РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 546
гр.Пловдив, 30 . 03. 2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на петнадесети март през две
хиляди двадесет и втора година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1672/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.215 във вр. с чл.148 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
М.П.С. ***, с
пълномощник адв.А.Ш., А.И.И. и Ю.И.П. ***, оспорват Разрешение за строеж /РС/ №
86 от 08.07.2019г., издадено от Главен архитект на Район Западен – Община
Пловдив, за обект : Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на
самостоятелен обект с ИД 56784.511.187.1.16 по КККР на гр.Пловдив, от
„Закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на място“ в „Кафе –
Аперитив“, намиращ се в съществуваща жилищна сграда в УПИ XIII-187, кв.13 по регулационния
план на ЖК Кишинев, район Западен, ПИ с идентификатор 56784.511.187 по КККР на
гр.Пловдив, с административен адрес : ***, ет.1 с възложител КРИС – 98 ЕООД,
гр.Пловдив.
Жалбата се
разглежда повторно след отмяна на Решение № 289/04.02.2019г. по адм.д.№
2280/2019г. на АС – Пловдив с Решение № 7379/17.06.2021г. на ВАС, постановено
по адм.д.№ 4023/2020г. Отменителното решение съдържа указания, според които :
„…при новото разглеждане съдът следва да събере относимите към спора
доказателства, включително с използването на специални знания, съобразно
указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в това решение.“ и конкретно
: събиране на относимите доказателства за компетентност на органа, издал
оспореното РС /“При постановяване на оспореното съдебно решение съдът не е
събрал доказателства и досежно това дали са спазени условията за наличието на
пълна проектантска правоспособност или стаж за такава по § 1 ал. 4 ДР на ЗУТ по
отношение на лицето, а именно главния архитект на район „Западен“ на община
Пловдив, издал оспореното РС, на което са делегирани правомощия от главния
архитект на община Пловдив за издаване на РС.“/; за законосъобразност на РС въз
основа и на специални знания, преценени за необходими в случая /“Поисканата СТЕ
с поставените в молбата от 13.12.2019г. е относима към спора и касае именно
доказване на възраженията на жалбоподателите в първата инстанция. …РС е
крайният акт, който обаче е в единно цяло с одобрените проекти, а в случая за
преценка на законосъобразността на издаденото РС следва да бъдат „разчетени“
одобрените инвестиционни проекти във всички техни части, въз основа на които е
издадено РС и едва след това да бъде направена преценка относно това приложими
ли са изискванията на чл. 38 ал. 5 и чл. 185 ал. 1 т. 2 – 4 и съответно спазени
ли са, ако са били приложими, като същото се отнася и за изискването по чл. 38
ал. 9 ЗУТ. Съдът не разполага със специални знания за установяване на горните
обстоятелства….Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски
следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото
на основание чл. 226 ал. 3 АПК.“/.
Становища на
страните :
- В жалбата са заявени общи твърдения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, а в молба-уточнение
/л.110 и сл., адм.д.№ 2280/2019г./ са изложени съображения, повторени и по същество
: отсъствие на мотиви, които да обосноват допускане на преустройството и липса
на предпоставки по см. на чл.185 ал.5 ЗУТ – нарушение на чл.59 АПК. Поддържа се
несъответствие между поисканото от възложителя със заявлението от 28.06.2019г.
и разрешеното, тъй като в РС е включено вътрешно преустройство и промяна на
предназначение и на складово помещение. Счита се, че конструктивното становище
не съдържа информация, според която преустройството няма да увеличи натоварванията,
че не се засягат конструктивни елементи и не се намалява носимоспособността,
устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата. Твърди се и
нарушение на чл.38 ал.7 ЗУТ, допуснато при издаване на РС. Посочено е, че
промененото предназначение предпоставя неопределен брой посетители, което ще
повиши нивата на шум около обекта и по см. на чл.38 ал.5 ЗУТ е задължително да
се изследва въпроса – дали ще се повишат нивата на шум в и около обекта и дали
ще има друго замърсяване. В тази вр. и с позоваване на част ОВК, е заявено, че
поставянето на вентилационна система ще доведе до генериране на шум почти през
цялото денонощие. В случая проектните книжа не съдържат данни за обследване
нивата на шумово замърсяване и друго замърсяване с оглед достъпа на неопределен
брой от хора – основание за отмяна на РС във вр. с чл.185 ал.5 и чл.38 ал.5 ЗУТ. Поддържа се и нарушение на чл.185 ал.1 т.2-4 ЗУТ, тъй като част
Архитектурна предвижда поставяне на реклама върху фасадата на сградата, която е
обща част, а от части ВиК и ОВК е видно, че ще се изграждат канализационни
клонове и вентилационни проводи през общи части и се създава нова инсталационна
мрежа. В тази вр. е следвало да бъде изискано решение на общото събрание на
етажната собственост /ОС на ЕС/ за одобряване на заявеното преустройство и промяна
предназначението на обект и нотариално заверено съгласие на собствениците. Липсата
им е нарушение на чл.185 ал.2 ЗУТ. Твърди се, че от документацията в преписката
не може да се установи капацитета на посетителите и класа на функционалната
пожарна опасност на обекта, с оглед задължението на възложителя да представи и
част Пожарна безопасност и част пожароизвестяване съгл. Наредба № 4 за обхвата
и съдържанието на инвестиционните проекти. Посочено е още, че в преписката
липсват документи за осигуряване на места за паркиране на посетителите на
питейното заведение в нарушение на чл.38 ал.9 ЗУТ вр. с чл.38 ал.5 ЗУТ.
В писмени съображения по същество в настоящото
производство се поддържат част от съображенията в жалбата и въз основа на
събраните доказателства по делото се твърди : - оспореното РС е нищожно поради
недоказване на необходимия стаж по отношение главния архитект на район Западен
– община Пловдив с арг. от чл.7 ал.5 от Закона за камарата на архитектите и
инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/, тъй като в дипломата от
1989г. няма данни специалността архитектура към коя
образователно-квалификационно степен е приравнена /магистър или бакалавър/ и в
служебната книжка на гл.архитект на район Западен е отразено, че на
01.08.2018г. е прекратено служебното правоотношение с главен архитект и арх. П.
е преназначена на длъжност Директор на Дирекция „УТОЗСДГР“; - съгл. чл.38 ал.5 ЗУТ допустимостта на преустройството и промяната на предназначението на обект в
сграда изисква задължително изследване на въпроса дали ще се повишат нивата на
шум в и около обекта и в Комплексния доклад е посочено, че няма да се надвишат
нивата на шум без отразени гранични стойности и в случая СТЕ със специалист по
шума не е изпълнил задачата, за която е допусната СТЕ; - контролът по защита от
зловреден шум се осъществява при проектирането, а не впоследствие при
експлоатация на обекта и друго тълкуване обезсмисля съществуването на чл.38
ал.5 в ЗУТ; - обектът – предмет на РС е нов по см. на § 5 т.39 ДР ЗУТ и чл.48
ал.9 ЗУТ, която норма е нарушена, като при издаване на РС не е приет ПУП с
решение № 294/17.09.2019г. и не са осигурени необходимите две паркоместа, вкл.
няма произнасяне на гл.архитект по см. на чл.43 ал.2 вр. с чл.38 ал.10 ЗУТ.
- Ответникът
Главен архитект на Район Западен – Община Пловдив с процесуален представител
ст.юрисконсулт М.Т. оспорва жалбата като неоснователна с искане да бъде
отхвърлена. Поддържа законосъобразност на РС и заяви претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание с ход по същество твърди, че
твърденията за незаконосъобразност на РС не са доказани и бе възразено за
прекомерност на съдебните разноски на адв.Ш.. В писмено становище по същество
се позовава на събраните по делото доказателства - РС е издадено от компетентен
административен орган, за което са приети представените доказателства и в
изискуемата форма – съдържа фактически и правни основания. Поддържа се, че във
вр. със спецификата на административния акт, фактическите основания се съдържат
в документацията от преписката – инвестиционния проект във всички части. По
отношение твърдението за произнасяне от административния орган свръх искането
на възложителя се твърди да е неоснователно, тъй като РС касае единствено
самостоятелния обект на Крис-98 ЕООД, а складовото помещение е част от този
обект. Относно определянето на вида и обема на разрешения строеж се счита, че
промяната на предназначението на обекта е законосъобразно, доколкото след
преустройството, обектът отново ще се ползва за нежилищни нужди - ще се
осъществява друга търговска дейност. Недоказано е твърдението за отсъствие на
мотиви в Конструктивното становище – съгласно приетите по делото СТЕ :
разрешеното строителство не засяга носимоспособността, устойчивостта или
дълготрайността на конструкцията на сградата. В комплексния доклад за оценка на
съответствието от 26.06.2019г. /л.22 гръб/ изрично е посочено, че
инвестиционният проект обхваща преустройство и смяна на предназначението на
самостоятелен обект с ИД 56784.511.1.16 по КККР на гр.Пловдив от закусвалня в
кафе-аперитив, като при преустройството ще се смени само предназначението на
помещението без да се нарушава целостта на носещите стени и без да се засяга
носещата конструкция на сградата, а в обяснителната записка къч част
Архитектура /л.36/ е посочено, че се променя функцията на помещенията и
технологичното оборудване, като не се засягат носещите елементи на сградата.
Конструктивната експертиза /л.42/ на сградата посочва, че по сградата не са
установени дефекти, деформация и повреди от предишни промени, свързани с
нарушаване на проектната носеща способност, коравина и дълготрайност на
конструкцията, съответно в сградата може да се извърши преустройство без
допълнителни конструктивни укрепителни мероприятия и при спазване на
определените ограничения да не повишава степента на значимост на сградата, да
не се премахват носещи тухлени зидове и да не се засягат елементи от
конструкцията, промените в масата на строежа да не надвишават повече от 5% от
съществуващата маса на съответното етажно ниво. Счита се за недоказано и
възражението за наднормено шумово и друго замърсяване – приетата СТЕ отговаря
на хипотетични въпроси поради обстоятелството, че обектът не е изпълнен и е
невъзможно да бъдат осъществени измервания на нивата на шум, поради което нормата
на чл.38 ал.5 ЗУТ не е приложима. Счита се, че доколкото и преди, и след
преустройството процесният обект ще се използва за нежилищни нужди, за
извършване на преустройството и промяната не е необходимо съгласие на етажните
собственици. Поддържа се да е недоказано и възражението за нарушаване на
изискванията на чл.185 ал.1 т.2-4 ЗУТ, предвид заключенията от приетите по
делото СТЕ - преустройството не предвижда отнемане на общи части и промяна на
тяхното предназначение, а СМР ще засегнат само собствения обект на заявителя,
без да се засягат делителни стени или обслужващи помещения по една вертикална
ос на други самостоятелни обекти или
общи части. С оглед твърдението за поставяне на реклама е изтъкнато, че
поставянето на реклама на фасадата е регламентирано с друг режим и изисква
разрешение за поставяне на рекламно съоръжение, крайният акт на която процедура
подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което възражението е
неотносимо към законосъобразността на оспореното РС. По отношение изискването на
чл.38 ал.9 ЗУТ е посочено, че дори да липсват данни за изследване възможността
за осигуряване на необходимите гаражи или места за паркиране в поземления имот,
не може да бъде дерогиран принципа за
съразмерност по чл.6 АПК – предвид обстоятелството, че и до момента процесният
самостоятелен обект е използван за нежилищи нужди с широк достъп на хора,
ограничаването на правото на собственост чрез прилагане на забраната по чл.38
ал.9 води до нарушаване принципа на съразмерност и е възможно местата за паркиране
да са места на обществен паркинг, в какъвто смисъл е СТЕ.
-
Заинтересованата страна Крис – 98 ЕООД, гр.Пловдив, район Тракия, бл.29, вх.А,
ет.4, ап.16, представлявано от управителя Хр.Х., с пълномощник адв.Б.Д. оспорва
жалбата и я счита за неоснователна. В отговор по касационната жалба против
решението на АС-Пловдив при първото разглеждане на спора е заявено, че
възражението за необследване осигуряването на места за паркиране е
неоснователно, тъй като след преустройството обектът ще продължи да се ползва
за нежилищни нужди. В преписката не са налице данни, въз основа на които да се
предполага, че преустройството води до необходимост от нови или допълнителен
брой места за паркиране спрямо съществуващото положение преди преустройството. Положението
би било различно при промяна в досегашното ползване на обекта – от нежилищни в
жилищни нужди, в който случай би имало промяна на необходимостта от гаражи или
паркоместа. В ход по същество се поддържа законосъобразност на РС с искане за
отхвърляне на жалбата и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото
производство /Списък на разноските и доказателства за заплащането им, л.222 и
сл./. В писмен отговор /л.144 и сл., адм.д.№ 2280/2019г./ е посочено, че
преустройството на процесния обект отговаря напълно на архитектурните,
строително-техническите, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и
нормативи, видно от представения в административното производство Комплексен
доклад за оценка за съответствието на инвестиционния проект. При преустройството
се запазва съществуващата разстановка на помещенията, като се променя тяхното
предназначение, без да се правят архитектурни и конструктивни промени, нито се
променят фасади. Налице е пълно съвпадане между заявеното искане и разрешения
строеж, който е на самостоятелен обект. В конструктивната експертиза е
посочено, че с предвиденото преустройство не се засягат носимостта на сградата,
не се премахват носещи тухлени зидове, нито се засягат елементи от
конструкцията на сградата, като е отчетено, че промените в масата на строежа са
незначителни и конструкцията е в състояние да ги поеме. Предвид това не е
нарушена нормата на чл.38 ал.7 ЗУТ. Предвидената външна реклама в част
Архитектурна не представлява нарушение на т.2-4 от чл.185 ал.1 ЗУТ. ВиК
инсталацията само се свързва към съществуващата сградна инсталация и не се
променя диаметъра на сградното водопроводно отклонение. По отношение на ОВК
част е посочено, че не се правят никакви архитектурни промени, като единствено
в сутеренната част, където до момента са се помещавали производствени
помещения, за в бъдеще ще бъдат преустроени в зала за консумация и санитарен
възел за клиенти в съответствие с чл.314 ал.1 от Наредба № 15 от 28 юли 2005г.
за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация
на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна
енергия. Поддържа се, че за преустройството не е налице изискване за решение на
общото събрание на ЕС и изрично нотариално заверено съгласие от останалите
собственици с арг. от чл.38 ал.5 ЗУТ, тъй като в случая са спазени всички
изисквания, предвидени в чл.185 ал.1 т.2-4 ЗУТ.
- Заинтересованите
страни : Г.З.А. и М. ***; Н.П.К. ***
Стамболийски № 128; И.Д.С. ***; Шрии Кришна ЕООД – ***, ет.4, ап.7,
представлявано от управителя Бадиани П. Раджен; Р.Х.А. *** № 15, ет.4, ап.6; Т.Д.К.,
М.М.К. и Т.Т.К. *** и ап.8, вкл. *** – Т. Д.К.,*** – Т. Т. К.; Г.М.Г. и Г.Д.Г. ***,
по справка НБД – ***; С.С.К. *** – не изразиха становища по жалбата и по
същество.
За съобщаване на
обжалваното РС преписката съдържа съобщение изх.номер от 09.07.2019г. /л.17/,
което е поставено /залепено/ на таблото на административната сграда в района на
същата дата – удостоверено със служебна бележка /л.18/. На 09.07.2019г. съобщение
за издаденото РС е поставено /залепено/ и на сграда с ИД 56784.511.187.1 по
КККР на гр.Пловдив /л.19/ - удостоверено със служебна бележка. На 24.07.2019г.
двете съобщения са свалени /отлепени/. Жалбата е с вх. номер от 23.07.2019г. В
съобщението е указан 14 дн.срок за обжалване на РС. Спрямо данните за
съобщаване на разрешението за строеж, жалбата е подадена в 14 дн.срок от
съобщаването му.
В служебните
бележки е отразено, че съобщението се поставя по реда и условията на §4 ДР ЗУТ
и чл.61 АПК. Предвид нормата на чл.149 ал.1 пр.1-во ЗУТ, редът за съобщаване по
§4 ДР ЗУТ не е приложим /Решение №
8399/21г. и др., ВАС/. Принципно за прилагането му /§4 ал.2 и ал.3 ДР
ЗУТ/, както и за съобщаване по реда на чл.61 АПК преди изм. – в сила от
10.10.2019г., е необходимо да има доказателства за предпоставките, обосноваващи
приложения ред, каквито липсват. Преписката не съдържа данни за неизвестни адреси
на заинтересовани лица или за ненамирането им на посочени адреси, поради което
не е имало основание за съобщаване по осъществения способ. Предвид изложеното
жалбата е подадена при безсрочност.
Оспорващите лица
са собственици на самостоятелни обекти в съществуващата сграда – етажна
собственост, в която се намира обектът – предмет на РС, а сградата е в ПИ
56784.511.187 по КККР на гр.Пловдив, за който е отреден УПИ XIII-187, кв.13 по РП
на ЖК Кишинев, район Западен, гр.Пловдив. Според решението на ВАС, заинтересоваността
на жалбоподателите по чл.149 ал.2 т.3 ЗУТ – която норма е посочена в отмененото
решение на АС-Пловдив, в редакция към дата на издаване на оспореното РС, е
потвърдена. Решението на ВАС е постановено на 17.06.2021г., когато е в сила
изм. на ЗУТ с ДВ бр.16 от 23.02.2021г. Съобрази се нормата на чл.224 АПК за задължителност
на указанията на ВАС по прилагане на закона. Отчете се и твърдението за
нарушение на чл.185 ал.2 ЗУТ, като необходимостта от предварително съгласие на
заинтересовани по смисъла на закона лица, липсата или наличието на което се
отразява на материалната законосъобразност на акта, е въпрос на преценка по
основателност на жалбата. В
случая оспореното РС се отнася до обект в
хипотезата на чл. 38 ал. 5 ЗУТ, при което фактът дали са налице кумулативните
изисквания на изр. първо на цитираната норма или следва да се спазят условията
на чл. 185 ал. 2 и 3 ЗУТ - т.е. да е необходимо съгласие на собствениците на
сграда в режим на етажна собственост е и въпрос по съществото на спора. Предвид
изложеното следва да бъде прието, че жалбата е допустима.
1. Оспореното РС
е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на чл.215 ЗУТ.
Издадено е от Главен архитект на район Западен – община Пловдив, който
административен орган е компетентен според събраните по делото доказателства :
Заповед № 173ГА6/21.02.2017г. на Главен архитект на Община Пловдив, издадена на
основание §1 ал.4 ДР ЗУТ – т.9 /”(Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.,
бр. 61 от 2007 г., доп., бр. 101 от 2015 г.) Главният архитект на общината може
да предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската
администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат
необходимия стаж за придобиването й.”/, поправена със Заповед №
173ГА12/07.03.2017г. на Гл.архитект на община Пловдив, допълнена със Заповед
173ГА19/18.07.2017г. във вр. със ЗИД ЗУТ – ДВ бр.13/07.02.2017г. и изменена със
Заповед № 183ГА6/20.06.2018г. на главния архитект на общината /л.169 и сл.,
адм.д.№ 2280/2019г./; длъжностна характеристика – ръководно ниво 6Б, Директор
на дирекция „Устройство на територията, образование, здравеопазване и социални
дейности, гражданска регистрация“, включваща професионална област архитектура и
издаване на РС съгласно делегирани правомощия; Заповед № РД-09-303/14.10.2014г.
на Кмета на Район Западен – арх.Ст.П. е назначена на длъжност Директор на
дирекция „Устройство на територията, образование, здравеопазване и социални
дейности, гражданска регистрация“, като изпълнява възложената й с длъжностната
характеристика работа ведно с правомощията на главен архитект на община Пловдив
– район Западен, предоставени по силата на ЗУТ; диплома за завършено висше
образование на арх.Ст.П. *** - 1989г.; служебна книжка на Гл.архитект на Район
Западен /заверени копия, л.111 и сл./ - удостоверява стаж от 01.07.2000г. в
община Пловдив – район Северен, главен експерт, АГ, след което в Община Пловдив
от 17.10.2005г. до 16.09.2010г. и в район Западен от 10.05.2011г. вкл. към дата
на издаване на обжалваното РС. Заеманата длъжност гл.експерт АГ е по
придобитата специалност архитектура, което е относимо и за следващата длъжност
началник сектор, вкл. за прослуженото време в община Пловдив – 4 години и 11
месеца. Длъжността главен архитект е отразена в служебната книжка на
гл.архитект на район Западен /л.119 гръб/ към 03.02.2012г. до 01.08.2012г.,
като към 14.10.2014г. е отразена длъжност директор дирекция. Както бе посочено,
със заповедта от 14.10.2014г. /л.116/ арх.П. изпълнява длъжност директор на
дирекция ведно с правомощията на главен архитект на община Пловдив-Район
Западен. Изпълняваната длъжност не е прекратена, тъй като в служебната книжка е
отразено „преназн.“. Правомощията на главен архитект на района се изпълняват
към дата на издаване на оспореното РС. В
длъжностната характеристика е посочено, че директор на дирекция „Устройство на
територията, образование, здравеопазване и социални дейности, гражданска
регистрация“ изпълнява функциите на главен архитект на район Западен,
предоставени му по силата на ЗУТ, както и осъществява функции на главен
архитект на района съгласно делегираните му правомощия. Със Заповед № 173ГА6/21.02.2017г. на Главен архитект на Община
Пловдив, издадена на основание §1 ал.4 ДР ЗУТ – т.9 /изменяна и допълвана/ са
предоставени функции на главния архитект на общината на главния архитект на
район Западен, в обхвата на които да издава разрешения за строеж. Съобразно Класификатора на длъжностите в администрацията /приет с ПМС № 129 от
26.06.2012г., изм. бр. 101 от 27.11.2020г., в сила от 8.08.2020
г./, главният архитект на район и директора на дирекция на район
в градовете с районно деление са длъжности от ръководно ниво 6Б /т.130 и т.133/.
При това положение не се констатират нормативно установени пречки или
установена в Закона за държавния служител, в ЗУТ или друг нормативен акт
несъвместимост за осъществяването на функциите на главен архитект от директора
на посочената дирекция, тъй като в случая конкретното лице отговаря на
изискванията на чл. 5 ал. 2 ЗУТ и чл.7 ал.5 ЗКАИИП. Съобрази се също, че според
правилото на § 1 ал. 4 ДР ЗУТ, главният архитект на общината, може да
предостави своите функции по този закон на “...други
длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна проектантска
правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването й....”, тоест
отсъства нормативно установено ограничение, функциите или някои от тях да е
възможно да се предоставят само на главните архитекти на райони. Приложимо е
Т.Р.№ 482004г., ВАС – административният акт е издаден при делегирани
правомощия. Авторство не е оспорено. Предвид изложеното, възражението за
нищожност на РС не се приема за основателно.
РС №
86/08.07.2019г. е издадено на основание чл.148 ал.2, чл.142 ал.6 т.2 ЗУТ и Комплексен
доклад № 06-61/26.06.2019г. за оценка за съответствието на инвестиционния
проект със съществените изисквания към строежите, изготвен от МС Контрол
Инженеринг ООД с удостоверение № РК-0670/06.12.2016г. на МРРБ-ДНСК, съгласно
одобрен технически проект с части : Архитектура, Конструкции-становище,
Електро-становище, ВиК, ОВК, Технология, изготвен от лица с необходимата
проектантска правоспособност. Обектът : Вътрешно преустройство и смяна на
предназначението на самостоятелен обект с ИД 56784.511.187.1.16 по КККР на
гр.Пловдив, от „Закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на
място“ в „Кафе – Аперитив“, намиращ се в съществуваща жилищна сграда, е
Четвърта категория – чл.9 ал.2 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на
видовете строежи. Възложител е Крис-98 ЕООД, по заявление на което дружество от
28.06.2019г. /л.21, д.2280/2019г./ е издадено РС.
В Комплексен
доклад за оценка на съответствието от 26.06.2019г. е посочено: жилищната сграда
е изпълнена монолитно, с тухлени зидове, носеща конструкция – стоманени шайби,
колони, рамки и плочи; при преустройството ще се смени само предназначението на
помещенията, без да се нарушава целостта на носещите стени и без да се засяга
носещата конструкция; ще се подмени технологичното оборудване за целите на
новото предназначение. След преустройството на кота 0 ще се обособи
самостоятелен обект зала за търговия със зона за продажба, бар и 2 бр.
санитарни възли, като на кота -2,30 ще се обособи зала за консумация и
санитарен възел. Ектрозахранването е съществуващо и няма да се променя броя на
токовите кръгове и за преустройвания обект ще се ползва съществуваща
ел.инсталация, вкл. не се предвижда изграждане на нов заземител; мълниезащитата
инсталация е съществуваща. Водоснабдяването на обекта е съществуващо. Промяната
на предназначението не изисква промяна на параметрите на микроклимата и не се
налага разработването на нови ОВК инсталации – съществуващите се запазват без
промяна; в съществуващият обект има монтирана климатична система в помещението
на кота 0 и е разработена климатизация само за сутеренната част на кота -2,30,
където ще има зала за консумация и санитарен възел; разработена е вентилация
само за сутеренната част на кота -2,30. Връзките между отделните елементи на
системите ВК се осъществяват посредством медни тръби, които ще се изолират
поотделно и ще бъдат положени в общо трасе заедно с оперативен и захранващ
кабел. Смукателната система съдържа въздуховодна мрежа и вентилационни решетки по
тавана на помещението. Търговската зала на кота 0 ще бъде обзаведена с хладилници
и стелажи и ще има мокър бюфет; на бар-плота ще бъде ситуирана кафе-машина,
кафе-мелачка, сокоизстисквачки, касов апарат и хладилни витрини в съседство.
Посочено е още, че не се предвиждат промени в очертанията и обемното решение на
сградата. Вписано е представено конструктивно становище съгл. чл.38 ал.7 ЗУТ,
показващо техническите възможности за извършване на вътрешното преустройство,
без да се наруши носещата способност на сградата. Спазени са противопожарните
изисквания – предвидените в проекта мероприятия отговарят на Наредба № Iз-1971 за
строително-технически правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност при
пожар и са предвидени изискуемите пожаротехнически средства за първоначално
гасене на пожари. Констатирано е спазване на изискванията на Наредбата за
осигуряване на безопасни хигиенни условия на труд. По отношение защита от шум е отразено, че в проектирания строеж
няма източници на шум, както и обитаеми зони, които е необходимо да бъдат
осигурени срещу външен шум. Въздействието върху околната среда по време на
ползването на строежа, включително защита от шум, се очаква в границите на
нормите на подобен вид строежи. Прието
е, че отделните части на проекта са изработени в обем и обхват съгл. Наредба №
4/2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и в съответствие
с изискванията на Н№ 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. В резултат на описаната информация заключението
е положително – съответства на съществените изисквания към строежите, описани в
чл.142 ал.5 ЗУТ и може да се представи на главния архитект на район Западен за
одобряване и издаване на РС.
Обектът на
преустройство е самостоятелен обект в сграда /СОС/, видно от Схема на СОС с
идентификатор 56784.511.187.1.16 /л.32, д.2280/2019г./.
В обяснителна
записка от част Архитектура /л.36 и сл., д.228082019г./ е отразено, че обектът
на преустройство е в съществуваща жилищна сграда, изпълнена монолитно, с
тухлени зидове, носеща конструкция – стоманени шайби, колони, рамки и плочи.
При преустройството се сменя само предназначението на помещенията, без да се
нарушава целостта на носещите стени и без да се засяга носещата конструкция на
сградата. Изгражда се една лека преградна стена на кота – 2,30 с цел да се
обособи санитарен възел. Променя се само функцията на помещенията. Подменя се
технологичното оборудване с цел да отговаря на новата функция. По време на
преустройството не се засягат елементи на сградата и не се оказва влияние върху
нея. Връзката между двете нива /зала за търговия със зона за продажба, бар и
два санитарни възела; зала за консумация и един санитарен възел/ се осъществява
чрез съществуваща стълбищна клетка.
Проектната
документация съдържа и обяснителна записка по Пожарна безопасност /л.37 и сл.,
д. 2280/2019г./ с отразени пасивни мерки за пожарна безопасност според клас на
функционалната пожарна опасност /ф3.2/ в съответствие с Наредба Iз-19971, БДС и
европейски норми в областта на пожарната безопасност, като и активни мерки за
пожарна безопасност.
В Конструктивно
становище /л.41 и сл., д.№ 2280/2019г./ е отразено, че обектът е на две нива и
се намира в сграда на възраст най-малко 15-20 години – с конструктивна схема -
скелетна конструктивна схема монолитно изпълнение. Преустройството няма да
окаже влияние върху носещата конструкция и не я засяга. Не се засягат или
променят никакви вътрешни и външни носещи зидове. Изграждат се няколко леки
преградни стени на ниво приземен етаж с цел оформяне на санитарен възел. Конструктивната
експертиза /л.42 и сл./ е съставена с цел – да установи възможността на
съществуващата сграда за преустройство на първи партерен и приземен етаж в
6-етажната сграда. Прието е, че в смисъла на Наредба № РД-02-202/27.01.2012г.,
чл.5 и чл.6 – сградата има положителна оценка за сеизмична осигуреност и в нея
може да се извърши преустройство при спазване на посочени изисквания – не се
повишава степента на значимост на сградата; не се премахват носещи тухлени
зидове и не се засягат елементи от конструкцията; не се нарушава проектната
носеща способност, коравина, дуктилност и дълготрайност на строителната
конструкция; промените в масата на строежа са незначителни с не повече от 5% в
сравнение със съществуващата маса на съответното етажно ниво, които
конструкцията е в състояние да поеме.
В становище по
част Електротехническа /л.44 и сл./ е посочено, че максималната мощност за
„кафе-аперитив“ не превишава предоставената за преустройвания обект, поради
което не е необходимо заявяване на допълнителна мощност. Електрозахранването е
съществуващо и разпределението на електрическа енергия за преустроения обект ще
се осъществява от съществуващото електрическо табло, като броя на токовите
кръгове и сеченията на захранващите проводници и кабели няма да бъдат
променяни. Осветителната инсталация за всички помещения на преобразуващият се
обект е съществуваща и стената на защита удовлетворява показателите за
новообразувания обект. Не се предвижда изграждане на нов заземител.
Мълниезащитната инсталация е съществуваща. Осигурено е обезопасяване на
оборудването. Съгласно Наредба № Iз-1971 за строежа не се изискват
пожаро-известителна и пожаро-гасителна инсталации.
В обяснителна
записка от част ВиК /л.55 гръб и сл./ е посочено, че водоснабдяването на имота
е съществуващо и достатъчно за нуждите на инвестиционното намерение. Главният
хоризонтален и вертикален водопроводни клонове ще се монтират открито в
хоризонтал, а по вертикала – в инсталационни ниши. Сградната канализационна
мрежа ще се изпълнява от PVC тръби и са заустени в канализационната мрежа на
сградата.
В обяснителна
записка по част ОВК /л.66 и сл./ е отразено, че не се засягат външните
ограждащи повърхности. Не се променят изчислителните вътрешни параметри на
микроклимата и не се налага разработването на нови ОВК инсталации.
Съществуващите се запазват без промяна. Разработва се климатизация само за
сутеренната част на кота – 2,37, вкл. и вентилация. Представена е
количествено-стойностна сметка за термопомпи, вентилаторни конвектори, отопл.тела
– доставка и монтаж; вентилационни системи /вентилатори, въздуховоди, решетки и
др. – доставка и монтаж/.
В обяснителна
записка на л.76 е описано технологичното оборудване на обекта и е посочено, че
заведението е на две нива, като на избено ниво ще се обособи зала за клиенти –
до 15 човека. Механизираното оборудване съдържа : кафе-машина, кафе-мелачка,
сокоизстисквачка, две вертикални хладилни витрини. Залата за клиенти е на
избено ниво.
2. При насрочване
на делото на страните е указана доказателствената тежест и е допусната СТЕ в
изпълнение задължителните указания на ВАС /л.3/.
СТЕ даде следното
заключение /л.120 и сл./ след проверка на приложената по делото проектна
документация за обекта на РС и оглед на място : За сградата, в която се намира
обектът на РС е издадено Разрешение за ползване № 133/28.12.1995г. По
одобрените проекти е предвидена една зала за консумация в сутеренната част на
обекта. В технологичния проект е зададен максимален брой посетители – 15
човека. На първия етаж са монтирани стелажи, фризери и кафе-машина. Шум от
посетители на първия етаж може да възникне в рамките на обичайния за всеки
магазин, тъй като посетителите не се задържат повече от времето за пазаруване.
В залата за консумация на сутеренно ниво няма източници на шум от някакъв вид
техника или технологично оборудване и евентуален шум може да възникне само от
действия на посетителите. Новото
предназначение на обекта Кафе-аперитив няма да доведе до по-голямо шумово
замърсяване спрямо предходното предназначение, пи положение, че оборудване с
машини не е предвидено. Граничните
стойности на показателите за шум са дадени в Наредба № 6/26.06.2006г. за
показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през
различни части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в
околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на
вредните ефекти от шума върху здравето на населението. За конкретния случай,
съгл. Приложение № 2, Таблица № 1 от наредбата, граничните стойности на нивата
на поникващ шум в помещения на жилищни сгради, сгради със смесено
предназначение и обществени сгради, вкл. обекти с обществено предназначение са:
зали за консумация в обекти за обществено хранене, фоайета на театри и кинозали, клубове, бръснарски, фризьорски и
козметични салони и др. : ден, вечер, нощ – 55db; търговски зали
на магазини, зали за пътници в гари : ден ,вечер, нощ – 60 db. Според
експертът посочените изисквания могат да бъдат контролирани само по време на
експлоатация на заведението. Отразено е още, че ограничаването на вредния шум
попада в разпоредбите на Наредба № 4/27.12.2006г. за ограничаване на вредния
шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и
нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време
на строителството /чл.13; чл.1 т.4/. В конкретния случай при промяна на
предназначението не би следвало да се влошат характеристиките на помещението по
отношение защита от шум – поради намаляване на шума от технологично оборудване
за производство и замяната му с 15 бр. посетители. При новия начин на ползване
в търговската зала на първия етаж няма да има престой на посетители, а при
предходното предназначение тя е била зала за консумация, с престой на място на
клиентите. Според в.л. съдържанието на одобрените проекти за преустройство
показва, че няма обстоятелства, които да предполагат „друго наднормен
замърсяване“.
Предвиденото с
одобрените проекти преустройство не засяга конструктивни елементи на сградата.
Изпълнението на една лека преграда по системата за сухо строителство от типа
Кнауф за отделяне на санитарен възел в сутерена, която е с дължина 1,60 м има
незначително тегло, по-малко от предвиденото по проект равномерно разпределено
натоварване върху основите на сградата, приведено като ивично натоварване.
Съгласно Таблица № 3 на Наредба № 3/21.07.2004г. за основните положения за
проектиране на конструкциите на строежи и за въздействията върху тях,
вертикалното нормативно експлоатационно натоварване на помещения в обекти за
търговия е 4 KN/м2. В помещенията за производствени дейности
това натоварване е по-голямо, но не по-малко от 4 KN/м2 и
е посочено, че при сравнение следва извод – при предвиденото преустройство
натоварванията няма да се увеличат. Одобрените
проекти за преустройство не показват отнемане на общи площи и промяна на
предназначение на такива. С описание
на СМР за реализиране на преустройството по одобрените проекти /л.125 –
изпълнение на лека преградна стена; ВиК и ОВК/ е посочено, че предвидените в
одобрените проекти СМР не засягат конструктивни елементи на сградата и те няма
да се отразят неблагоприятно на носимоспособността и устойчивостта на
конструкцията на сградата. Част ВиК от проектната документация не предвижда
нови канализационни клонове и водопроводни отклонения – ново водоснабдяване е предвидено
само за една мивка в първи етаж и за мивка и тоалетна чиния в новия санитарен
възел в сутерена. Тяхното изпълнение е само в помещения от процесния обект и не
е предвидено да минават през общи части на сградата, като свързването им към
общите сградни инсталации става само в рамките на обекта. По част ОВК – не се предвижда нова инсталационна система за
отопление и климатиците в първи етаж са съществуващи. Те ще се подменят чрез Split система –
климатик в сутерена. Въздуховодната мрежа в сутерена се монтира по вътрешната
страна на стените в помещението. Изтъкнато е, че при предходната функция
технологичното оборудване е било значително повече, отколкото при новата
функция. При новия начин на ползване оборудването е сведено до кафе-машина в
търговската зала на първи етаж, а в сутеренната част няма предвидено
оборудване. Промените в инсталациите няма да доведат до увеличение на шума.
Към одобрения
проект по част Архитектура е приложен раздел Пожарна безопасност /л.37/,
какъвто е обособен и в одобрения Технологичен проект /л.76/. Раздел
Противопожарни мероприятия е изготвен и в проекта по част ОВК /л.68/. В
становището по част ЕЛ е описано съответствието на проектирания обект с
противопожарните норми и изисквания /л.45/. С позоваване на Наредба № Iз-1971/29.10.2009г.
за строително техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар е посочено, че системи за пожароизвестяване и пожарогасене се проектират
в зависимост от функционалната опасност на строежа. Процесният строеж е от категория
на пожарна опасност Ф3.2 съгл. чл.8, Таблица 1 от наредбата. съгласно
Приложение № 2 от наредбата - за него не се изискват системи за
пожароизвестяване и пожарогасене. Изисква се само оборудване с пожаротехнически средства, каквито са предвидени в
технологичния проект, което съответства на изискванията на Приложение № 2 от
наредбата.
По отношение
местата за паркиране при промяна на предназначението на обекта /чл.38 ал.9 ЗУТ/
в СТЕ е посочено Приложение № 5 към чл.42 и чл.50 ал.1 и 3 от Наредба №
РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии – в жилищна
сграда за обекти за стопански и обслужващи дейности не е необходимо да се осигуряват
допълнителни места за паркиране и гариране за посетители. Общото изискване за
обекта е да се осигурят такива места „по норматива за съответната дейност, а за
които няма – 1 бр. на 80-100м2 РЗП“. С предвиденото преустройство с
промяна на предназначението не се променя нормативното изискване за осигуряване
на места за паркиране и гариране спрямо предходното предназначение и не
възниква необходимост от осигуряване на допълнителен брой такива места.
Според
СТЕ – преустройството се изразява основно в замяна на оборудването на бившата
закусвалня в сутеренна част на обекта с маси за посетители /максимум 15 броя/ и
преграждане на ниша в помещението за санитарен възел с монтаж на мивка и
тоалетна чиния. Обектът се намира в жилищна сграда, построена в УПИ
XIII- 187, кв.13 по РП на кв.Кишинев. По ОУП, одобрен с РОС № 375/05.09.2007г.
– имотът попада в жилищна територия, в жилищна устройствена зона със средно
застрояване – Жс. През западната фасада на сградата, в която е входа на
процесния обект, по ОУП е предвидена Смесена устройствена зона „Смф3“.
При изслушване на
заключението експертът заяви, че проектираната функция е допустима и отклонения
от нормите могат да възникнат по време на експлоатация на обекта. Експертът
заяви и устно, че няма да има завишаване на шума при новото предназначение, тъй
като предходното е имало условия за още по-висок шум и няма влошаване на
показателите за паркиране с тези при предходното предназначение.
- Експертизата
се цени като обективна и компетентно изготвена, обоснована с документацията –
доказателства по делото и приложени специални знания от в.л. инженер-конструктор.
Фактическите изводи на експерта потвърждават установими обективни факти при
преглед на проекта за преустройство.
Повторна СТЕ /частична/, л.143 и сл.: Процесният
обект е бил първоначално магазин за промишлени стоки, а впоследствие закусвалня
с производство на място. И при двете предходни предназначения достъпът е с вход
от уличната регулация, а не от незастроеното дворно място. Обектът е
самостоятелен по КККР – идентификатор 56784.511.187.1.16. Според данни в
кадастрален регистър /л.144/ - голям брой жилища в сградата са без паркоместа
/3 бр. гаражи; сграда в имота 56784.511.187.3 – 5 бр. паркоместа; жилища – 12
бр./. С оспореното РС се променя само наименованието като вид от заведение за
хранене и развлечения, в кафе-аперитив. Според в.л. /архитект/ - условието на
чл.38 ал.9 ЗУТ е за нови обекти с различно предназначение от първоначалното,
като напр. от търговска дейност в жилищна, от производствена в обществено обслужваща
и др. За нов обект /какъвто не е разглежданият, защото преустройството е само
вътрешно/, е приложим чл.38 ал.10 ЗУТ. В случая не са предвидени места за
паркиране в границите на урегулирания имот – ситуация от одобрения
инвестиционен проект /л.46 от д.№ 228082019г./, като се осигуряват на
територията на съответната зона с предвиждане на паркиране в публични и частни
паркинги. Според в.л. не са нарушени интересите на живеещите в сградата –
обектът е с единствен вход от уличната регулация. Търговският обект кафе-аперитив
не е свързан с масов достъп, „в буквалния смисъл“ и постоянно зареждане. Посочена
е т.19 от Приложение № 5 към чл.42 и чл.50 ал.1 и 3 – необходим брой места за
паркиране и гариране от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране
на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии – за
заведения за обществено хранене се изискват 1 бр. паркоместа на 10 места. Експертът
счита, че за изпълнение условията на чл.10 и чл.43 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г.
е Решение № 294/17.09.2019г. на ОбС-Пловдив с правила и нормативи за прилагане
на одобрения ПУП, вкл. комуникационна-транспортна схема /прието по делото/.
При изслушване на заключението експертът
потвърди, че обектът не е нов, тъй като основната дейност е една и съща –
търговска дейност и в случая не се променя предназначението за жилище, за да се
изискват паркоместа, вкл. не се променя предназначението за производство.
Заявено бе, че посоченото Решение на ОбС-Пловдив предвижда паркоместа за
удовлетворяване на обектите /от различен вид/, вкл. за тези, за които не
достигат, тъй като сградата е изградена при други изисквания.
- Заключението се цени като обективно и с
приложени специални знания, като изводите на в.л. са основани на данни от
документацията при съпоставка с въпросите.
СТЕ /л.212 и сл./ : Съобразен е вариант при
максимален брой посетители – 15 и стандартното оборудване за заведение от типа
кафе-аперитив – професионална кафе-машина, хладилни витрини и друго дребно
оборудване за приготвяне на топли и студени напитки, в хипотеза на използването
им едновременно. При посоченото оборудване и посетители, съгл. Наредба №
6/2006г. за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на
дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на
показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени
сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни
зони и територии и зони със смесено предназначение, Таблица 1 т.2 - еквивалентното
ниво на шума в dB е : ден – 35; вечер – 35; нощ
– 30. Според в.л. в обекта няма шумоизточници, поради което не може да се
извършат инструментални измервания на нивата на шума на оборудването. Съпоставен
е индекс на звукоизолация с видовете преградни стени /таблица, л.213 гръб/ във
вр. с Наредба № 4 от 27.12.2006г. за ограничаване на вредния шум чрез
шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при
изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на
строителството – Приложение № 7 към чл.24. Експертът е посочил, че при
съпоставка между теоретичната част на експертизата и проектната документация с
максимални и минимални нива на шум може да се приеме : заведението и обектите
на въздействие са със съвременна дограма, най-масово използвана стоманобетонова
конструкция на междинни тавани и стени, с претеглен индекс на звукоизолация от
въздушен шум, равняващ се на 62dB /звукоизолацията на фасадните
стени, съставени от плътна и остъклена части се определя по методиката на Наредба
№ 4/2006г./; ако се приеме, че максимално интегрирания шум е 75 dB, а затишието е 62dB, очакваните нива на шума на 2 м пред фасадата на обекта за двата
периода на денонощието са най-много 13 dB. Шумът, проникващ през фасадните стени и тавана в помещенията,
подлежащи на здравна защита /жилищните помещения над и в съседство с обекта/ ще
бъде с нива много под нормативно определените гранични стойности за шум за
целия времеви интервал ден и вечер, която стойност е 35 dB. В заключителната част от
експертизата е посочено, че при съпоставка между проектната документация с
максималните и минимални нива на шум за идентичен или сходен обект спрямо
обекта – предмет на РС, следва извод, че дори при най-тежкия възможен режим на
работа на обекта, очакваните нива на шума при работа с предполагаемото
оборудване, както в самото заведение, така и в жилищните помещения на сградата,
нивото на шумовите емисии няма да превишава допустимите стойности съгл.
действащата Наредба № 6/2006г.
- Заключението се цени в частта, основана на
проектната документация и приложимите две наредби, с оглед приложени специални
знания.
Според обяснителната записка към одобрен ПУП с
РОС № 294/2019г. – Транспортно-комуникационна система /л.176 и сл./ : Ул.Царевец
попада в три устройствени модула – гранична е за 7 и 8, и пресича 4. Предвидени
са паркоместа около или в близост до всички обществено – обслужващи сгради,
магазини, училища, и др., като предвижданията на проекта покриват 25% от
паркоместата за целия обхват на разработката и 100% за нуждите на обществено
ползване. Има възможност за изграждане на подземни и надземни паркинги. Към
всички улици от второстепенната улична мрежа са потърсени максимален брой
възможни паркоместа, като от особена важност са тези около обществени сгради.
3. Оспореното РС е
издадено на основание чл.148 ал.2,
чл.142 ал.6 т.2 ЗУТ и Комплексен доклад № 06-61/26.06.2019г. за оценка за
съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към
строежите. Обектът на РС е Вътрешно преустройство и смяна на предназначението
на самостоятелен обект с ИД 56784.511.187.1.16 по КККР на гр.Пловдив, от
„Закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на място“ в „Кафе –
Аперитив“, намиращ се в съществуваща жилищна сграда. Обхватът на произнасяне на
гл.архитект на район Западен съответства на обхвата на заявлението, като се
съобрази, че обектът е самостоятелен със съответен кадастрален идентификатор и
на две нива. Възражението за несъответствие между заявеното от възложителя и
издадения административен акт не е основателно.
В РС не е отразена нормата на чл.38 ал.5 ЗУТ, но
непосочено или неправилно посочено правно основание не е самостоятелна
предпоставка за отмяна на РС като незаконосъобразен административен акт. От
значение е дали данните от преписката обосновават издаването на строителното
разрешение, тоест – дали са били налице фактически основания за издаването му,
като мотивите при конкретния административен акт не е необходимо да се съдържат
в същия, тъй като е възприето, че следва да може да бъдат извлечени от преписката.
Главният архитект се е позовал на комплексния доклад, в
който са представени всички части от проектната документация с извод за
съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към
строежите. Всички части на инвестиционния проект, които са основание за издаване на
разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания
към строежите – чл.142 ал.4 ЗУТ с обхват на оценката по см. на чл.142 ал.5 ЗУТ,
които норми са спазени. Проектът съдържа части : Архитектура, Конструкции-становище,
Електро-становище, ВиК, ОВК, Технология – в съответствие с чл.3 от Наредба
№ 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и във
вр. с конкретния строеж. Съобразено е изискването за задължителен минимален обхват
и съдържание на проектната документация по см. на чл.4 от наредбата.
Сградата, в която
се намира самостоятелният обект по КККР на гр.Пловдив е с Разрешение за
ползване от 1995г. /л.31, д.2280/2019г./, в което е посочено, че е жилищна с гаражи и магазини. В
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 5/26.01.2006г. е посочен
обект – закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на място
/“преустройство на магазин за промишлени стоки“/, л.32 гръб. При тези изходни
данни следва, че за обжалваното РС е приложима нормата на чл.38 ал.5 ЗУТ : „/Изм.
- ДВ, бр. 65 от 2003 г., доп., бр. 61 от 2007 г., изм. и доп., бр. 101 от 2015
г./ Самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат
да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се
изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се
спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено
шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват
изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3.”. Предпоставките на чл.38 ал.5 ЗУТ изискват
спазване и на чл.38 ал.7 с.з /Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г./ - „
Към проектите за преустройства по ал. 3 - 5 задължително се представя
мотивирано становище на инженер-конструктор с пълна проектантска
правоспособност, доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат
конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и
дълготрайността на конструкцията на сградата, а когато се налагат изменения в
конструкцията или се увеличават натоварванията, се представя и конструктивна
част към проекта.”, респект. съобразяване със забраната по чл.38 ал.9 ЗУТ -
/Нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г./ - „Не се допуска преустройство
и промяна на предназначението на обекти по ал. 1 - 5, ако за новите обекти не
могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния
поземлен имот.” във вр. с чл.38 ал.10 с.з. /Нова – ДВ, бр. 101 от 2015 г./ -
„Изключения от разпоредбата по ал. 9 се допускат от органа, който следва да
издаде разрешението за строеж, при условията на чл. 43, ал. 2.”.
Проектната
документация и докладът са мотивирали гл.архитект да приеме, че е налице
„вътрешно преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект”,
като в случая изходните данни за предназначението на обекта към дата на
въвеждане на сградата в експлоатация и последващата промяна /магазин за
промишлени стоки в закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на
място / спрямо обектът на обжалваното РС - „Кафе – Аперитив”, обосновават извод
за съществуващ обект с нежилищно предназначение в жилищна сграда с гаражи и
магазини /§5 т.29 ДР ЗУТ/. Вътрешно
преустройство има когато се използва съществуващата конструкция на сградата без
да се променя или допълва, както се установи да е в конкретния случай.
"Преустройство" в технически смисъл и като по-тясно понятие се
включва в дефиницията по § 5 т. 40 ДР на ЗУТ - "строителни и монтажни
работи". Съгласно § 5 т. 41 ДР ЗУТ /Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм.,
бр. 103 от 2005 г./ - "Промяна на предназначението" на обект или на
част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно
съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени
съгласно Закона за кадастъра и имотния
регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Според Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри – Приложение № 4, т.4 Самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на
техническата инфраструктура преди изменението от 2021г. : код 550 е за
търговска дейност, код 560 е за обслужваща дейност за битови услуги, а код 570
е за обществено хранене. В конкретния случай дейността преди и след издаване на
РС е търговска, като в редакцията на Приложение № 4 към дата на издаване на РС
не е направена разлика точно какъв вид
търговска дейност се извършва /прието в Решение № 7386/20г., ВАС/. Дори да бъде
прието, че дейността при Закусвалня за продажба на тестени закуски с производство
на място е по код 570 за обществено хранене, тя се запазва и при дейност „Кафе – Аперитив”. Според посочения критерий
в случая не е налице промяна на предназначението по см. на §5 т.41 ДР ЗУТ и следва
извод за обект, който не е нов по изискването на чл.38 ал.9 вр. с чл.38 ал.5 ЗУТ /възприето и в СТЕ с експерт-архитект/ и съответно – отсъства необходимост
от спазване на забраната в чл.38 ал.9 ЗУТ.
Независимо от
посоченото, възраженията в жалбата ще бъдат обсъдени спрямо изискванията на чл.
185 ал. 1 т. 2 – 4 ЗУТ и да не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване,
вкл. с проверка на изискванията в чл.38 ал.7 и чл.38 ал.9 вр. с ал.10 ЗУТ. За преустройство и промяна на предназначението на нежилищен обект по
облекчения режим /без съгласие на собствениците в етажната собственост/ е
възприето, че следва да са налице при условията на кумулативност двете
изисквания, визирани в чл. 38 ал. 5 ЗУТ.
По отношение
изискванията на чл. 185 ал. 1 т. 2 – 4 ЗУТ /“Не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост
при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: 2. не се отнемат общи помещения и площи или
части от тях и не се променя предназначението им; 3. не се изменят съществено общите части на сградата; 4. се свързват вътрешни инсталации с общи
мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения
по една вертикална ос“;/ следва
да бъде прието, че са съобразени. Изводът произтича от съдържанието на
комплексния доклад и проектната документация, съдържаща и
конструктивно становище по чл.38 ал.7 ЗУТ – потвърден със СТЕ на експерт
инженер-конструктор. Без да е необходимо да се преповтаря относимото съдържание
на документацията от преписката /описано по-горе/ се отбелязва, че СТЕ в частта
й за отговори на въпроси от обхвата на предпоставките на чл.185 ал.1 ЗУТ не е
оспорена и фактическите изводи съответстват с данните от проектите. Констатирано
е, че предвиденото с одобрените проекти преустройство не засяга конструктивни
елементи на сградата. Изпълнението на една лека преграда по системата за сухо
строителство от типа Кнауф за отделяне на санитарен възел в сутерена, която е с
дължина 1,60 м има незначително тегло, по-малко от предвиденото по проект
равномерно разпределено натоварване върху основите на сградата, приведено като
ивично натоварване. При предвиденото преустройство натоварванията няма да се
увеличат. Одобрените проекти за преустройство не показват отнемане на общи
площи и промяна на предназначение на такива. С описание на СМР за реализиране
на преустройството по одобрените проекти /л.125; ВиК и ОВК/ е посочено, че
предвидените в одобрените проекти СМР не засягат конструктивни елементи на
сградата и няма да се отразят неблагоприятно на носимоспособността и
устойчивостта на конструкцията на сградата. Част ВиК от проектната документация
не предвижда нови канализационни клонове и водопроводни отклонения – ново
водоснабдяване е предвидено само за една мивка в първи етаж и за мивка и
тоалетна чиния в новия санитарен възел в сутерена. Тяхното изпълнение е само в
помещения от процесния обект и не е предвидено да минават през общи части на
сградата, като свързването им към общите сградни инсталации става само в
рамките на обекта. По част ОВК – не се предвижда нова инсталационна система за
отопление и климатиците в първи етаж са съществуващи. Те ще се подменят, за да
се добави към тях чрез Split система – климатик в сутерена. Въздуховодната мрежа в
сутерена се монтира по вътрешната страна на стените в помещението. Тоест,
неоснователно е възражението за нарушение на чл.185 ал.1 т.2-4 ЗУТ, като части
ВиК и ОВК не предвиждат изграждане на канализационни клонове и вентилационни
проводи през общи части, вкл. не се създава нова инсталационна мрежа. Както бе
посочено, към одобрения проект по част Архитектура е приложен раздел
Пожарна безопасност, какъвто е обособен и в одобрения Технологичен проект, а
Раздел Противопожарни мероприятия е изготвен и в проекта по част ОВК. В
становището по част ЕЛ е описано съответствието на проектирания обект с
противопожарните норми и изисквания. Процесният строеж е от категория на пожарна
опасност Ф3.2 съгл. чл.8, Таблица 1 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009г.
за строително техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар е посочено, че системи за пожароизвестяване и пожарогасене и съгласно
Приложение № 2 от наредбата - за него не се изискват системи за
пожароизвестяване и пожарогасене. Изисква се само оборудване с пожаротехнически
средства, каквито са предвидени в технологичния проект, което съответства на
изискванията на Приложение № 2 от наредбата.
В случая не е
нарушена и нормата на чл.186 ал.1 ЗУТ, предвид установеното от първата СТЕ : преустройството се изразява основно
в замяна на оборудването на бившата закусвалня в сутеренна част на обекта с
маси за посетители /максимум 15 броя/ и преграждане на ниша в помещението за
санитарен възел с монтаж на мивка и тоалетна чиния. Преграждането е с лека
преградна стена по системата за сухо строителство тип Кнауф. В санитарния възел
е осигурено водоподаване от вертикален водопроводен клон на сградата, като е
изпълнена водопроводна тръба от вътрешната страна на помещението, до неговата
стена. Канализационните тръби от санитарния възел са заустени в канализационната
вертикала на сградата, преминаваща през него.
За наднормено
шумово и друго замърсяване в комплексния доклад е отразено, че в проектирания
строеж няма източници на шум, както и обитаеми зони, които е необходимо да
бъдат осигурени срещу външен шум. Въздействието върху околната среда по време
на ползването на строежа, включително защита от шум, се очаква в границите на
нормите на подобен вид строежи. Проверката и констатациите в доклада са
възприети от главния архитект на основание чл.142 ал.6 т.2 ЗУТ, макар че в
доклада не са посочени нива на шум и допустими стойности. Вярно
е, че обхватът и съдържанието на инвестиционните проекти не изискват отделна
част за наднормено шумово и друго замърсяване според Наредба № 4 / 2001г., но след
като изискването според приложимата норма касае издаване на РС – то е
предпоставка за издаване на РС и не следва да се приема извода на вещите лица,
че нива на шум могат да бъдат проверени само при действащ обект. Посоченото
практически е вярно, но касае осъществяване на дейността след издаване на РС,
като предпоставката по чл.38 ал.5 пр.1 –во ЗУТ е за издаване на РС, което
означава, че административният орган дължи проверка и съобразяване с
конкретното изискване преди издаване на РС /Решение №
6039/20г., ВАС и др./. В конкретния случай експертите считат, а и видно от
предвидената функция с технологично оборудване, дейност кафе-аперитив е
по-щадяща в сравнение с дейност закусвалня и производство на закуски на място -
по отношение шум и по-конкретно като източник на шум. Изводът е верен, тъй като
се основава на обективни факти – технологично оборудване при предходната и
настоящата дейност /разрешената с оспорения акт/, както и отсъствие на
производствена дейност. Изводът съответства и на отсъствие на информация в
проектите за музикално озвучаване – средства за озвучаване не са предвидени в
технологичната част на проекта, описваща оборудване на двете нива.
В тази вр. следва
да бъде прието, вкл. с изводите по отношение спазени изискванията на чл.185
ал.1 т.2-4 ЗУТ, че е налице предпоставката по см. на чл.185 ал.5 ЗУТ .
Предходната
дейност на обекта съгл. удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №
5/26.01.2006г. е закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на
място, което означава при действие на Закона за защита от шума в
околната среда /действащ от 01.01.2006г./. Следователно, може
да бъде приет извод за това, че новото предназначение на обекта кафе-аперитив няма да
доведе до по-голямо шумово замърсяване спрямо предходното предназначение, при
положение, че оборудване с машини не е предвидено, както и озвучаване. Обективно
при промяната на предназначението : намалява шума от технологично оборудване за
производство и замяната му с 15 бр. посетители; при новия начин на ползване в
търговската зала на първия етаж няма да има престой на посетители, а при
предходното предназначение тя е била зала за консумация, с престой на място на
клиентите; при новия начин на ползване оборудването е сведено до кафе-машина в
търговската зала на първи етаж, а в сутеренната част няма предвидено
оборудване, като промените в инсталациите няма да доведат до увеличение на
шума. В търговската зала на първи етаж човекопотокът ще се намали спрямо
предходното предназначение, при което действително в цялост няма обективна
причина да се счита, че ще има завишаване на шума в и около обекта. Независимо
от това, съобрази се, че според §1 т.4 ДР на Закона за защита от шума в
околната среда - "Локални
източници на шум" са търговските обекти, увеселителните заведения,
сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като
урбанизирана територия по Закона за
устройство на територията. Обектът – предмет на оспореното РС е бил
и е търговски при разрешеното вътрешно преустройство. Граничните стойности на показателите за шум са дадени в Наредба №
6 от 26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на
дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на
показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени
сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни
зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на
стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето
на населението /Загл. изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г./. Съгл. Приложение № 2,
Таблица № 1 от наредбата, „Гранични стойности на показателите за шум“, Гранични
стойности на нивата на проникващ шум в помещения на жилищни сгради, сгради със
смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено
предназначение са: т.2 жилищни стаи : ден – 35 dB, вечер – 30 dB, нощ - 30
dB; т.6 зали за
консумация в обекти за обществено хранене, фоайета на театри и кинозали,
клубове, бръснарски, фризьорски и козметични салони и др. : ден, вечер, нощ –
55dB; т.7 търговски зали на магазини, зали за пътници в гари : ден,
вечер, нощ – 60 dB. Следва да бъде отбелязано, че отсъстват констатации за
нарушения на изискванията на чл. 368
и чл. 369 от
Наредба № 15 за техническите правила и норми за проектиране, изграждане и
експлоатация на обектите, съоръженията за производство, пренос и разпределение
на топлинната енергия, поради което следва, че не се допуска
наднормено шумово и друго замърсяване. Не са установени нарушения и на Наредба № 4/27.12.2006г. за ограничаване на вредния шум
чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите
при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на
строителството. В третата СТЕ е прието, че във вр. с Наредба № 4/2006г., ако се приеме, че максимално
интегрирания шум е 75 dB, а затишието е 62dB, очакваните нива на шума на 2 м пред фасадата
на обекта за двата периода на денонощието са най-много 13 dB. Шумът, проникващ през фасадните стени и тавана
в помещенията, подлежащи на здравна защита /жилищните помещения над и в
съседство с обекта/ ще бъде с нива много под нормативно определените гранични
стойности за шум за целия времеви интервал ден и вечер, която стойност е 35 dB. При посочената стойност и увеличение с 13 dB, не се надвишават допустимите стойности по т.6
и т.7 от приложението към наредбата – 55dB и 60 dB. В заключителната част на експертиза е посочено,
че при съпоставка между проектната документация с максималните и минимални нива
на шум за идентичен или сходен обект спрямо обекта – предмет на РС, следва
извод, че дори при най-тежкия възможен режим на работа на обекта, очакваните
нива на шума при работа с предполагаемото оборудване, както в самото заведение,
така и в жилищните помещения на сградата, нивото на шумовите емисии няма да
превишава допустимите стойности съгл. действащата Наредба № 6/2006г. Третата
СТЕ е изследвала по-ниските допустими стойности по т.2 с извод за непревишаването
им, при което посредством експертизите може да бъде прието, че в конкретния
случай с разрешеното вътрешно преустройство не се допуска наднормено шумово
замърсяване над допустимите стойности на Наредба № 6 от 26.06.2006г. - Приложение № 2, Таблица №
1, което е втората кумулативна
предпоставка по чл.38 ал.5 изр.1-во ЗУТ и не е било необходимо спазване
изискванията на чл.185 ал.2 и ал.3 ЗУТ.
По отношение
местата за паркиране /чл.38 ал.9 ЗУТ/ : Двете
СТЕ поддържат, че с предвиденото преустройство с промяна на
предназначението не се променя нормативното изискване за осигуряване на места
за паркиране и гариране спрямо предходното предназначение и не възниква
необходимост от осигуряване на допълнителен брой такива места – с арг. от Приложение
№ 5 към чл.42 и чл.50 ал.1 и 3 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии – в жилищна сграда за обекти за стопански и обслужващи
дейности не е необходимо да се осигуряват допълнителни места за паркиране и
гариране за посетители. Общото изискване за обекта е да се осигурят такива
места „по норматива за съответната дейност, а за които няма – 1 бр. на 80-100м2
РЗП“, съответно т.19 от приложението. В случая както бе посочено, обектът е бил първоначално магазин за
промишлени стоки, а впоследствие закусвалня с производство на място, като и при
двете предходни предназначения достъпът е с вход от уличната регулация, а
обектът е самостоятелен по ЗКИР. Втората СТЕ установи посредством информация от
КР, че 4 жилища в сградата са без паркоместа - налични са 3 бр. гаражи, сграда
в имота 56784.511.187.3 с 5 бр. паркоместа при жилища – 12 бр. Според в.л.
архитект условието на чл.38 ал.9 ЗУТ касае нови обекти с различно
предназначение от първоначалното, какъвто не е разглежданият, който попада в
обхвата на чл.38 ал.10 ЗУТ. Изводът е основан на отсъствието на предвидени
места за паркиране в границите на урегулирания имот във вр. със ситуация от
одобрения инвестиционен проект /л.46 от д.№ 2280/2019г./, като същите се
осигуряват на територията на съответната зона с предвиждане на паркиране в
публични и частни паркинги, в каквато насока е разрешението, дадено с Решение №
294/17.09.2019г. на ОбС-Пловдив в комуникационна-транспортна схема /прието по
делото – макар с дата след издаване на оспореното РС/.
В проекта за вътрешно преустройство и промяна на предназначението на обекта
не е предвидено осигуряване на места за паркиране в поземления имот. Това в
конкретиката на фактите не е обективно възможно, тъй като жилищната сграда с
гаражи и магазини е въведена в експлоатация при изначално по-малък брой места
за паркиране спрямо самостоятелните обекти в нея /през 1995г./. Освен това в
имота има и друг самостоятелен обект - сграда с идентификатор 56784.511.187.3 – 5 бр. паркоместа, при което
имотът е почти изцяло застроен. Отново следва да бъде отбелязано, че обектът –
предмет на разрешеното вътрешно преустройство с обжалваното РС, не е нов по см.
на чл.38 ал.9 ЗУТ, което е съществено в случая. Променената му функция запазва
търговския си характер, вкл. в хипотеза на заведение за обществено хранене по
т.19 от Приложение № 5 към Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. и при съобразяване текста
на чл. 43 ал.1 от цитираната наредба – „Необходимият брой на местата
за паркиране и гариране в урбанизирани зони, изградени без осигурени паркоместа
в УПИ, на отделните обекти се осигурява на територията на съответната зона с
предвиждане на паркиране в публични и частни паркинги.”. Следователно, в
конкретния случай отсъствието на предвидени допълнителни места за паркиране в
проектната документация не следва да се отчита като пречка за одобряване на
проекта и издаване на РС. Действително, има възможност за прилагане на Решение № 294/17.09.2019г. на ОбС - Пловдив с
правила и нормативи за прилагане на одобрения ПУП, вкл.
комуникационна-транспортна схема за конкретната територия, в която попада
ул.Царевец в гр.Пловдив. Решението на ОбС – Пловдив не е част от фактическите
основания за издаване на РС, вкл. е прието след дата на издаване на РС, поради
което позоваването от СТЕ на това решение е извън обхвата на спора. Посочената норма от наредбата е обща и пряко не касае въпроса с издаване на
разрешение за строеж при промяна предназначението на съществуващ обект, вкл. не
установява невъзможност за издаване на РС, ако не са осигурени съответните
места за паркиране или гариране, но е гаранция за възможност от осигуряване на
паркиране в хипотеза на нов обект. Не е приложима нормата на чл.37 ал.4 т.3 ЗУТ,
предвид въвеждане в експлоатация на сградата през 1995г. и действието на
разпоредбата от 2015г. Дали се създават предпоставки за нарушения на наредбите
на ОбС-Пловдив за обществения ред или за регламентираното паркиране, са
обстоятелства, стоящи извън предмета на спора. Посоченото се отнася и за
допускане на наднормен шум при действие на обекта след осъществяване на вътрешното
преустройство, санкционирането на което е регламентирано по отделен ред,
гарантиращ правата на живущите в сградата.
Според СТЕ по ОУП, одобрен с РОС №
375/05.09.2007г. – имотът попада в жилищна територия, в жилищна устройствена
зона със средно застрояване – Жс. През западната фасада на сградата, в която е
входа на процесния обект, по ОУП е предвидена Смесена устройствена зона „Смф3“.
По отношение чл.39 ал.2 ЗУТ се съобрази, че в жилищна зона се съблюдават
допълнителни изисквания при разрешаване на промяна предназначението на обект.
Ако бъде прието, че има променено предназначение, независимо от непроменен код
по см. на §5 т.41 ДР ЗУТ – в случая се установи да не е налице наднормено
шумово замърсяване, а и няма масов достъп на външни лица. Предметът на дейност
не предвижда масов достъп на хора : чл. 416 – Глава 12
“Сгради и помещения за масово събиране на хора” от Наредба № 2/05.05.1987г. за
противопожарните строително-технически норми /отм., бр. 96 от 4.12.2009г./ и 48
ал.1 т.1 от Наредба № 4 от 2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, вкл.
за хората с увреждания - отм. през 2021г., определяща капацитет на помещение от
200 човека, при липса на определено в ЗУТ понятие за “масов достъп”.
Поставяне на
реклама върху фасадата на сградата не е в обхвата на РС и подлежи на разрешаване
по друг ред със самостоятелен административен акт, подлежащ на съдебно
оспорване.
Предвид изложените съображения жалбата се приема за неоснователна. На
ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение - общо в
размер на 300лв. /за първото разглеждане на жалбата; ст.юрисконсулт Т. е
осъществил процесуално представителство пред ВАС и е представил писмена защита;
за настоящото дело се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв./. Заинтересованата страна Крис-98 ЕООД претендира
разноски по представени списъци на разноски : по адм.д.№ 2280/2019г. /л. 186/ -
500лв. адвокатско възнаграждение + 100лв. за явяване в съдебно заседание при
повече от две заседания, л.174; пред ВАС /л.114/ - 500лв. адв.възнаграждение; по
настоящото дело /л.222/ - 900лв. адв.възнаграждение + 100лв. за явяване в съдебно
заседание при повече от две заседания. Претенцията за присъждане на адвокатски възнаграждения на
основание чл.7 ал.9 от Наредба № 1/2004г., не е основателна : „При защита по
дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв.“. Нормата се намира в чл.7, регламентиращ
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела. Възнагражденията по административни дела са в обхвата на чл.8
от наредбата. В текста на чл.8 не се съдържа препратка към чл.7 от наредбата.
Не следва да се приема за приложим §1 ДР на наредбата, тъй като няма непълнота
– уредбата е пълна и съответства на характера на съдебното административно
производство. Предвид това разноски следва да бъдат в размер на общо : 1900лв.
/адв.възнаграждение – чл.8 ал.2 т.1 от Н.№1/2004г. : 500лв. при първото
разглеждане на жалбата; 500лв. адв.възнаграждение пред ВАС; 900лв. –
авд.възнаграждение по дам.д.№ 1672/2021г., АС-Пловдив/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на М.П.С. ***, с пълномощник адв.А.Ш., А.И.И. и Ю.И.П.
***, против Разрешение за строеж № 86 от 08.07.2019г., издадено от Главен
архитект на Район Западен – Община Пловдив .
Осъжда жалбоподателите М.П.С. ***,
ЕГН **********,***, ЕГН ********** и Ю.И.П. ***, ЕГН **********, да заплатят
заедно : 300лв. юрисконсултско възнаграждение на район Западен – община Пловдив
и 1 900лв. адвокатско възнаграждение на Крис – 98 ЕООД, гр.Пловдив., ЕИК
*********.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :/п/