ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2642
гр. Пловдив, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен
състав в закрито
съдебно заседание на осемнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 2678 по описа на Окръжен съд - Пловдив за
2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано е
по частна жалба от „Мото Пфое“ ЕООД, чрез адв. Т.В., против определение № 3305/06.08.2019г.,
постановено по гр. д. № 2745 по описа на Пловдивския районен съд за 2018г., X гр.с., с
което е била оставена без разглеждане като недопустима исковата молба на „Мото
Пфое“ ЕООД, действащо в качеството на процесуален субституент на „Агройокон-92“
ООД, против В.С., Л С., Й.С. и А.С. за установяване, на основание чл. 134 ЗЗД,
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на ответниците, че дружеството
„Агройокон-92“ ООД е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. ………..:
обособена част - цех за сладолед,
представляващ едноетажна промишлена сграда със застроена площ от…. кв.м. с
идентификатор на сградата ………., построен в имот пл. №…………, за който са
образувани ……………. в кв. … по
кад. план и ПУП-ПР по плана на гр. ……, одобрен на 17.03.2008г. и производството
по делото е било прекратено.
В частната
жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се,
че не е бил налице идентитет по отношение на предмета между настоящото дело и
гр.д. № 15469/2013г. по описа на ПдРС, тъй като процесните имоти не били с
еднакви идентификатори. Счита се, че не е налице идентитет и по отношение на
страните, тъй като един от ответниците в настоящия процес – Л. С., не е имал
качеството на необходим задължителен другар в производството по гр.д. №
15469/2013г. по описа на ПдРС. Посочва се също, че Л.С. няма как да е придобил
имота по давност, тъй като за него тя не е текла на основание чл. 115, ал. 1,
б. „г“ от ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС. Моли се да бъде отменено обжалваното
определение и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В срок е
постъпил отговор от адв. С., процесуален представител на В.С. и на Й.С., в
който се моли да бъде отхвърлена подадената частна жалба, като се сочи, че
определението е правилно и законосъобразно. Излага се, че доводите на
жалбоподателя са неоснователни и безпредметни.
Окръжен
съд - Пловдив намира жалбата за допустима. Последната е подадена от
легитимирано лице, с правен интерес да обжалва определението на
първоинстанционния съд и същата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
На първо
място следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя относно различието
в идентификаторите на сградата, е неоснователно. Още в петитума на исковата
молба на адв. В. е посочено с думи, че сградата е с идентификатор „пет, нула,
едно, точка, седем, две, седем, точка, пет“. С цифри е било посочено …….. като
последната от цифрите в неустановен момент е била поправена на 4 с химикал.
Въпреки това, при несъответствие между буквеното и цифровото изписване,
приоритет безспорно има буквеното изписване. Исканото и издадено съдебно
удостоверение също е било за имота с идентификатор 501.727.5, както и
издадените пълномощни от адв. В. на Я.В.. Съответно, въз основа на съдебното
удостоверение, ищецът се е снабдил с удостоверение за данъчна оценка от Община ………….
Съгласно преписа от вписаната искова молба (л. 49 – л. 51 от делото), посочения
идентификатор също е ……….. като в случая вписаната искова молба е била без
поправката с химикал на оригинала на исковата молба, приложен по делото.
С оглед
на изложеното, настоящият състав счита, че има идентитет между предмета на
влязлото в сила решение, посочващо имота с идентификатор ………….. и искането в
настоящото производство, изложено в петитума на исковата молба.
На
следващо място, по отношение идентитета на страните по делото, съдът намира, че
възражението на жалбоподателя е неоснователно. Съгласно решението на съда по гр.д. № 15469/2013г. по описа на
ПдРС, ответниците В.С. и Й.С. са придобили имота по давност. Не е имало
твърдения и не е било доказвано ответникът Л. С. да е придобил имота по
давност. Л. С., както и ответницата А.С., извличат правото си на собственост от
влязлото в сила решение, поради това, че съпрузите им са го придобили. В тази
връзка е и съдебната практика на ВКС – решение № 133/22.11.2016г. по гр.д. №
2057/2016г. по описа на ВКС, II г.о. – „когато се е осъществил фактическия състав на придобиването по давност-
чрез осъществявана от единия съпруг фактическа власт с намерение да придобие
имота за себе си, когато този придобивен способ се е осъществил по време на
брака, по силата на закона възниква съпружеска имуществена общност между
двамата съпрузи, макар и другият съпруг да не е бил съпричастен нито към
обективния, нито към субективния елемент на владението“. Поради това и в
нито един момент не е било твърдяно, че за съпругът Л. С. е текла давност, за
да е основателно възражението по чл. 115, ал. 1, б. „г“ от ЗЗД във вр. с чл. 84
ЗС. Без да е било задължително съпругът да е страна по делото, влязлото в сила
решение е обвързало и него съгласно ТР №3/2016г. от 29.06.2017г. на ОСГК, ВКС,
според което по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или
имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са
необходими, но не са задължителни другари. В тази връзка има неточност в
определението на първата инстанция, посочила съпрузите като задължителни
необходими другари. Те действително са били обвързани от силата на пресъдено
нещо, формирана по гр. д. № 15469/2013г. на ПдРС, именно защото са били
необходими другари. Те не са били задължителни, а факултативни другари, съгласно
посоченото тълкувателно решение, което обаче е без значение за действието на
влязлото в сила решение спрямо тях.
С оглед
на изложеното, настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е
счел, че делото следва да бъде прекратено, доколкото се е съобразил изцяло с
влязлото в сила решение по друго дело. Правилни са били и констатациите, че ако
кредиторът е бил засегнат от сделки или действия, които намаляват имуществото
на длъжника, то за жалбоподателя съществуват други способи за защита, извън чл.
134 от ЗЗД.
Въз
основа на постановеното от настоящия състав, обжалваното определение се явява
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В.С. и Й.С.
са представили писмена защита, в която претендират разноски. Настоящият състав
намира, че с отговора на частната жалба на същите разноски не са били
претендирани. По същество писмените бележки преповтарят напълно отговора на
жалбата дума по дума, като са допълнени с претенция за разноски. Срокът за
подаване на отговор е бил изтекъл към момента на подаване на писмената защита,
поради което и възможността да се претендират разноски е било преклудирано. В
тази връзка и искането за присъждане на разноски не следва да бъде разглеждано.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р
Е Д
Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3305/06.08.2019г.,
постановено по гр. д. № 2745 по описа на Пловдивския районен съд за 2018г., X гр.с.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.