Р Е Ш Е Н И Е №
от 13.11.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на петнадесети
октомври, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Трифонова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 675/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на "ОТП Факторинг България" ЕАД - град
София срещу М.Й.П.. Процесуалният представител на дружеството развива
съображения, че на 27.01.2016 година между "Банка ДСК" ЕАД и
ответникът е сключен Договор за
кредит за текущо потребление, съгласно който дружеството му е
отпуснало кредит в размер на 1 024.00 лева, за рефинансиране на задължения със
срок на издължаване от 36 месеца, считано от усвояването му, като кредитът се
усвоява еднократно и средствата от него се превеждат по банкова сметка ***.
Страните са постигнали съгласие кредитът да се погасява по разплащателна сметка
на ответника с месечни вноски, дължими до 27-мо число
на месеца, съгласно приложен погасителен план. Посочва, че последната месечна
вноска, която е платена от ответника е с падеж 27.12.2016 година, като поради
преустановяване на плащанията и на основание т. 19.2 от ОУ към договора банката
е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен с
Нотариална покана, рег. № 4664, том
II, акт № 22 от 01.12.2016 година на нотариус Д. Рачевец,
рег. № 430 при НК на РБ. Твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
кредиторът "Банка ДСК" ЕАД се е снабдил със Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по Ч.гр.д. № 523/2017г.
на ВТРС, връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Посочва, че на
22.06.2017 година, т.е. след издаване на заповедта за изпълнение между
"Банка ДСК" ЕАД и ищцовото дружество е сключен Договор за покупко-продажба
на вземания /Договор за цесия/, по силата на който банката е прехвърлила на
ищеца вземането, възникнало от сключения с М.Й.П. Договор за кредит за текущо
потребление от 27.01.2016 година, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви. Твърди, че в качеството си на
пълномощник на цедента е направил опит да уведоми длъжника за извършената цесия
в съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез изпратено до него уведомително писмо.
Развива съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен за
извършената цесия и с получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на М.Й.П., че дължи на "ОТП
Факторинг България" ЕАД - град София сумата в размер на 955.53 лева -
главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 27.01.2016, сключен с "Банка ДСК" ЕАД; сумата в
размер на 109.28 лева - редовна договорна лихва за периода от 28.04.2016 година
до 12.02.2017 година; сумата в размер на 7.14 лева - лихва за забава върху
просрочената главница за периода от 28.04.2016 година до 07.02.2017 година,
сумата в размер на 0.81 лева - лихва за забава върху цялата главница за периода
от 08.02.2017 година до 12.02.2017 година, сумата в размер на 120.00 лева -
дължими такси по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК - 13.02.2017 година до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед № 306 за изпълнение на парично задължение от
14.02.2017 година и изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 523/2017 година на ВТРС. В
условията на евентуалност, моли да бъде постановено решение, с което М.Й.П. бъде осъдена да
заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД - град София сумата в размер
на 955.53 лева - главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 27.01.2016, сключен с "Банка ДСК"
ЕАД; сумата в размер на 110.43 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 27.03.2017 година до 27.01.2019 година и сумата в размер на 236.63
лева - наказателна лихва по чл. 19.1 ОУ на договора за периода от 04.03.2017
година до 04.03.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото
както в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен
на ответника чрез назначения му по делото особен представител, като в срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло
дължимостта на посочените в исковата молба суми. Развива съображения, че
клаузите на т. 7; т. 7.1. и т. 8 от договора за кредит и т. 7.1 и сл. от ОУ са
неравноправни, а от там и нищожни, поради което не обвързват потребителя.
Навежда доводи, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Направено е
искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и от
представения заверен препис на Договор за кредит за текущо потребление от
27.01.2016 година, ведно с приложимите към него Общи условия и погасителен план
/л. 33-42 от делото/ се установява, че "Банка ДСК" ЕАД - град София и
ответникът са сключили договор, по силата на който дружеството е предоставило
на ответника кредит в размер на 1 024.00 лева за рефинансиране на задължение по
кредитна карта с дата на договора 24.04.2014 година, като последният се
задължил да я върне, ведно с уговорената договорна лихва и такса. Общата
стойност на договорените плащания е в размер на 1 329.22 лева, която сума
страните са постигнали договорка да бъде платена на 36 броя месечни вноски,
всяка в размер на 36.92 лева с падеж на първата – на 27.02.2016 година и падеж
на последната – на 27.01.2019 година. Посоченият в договора Годишният процент на разходите е 19.34%.
В чл. 19 и чл. 20 от ОУ към договора за кредит страните са уговорили, че при забава
в плащанията на главница и/или лихва кредиторът има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, включително когато кредитополучателят ползва повече от
един кредит, отпуснати от кредитора и е допуснал забава по един кредит да обяви
за предсрочно изискуеми и другите кредити независимо от тяхната редовност. В
подадената по делото искова молба ищецът признава, че ответникът е извършил плащане
за погасяване на задълженията по кредита, като последната платена вноска е с
дата 27.12.2016 година.
По делото е приложено и заверено
копие на Нотариална покана, рег. № 4664, том
II, акт № 22 от 01.12.2016 година на нотариус Д. Рачевец,
рег. № 430 при НК на РБ, ведно с разписка № 4664/2016 година и удостоверяване
на връчването й по реда на чл. 47, ал. 5, във връзка с чл. 47, ал. 1 ГПК
/21-24/.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 523 по описа на
Районен съд – Велико Търново за 2017 година се установява, че във връзка с
подадено Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на 14.02.2017 година са издадени Заповед № 306 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М.Й.П. за сумата в размер на сумата в размер на
1 192.76 лв., от които 955.00 лв. – главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 27.01.2016г., сумата от 109.28 лв. – редовна договорна
лихва за периода от 28.04.2016г. до 12.02.2017г., сумата от 7.14 лв. – лихва за
забава върху просрочената главница за периода от 28.04.2016г. до 07.02.2017г.,
сумата от 0.81 лв. – лихва за забава
върху цялата главница за периода от
08.02.2017г. до 12.02.2017г., сумата от 120.00 лв. – дължими такси по договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.02.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. - направените
съдебни разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса и
сумата от 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за
вземането си.
От Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 22.06.2017 година /л. 7-13/ се установява, че
кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "ОТП Факторинг България"
ЕАД всички вземания на продавача, произтичащи от предоставените просрочени
кредити на физически лица, необезпечени с ипотека, ведно с всички привилегии, обезпечения
и другите им принадлежности, посочени в Приемо-предавателен протокол. С писмено
потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 15/ цедентът е потвърдил, че
изброените в Приемо-предавателен протокол /л. 16/ вземания са прехвърлени на
цесионера. В представеното по делото заверено копие на извлечение от
Приемо-предавателен протокол от 27.06.2017 година са посочени датата на
договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя, отпуснатата сума и остатъкът
от задължението по него. Приложено е и пълномощно във връзка с цесията /л. 14/.
Ищецът, в качеството си на
пълномощник на цедента по договора за покупко-продажба на вземания е изпратил до
ответника уведомително писмо от 24.07.2017г. за извършеното прехвърляне на
задълженията му по процесния договор за кредит /л. 18/. Видно от приложеното по
делото известие за доставяне /л. 17/, същото се е върнало като непотърсено.
Препис от уведомителното писмо и посоченото по-горе пълномощно са връчени на
ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване
вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза са издадени заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, връчени на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В
случая по делото наред с иска с правно основание чл. 422 ГПК е обективно съединен
в условията на евентуалност осъдителен иск за същите суми.
Предмет на установителния иск по
чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде
уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно
доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между
кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски кредит,
усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по
кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето на
вземанията по кредита на ищеца с договор за цесия, за който ответникът е надлежно
уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства безспорно се
установява съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор
за кредит за текущо потребление по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е
бил изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да
предостави на ответника сумата посочена в договора - обстоятелство, което не се
оспорва и от ответника по делото, чрез назначения му особен представител, чрез
кредитна сметка с титуляр ответника. Това от своя страна е породило
задължението на последния да върне заетата сума, заедно с уговорените с
договора възнаградителна лихва в размер на 253.02 лева и такса в размер на
52.50 лева на 36 броя месечни вноски, с падеж на първата – на 27.02.2016
година и падеж на последната – на 27.01.2019 година. С исковата
молба ищецът е признал, че последната месечна вноска, платена от
кредитополучателя е тази с падежна дата 27.12.2016 година, т. е. за сумата общо
в размер на 406.12 лева.
Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния
представител на ответника по делото, че клаузите на т. 7; т. 7.1. и т. 8 от
договора за кредит, както и т. 7.1. от ОУ към него са неравноправни, а от там и
нищожни, поради което не обвързват потребителя. В тази връзка следва да се има
предвид, че посочените клаузи от договора напълно отговарят на изискванията на
чл. 11, ал. 1 ЗПК. От съдържанието на договора е видно, че по напълно ясен и
разбираем начин в т. 7, т. 7.1 от договора и в т. 7.1 от ОУ към него са посочени
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти,
каквото е изискването на т. 9 от посочената правна норма. В договора ясно и
точно е посочен лихвения процент към датата на сключване на договора; начина,
по който е формиран; както и периода и условията, при които се променя. В т. 8
от договора пък е посочен размерът на годишния процент на разходите, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Освен това неоснователно се явява
възражението на процесуалния представител на ответника, че не е предвидена
възможност за намаляване на първоначалния лихвен процент. В договора и ОУ към
него е предвидено единствено, че при отрицателна стойност на SOFIBOR, същият се
приема за нула. Това обаче не означава че намаляването му след сключване на
договора, който към него момент е 0.594%
до 0.000%, не се намалява лихвения процент по кредита. В този смисъл настоящият
съдебен състав приема, че посочените клаузи от договора не водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, респективно - същите не са неравноправни по смисъла на чл. 143
ЗЗП.
От друга страна обаче, съдът в настоящия му състав приема, че от събраните
по делото доказателства не се установява кредитодателят да е обявил надлежно на
длъжника задължението по кредита за предсрочно изискуемо преди подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Действително по делото са
представени нотариална покана и разписка за връчването й, адресирана до ответника
по делото, но при връчването на същата не са спазени изискванията на чл. 47 ГПК. За да се счете за връчено съобщението по този ред е необходимо освен
събиране на данни, че лицето не живее на адреса, да бъде залепено уведомление,
в което да бъде посочено къде са оставени книжата за получаване, както и че
могат да бъдат получени от там в двуседмичен срок. В настоящия случай изобщо не
е залепено уведомление, а освен това самият служител по връчване на съобщението
е събрал данни за адреса, на който се намира адресатът. Независимо от това е
прието, че нотариалната покана е връчена по реда на чл. 47, ал. 5, във връзка с
чл. 47, ал. 1 ГПК. Въпреки, че кредиторът се е позовал на предсрочна
изискуемост на кредита в заявлението си по чл. 417 ГПК е допустимо предявеният
иск за установяване дължимостта на вземанията по договора да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо
/ТР № 8 от 02.04.2019 година по т.д. № 8/2017 година на ОСГТК на ВКС/. Към
момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция – 15.10.2020
година, е настъпил падежът на всички 36 погасителни вноска, като на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК този факт следва да бъде съобразен от съда. В тази връзка
следва да се приеме, че задълженията на ответника по договора към приключване
на съдебно дирене по отношение на главницата по договора за кредит е в размер
на 758.00 лева, доколкото изрично в исковата молба ищцовото дружество е
признало неизгодния за него факт, че последната платена от ответника вноска е
тази от 27.12.2016 година, т.е. останали са дължимите вноски за главница от
12-та до 36-а, съгласно приложения погасителен
план /л. 42/. Освен това с исковата молба се претендира редовна
договорна лихва за периода от 28.04.2016 година до 12.02.2017 година в размер
на 109.28 лева. В тази връзка следва да се има предвид, че изрично в исковата
молба е посочено, че последната заплатена от ответника месечна вноска по
кредита е тази с падеж 27.12.2016 година, т.е. неоснователна е претенцията за
редовна договорна лихва преди тази дата. Освен това следва да бъде съобразено и
възприетото в мотивите на ТР № 8 от 02.04.2019 година по т.д. № 8/2017 година
ВКС становище, че съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято
изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, когато предсрочната изискуемост не е надлежно обявена. Такъв е и
настоящият случай, доколкото както бе посочено по-горе неоснователна е
претенцията за договорна лихва до 27.12.2016 година, респективно - и след
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, т.е. от 13.03.2013 година. В този
смисъл искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за редовна договорна лихва се явява
основателен единственото за две вноски с настъпил падеж преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК - на 27.01.2017 година и на 27.02.2017 година, които
съгласно приложения погасителен план /л. 42/ са в общ размер на 18.56 лева. По
отношение на претендираните такси по договора в размер на 120.00 лева, следва
да се има предвид, че съгласно т. 9.3 от ОУ към договора общата сума, дължима
от кредитополучателя е посочена в погасителния план и включва главницата и
разходите по т. 9.1 от ОУ. Видно от приложения по делото погасителния план
общият размер на таксите по кредита е в размер на 52.20 лева, от които дължими
са таксите за погасителните вноски от 12-та до 36-а в общ размер на 36.25 лева.
Начисляването на допълнителни такси над тази сума не е предвидено в договора и
ОУ към него, а отделно начисляването на допълнителни такси, свързани със
събирането, като част от управлението на кредита противоречи на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК. След като кредиторът не е обявил надлежно волята си да
направи кредита предсрочно изискуем, той не е поставил ответника в забава и
последната е настъпила на падежа на всяка от незаплатените вноски, от който
момент се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка
просрочена вноска до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Обезщетението за
забава за периода от 27.01.2017 година до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 12.03.2017 година изчислено по реда на чл. 162 ГПК за двете вноски с настъпил падеж възлиза в размер на 0.43 лева. От подаване
на исковата молба насетне се дължи
законна лихва върху падежиралата част от главницата.
В случая по делото кредитодателят
по договора за кредит за текущо потребление с ответника е прехвърлил на
ищцовото дружество по реда на чл. 99 ЗЗД с Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 22.06.2017 година всички вземания на продавача, произтичащи
от предоставените просрочени кредити на физически лица, необезпечени с ипотека,
ведно с всички привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, посочени в
Приемо-предавателен протокол, в който цедираното
право е индивидуализирано по обем и обхват, включително вземанията по Договор
за кредит за текущо потребление от 27.01.2016 година, сключен със М.Й.П.. За да
породи действие договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие между
стария и новия кредитор и от този момент страните по договора за прехвърляне на
вземания са валидно обвързани от него, като цесионерът
се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо
длъжника не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е
необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за
прехвърлянето – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът
да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно
последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Изискването,
въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД е длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето, но
не и как да стане това, т.е. липсва забрана съобщението за цесията да бъде
извършено от новия кредитор - цесионера въз основа на изрично пълномощно от
цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о. на
ВКС/. В случая по делото от приложените по делото доказателствата безспорно се
установява, че ищецът е упълномощен от "Банка ДСК" ЕАД да уведоми
ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Действително
липсват доказателства длъжникът да е уведомен за прехвърлянето на вземанията
преди образуване на делото, тъй като видно от изпратеното до последния
съобщение, същото се е върнало като непотърсено, но към исковата молба е приложено
уведомителното писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от ищеца, както и заверено
копие от посоченото по-горе пълномощно. Константа е практика на съдилищата, че с
достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно
съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда
действие по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение
№ 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че ответникът е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането, чрез назначения му по делото особен представител, с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея и към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция ищецът е титуляр на
вземанията по договора за кредит за текущо потребление, сключен с М.Й.П.. Както
бе посочено по-горе за уведомяването на длъжника законът не изисква спазването
на особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до него. В хода на
висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се извършва по
разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата в размер на 758.00 лева, представляваща главница - вноски с
настъпил падеж за периода от 27.01.2017 година до 27.01.2019 година по Договор
за кредит за текущо потребление от 27.01.2016 година, за сумата в размер на 18.56
лева – редовна договорна лихва за периода от 27.01.2017 година до 12.03.2017
година, сумата в размер на 0.43 лева – мораторна лихва за периода от 27.01.2017
година до 12.03.2017 година, както и сумата в размер на 36.25 лева - дължими
такси по договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване исковата молба до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 306 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист от 14.02.2017 година по Ч.гр.д. № 523/2017г. по
описа на Районен съд – Велико Търново. В останалата част - над уважените
размери, предявените по делото искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за сумата в размер на 197.53 лева –
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.01.2016
година, за сумата в размер на 90.72 лева – представляваща редовна договорна лихва
за периода от 28.04.2016 година до 12.02.2017 година, за сумата в размер на
7.52 лева мораторна лихва за периода от 28.04.2016 година до 12.03.2017 година,
както и за сумата в размер на 83.75 лева – дължими такси по договора, както и за
законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК до датата на подаване на исковата молба, се явяват
неоснователни, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени в тези им
части.
С оглед отхвърлянето на част от предявените искове по чл. 422 ГПК съдът
следва да разгледа и да се произнесе по предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове. В тази хипотеза условието за разглеждане на осъдителните
искове, съединени при условията на евентуалност с установителните искове по чл.
422 ГПК, е отхвърлянето на последните, поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата
молба (несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и
неподдържано спрямо предявените установителни искове), а именно, в случая по
делото, настъпване на крайния падеж на задължението по договора за кредита.
Предявявайки евентуално съединените осъдителни искове, ищецът се позовава
на настъпилия краен падеж на задължението на кредитополучателя. Както бе
посочено по-горе съдът намира иска по чл. 422, ал. 1 ГПК по отношение на претендираната
главница за неоснователен за сумата в размер на 197.53 лева, не поради ненастъпила изискуемост на задължението, а предвид
обстоятелството, че в исковата молба се съдържа признание от страна на ищеца,
че ответникът е заплатил вноските си до 27.12.2016 година включително, поради
което на посочените основания неоснователен се явява и искът с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД относно претендираната главница. Доколкото задължението по
кредита не е обявено надлежно за предсрочно изискуемо, а към приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция е настъпил крайният падеж на
задължението по кредита, то кредитополучателят дължи уговорената редовна
договорна лихва за вноските с настъпил падеж след подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, които съгласно
приложения погасителен план възлизат в размер на 110.29 лева. Доколкото
ответникът по делото е преустановил плащанията на погасителните вноски по
кредита същият дължи и предвидената в т. 19.1 от ОУ към договора наказателна
лихва, която за периода посочен в исковата молба /с оглед диспозитивното
начало/ от 04.03.2017 година до 04.03.2020 година е в размер на 236.63 лева. В
останалата част - над уважените размери, предявените по делото искове с правно
основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и недоказани, поради което и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г.
по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява
частично основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на
разноски за държавна такса в размер на 225.00 лева, за депозит за назначаване
на особен представител в размер на 220.00 лева, като същевременно дружеството е
представлявано от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лева, определено от съда в размер на минималния такъв,
предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с
уважената част на исковете в размер на 530.10 лева, респективно - за
заповедното производство дължи заплащането на разноски в размер на 51.41 лева.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Й.П. ***, с ЕГН **********, че дължи на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. "Княз Ал.
Дондуков" № 10, ет. 2, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 758.00 лева /седемстотин
петдесет и осем лева/ - вноски с настъпил падеж за периода от 27.01.2017 година
до 27.01.2019 година по Договор за кредит за текущо потребление от 27.01.2016
година, СУМАТА в размер на 18.56 лева /осемнадесет лева и петдесет и шест
стотинки/ – редовна договорна лихва
за периода от 27.01.2017 година до 12.03.2017 година, СУМАТА в размер на 0.43 лева /четиридесет и три стотинки/ - мораторна
лихва за периода от 27.01.2017 година до 12.03.2017 година, както и СУМАТА в размер на 36.25 лева /тридесет
и шест лева и двадесет пет стотинки/ - дължими такси по договора, ведно
със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед № 306 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист от 14.02.2017 година по Ч.гр.д. № 523/2017г. по
описа на Районен съд – Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. "Княз Ал.
Дондуков" № 10, ет. 2, с ЕИК ********* срещу М.Й.П. ***, с ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД в
останалата им част, над уважените размери - ЗА СУМАТА в размер на 197.53 лева /сто деветдесет и седем лева и петдесет
и три стотинки/ – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.01.2016
година, ЗА СУМАТА в размер на 90.72 лева
/деветдесет лева и седемдесет и две стотинки/ – представляваща редовна
договорна лихва за периода от 28.04.2016 година до 12.02.2017 година, за СУМАТА в размер на 7.52 лева /седем
лева и петдесет и две стотинки/ - мораторна лихва за периода от 28.04.2016
година до 12.03.2017 година, ЗА СУМАТА в
размер на 83.75 лева /осемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ – дължими
такси по договора, както и за законна
лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК до датата на подаване на исковата молба, за които суми е издадена Заповед
№ 306 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист от 14.02.2017 година по Ч.гр.д. № 523/2017г. по описа на
Районен съд – Велико Търново, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.Й.П. ***, с ЕГН ********** да заплати на "ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул.
"Княз Ал. Дондуков" № 10, ет. 2, с ЕИК
********* СУМАТА в размер на 110.29 лева /сто и десет лева и
двадесет и девет стотинки/ - редовна договорна лихва на вноски с настъпил падеж
за периода от 27.03.2017 година до 27.01.2019 година, както и СУМАТА в размер на 236.63 лева /двеста тридесет и шест лева и шестдесет и три
стотинки/ - наказателна лихва върху вноските с настъпил падеж за периода от 04.03.2017
година до 04.03.2020 година, като ОТХВЪРЛЯ осъдителните претенции за разликата над уважените размери
- за сумата в размер на 197.53 лева /сто
деветдесет и седем лева и петдесет и три стоинки/ –
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.01.2016 година, за сумата в размер на 0.14 лева /четиринадесет
стотинки/ – представляваща редовна договорна лихва за периода от 27.03.2017
година до 27.01.2019 година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.Й.П. ***, с ЕГН ********** да заплати на "ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул.
"Княз Ал. Дондуков" № 10, ет. 2, с ЕИК
********* сумата в размер на 530.10 лева
/петстотин и тридесет лева и десет стотинки/,
представляваща направените от дружеството в исковото производство съдебни
разноски, съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата в размер на 51.14
лева /петдесет и един лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща направените от дружеството в заповедното
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 523
по описа на Районен съд – Велико Търново за 2017 година.
Препис от решението
да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: