РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. С.З., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20225500500181 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена на И. М. Г.
от гр.С.З., чрез адв.Н.Г. от САК и адв.Р.Л. от САК против Решение №
260720 от 11.10.2021г., постановено по гр.дело № 849/2021г. по описа на
Старозагорския районен съд, в частта, в която е допусната делба върху
следните вещи и имущество, придобити в режим на СИО: лек автомобил
марка и модел „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ СТ ** РМ; поземлен имот с
идентификатор 68850.***** по КККР, с адрес: гр.С.З., местност „Г.“, с площ
от 3040 кв.м. и климатична система – FUJITSU ASYG 14 LUCA/AOG 14 LUC,
при квоти 1/2 идеална част за Р.Г. и 1/2 идеална част за И.Г..
Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалните правила. Претендира отмяна на
постановеното първоинстанционно решение, както и в частта за разноските.
Излага подробни съображения. Жалбоподателят моли съда да допусне делба
на посочените движими вещи, както и на посочения недвижим имот и да
признае посочения недвижим имот за изключителна негова лична
собственост, както и да го възложи в негов дял, тъй като същия бил
предназначен за изграждане на автосервиз за обичайната му дейност. Моли
съда да отхвърли иска за делба на лек автомобил марка БМВ като
неоснователен и признае, че същия е изключителна лична собственост на
ответника ИВ. М. Г..
1
Въззиваемата Р. Д. Г., чрез пълномощника си адв.Ж.З. от АК С.З. моли
да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като излага
подробни съображения в тази насока. Сочи, че подадената въззивна жалба е
неоснователна и недоказана, а постановеното първоинстанционно решение е
правилно, законосъобразно и мотивирано и на основание чл.272 от ГПК, моли
да бъде оставено в сила изцяло. Претендира заплащане на направените пред
настоящата инстанция разноски и възнаграждение за един адвокат.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Искът е за делба на имущество във фаза на допускането.
Искът е предявен от Р. Д. Г. от гр.С.З. срещу И. М. Г. от гр.С.З.. С
исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с Решение №1046/30.12.2020г. по гр.дело №3472/2020г. по описа на
РС-С.З.. По време на брака си с ответника са придобили МПС в съпружеска
имуществена общност, а именно: Лек автомобил, марка и модел „БМВ 5 ЕР
РЕИХЕ” с рег.. №СТ ** РМ. Автомобилът бил закупен по време на брака на
страните. Ответникът владеел и ползвал автомобила, като ищцата била
лишена от ползването на своята идеална част от МПС.
Ищцата твърди, че с ответника не могат доброволно да поделят МПС, поради
което за нея се е породил правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови делба на описаното МПС при квоти по 1/2
идеална част за всеки от съделителите, като на основание чл.349 ГПК МПС
бъде възложено в неин дял, като делът на ответника бъде уравнен или
автомобилът да бъде изнесен на публична продан. Тъй като била лишена от
ползването на автомобила, ищцата моли на основание чл.31, ал.2 ЗС да бъде
осъден ответникът да й заплаща обезщетение за лишаването от ползване в
размер на 200,00лв. месечно, считано от получаването на исковата молба. В
хода на делото ищцата е направила изменение на иска относно
претендиралото обезщетение, което да се счита предявено за сумата от
600,00лв. месечно.
В срока за писмен отговор ответникът изразява становище, че
предявеният иск е неоснователен. Ответникът не оспорва факта, че с ищцата
са бивши съпрузи и че по време на брака си са закупили процесното МПС.
Твърди обаче, че автомобилът е негово лично имущество, тъй като е закупен
чрез трансформация на лично имущество. Средствата за закупуване на
автомобила били от получен аванс от заплата в размер на 7800 евро по сметка
на ответника на 29,05.2019г. Отделно от това ответникът продал личния си
автомобил (придобит преди брака) „БМВ 530 Д“ за сумата от 8000,00лв.,
които средства също вложил в процесния автомобил. Автомобилът се
нуждаел от неотложен ремонт, средствата за който отново били осигурени от
ответника. Същият заплащал данъка и застраховките за автомобила. Общата
стойност на направените разноски за възлизала на 9934,58лв. Счита, че
2
автомобилът не е бил в режим на СИО, поради което моли искът за делба да
бъде отхвърлен.
Отделно от това, страните притежавали и друг автомобил, както и
недвижим имот и движими вещи, които били придобити в режим на СИО.
Моли съдът да допусне делба на следните имущества: Поземлен имот с
идентификатор 68850.*****, находящ се в землището на гр.С.З., местността
„Г.“, с площ от 3040 кв.м., с трайно предназначение на територията -
земеделска, с начин на трайно ползване - нива, категория - трета, с номер по
предходен план- *****, със съседи: имот№68850.182*** имот№68850.181.13,
имот№ 68850.181.46 и имот №68850.181.11; Лек автомобил, марка
„Митцубиши“, с рег.№ СТ**РК;
Климатична система - FUJUTSU ASYG 14 LICA/AOG 14 LUC, монтирана в
дома на родителите на ищцата.
Моли на основание чл.349 ГПК поземления имот да бъде поставен в дял
на ответника, като същият ще заплати парично уравнение на ищцата.
Пред въззивната инстанция след като съдът бе приключил
производството давайки ход по същество и обявявайки,че ще се произнесе с
решение в законния срок е постъпила молба от адв. Р.Л. и адв.Н.Г. като
пълномощници на И. М. Г., с която излагат съображения, че след заседанието
в 10.15-10.20ч. на въззивника И. М. Г. е станало известно обстоятелството, че
по повод негова жалба срещу използването на преправен документ по
настоящето производство, приет като писмено доказателство, е образувано
досъдебно производство в ОДМВР С.З.. Този факт, както и номера на
досъдебното производство, са станали известни едва след приключване на
делото, за което същият е уведомил и разследващия полицай. В ОДМВР С.З.
по пр.пр.№ 8733/2021г. по описа на РП С.З. било образувано ДП № 349 ЗМ
22/ 2022 г., за това че по гражданско дело 849/2021г. по описа на PC С.З. е
приет като доказателство неистински писмен документ, а именно Работна
карта № 2901/2020г. и Гаранционна карта, касаещи процесния автомобил
БМВ с рег. № СТ**РМ. Същите били представени от ищцата Р.Г. и приети от
съда, но с оглед наличието на доказателства за тяхната неистинност било
образувано посоченото ДП. С оглед на гореизложеното, молят съда да отмени
дадения ход по същество по посоченото въззивно гр.дело 181/2022г. от
20.04.2022г. поради наличието на нововъзникнало обстоятелство от значение
за разкриване на обективната истина и разрешаване на спора.Моли съда да
допусне събирането на доказателства пред въззивната инстанция, като
назначи Съдебно-графологична експертиза, като след запознаване на ВЛ с
материалите по делото и по -конкретно с Работна карта № 290/2020г. и
Гаранционна карта за извършен ремонт на автоматична скоростна кутия, да
даде отговор на следните въпроси:Дали ръкописен текст в графа клиент и
адрес в Работна карта № 2901/2020г. е изписан от Р.Д. Г., както и дали
подписът на клиент е положен от Р.Д. Г.. Дали ръкописен текст в графа
клиент в гаранционна карта от 28.01.2020г. е изписан от Р.Д. Г.. Моли да
допусне събирането на сравнителен образец от почерка и подписа на ищцата
3
Р.Г.. В тази връзка моли да се изиска и копие от ДП 349 ЗМ 22 /2022г. по
описа на ОДМВР С.З.. Моля с оглед разпоредбата на чл. 229, ад.1, т.5 ГПК,
съда да спре производството по настоящето дело, тъй като е установено
извършването на престъпно деяние, което е релевантно за изхода на
настоящия спор.
Въззивният съд намира тези искания за неоснователни. От една страна
това не е нововъзникнало осбстоятелство, както се твърди в молбата.
Работната карта и гаранционната карта са били представени и приети от РС и
още тогава страната е могла да ги оспори. Отделно от тона тези доказателства
се явяват неотносими към предмета на разглеждане в настоящото
производство, доколкото сме в първа фаза на съдебната делба и тук се
разглеждат въпросите относно това между кои лица, за кои имоти следва да
се допусне делбата и каква е частта на всеки съделител. Горните
доказателства нямат отношение към собствеността на движимата вещ-
предмет на делбата БМВ и не са били предмет на обсъждане в обжалваното
решение, поради което няма как образуваното ДП да повлияе на изхода по
настоящото дело. Досежно претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС, по отношение на
която тези доказателства евентуално биха имали някакво отношение, както е
посочил и първоинстанционния съд, тази претенция следва да бъде
разгледана във втората фаза на съдебната делба, когато се разглеждат
исканията по сметки между страните.
С оглед на гореизложеното въззивния съд намира, че не следва да се
спира производството по настоящото дело на осн. чл.229 ал.1 т.5 от ГПК,
както и не следва да се събират и доказателства - назначаване на съдебно-
графологична експертиза, изискване за прилагане на копие от ДП 349 ЗМ 22
/2022г. по описа на ОДМВР С.З..
Предвид тези съображения, въззивният съд намира, че следва да
остави без уважение направените искания в молба, подадена от адв. Р.Л. и
адв.Н.Г. като пълномощници на И. М. Г. от 29.04.2022г. и да разгледа делото
по същество като се произнесе с решение по подадената въззивна жалба
срещу решение № 260720 от 11.10.2021г., постановено по гр.дело №
849/2021г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваните му части.
Безспорно е установено по делото, че страните са бивши съпрузи, като
са сключили граждански брак на 06.05.2017г., прекратен с Решение
№1046/30.12.2020г. по гр.дело №3472/2020г. по описа на РС-С.З., видно от
представеното и прието като писмено доказателство съдебно решение. По
отношение на режима на имуществените отношения между съпрузите е
установено, че страните не са избрали режим на разделност или договорен
режим, поради което предвид презумпцията на чл.18, ал.2 СК, между тях е
действал законовия режим на общност. С прекратяването на гражданския
брак между страните се прекратява и възникналата между тях съпружеска
имуществена общност и от неделима и бездялова се превръща в обикновена
дялова съсобственост. Като такава, тя подлежи на делба и се подчинява на
общите принципи на делбеното производство. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от
4
СК презумира съвместния принос на съпрузите по време на брака в
придобиването на вещи или права върху вещи, поради което и създава
съпружеската имуществена общност по отношение на тях, независимо на чие
име е станало придобиването. Законът обаче в чл.23, ал.1 и 2 от СК дава
възможност за установяване на едно фактическо положение, което се
отклонява от презумираната от закона СИО и равенството на дяловете и е
основание за признаване на изключителното право на собственост по
отношение на цялата вещ или на част от нея в полза на един от съпрузите.
Условие, за да се признае т. нар. "пълна или частична трансформация на
лични средства", е конкретното влагане на лични, извънсемейни средства в
придобиването на вещта по време на брака. За да е налице фактическият
състав на чл.23, ал.2 СК, и да се признае на претендиращия бивш съпруг по-
голям дял в съсобствеността или изключителна собственост на това
основание, той следва да докаже, както извънбрачния характер на сумата,
така и влагането й в придобиването на вещта. Доказателствената тежест е за
страната, която твърди, че се е осъществил този факт, като доказването е
допустимо с всички доказателствени средства.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЛЕК АВТОМОБИЛ „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ” с рег.
№СТ ** РМ. Видно от приетото като писмено доказателство копие на
Свидетелство за регистрация част I №*********, процесният лек автомобил е
придобит по време на брака - регистриран по реда на ЗДвП на 09.12.2019г. По
делото е представено и прието като писмено доказателство копие на Договор
за продажба на лично превозно средство от 28.05.2019г. на немски език, с
превод на български език, който е документът за придобиването на
процесното МПС. От договора е видно, че продажната цена възлиза на 7400
евро. По делото са представени копия на Договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство от 07.03.2017г., Свидетелство за регистрация част
I №*********, Договор за покупко-продажба на МПС от 09.05.2019г.,
Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 15.04.2019г., от
които се установява, че ответникът е закупил на 07.03.2017г. - преди
сключването на брака с ищцата, МПС - лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с
рег.№СТ**ВХ. Същият лек автомобил е бил продаден от пълномощник на
ответника на 09.05.2019г. В договора, с който ответникът е закупил
посоченото МПС е посочена цена от 900,00лв. В договора, с който ответникът
е продал същото МПС две години след придобиването му е посочена цена от
700,00лв. Въпреки това ответникът твърди, че е продал автомобила на цена от
7900,00лв., обосновавайки се с представения предварителен договор от
15.04.2019г. Съдът намира, че представеното копие на Предварителен договор
от 15.04.2019г. представлява частен свидетелстващ документ. Съгласно
чл.180 ГПК подписаните частни документи (диспозитивни и свидетелстващи)
притежават формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лице. Когато
частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си
факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, тоест има
5
доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася
удостоверителното изявление. В случая ответникът цели да докаже, че
продажната цена на автомобила, който е бил негова лична собственост, е по-
висока от тази, посочена в договора за покупко-продажба. Това не е
„неизгоден за издателя на документа факт“, поради което Предварителен
договор за покупко-продажба на МПС от 15.04.2019г. не може да послужи за
доказване на този факт, още повече, че ищцата не е страна по този договор.
От друга страна, Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство
от 07.03.2017г. и Договор за покупко-продажба на МПС от 09.05.2019г. са с
нотариална заверка на подписите. В тях се съдържа изявление за
договорената продажна цена и съответно за плащането й. За разлика от
клаузите на договорите, в предварителния договор не се съдържа клауза за
плащането на договорената цена и дори да се приеме, че такава е договорена
в посочения размер, същият не съставлява доказателство, че е платена. Освен
това житейски логично е, когато един автомобил е придобит на цена от
900,00лв., да бъде продаден след две години употреба на цена от 700,00лв., а
не на цена от 7900,00лв. По делото е представено копие от вносна бележка от
15.05.2019г., с която А.И.Х. е превела на ищцата Р. Д. Г. сумата от 8000,00лв.
Като основание за превода е посочена „вноска“. От тази вносна бележка не
може да се направи извод, че продажната цена на личния автомобил на
ответника е била 7900,00лв., както се твърди, още повече, че сумата е
преведена в полза на ищцата.
По отношение на цената, на която процесният автомобил е закупен,
както бе посочено по-горе, тя възлиза на 7400,00 евро, т.е. дори ответникът да
е вложил средствата, получени от продажбата на личния му лек автомобил,
придобит преди брака - 700,00лв,, то тези средства се явяват незначителна
част от цената на новопридобитото МПС.
Ответникът твърди, че е получил аванс от заплата от работодателя си на
29,05.2019г. в размер на 7800 евро, които също бил вложил в покупката на
процесния лек автомобил. По делото са представени и приети като писмени
доказателства копия на извлечение по сметка №4/30.04.2015г., които обаче са
за период от време две години преди сключването на гражданския брак
между страните и четири години преди закупуването на процесното МПС,
поради което от тях не може да се направи извод за произхода на средствата,
с които то е закупено. От представеното копие на банково извлечение
№8/22.05.2019г. с превод от немски език се установява, че по общата банкова
сметка на страните И.Г. и Р.Г. към 22.05.2019г. е имало наличност от 10556,67
евро, от които на 28.05.2019г. има плащане в брой на сумата от 7800 евро.
Тъй като наличността е показана със знак „+“, а последващите операции по
сметката са със знак „-„, то съдът приема, че сумата от 7800 евро не е
постъпила по сметката на 28,05.2019г., а е изтеглена от сметката, най-
вероятно от каса в банка. Тъй като процесният лек автомобил е закупен
именно на 28.05.2019г., то съдът приема, че сумата от общата банкова сметка
на страните е използвана за закупуването на лекия автомобил на стойност
6
7400 евро. Няма представени доказателства за преведена заплата на
ответника.
По въпросите за финансовите отношения между страните и наличието
на лично имущество, което са влагали в закупуване на вещи по време на
брака, първоинстанционния съд е допуснал събирането на гласни
доказателства.
От показанията на свидетелката П.П.П. се установява, че първоначално
след сключването на брака страните са живели в апартамент на родителите на
ищцата, след което около един месец са били във Ф. и около една година са
живели в Г.. Там ответникът е работел, а ищцата е получавала майчинство,
детски и социални надбавки. Страните са закупили по време на брака си
процесното МПС марка „БМВ” и една нива, в което са вложили общи
семейни средства. Макар ответникът да твърдял, че закупеното МПС било
само негово, ищцата също била вложила лични средства в придобиването му,
а именно от продажбата на друго МПС, придобито преди брака - „Опел
Корса”. Ответникът също бил продал свое лично МПС. След сключването на
граждански брак страните закупили с парите от сватбата климатична система,
която била монтирана в апартамента, в който живеели, собственост на
родителите на ищцата, в който апартамент ищцата и детето на страните
продължавали да живеят. Другият автомобил, за който се твърдяло, че е на
страните, марка „Мицубиши”, бил на родителите на ищцата, които й го
предоставили да го ползва. Преди ищцата да роди детето на страните, е
работила като медицинска сестра. Към настоящия момент се налагало да се
грижи за детето и заради това не работела. Получавала обезщетение „ТЕЛК”,
социални помощи и детски и от България и от Г.. Откакто страните са се
разделили - от около две години, ответникът управлява процесното МПС
„БМВ”, като не дава възможност на ищцата да го ползва, макар тя да е
изразявала претенции за това.
От показанията на свидетеля С.В.В. се установява, че непосредствено
след сватбата на страните, те си купили климатик за апартамента, в който
живеели. Сега този апартамент се ползвал от ищцата и детето на страните.
По-късно си купили и „БМВ” и недвижим имот, който бил за
осъществяването на бъдещ проект за автосервиз на ответника. Тези покупки
били направени от общите пари на страните. Ищцата разполагала с доходи
през цялото време на брака им - работила е като медицинска сестра, получава
доходи от наем на жилище и освен това получава майчинство и ТЕЛК.
Ищцата имала автомобил отпреди брака - „Опел Корса”, който също продала
по време на брака и парите вложила в покупката на общите вещи. Ответникът
бил работил само в Г., като тогава родителите на ищцата им направили
услуга, страните да живеят при тях, за да не плащат наем. Ответникът имал
автомобил преди брака - „БМВ”, който вероятно бил продал. Сега ответникът
не давал на ищцата да ползва съсобствения им лек автомобил, поради което
ищцата ползвала автомобил „Мицубиши”, предоставен й от родителите й.
От показанията на свидетеля Д.П.Х. - брат на ответника, се установява,
7
че страните се разделили през месец август 2020г. По време на брака си
страните живели във Ф. за по-малко от година, където ответникът работел
два-три месеца в сервиз, и малко над година в Г., където ответникът работел в
завод. В България ответникът също работел. Преди брака ответникът имал
различни автомобили, но последния бил марка „БМВ”. Този автомобил бил
продаден от свидетеля, упълномощен от страните, докато те били в Г..
Страните си дошли от Г. с бяло „Мицубиши” с транзитна регистрация, което
после било регистрирано на името на ищцата. Ответникът споделил, че този
автомобил бил прехвърлен на трето лице без негово съгласие, но свидетелят
не знаел подробности. Ответникът спестявал за да си купи жилище. Преди
брака на страните ответникът купил като подарък на ищцата лек автомобил
„Опел Корса”. По време на брака ищцата е работила в болница. Свидетелят не
знаел дали тя има доходи от други източници. В момента лекият автомобил,
който страните са купили по време на брака си — „БМВ”, се управлявал от
ответника. Ответникът имал претенции, че е участвал в купуването на
автомобила със сумата, която е получил при продажбата на старото си
„БМВ”. Свидетелят не знаел за каква сума е купен автомобила, нито чии са
средствата за закупуването му. След като са се оженили страните, свидетелят
е присъствал на поставянето на нов климатик на апартамента, в който са
живели, докато ответникът е бил на работа, а ищцата е била в болница с
новороденото им дете. Сега в същия апартамент живеела ищцата с детето.
Свидетелят не знаел страните да имат недвижим имот.
От показанията на свидетелката Г.И.Г. - леля на ответника, се
установява, че ответникът откакто е завършил средното си образование,
винаги е работил. Известно време страните били във Ф.. След като се родило
детето им, за нуждите на неговото здраве, страните се установили в Г., за да
се консултират там със специалисти. Там страните живели при родителите на
ищцата, но плащали част от битовите разходи. След като страните се върнали
от Г., ответникът също работел. Той се занимавал с тапицерски услуги. Имал
спестени пари отпреди брака, тъй като искал да си купи жилище. Опреди
брака имал и лек автомобил, той бил сменил няколко автомобила преди да се
ожени. Ответникът купил и на ищцата автомобил - „Опел”. След като
ответникът продал своя автомобил, страните си купили от Г. „Мицубиши”, а
след това от България - „БМВ”. Ищцата работела в болница, но след
раждането на детето не работела, което било нормално, тъй като се грижела
за детето. Сега ответникът управлявал лекия автомобил „БМВ”, а ищцата
ползвала автомобил, който й предоставили родителите й. След като се
оженили страните живеели в апартамент, който бил на ищцата или на нейните
родители. Там ответникът извършил доста подобрения, тъй като бил такъв
човек. Купил климатик и телевизор. Преди брака ответникът споделял, че е
събрал 17-18 хиляди, но свидетелката не знаела дали лева или евро.
Ответникът купил нива, като смятал на нея да си направи автосервиз.
Свидетелката не знаела с какви доходи е разполагала ищцата. Знаела само, че
докато страните са живели в Г. с родителите на ищцата, те са ги изгонили
8
поради обостряне на отношенията им, и страните е трябвало да живеят на
хотел.
Съдът след преценка по реда на чл.172 ГПК по отношение на
показанията на свидетелите Д.П.Х. и Г.И.Г., кредитира с доверие в по-
голямата им част показанията на свидетелите, тъй като същите не си
противоречат и отразяват непосредствените впечатления на свидетелите в
зависимост от връзката на всеки от тях със страните.
Свидетелските показания не опровергават дотук установените факти, че
ответникът е имал лек автомобил преди брака си с ищцата. Този лек
автомобил е бил продаден преди закупуването на процесния лек автомобил
„БМВ”. Никой от свидетелите не изложи конкретни факти относно
стойността на продадения и закупения лек автомобил, както и доходите на
страните. Свидетелката Г.И.Г. посочи сума, която ответникът имал преди
брака - 17-18 хиляди, но не знаела в каква валута е въпросната сума. Поради
тази причина съдът счита, че не следва да кредитира с доверие показанията на
свидетелката в тази им част.
По отношение на твърденията на ищцата, че също е имала лек
автомобил преди брака, който е продала и вложила средствата в закупуването
на процесния лек автомобил, съдът прие като писмено доказателства копие на
Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство /МПС/ от
28.10.2019г., съгласно който ищцата е продала лек автомобил „Опел Корса”
за сумата от 3500 евро. На първо място следва да се отбележи, че макар
съгласно свидетелските показания този лек автомобил да е бил закупен от
ответника и подарен на ищцата преди брака, този факт е категорично
доказателство, че автомобилът е лична собственост на ищцата. Същата е
продала този автомобил, но съдът не споделя твърдението, че средствата от
продажбата са използвани за закупуването на процесния автомобил марка
„БМВ”, тъй като процесният автомобил е бил закупен на 28.05.2019г„ а
личният автомобил на ищцата е бил продаден пет месеца по-късно - на
28.10.2019г., поради което не е възможно ищцата да е вложила средствата от
продажбата в покупката на процесния автомобил.
За установяване на обстоятелството дали ищцата е имала доходи по
време на брака им с ответника съдът прие като писмени доказателства копия
на Допълнително споразумение към Трудов договор от 16.01.2017г.,
Уведомление съгласно Федералния закон за родителски надбавки и
родителски грижи в превод от немски език, Уведомление за детски надбавки
съгласно закона за данъка върху доходите в превод от немски език,
Извлечение по сметка в превод от немски език, Договор за наем от
13.04.2018г„ Приемо-предавателен протокол от 13.04.2018г., Разписка-
ведомост за платени месечни наеми и други суми, Извлечение от сметка за
период 01.01.2020г. - 31.12.2020г., Извлечение от сметка за период
01.01.2018г. - 20.07.2018г., Извлечение от сметка за период 01.01.2017г. -
31.12.2017г. от които се установява, че за детето на страните са били
отпуснати детски надбавки в Г., като ищцата е получавала и обезщетения от
9
Дирекция „Социално подпомагане” в размери над минималната месечна
работна заплата. Ищцата е получавала и доход от предоставен под наем
недвижим имот. По отношение на представения договор за наем,
представителите на ответника изложиха твърдения, че ищцата не е
собственик на въпросния имот, който е отдаден под наем с представения
договор. В тази връзка бе приета като писмено доказателство и справка от
Агенцията по вписванията. Съдът намира за логични и житейски оправдани
наведените доводи от ищцата, че същата отдава под наем апартамент,
собственост на родителите си, които й отстъпват сумата от месечния наем.
Това обстоятелство се потвърждава и от представеното извлечение от сметка
на ищцата, в което няколкократно има преведени суми за наем от наемателя
по договора А.Б. в размер на 280,00лв. Макар в договора за наем да са
нанесени редица поправки и зачерквания, съдържанието му се потвърждава
от извършените парични преводи по сметката на ищцата.
За пълнота следва да се отбележи, че и двете страни са представили
доказателства за извършени разходи от всяка от тях за ремонт на процесния
лек автомобил. Установяването на тези факти имат отношение към
евентуални искания по сметки от страните във втората фаза на делбата, а
нямат отношение към придобиването и собствеността на вещта, дори и
сумата за ремонта да надхвърля цената на вещта.
От така събраните доказателства и установени факти не се установи по
категоричен начин трансформация на лично имущество на ответника при
закупуването на процесния лек автомобил. Цената, която ответникът е
получил от продажбата на личния си автомобил отпреди брака е
приблизително 350 евро и е незначителна част от цената на новопридобитото
МПС - 7400 евро. Не бе установено по категоричен начин от страната, която
следва да докаже този факт при условията на пълно и главно доказване -
ответникът, че дори и тази сума от 700,00лв. е вложена при закупуването на
процесния лек автомобил. Същевременно се установи, че и двете страни са
имали доходи през времето на брака си, което потвърждава презумпцията за
съвместен принос в придобиването на семейното имущество.
Съдът намира за установено, че процесното МПС - „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ”
с рег. №СТ ** РМ е придобито от страните по време на брака им с общи
средства, в съпружеска имуществена общност и след прекратяването на брака
им е в обикновена съсобственост между страните при равни квоти. Същото
следва да бъде допуснато до делба при квоти по 1/2Л идеална част за всяка от
страните.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР
68850.*****. От представените и приети като писмени доказателства по
делото копия на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
вх.рег.№8210 от 16.08.2019г., дв.вх.рег.№8194 от 16.08.2019г., акт №128, том
XXIII, дело №4871/2019г. по описа на Служба по вписвания гр.С.З., Скица на
поземлен имот №15-794716-30.08.2019г. на СГКК гр.С.З., Удостоверение за
данъчна оценка с изх.№Д0003610БЦ/12.03.2021г. на Община С.З.,
10
Удостоверение за характеристики на поземлен имот на СГКК гр.С.З., се
установява, че страните са придобили по време на брака си Поземлен имот с
идентификатор 68850.*****, находящ се в землището на гр.С.З., местността
„Г.“, с площ от 3040 кв.м., с трайно предназначение на територията -
земеделска, с начин на трайно ползване - нива, категория - трета, с номер по
предходен план - *****, със съседи: имот №68850.182*** имот
№68850.181.13, имот № 68850.181.46 и имот №68850.181.11. Придобивният
способ е покупко-продажба. По отношение на придобиването на имота не
бяха изложени конкретни факти за трансформация на лично имущество или
за по-голям принос, а бяха изложени както от страните, така и от свидетелите
факти, че имотът бил закупен, тъй като ответникът възнамерявал да построи
собствен автосервиз. Това обстоятелство е ирелевантно за правото на
собственост върху имота, по отношение на което важи казаното по-горе за
режима на имуществените отношения между съпрузите. Бракът между
страните е прекратен, поради което недвижимият имот следва да бъде
допуснат до делба при квоти по 1Л идеална част за всяка от страните.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА КЛИМАТИЧНА СИСТЕМА - FUJUTSU ASYG
14 LICA/AOG 14 LUC, страните не спорят, че такава е била закупена с парите
от сватбата им и монтирана в жилището, в което семейството е живеело,
собственост на родителите на ищцата. В същото жилище ищцата живее и към
настоящия момент с детето на страните. Движимата вещ е била придобита по
време на брака между страните с общи средства, поради което следва да бъде
допусната до делба при квоти по 1/2 идеална част за всяка от страните.
При така събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че
решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно в
обжалваните му части, поради което следва да бъде потвърдено. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закони.
С оглед изхода от спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия сумата от 1160 лв., представляваща направените по делото
разноски за възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна на хода по същество и
за събиране на допълнителни доказателства чрез назначаване на съдебно-
графологична експертиза, както и изискване за прилагане на копие от ДП 349
ЗМ 22 /2022г. по описа на ОДМВР С.З..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по
настоящото дело на осн. чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.
Решението в тази част има характер на определение, което не подлежи
на обжалване.
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260720 от 11.10.2021г., постановено по
гр.дело № 849/2021г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваните
му части.
ОСЪЖДА ИВ. М. Г. от гр.С.З., кв.****************, ЕГН **********
да заплати на Р. Д. Г. от гр.С.З., ул.”************, ЕГН ********** сумата
от 1160 лв. /хиляда сто и шестдесет лева/, представляваща направените по
делото разноски за въззивната инстанция-адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12