЪЖДА „Ф**** *** да заплати на С.Ж.В. ЕГН********** ***  да заплати на  сумата от 76.40лв. разноски по исковото производство съответстващи на отхвърлителната част.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: