Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
гр.Плевен, 13 октомври 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, II-ри състав,
в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 470 по описа за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на Н.П.П. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М.С. ***, против
Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“
от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2020, изх. № 02-150-6500/208 от 19.04.2021 г.
по описа на ДФЗ, издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
С писмото е
отказано финансово подпомагане в за кампания 2020 по направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ на
основание чл.17, ал.2, т.4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 год.
С подадената жалба
се оспорва горният административен акт.Излагат се доводи, че не са налице
твърдените от органа основания за отказ на заявеното подпомагане, в която
връзка се твърди неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се
съображения, че от уведомителното писмо не става ясно кои точно от одобрените
за подпомагане животни не са налице и се твърди, че към датата на подаване на
жалбата жалбоподателя разполага с всички необходими документи за животните,
които са посочени в заявлението за подпомагане за кампания 2020 год. и същите
са налице. Сочи се, че заявлението за подпомагане фактически се попълва от
служители на фонда, въз основа на представени от кандидатите документи, поради
което, ако в него е налице пропуск, то той не е по вина на жалбоподателя.
Изложени са доводи
за незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като в същия не се съдържат
фактически основания, а само правни и липсва конкретизация на липсващите
животни, които могат да се идентифицират по ушна марка. Ето защо се твърди
нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК изразяващо се в липса на мотиви. Твърди се
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а
именно нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като АО не е изискал допълнителна
информация по отношение на липсващите животни, не е направил справка в
информационната система на БАБХ, поради което не е установил, че всъщност животното е налично.
Излагат се
оплаквания и за нарушение принципа на съразмерност, установен от разпоредбата
на чл.6 от АПК.
Въз основа на
горното е направено искане да бъде отменен обжалваният АА и се претендира присъждане
на деловодни разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява или представлява. Процесуалният
представител на същия е депозирал писмена молба, в която е изложил, че поддържа
жалбата по изложените в нея основания. Направено е искане да бъде отменен
оспореният АА и се претендира присъждане на разноски по представен списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът – заместник - изпълнителният
директор на Държавен фонд "Земеделие" – гр.София, чрез процесуалния
си представител ст.юрк. Л.Х., оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. В
придружителното присмо, с което административната преписка е изпратена на съда
е налице становище, в което се излагат подробни съображения за спазване на
административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения АА,
наличието на фактическите и правни основания за отказване на финансово
подпомагане по отношение на жалбоподателя. Обосновава се липсата на основания
за отмяната на оспорения акт, тъй като са спазени всички изисквания на закона
при постановяването му.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от ст. юрк. Л.Х., която изразява становище за неоснователност на
жалбата, поддържа доводите от представеното писмено становище. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Административният съд, като извърши преценка
на относимите към предмета на делото доказателства, както и на доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното:
С оспореното Уведомително писмо за неизпълнен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания
2020, изх. № 02-150-6500/208 от 19.04.2021 г. по описа на ДФЗ, издадено от зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, на оспорващия е отказано финансово
подпомагане в за кампания 2020 по направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ на основание чл.17,
ал.2, т.4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 год., тъй като жалбоподателят е заявил
по- малък брой животни за вид „Бивол“ от одобрените с писмо изх. №
02-150—6500/208 от 14.01.2016 год. и не е предоставил в ДФ „Земеделие“
документи, съгласно чл.43, ал.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 год.,
удостоверяващи причината за загуба на липсващите животни.
От Уведомително писмо за одобрение и неодобрение
за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 год. с изх. № 02-150—6500/208 от
14.01.2016 год. /л.22 и сл./ е видно, че жалбоподателят е одобрен за участие по
направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанство“ с 42 животни от вида бивол, подробно индивидуализирани в
писмото с номерата на ушни марки. В горното писмо са разписани подробно
задълженията на жалбоподателя, вкл. и задължението му да не намалява броя на
заявените животни спрямо одобрения брой по видове, освен при предоставяне на
документ за загуба по смисъла на чл.43, ал.1 от Наредба № 7/24.02.2015 год.
От Заповед № РД 09-232/28.02.2020 год. на
министъра на земеделието, храните и горите /л.20/ е видно удължаване на поетите
ангажименти по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи,
важни за селското стопанство“.
От Заявление за подпомагане УИН 1525062007984
за кампания 2020 по мярка 10 „Агроекология и климат“ / л.41 и сл./ е видно, че
жалбоподателят кандидатства за шеста
поредна година за подпомагане по направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, като е заявил 41 бр.
животни от вида бивол.
От Обща декларация на л.57 от делото се
установява, че жалбоподателят е запознат с всички изисквания, произтичащи от
агроекологичните му задължения от началото на първата година на кандидатстване
и се е задължил да ги спазва.
На л.37 и сл. от делото са приложени
Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за
подпомагане по директни плащания за кампания 2020, във връзка с подаденото
Заявление за подпомагане УИН 1525062007984 за кампания 2020. Същото е връчено
на жалбоподателя срещу подпис на 15.05.2020 год. и от последната графа на
таблицата е видна констатация, че е заявен по-малък брой животни в сравнение с
одобрения за участие в мярката, а именно по-малко с 1 бр. Неразделна част от
формуляра е и декларация относно запознаването на кандидата с резултатите от
извършените автоматични проверки, която е подписана от жалбоподателя, с което
същият е декларирал, че е запознат с резултата, както и с наличните към момента
грешки и предупреждения относно въведените от него данни в заявлението за
подпомагане по директни плащания за кампания 2020.
На л. 60 по делото е приложена подписана от
жалбоподателя Декларация за запознаване с определенията за нередност.
Посочените по-горе писмени доказателства не
са оспорени от жалбоподателя и неговия процесуален представител.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл. 149, ал .1 АПК. Оспореното уведомително писмо, ведно с приложените таблици,
представлява индивидуален административен акт, който пряко засяга права и
закони интереси на жалбоподателя, доколкото с него се отказва финансово
подпомагане по подадено заявление.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, поради което е валиден.
Съгласно чл. 20а от ЗПЗП
изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността и я представлява. По
аргумент на чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските
производители и §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП в кръга на компетентността на директора е да издаде
акт от категорията на процесния. С представената по делото Заповед № ОЗ-РД/2891/23.07.2019
г. на изпълнителния директор /л.11 и 12/ се установява делегиране на горните
правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, който се
явява и издател на процесния административен акт.
Оспореното уведомително писмо е издадено в
предвидената от закона писмена форма. Съдът намира за неоснователни
оплакванията на жалбоподателя, свързани с неспазване от страна на АО на
императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. В оспореното
уведомително писмо са налице изложени от органа фактически и правни основания,
които обуславят крайния извод за наличие на основание за отказ за финансово
подпомагане на жалбоподателя за кампания 2020.
Макар и лаконично, ответникът е посочил, че
кандидатът за подпомагане е заявил по-малък брой животни от вида бивол от
одобрените за предходния петгодишен период, посочил е писмото, с което това
одобрение е било извършено, както и че кандидатът не е представил документи по
чл.43, ал.1 от Наредба № 7/24.02.2015 год., които да удостоверят причината за
загубата на липсващото животно. Посочено е и правното основание за постановения
отказ, а именно чл.17, ал.2, т.4 от Наредба № 7/24.02.2015 год.
Събраните по делото писмени доказателства са
в подкрепа на фактическите и правни доводи от оспорения административен акт.
От Уведомително писмо за одобрение и
неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год. с изх. №
02-150—6500/208 от 14.01.2016 год. /л.22 и сл./ е видно, че жалбоподателят е
одобрен за участие по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни
породи, важни за селското стопанство“ с 42 животни от вида бивол. В горното
писмо е разписано задължението на бенефициента да не намалява броя на заявените
животни спрямо одобрения брой по видове, освен при предоставяне на документ за
загуба. Задължението за предоставяне на документ за загуба е и нормативно
установено – чл.43, ал.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка
10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г.
Безспорно периодът на подпомагане по
посоченото по-горе уведомително писмо е изтекъл. Разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба
№ 7/24.02.2015 год. обаче предвижда възможност за ежегодно удължаване на
прилагането на агроекологичните действия, което е възможно при спазване
изискванията на Наредбата. В тази връзка със Заповед № РД 09-232/28.02.2020
год. на министъра на земеделието,
храните и горите /л.20/ се удължават поетите ангажименти по направление
„Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското
стопанство“.
Жалбоподателят се е възползвал от тази
възможност, подавайки Заявление за подпомагане УИН 1525062007984 за кампания
2020 по мярка 10 „Агроекология и климат“. От същото се установява, че той кандидатства
за шеста поредна година за подпомагане по направление „Опазване на застрашени
от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, като е заявил 41 бр.
животни от вида бивол, т.е. с 1 бр. по-малко от одобрените за подпомагане в
предходния период. Горното е отразено като грешка в заявлението му, както е
видно от Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за
подпомагане по директни плащания за кампания 2020, които са връчени на
жалбоподателя срещу подпис. Ето защо съдът намира, че г-н П. е надлежно
уведомен за горната грешка на 15.05.2020 год., но до изтичане на срока по чл.11, ал.1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 год. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от
2010 г., в сила от 19.02.2010 г.), не е направил промяна в заявлението си, нито
пък е предоставил документ за загубата на животно по смисъла на чл. чл.43, ал.1
от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и
климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.
По тези съображения административният орган
правилно е приел, че са налични основанията на чл.17, ал.2, т.4 от Наредба №
7/24.02.2015 год., съобразно която разпоредба Не се отпуска финансова помощ за
годината на подаване на заявленията по чл. 8, ал. 2
и 4 за
прилагането на агроекологични дейности по съответното направление, когато земеделските
стопани декларират по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените и не са
предоставили в ДФЗ – РА, документи съгласно чл. 43, ал. 1.
Неоснователни са доводите от жалбата,
свързани с това, че в оспорения АА не е конкретизирано с номер на ушна марка
животното, заради което е прието за налично несъответствието в броя на
одобрените такива. Административният орган няма такова задължение и с оглед
нормативната уредба е достатъчна констатацията, че са декларирани по-малък брой
животни спрямо одобрените за предходен период. От Обща декларация на л.57 от
делото се установява, че жалбоподателят е запознат с всички изисквания,
произтичащи от агроекологичните му задължения от началото на първата година на
кандидатстване и се е задължил да ги спазва. Заявлението за подпомагане УИН
1525062007984 за кампания 2020 по мярка 10 „Агроекология и климат“ е подписано
от жалбоподателя, т.е. изхожда от него и представлява негово волеизявление,
независимо от обстоятелството кой технически го е попълнил.Същото представлява
частен документ по смисъла на чл.180 от ГПК и съставлява доказателство, че
съдържащото се в него изявление е направено от жалбоподателя.
Твърдението от жалбата, че процесното животно
е налично, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а такива не са
ангажирани и от жалбоподателя. По-същественото в случая е, че доказателства за
така твърдяното обстоятелство не са представени в сроковете и по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Загл. изм. - ДВ,
бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.), поради което и административният
орган е постановил оспорвания административен акт, основавайки се правно
релевантното в случая обстоятелство- деклариран от земеделския стопанин по-малък
брой животни спрямо одобрените за подпомагане за предходния период.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
Предвид изхода по спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът присъжда деловодни разноски на ответника за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно 100 /сто/ лв.
Водим от горното, Административен съд - Плевен,
IІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.П.П. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М.С.
***, против Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2020, изх. №
02-150-6500/208 от 19.04.2021 г. по описа на ДФЗ, издадено от зам. изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА Н.П.П. ***
с ЕГН **********, да заплати в полза на ДФ
„Земеделие“ – гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд по реда на АПК в 14 - дневен срок от деня на съобщението,
че същото е изготвено.