Решение по дело №1211/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Аматрон“ ЕООД /сегашно наименование „Богад 1248“/, представлявано от И. Ц. Ц., депозирана чрез адв.Ч., против решение № 667 от 03.05.2023г. на ВРС, постановено по НАХД № 20233110200623/2023 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 683941-F633511/30.12.2022г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл. 125 ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. С решението са присъдени разноски в полза на НАП в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Твърди се, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е изтекъл срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН и, че е изпълнена процедурата по чл.43, ал.6 от ЗАНН. Излагат се доводи, за това, че ВРС е направил неправилен извод за това, че не е налице основание за приложението на чл.28 от ЗАНН. По изложените в касационната жалба съображения се отправя искане за неговата отмяна с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание касатора, чрез процесуалния представител адв. Ч. поддържа касационната жалба. По съществото на спора излага съображения за незаконосъобразност на издаденото НП и решението на първоинстанционния съд, поради което отправя искане за неговата отмяна.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно и се постанови ново по съществото на спора, с което се отмени издаденото НП.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Богад 1248“ ЕООД, /предишно наименование „Аматрон”/, против Наказателно постановление № 683941-F633511/ 30.12.2022г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл. 125 ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С решение 667 от 03.05.2023г. постановено по НАХД № 20233110200623/2023 г. на ВРС е потвърдено оспореното НП. За да постанови този резултат ВРС е приел от фактическа страна, че на 23.09.2021 г. при извършена служебна проверка в информационните масиви на НАП Варна се установило, че „АМАТРОН“ ЕООД /сегашно наименование „Богад 1248” ЕООД/, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по този закон за месец август 2021г. в законоустановения срок до 14 септември 2021г. Св. О. извършила проверка и установила, че декларацията е подадена в деня на връчване на АУАН – 21.12.2022г. Бил съставен АУАН , предявен и връчен срещу подпис на упълномощено лице. Връчването се осъществило на 21.12.2022 г., тъй като при предходни посещения на адреса не бил установен представител на дружеството и производството било спряно с протокол от 18.03.2022г. От правна страна ВРС приел, че при провеждане на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Доколкото административнонаказателното производство било спряно на 18.03.2022г., с оглед на това не е изтекъл шестмесечният срок за издаване на НП. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел, че нарушението е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон, както и такива, че случаят не е маловажен по смисъла чл. 28 ЗАНН.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. По делото не е налице спор по фактите. Формиран е спор по приложението на закона. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат преповтаряни. Съответни на закона са изводите на ВРС за липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Правилен е извода на въззивният съд, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Доказателствата по делото сочат на извода, че са били налице предпоставките за спиране на административнонаказателното производство. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на процесуалните правила и норми и изискванията за форма. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере, какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. Анализът на събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин, че от обективна страна е осъществено административното нарушение на посочената разпоредба. ВРС е установил вярно фактическата обстановка и обосновано е стигнал до извод за установеност на вмененото на дружеството административно нарушение.

Настоящата инстанция изцяло споделя и извода на районния съд, че конкретния случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Санкционираното деяние не се отличава от обикновените случаи на това нарушение. То не е резултатно и е достатъчно наличието на бездействие, за да възникне административнонаказателна отговорност за лицето, което не е подало справка декларация в предвидения от закона срок. След като наказуемото деяние не предполага наличие на вредни последици, няма как тяхната липса или незначителност, да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН, в какъвто смисъл се излагат съображения в касационната жалба. Относно наведения довод, че нарушението е извършено за първи път, следва да се посочи, че това обстоятелство е отчетено от наказващия орган при определяне на санкцията в минимален размер. По делото не е налице спор, че изискуемата справка-декларация е подадена повече от година по-късно. От правно значение е осъщественото чрез бездействие изпълнително деяние- неподаване на справка-декларация в срок за посочения данъчен период. Фактът, че дружеството не е било санкционирано и друг път за извършване на нарушение по ЗДДС, не е достатъчно обстоятелство, за да бъде приет случаят за маловажен, тъй като закъснението за подаване на декларацията е значително. Отделно от това, не са ангажирани писмени доказателства, от които може да се установи, че в този период са съществували пречки от обективен характер, които са препятствали касатора да изпълни своето задължение. Обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не да се освободи дееца от реализиране на административнонаказателна отговорност. Липсата на доказателства за обективна невъзможност за изпълнение на вменено от закона задължение, навежда на извода, че не са налице основания за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е формално и наличието на щета от него не е елемент от обективната страна, нито може да се преценява при съобразяване на обществената му опасност. Налице е съставомерно деяние, поради което ВРС правилно е приложил материалния закон, като е приел, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не е приложима в случая.

Предвид изложеното, като е потвърдил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от ответника по касация, съдът не дължи произнасяне по същите.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 667 от 03.05.2023г. на ВРС, постановено по НАХД № 20233110200623/2023 г., по описа на ВРС.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: