Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 29.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на девети
ноември
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева
гр. дело № 13263 по описа на 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Държавата чрез М.на р.р.и б.срещу
АДСИЦ с наименование „И.П./И.-П./, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поддържа се, че с Договор №
РД-12-06-011 от 15.12.2008 г. за замяна на недвижими имоти-частна държавна
собственост, с недвижими имоти, собственост на юридическо лице, сключен по реда
на ЗДС, ответникът е придобил право на собственост върху четири имота-частна
държавна собственост, подробно описани в договора, а държавата от своя страна е
придобила правото на собственост върху 22 обекта от изградена в степен на
завършеност „груб строеж“ сграда „Бизнес център“, находяща се в гр. София,
район Възраждане, УПИ І, кв.280А по плана на гр. София, м.“Зона Б-19“ с общ
застроена площ от 1327,37 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Поддържа се, че
ответникът-заменител е поел задължението в срок до 19.03.2010 г. да довърши и
предаде на държавата в съответния вид, на свой риск и със свои средства,
обектите от сградата, станали държавна собственост и да предаде владението
върху тях на Държавата чрез областния управител на област София. Този срок е
продължен до 19.03.2012 г. с анекс към договора. Твърди се, че ответното
дружество е поканено да изпълни задълженията си по договора, но не е било
намерено на адреса по местоседалището си. Поддържа се, че за Държавата е налице
правен интерес от предявяването на иск за обезщетение вместо неполучено за
минал период изпълнение, тъй като и до момента липсва реално изпълнение от
страна на ответното дружество на задълженията поети от него по силата на
сключения договор за замяна, в който е инкорпориран и договор за изработка. В
договорения срок и понастоящем ответникът не е довършил сградата и същата не е
въведена в експлоатация, поради което и придобитите от държавата обекти не
могат да бъдат ползвани от нея по предназначение. Поддържа се, че
неизпълнението на задълженията от ответника, не позволява на ищеца да ползва
собствените си имоти за целите, за които е извършена замяната и да изпълнява
вменени й със закон задължения, в т.ч. да предостави сграден фонд за
обезпечаване на функциите на органите на държавна власт, поради това и ежегодно
от държавния бюджет се разходват значителни средства за заплащане на пазарен
наем на частни лица за сгради, в които е организирана дейността на различни
структури.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на държавата сумата
от 3 776 052 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължения,
поети с Договор № РД-12-06-011 от 15.12.2008 г. за замяна на недвижими
имоти-частна държавна собственост, с недвижими имоти, собственост на юридическо
лице, сключен по реда на ЗДС на 15.12.2008 г., изменен с Анекс № РД-12-06-011
от 24.07.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В срок е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалните му представители адвокати Т. и
Наумов, надлежно упълномощени с пълномощно приложено към отговора.
Ответникът
оспорва предявените искове като недопустими, недоказани и неоснователни.
На първо
място твърди, че ищецът е извършил недопустимо изменение на иска, извършвайки
едновременно изменение на основанието и петитума на иска.
Това
възражение е неоснователно, тъй като настоящото производство е образувано по
осъдителния иск на Държавата с правно основание чл.79 във връзка с чл.82 от ЗЗД
след разделянето му от производството по гр.д.№ 6707/2016 г. и след уточнението
му заявено с молба от 09.06.2017 г., действия извършени преди връчването на
препис от исковата молба на ответника. Правото на ищеца по чл. 210 ГПК да
предяви няколко иска може да бъде упражнено до момента, в който съдът се
произнесе с определение по допустимостта на иска, като приеме иска за
разглеждане и разпореди изпращане на преписи от исковата молба на ответника, с
изключение на предявяване на инцидентни установителни искове, което съгласно
чл. 212 ГПК е допустимо до приключване на първото заседание за разглеждане на
делото и с изключение на предвиденото в
чл. 213 ГПК съединяване само на тези обективно съединени искове на
ищеца, които са приети за разглеждане в различни дела.
По същество
на спора.
Твърди, че
ответникът не е изпаднал в неизпълнение на задължение по договора.
Ответникът
не оспорва наличието на сключен Договор № РД-12-06-011 от 15.12.2008 г. за
замяна на недвижими имоти-частна държавна собственост, с недвижими имоти,
собственост на юридическо лице, сключен по реда на ЗДС.
Твърди се, че в процесния договор
страните са договорили и хипотези, при наличието на които договорените срокове
за изпълнение на поетите задължения спират да текат. Твърди се, че е налице
основание за спиране течението на сроковете, а именно: правото на собственост
върху имотите, които насрещната страна се е задължила да замени, е оспорено по
съдебен ред. Твърди се, че за част от имотите, които насрещната страна се е
задължила да замени, са съставени констативни нотариални актове в полза на
трето лице „Овча купел“ ООД. Поддържа се, че през 2009 г. ответникът е
инициирал исково производство за установяване правото си на собственост върху
тези имоти, в което насрещната страна е участвала като подпомагаща страна.
Твърди се, че с Решение № 8991/30.12.2015 г. по гр.д. № 5/2011 г. по описа на
СГС, влязло в сила на 15.06.2016 г. изцяло са уважени исковете на ответника. С
оглед на горното се твърди, че срокът за изпълнение на задължението за изграждане
и предаване на обектите е спрял да тече на датата на завеждане на исковата
молба 08.06.2009 г. и е започнал да тече отново едва на 15.06.2016 г. Този срок
не е изтекъл, тъй като новият срок за изпълнение на поетото задължение е
26.03.2019 г., поради което не е налице неизпълнение от страна на ответника.
Твърди невярност на твърдението,
че ответникът е изпаднал в цялостно неизпълнение на договора. Поддържа се, че
ответникът е изпълнил изцяло задължението си да прехвърли правото на
собственост върху обектите, като стойността на прехвърленото право възлиза на
сумата от 3 779 042 лв., която стойност надхвърля полученото от ответника в
размер на 3 776 052 лв. Твърди се, че само с изпълнението на това свое
задължение ответникът е изпълнил задължение, чиято стойност надхвърля размера
на претендираното обезщетение и последното не се дължи.
Твърди се, че ответникът е
извършил сериозни по обем СМР за изграждане на обектите по договора с
приблизителна обща стойност в размер на 6 146 213,20 лв. Твърди се, че ответникът
е получил строителна линия, извършени са СМР и към 01.07.2008 г. сградата вече
е изградена на етап „груб строеж“. Счита, че евентуално дължимото обезщетение
не следва да бъде присъдено, евентуално-присъдено в пълен размер, тъй като
ответникът не само е изпълнил изцяло задължението си да прехвърли правото на
собственост върху обектите, но е изпълнил и значителна част от задължението си
да доизгради обектите. Присъждането на обезщетение в пълния претендиран размер
би била несправедлива санкция за евентуално частично неизпълнение и то-на малка
част от задълженията по договора. Твърди се невярност на ищцовото твърдение за
наличие на претърпени вреди и пропуснати ползи. Заявява възражение за погасено
по давност вземане на ищеца. Поддържа неоснователност и недоказаност на
претендираната законна лихва.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по
същество на делото.
В съдебно заседание ответникът
чрез своите процесуални представители оспорва исковете и моли съда да постанови
решение, с което да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, I-6
състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Между
страните не е спорно, а и с представените писмени доказателства се установява,
че на 15.12.2008 г. между Държавата, представлявана от Областния управител на
Област София и „И.П./И.-П./ АДСИЦ, е сключен договор № РД-12-06-011 за замяна
на недвижими имоти-частна държавна собственост с недвижими имоти, собственост
на юридическо лице, сключен по реда на Закона за държавната собственост, по
силата на който Областният управител на Област София прехвърля на ответника
правото на собственост върху описаните четири броя недвижими имоти-частна
държавна собственост с обща пазарна цена на имотите-3 776 052 лв. без
ДДС, а в замяна на прехвърлените имоти, ответникът прехвърля на Областния
управител на Област София правото на собственост върху притежаваните от
дружеството недвижими имоти, изградени в степен на завършеност „груб строеж“ в
сграда „Бизнес център“, находящ се в гр.София, СО-район Възраждане, УПИ І,
кв.208А по плана на гр. София, м. „Зона Б-19“, целият с площ от 7099 кв.м. с
обща пазарна стойност на имотите-3 779 042 лв. без ДДС. Ответникът е
декларирал разликата между цените на заменяемите имоти в размер на 2 990
лв. да остане в полза на държавата. Че прехвърлените в собственост на държавата
недвижими имоти са изградени в степен на завършеност „груб строеж“ към датата
на сключване на договора, се установява и с приетия като доказателство по
делото констативен протокол по чл.181, ал.2 от ЗУТ, издаден от СО-район
„Възраждане“ по искане вх.№ СА-7000-355/18.06.2008 г.
По
силата на чл.5 от договора ответникът се е задължил на свой риск и със свои
средства да доизгради имотите по т.2, чието право на собственост е прехвърлил
на Държавата, и да предаде владението върху тях на Областния управител на
Област София в срок до 19.03.2010 г., като към момента на фактическото
предаване-приемане на обектите, както и общите части на сградата, да бъдат във
вид на завършеност, подробно описан в Приложения № 1 и № 2, неразделна част от
договора и с качество, което да ги прави годни за предвиденото им
предназначение, а строителството да се извърши, съобразно одобрени
инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Със сключения на 24.07.2009 г.
Анекс между страните, срокът за доизграждане на имотите е удължен до 19.03.2012
г.
При
неизпълнение на всяко едно от горните задължения, страните са договорили
следните неустойки:
При
неизпълнение на задължението да доизгради в договорения срок
обектите-договорената неустойка е в размер на по 1000 лв. за забавено
изпълнение всеки един просрочен ден. При неизпълнение на задължението строителството
да се извърши, съобразно одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж-неустойката
е в размер на удвоената стойност на средствата, необходими за привеждането на
обектите в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и разрешение за
строеж. И при неизпълнение на задължението обектите и общите части да бъдат във
вид на завършеност, подробно описан в Приложения № 1 и № 2-договорената
неустойка е в размер на удвоената стойност на средствата, необходими за
извършване на СМР с оглед привеждане на обектите, съгласно Приложения №№ 1 и 2.
Страните са определили и срок за изплащане на неустойките, а именно: двумесечен
срок от получаването на поканата за доброволно плащане.
Така
сключения между страните договор е надлежно вписан в СВ на 17.12.2008 г.,
вх.рег.№ 94107, ХХVІІІ, № 118.
В т.8
от договора ищецът чрез представителя си Областния управител на Област София е
декларирал, че върху четирите имота, чието право на собственост прехвърля на
ответника, трети лица нямат права и претенции. В случай обаче, че правото на
собственост върху някой от тези имоти бъде оспорено по съдебен ред, всички
срокове по договора спират да текат до влизане в сила на съдебното решение, по
силата на което „И.П./И.-П./ АДСИЦ да бъде признат за собственик на имота, за
който е оспорено правото-чл.9. За настъпване на обстоятелствата по чл.9 от
договора, страната узнала първа, уведомява незабавно писмено другата страна,
като представя и надлежни писмени документи, доказващи настъпването на
основанието за спирането на сроковете.
По
повод извършена справка в АВ-Имотен регистър ответникът установил, че по
партидата на четирите имота е вписан констативен нотариален акт за
собственост № 75062/27.12.2007 г., том
278, № 71 на името на дружество „Овча купел“ ООД, поради което и на 08.06.2009
г. завел искова молба вх.№ 29202 за установяването правото му на собственост
срещу това дружество, въз основа на която било образувано т.д. № 857/2009 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-5 състав, производството по което е прекратено на
основание чл.129, ал.3 от ГПК с Определение № 1843/10.07.2009 г.
На
30.12.2010 г. ответникът повторно завел установителен иск за собственост срещу
„Овча купел“ ООД, въз основа на който било образувано гр.дело № 5/2011 г. по
описа на СГС, І-19 състав, производството по което приключило с влязло в сила
на 15.06.2016 г. Решение № 8991/30.12.2015 г. по силата на което по отношение
на третото лице „Овча купел“ ЕООД е признато, че „И.П./И.-П./ АДСИЦ е
собственик на четирите недвижими имота, описани в т.2 от процесния договор.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца-Областен управител на София област.
С
нотариална покана с рег. № 1125 от 19.03.2012 г., том 1, № 64 на Г.Г.
помощник-нотариус при Х.В.нотариус с рег. № 628 НК, ищецът поканил ответника да
се яви в кантората на нотариус Влахова и да представи документи, удостоверяващи
изпълнение на задълженията му по чл.5 от договора, в противен случай ще счита
че е налице пълно неизпълнение.
В
отговор на поканата на 16.05.2012 г. в Областната управа на Област София е
входен отговор от ответника, с който последният уведомява, че от момента на
сключване на договора до 31.12.2009 г., дружеството е извършило действия по
изграждане на обектите, за които строителни работи са инвестирани над 4 млн.лв.
Уведомило е също така, че във връзка с образуваното на 03.01.2011 г. гр.д. №
5/2011 г. по описа на СГС, всички срокове по договора са спрели да текат и тъй
като Областният управител е конституиран в качеството му на трето лице помагач
по делото, ответникът е изпълнил задължението си за уведомяване по чл.11 от
процесния договор. Ответникът посочил също така, че до влизане в сила на
съдебното решение, уговорените в чл.5 от договора за замяна срокове спират да
текат, като съгласно чл.9 от същия те ще бъдат удължени с времето, за което са
били спрени.
По
делото е прието неоспорено от страните заключение на комплексна СТЕ и ССчЕ, от
която се установява, че процесният имот се намира в м. „Зона Б-19“ на ъгъла на
ул. „Д-р Калинков“ и ул. „Царибродска“, като по регулационен план имотът
представлява УПИ І от кв.280 А, м.“Зона Б-19“. Имотът е застроен със сграда
„Бизнес център“, масивна, ж.б.конструкция, която е на етап на завършеност „груб
строеж“ по смисъла на §5 от ДР на ДР на ЗУТ включително покрив, без дограми и
др.довършителни работи. Вещите лица установяват, че при извършен на място оглед
се е установила, че сградата е изградена до покрив включително без каквито и да
било довършителни работи, т.е. може да се счита, че от датата на съставяне на
констативен акт 01.07.2008 г. до настоящия момент на обекта не се извършват
строителни работи, каквото е състоянието и към момента на подаване на исковата
молба.
Въз основа
на приетите по делото писмени доказателства-фактури за разходи, вещите лица
сочат, че размерът на приходите за строителство за изграждане на обект
Бизнес-център до степен на завършеност „груб строеж“ възлиза на сумата от
5 295 625,61 лв. без ДДС и съответно 6 324 475,04 лв. с
ДДС. От тази сума общата стойност на разходите за изграждане на процесните
обекти по т.2 от договора е в размер на 1 416 544,10 лв. с ДДС, като
за дострояването им са необходими още 1 082 614,48 лв. с ДДС.
Процентното съотношение между стойността на вече извършените разходи и тези
които предстоят да бъдат извършени за изграждане на обектите е 54% към 46%.
От
правна страна:
Предявен
е иск е с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, във връзка с чл.82 от ЗЗД.
Ищецът претендира от ответника
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в пряка
причинна връзка от пълното неизпълнение от страна на ответника на задълженията
му по чл.5 от сключения между страните договор от 15.12.2008 г.
С оглед твърденията и
претендираните права ищецът на първо място следваше да докаже главно и пълно съществуването
на валидно правоотношение по силата на сключен на 15.12.2008 г. договор за
изработка, който е инкорпориран в договора за замяна на недвижими имоти.
Между страните не е спорна
валидността на договора сключен между тях, поради което съдът приема, че ищецът
притежава материално-правна легитимация по процесния договор, който е породил
уговорените в него права и задължения. Безспорно ищецът е изпълнил задължението
си да прехвърли правото на собственост върху имотите по чл.1 от договора, но
невярно е декларирал и удостоверил липсата на вещни права на трети лица върху
тези имоти, което от своя страна е довело до необходимостта ответникът да
заведе установителни искове спрямо третото за спора лице- „Овча купел“ ООД за
установяване своето право на собственост.
В тази връзка съдът намира за
основателно възражението на ответника, че срокът по чл.5, т.5.1. е спрял да
тече на основание чл.9 от договора. Настоящият съдебен състав намира обаче, че
срокът е спрял да тече от датата, на която ищецът е бил уведомен за настъпване
на обстоятелството по чл.9, съобразно уговореното между страните в чл.11. Няма
доказателства ответникът веднага да е уведомил ищеца за настъпване на тези
обстоятелства, а индиция, че не е сторил това е и изявлението му в отговора по
нотариалната покана входен на 16.05.2012 г. в Областната управа на Област София,
в който е посочил, че Областният управител е конституиран в качеството му на
трето лице помагач по гр.дело № 5/2011 г. с което ответникът е изпълнил
задължението си за уведомяване по чл.11 от процесния договор. След извършена
служебна справка в САС „Съдебно деловодство“-Софийски градски съд, се
установява, че Областният управител на Област София е конституиран като трето
лице помагач с протоколно определение от 06.12.2011 г., а в насроченото на
08.05.2012 г. открито съдебно заседание той е бил представляван от процесуален
представител. И доколкото по делото не са представени доказателства на коя дата
е връчена призовката на третото лице за насроченото за 08.05.2012 г. съдебно
заседание и уведомяването му, че е конституиран като трето лице, съдът намира,
че най-късната и доказана в процеса дата, на която ищецът е узнал за настъпило обстоятелство по чл.9 от
договора е 08.05.2012 г. Към тази дата обаче уговореният с договора и продължен
с анекс срок по чл.5, т.5.1. вече е бил изтекъл - 19.03.2012 г., т.е. не е
настъпило твърдяното спиране, доколкото не може да бъде спряно течението на
срок, който вече е изтекъл.
Съдът не споделя виждането на
ответника, че срокът по чл.5, т.5.1. е спрял да тече на 08.06.2009 г. и е
продължил да тече от 15.06.2016 г., когато е влязло в сила съдебното решение.
Така уговорения между страните срок за изпълнение на задълженията по договора и
условията, при който той спира да тече, са уговорени единствено и само между
страните по договора, който има силата на закон, но само за тях. Това не са
законоворегламентирани срокове, поради което е необходимо съответната страна да
бъде уведомена за наличието на обстоятелства, които водят до спиране на срока,
така както е предвидено в чл.11 от договора. На следващо място следва да се
отбележи, че образуваното на 08.06.2009 г. производство по т.д. № 857/2009 г. е
прекратено, поради неизпълнение указанията на съда от ищеца „И.П./И.-П./
АДСИЦ, следователно следва да се приеме, че на 08.06.2009 г. срокът не е спирал
да тече.
Видно от приетото по делото
заключение на комплексната експертиза, ответникът е в пълно неизпълнение на
задълженията си по чл.5 от договора, доколкото се установява, че сградата е
изградена до покрив включително без каквито и да било довършителни работи, т.е.
от датата на съставяне на констативен акт 01.07.2008 г., с който е установено
по реда предвиден в ЗУТ, че прехвърлените в собственост на държавата недвижими
имоти са изградени в степен на завършеност „груб строеж“, в което състояние
имотите са били към датата на сключване на процесния договора, и до настоящия
момент на обекта не се извършват строителни работи. Такова е било състоянието
включително и към датата на подаване на настоящата искова претенция.
Следователно и към момента
ответникът е в пълно неизпълнение на задълженията си чл.5, т.5.1., т.5.2. и
т.5.3. от договора, поради което и за ищеца е възникнало правото на неустойка
по чл.6 от договора, която е уговорена, както за пълно, така и за частично
неизпълнение на задълженията на ответника по договора, като това неизпълнение
продължава и към момента.
Ищецът обаче не претендира заплащането
на уговорените между страните неустойки, а компесаторно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна вреда-невъзможност
държавата да предоставя обектите на други централни ведомства, които са
принудени да разходват бюджетни средства за заплащане на пазарен наем на частни
лица за сгради, в който е организирана дейността на различни структури-Комисия
за финансов надзор, Омбудсман на Република България и др., т.е. не се твърдят
пропуснати ползи в размер на средния пазарен наем от невъзможността държавата
да отдава под наем собствените си имоти, а се твърди вреда, изразяваща се в
стойността на заплатени наеми на ползваните от държавните структури под наем
частни имоти.
Обезщетението по чл.82 ЗЗД при
неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Елементите на фактическия състав
включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която
може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна.
Отговорността по чл.82 ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда, която да е в
причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност за обезщетяване на
вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са
вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението,
и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане
на задължението.
Безспорно се установява, че
ищецът е изправна страна. Същият е изпълнил задължението си за прехвърляне
правото на собственост върху четирите описани по т.1 от договора недвижими
имоти.
Безспорно се установява, че
ответното дружество е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнило
нито едно от трите поети задължения по чл.5 от договора. В случая и според
настоящия съдебен състав без значение за спора е стойността на извършените от
ответника СМР направени във връзка с изграждането на сградата до степен „груб
строеж“, защото това е състоянието на имотите към датата на сключване на
договора и правото на собственост е прехвърлено върху тях в това им състояние и
при цена определена именно като имоти изградени до степен „груб строеж“.
Ответникът обаче е поел задължение да доизгради тези обекти и съответно да
извърши СМР в количество и стойност, съобразно уговореното в Приложенията към
договора. Именно тези задължения не са
изпълнени и към момента.
С оглед на горното за ищеца и
считано от 19.03.2012 г. е възникнало правото по чл.6, т.6.2. от договора, т.е.
да претендира уговорената неустойка или да претендира обезщетение за
действителните вреди, но само тези, които са над размера на неустойката, или и
двете, доколкото претенцията за обезвреда на кредитора може да включва както
уговорената неустойка, така и обезщетение за действителните вреди, но само
тези, които са над размера на неустойката.
При неустойката настъпването на вредата е
предположено, а размерът е определен от страните в договора. На обезщетяване по
чл.82 ЗЗД подлежат вреди, чието настъпване и размер следва да е доказано. Законодателят
е предвидил обезщетяване на “по-големите вреди”, което сочи, че нормата следва
да се тълкува в смисъл на вреди, надвишаващи по размер договорената неустойка,
а не и досежно основанието за настъпването им - предположено или подлежащо на
доказване.
С оглед на горното ищецът не
доказа главно и пълно, че е претърпял по-големи вреди, надхвърлящи договорената
неустойка.
Съобразно константната съдебна
практика, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на
чл.290 ГПК, претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в
намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Разликата
между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което
кредиторът би имал ако задължението би било изпълнено, формира размера на
претърпяната загуба. Разграничението с пропуснатите ползи, вторият вид
имуществени вреди, които подлежат за обезщетяване, се изразява в това, доколко
вредите са обективирани като резултат на неизпълнението. Претърпените загуби
представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива
на имуществото на кредитора. Пропуснатите ползи са само определяеми въз основа
на опита и обичаите в практиката-при тях вредата произтича от нереализиране на
възможност за увеличаване на актива на имуществото на кредитора.
В този смисъл, по претенцията за
заплащане на обезщетение за претърпени загуби кредиторът следва да докаже
настъпването на реална вреда, довела да негативна промяна в имущественото му
състояние, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както
и че тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено.
Ищецът не доказа тези
обстоятелства, въпреки изрично разпределената му доказателствена тежест. Не
доказа, различни структури като Комисия за финансов надзор, Омбудсман на
Република България и др. да се помещават в сгради или отделни помещения под
наем, нито какъв е размера на този наем, който държавата заплаща в процесния
период с начало 19.03.2012 г. и до момента, както и че реално такъв е заплатен
и се заплаща и към момента. Представените от ищеца писмо изх.№
06-0044/04.05.2017 г., № 06-00-27 от 12.04.2017 г., от 17.01.2013 г., №
90-03-152/11.12.2012 г., № 03-12/27.11.2015 г., от 17.10.2016 г., справки,
представляващи водена кореспонденция между различните държавни институции, са
само индиция и косвени доказателства, че тези институции използват частни имоти
под наем, но не доказват главно и пълно фактът на настъпване на вредата по
време и размер.
На следващо място възражението на
ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност, е частично основателно.
Искът е с правно основание чл.
82, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, следователно вземането се погасява с изтичане на тригодишна
давност, съобразно нормата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД. Задължението за заплащане на
обезщетение за вреди/пропуснати ползи не е част от задълженията по договора, а
е самостоятелно задължение, което възниква поради неизпълнение на произтичащо
от договора задължение. То обаче не става част от договора, а съществува
паралелно с него. Именно поради това за него се прилага и специалната давност
по чл. 111, б. „б“, пр. 1 от ЗЗД, а не общата такава по чл. 110 от ЗЗД. Давността
започва да тече от датата, когато възниква вземането. При обезщетенията за
причинени вреди, включително и от неизпълнен договор (неточно изпълнен
договор), от настъпването им. Когато вредата е пропусната полза - от датата, от
която имуществото на кредитора е трябвало да се увеличи. Доколкото пропуснатите
ползи се търпят през целия период предмет на иска, то за погасена по давност ще
трябва да се счита само онази част от задължението, която обхваща частта от
периода, която е за време повече от три години назад от датата на предявяване
на иска. В този
смисъл Решение №103/14.07.2021 по дело №2187/2020 на ВКС, ГК, IV г.о.
Ищецът не доказа от кой момент е
настъпила вреда (в конкретния случай и с оглед
твърденията-това са периодите от време, през които ищецът е заплащал наеми), но най-рано вземането за ищеца е възникнало на
19.03.2012 г., когато ответникът е следвало да предаде владението на ищеца
върху доизградените имоти и тъй като той не е изпълнил това задължение, то от
тази дата ищецът е в невъзможност да ползва, включително и чрез предоставянето
на имотите на свои централни ведомства. Следователно вземането на ищеца за
периода от 19.03.2012 г. до 01.06.2013 г. е погасено по давност. Ако след тази
дата и към настоящия момент ищецът продължава да търпи вреди, то те не са
погасени по давност, но нито са установени, нито са доказани в настоящия
процес.
Неоснователно е възражението на
ответника, че исковата молба следва да се счита с дата на предявяване-07.12.2017
г. Това е дата на уточнителна молба подадена от ищеца в изпълнение указанията
на съда с правно основание чл.129, ал.2 от ГПК, поради което и на основание
чл.129, ал.5 от ГПК поправената молба се смята за редовна от деня на
подаването.
Със същия характер и молба вх.№
77927/09.06.2017 г. Тя отново е подадена в изпълнение указанията на съда във
връзка с първоначалното постъпилата искова молба вх.№ 75261 от 02.06.2016 г.,
въз основа на която е било образувано гр.д. № 1707/2016 г. по описа на СГС, І-6
състав и уточнения с нея иск е бил разделен от производството по това дело. За
дата на подаване на иска, разделен от друго производство, следва да се счита
датата на постъпване на исковата молба в съда, въз основа на която е образувано
производството, от което е разделено разглеждането на иска. Следователно
настоящия иск е предявен на 02.06.2016 г. Това е така, защото
производство по този иск не е прекратено, а само е отделено за разглеждане в
отделно дело, под друг номер.
При това положение предявените
искове подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на
сумата от 800 лв.-депозит вещи лица. До приключване на устните състезания по
делото ответникът не е представил договор за правна помощ или друго писмено
доказателство, удостоверяващо заплащането на адвокатско възнаграждение в
рамките на настоящото производство, поради което на ответника не се присъждат
разноски за един адвокат.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените от Държавата, представлявана от М.на МРРБ против А.д.със
с.и.ц./АДСИЦ/ с наименование „И.П./И.-П./, учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Лозенец, ж.к. „Витоша, ВЕЦ-Симеоново“ № ***обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 във връзка
с чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 776 052 лв. (три милиона седемстотин седемдесет и шест хиляди и
петдесет и два лв.), представляваща обезщетение за
неизпълнение на задължения, поети с Договор № РД-12-06-011 от 15.12.2008 г. за
замяна на недвижими имоти-частна държавна собственост, с недвижими имоти,
собственост на юридическо лице, сключен по реда на ЗДС на 15.12.2008 г.,
изменен с Анекс № РД-12-06-011 от 24.07.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана
от М.на МРРБ да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на А.д.със с.и.ц./АДСИЦ/
с наименование „И.П./И.-П./, учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията гр.София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, ж.к. „Витоша, ВЕЦ-Симеоново“ № ***сумата от
800 лв. /осемстотин лв./ разноски, направени от ответника пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: