Решение по дело №351/2023 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 235
Дата: 26 юли 2023 г. (в сила от 26 юли 2023 г.)
Съдия: Диана Георгиева Дякова
Дело: 20233200500351
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. гр. Добрич, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20233200500351 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз
основа на жалба рег.№ 954/13.04.2023 год. на Н. Г. Т. ,ЕГН ********** от с.
Д., общ. Д., ул. „О.** срещу решение №20/15.03.2023 год. по гр.д.
№20213220100268/2021 год. на Районен съд Генерал Тошево ,с което е
унищожен като сключен при измама договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен между П. Н. К., ЕГН ********** , от гр.Д., бул.
„Т.М.** и Р. А. Д. ,ЕГН **********, б.ж. на с. П., общ. Г.Т., обл. Д., ул. „Т.**,
обективиран в нотариален акт с №18, том II, вх.рег.№568, дело №179 от
07.03.2019 год. на СлВп - Г.Т. и Н. Г. Т. ,ЕГН **********, от с. Д., общ. Д.,
ул. „О.** е осъдена да заплати на П. Н. К., ЕГН **********, от гр.Д., бул.
„Т.М.** сумата от 800.00 лв., представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С доводи за необоснованост на обжалваното решение и
постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се
претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по съществото
на спора за отхвърляне на иска по чл.27,във връзка с чл.29 от ЗЗД ,а като
1
последица присъди и сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни
инстанции. Страната счита ,че съдебният акт е основан предимно на
теоретични постановки и свидетелски показания, събрани в отклонение от
правилото на чл.164 от ГПК, въз основа на които не следвал извод, че
продавача е бил въведен умишлено в заблуждение от купувача относно
характера на сделката и нейните последици. Напротив от съдържанието на
нотариалния акт, прочетен на страните от нотариуса и документираните в
него техни изявления , несъмнено било установено ,че на продавача било
пределно ясно ,с кого сключва сделката и кой ще придобие недвижимия
имот ,след като нотариалния акт бъде подписан.
При данни ,че съдебният акт е бил връчен на дата 03.04.2023 год., жалба
рег.№ 954/13.04.2023 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от
активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна
жалба против него , предвид разпоредените от последния негативни
последици в правната му сфера чрез уважаване на исковата претенция и е
процесуално допустима.
Въззиваемата страна П. Н. К. счита жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана. Станалата й известна роднинска връзка между
третото лице, сключило предварителния договор и купувача по нотариално
изповядания договор, както и обстоятелството ,че по молба на това трето лице
предала владението на имота, за да бъде настанена в него купувачката по
договора от 07.03.2019 год. по време на действие на предварителния такъв,
съставлявали причините ,въвеждането в заблуждение да произведе ефект.
Нарушение на разпоредбата на чл. 164 от ГПК не било допуснато ,доколкото
установяването на основателността на иска по чл.29 от ЗЗД в най-голяма
степен е възможно чрез гласни доказателства , а установените посредством
тях факти и обстоятелства стояли извън забраната на посочената разпоредба.
Обжалваното решение е постановено по заявена с искова молба рег.№
1083/27.07.2021 год. ,вписана в Службата по вписванията гр.Г.Т. с вх. рег.№
2014 /28.07.2021 год.,Акт № 64 т.ІV претенция на П. Н. К.,ЕГН **********
,от гр.Д. ,бул.“Т.М.*** срещу Р. А. Д.,ЕГН **********,от с.П.,ул.“Т.** ,
общ.Г.Т.,починала на дата 06.08.2021 год. , заместена в хода на
производството по реда на чл. 227 от ГПК от дъщеря си Н. Г. Т., ЕГН
********** ,от с.Д.,общ.Д.,ул.“О.** и основана на твърдения,че ищцата е
2
сключила със З.М.Ч. предварителен договор от дата 31.10.2016 год. за
продажба на собствения й недвижим имот-дворно място и жилищна сграда в
с.П..Уговорената цена от 10 000 лв. следвало да бъде заплатена на части в
срок до 31.12.2017 год.,която дата била посочена като краен срок за
сключване на окончателен договор.Страните се споразумели владението на
недвижимия имот да бъде предадено на купувача при сключване на
окончателния договор. По молба на купувача , ищцата предала владението на
имота през месец ноември 2016 год., за да може Ч. да настани в имота
нуждаещата се от подслон нейна леля- ответницата Р. А. Д.,която се била
завърнала от Г. в тежко здравословно състояние и за лечение,както и мъжа,с
когото съжителствала.В уговорените срокове Ч. изпълнила задълженията си
за заплащане на продажната цена,като ищцата получила от нея сумите: 5 000
лв. ,платени през месец април 2017 год.,осигурени от купувача чрез банково
кредитиране;4 000 лв. ,платени през месец февруари 2018 год. и 1 000
лв.,платени през месец октомври 2018 год.След заплащане на пълната
стойност на продажната цена,страните по предварителния договор посетили
нотариус,на когото да възложат нотариалното удостоверяване на
окончателния договор, при което се установило необходимостта от
снабдяване на ищцата с документи за собственост ,отнело 6
месеца.Независимо от неспазване на сроковете по договора,никоя от страните
не предприела действия за развалянето му.Ищцата не могла да се свърже на
дата 06.03.2019 год. по телефона с Ч. за уговорка за сключване на
окончателен договор.Позвънила на Д.,за да й напомни за задълженията й за
заплащане на консумативните разноски ( ток и вода ) за ползването на
имота.Ищцата уведомила ответницата за готовността си за финализиране на
сделката и необходимостта да се свърже с нейната племенница.Ответницата
заявила,че не е необходимо да говори с Ч.,тъй като двете се били
разбрали,имота да бъде прехвърлен на Д. поради заетостта на Ч. , а леля и
племенница щели да се оправят после помежду си.Ищцата не се усъмнила в
думите й ,тъй като Ч. и Д. й били демонстрирали близките си отношения
,поради и което и на другия ден сключила пред нотариус договор с Д..
Нотариалния акт обективирал прехвърляне на право на собственост върху
имот от К. на Д. за сумата от 5 000 лв.,която в действителност продавача не
бил получил от купувача.Дни след това ищцата установила ,че е
прехвърлила имота на лице,с което не е в договорни отношения и от което е
3
била въведена в заблуждение,че е субекта ,с когото да договори
окончателната сделка.Резултат от действията на Д. била формираната невярна
представа на ищцата за действителното положение на лицето,което като
страна по сделката направило волеизявление за сключването й.Разбрала от
Ч.,че Д. не я допуска в имота и отказва даже да й предаде вещите,намиращи
се в него.
Отправено е искане ,договора между П. Н. К., ЕГН ********** , от
гр.Д., бул. „Т.М.** и Р. А. Д. ,ЕГН **********, б.ж. на с. П., общ. Г.Т., обл.
Д., ул. „Т.**, обективиран в нотариален акт с №18, том II, вх.рег.№568, дело
№179 от 07.03.2019 год. на Службата по вписванията - Г.Т. да бъде
унищожен като сключен при измама и на основанието по чл.27,във връзка с
чл. 29 от ЗЗД.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Н. Г. Т. е оспорила
основателността на иска.Елементите от фактическия състав на измамата по
чл. 29 ал.1 от ЗЗД не били налични.Налице била сделка ,но същата не била
сключена при заблуждение относно характера й (покупко-продажба) и
нейните последици (майка й ,като купувач по нотариален акт е тази,която е
влязла във владение на имота и е станала негов собственик).Партидите за ток
и вода било сменени от Р. Д. на нейно име.
Жалбата е основателна по съображения,основани на фактически
констатации и правни изводи ,както следва:
На дата 31.10. 2016 год. в гр.Д. е бил сключен предварителен договор
между П. Н. К. ,като продавач и З.М.Ч.,като купувач с предмет недвижим
имот:дворно място в с.П. с площ от 2 740 кв.м. имот № 7-24 в квадрат 21
,ведно с жилище в дворното място от 85 кв.м ( раздел І.1.) и задължение на
страните да сключат окончателен договор за покупко-продажбата му,като
владението на имота бъде предадено на купувача при сключване на договора
(раздел І.2.).Уговорена е била цена от 10 000 лв. и начин на плащане : 5000
лв. при сключване на предварителния договор и 5 000 лв. при подписване на
окончателния договор (раздел ІІ.1-3). Страните по делото са поели
задължение да сключат окончателен договор в срок до 30.12.2017 год. , а в
случай на обективна невъзможност да бъде осигурено изповядването на
договора в предписаната нотариална форма , страните е следвало да се явят
пред нотариус при първа възможност ,независимо от изтичане на срока
4
(раздел ІІІ.1-2).
С договор от дата 07.03.2019 год., сключен с нотариален акт № 90 т.І
рег.№ 478 дело № 80/2019 год. на Б. Б.,нотариус с рег.№ *** на НК,вписан в
Службата по вписванията гр.Г.Т. с рег.№ 568/07.03.2019 год.,Акт № 18 т.ІІ
дело № 179/2019 год.,П. Н. К. е продала на Р. А. Д. недвижим имот ,находящ
се в с. П. , общ.Г.Т. : дворно място с площ от 2 740 кв.м. , представляващо
УПИ VІІ-24 в кв.21 по плана на населеното място , ведно с построената в
дворното място жилищна сграда с площ от 85 кв.м. за сумата от 5 000 лв.,
която е изплатена изцяло от купувача на продавача.В нотариалния акт е
документирано изявлението на продавача,че е единствен собственик и
ползвател на имота и че лично упражнява фактическата власт върху
него,както и че за него не са сключени предварителни договори за
прехвърлянето му.
По нотариалното дело са представени акт за поземлена собственост от
26.05.1960 год., договор за доброволна делба на съсобствен и наследствен
недвижим имот от дата 12.12.2007 год., сключен между Н. А. Ю.,
поч.25.05.2016 год. и наследниците му по закон А.Н.Ю. ( отказал се от
наследството му на дата 08.11.2016 год.) и П. Н. К.,по силата на който му е
възложено в дял дворното място , ведно с къщата в с.П.,както и акт за
общинска собственост № 2065/27.03.2006 год. Представена е и заповед №
331/19.04.2018 год. на кмета на Община Г.Т. за отписване на имота от
актовите книги на имотите-общинска собственост и предаването му на
собственика П. Н. К. по искането му от дата 29.03.2018 год.
С решение № 260027/07.10.2020 год. по в.гр.д.№ 253/2020 год. на
Окръжен съд Добрич ,влязло в сила на дата 16.11.2020 год. е отменено
решение №131/04.12.2019 год. по гр.д.№186/2019 год. на Районен съд-
гр.Ген.Тошево,като вместо това е постановено отхвърляне на иска,предявен
от З.М.Ч., ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“О.С.“ *** срещу Р. А. Д. , ЕГН
********** от с. П., общ. Г.Т., обл. Д.,с който се настоява да се признае за
установено по отношение на ответницата Р. А. Д.,че ищцата З.М.Ч. е
собственик по силата на предварителен договор за покупко-продажба от
31.10.2016 год.,сключен между нея в качеството на купувач и П. Н. К. от гр.Д.
в качеството на продавач,и алтернативно по силата на изтекла в нейна полза
придобивна давност на недвижим имот, находящ се в с. П., общ. Г.Т., обл. Д.,
5
представляващ дворно място с площ от 2 740 кв.м,съставляващо УПИ VII-24
в квартал 21 по ПУП на с.П.,общ.Г.Т.,ведно с построената в него жилищна
сграда със застроена площ от 85 кв.м,както и за осъждане на ответницата Р.
А. Д. да предаде на ищцата З.М.Ч. владението върху описания имот. В
исковата молба по посоченото дело са били изложени твърдения , че през
месец октомври 2016 год. между П. Н. К., като продавач и З.М.Ч. е сключен
устен предварителен договор , а впоследствие по делото е бил депозиран
писмен такъв-приложения и по настоящото дело, дало повод за спор между
страните ,дали не е съставен за целите на делото.
Не следва да бъдат приети за доказани ,твърденията на ищцата във
връзка с обстоятелствата, при които се е стигнало до сключване на
окончателния договор на дата 07.03.2019 год. , а именно съществуващи
обективни пречки за това ,констатирани от нотариус , той да бъде сключен в
по-ранен момент. Ищцата е изложила твърдения ,че пълния размер на
продажната цена на имота й е бил изплатен от купувача по предварителния
договор З. Ч. през месец октомври 2018 год. и след посещение на страните
при нотариус , установили невъзможността окончателен договор между тях
да бъде нотариално удостоверен. На първо място изплащане на цената в
пълен размер е следвало да стане при подписване на окончателния договор, а
не предварително. Видно от приложеното дело № 80/2019 год. на Б.
Б.,нотариус с рег.№ *** на НК, към месец октомври 2018 год. продавачката е
разполагала с всички необходими документи ,вкл. скица от 20.02.2018 год.
,удостоверение за наследници от 19.02.2018 год. ,заповед № 331/19.04.2018
год. на кмета на Община Г.Т. за отписване на имота от актовите книги на
имотите-общинска собственост и предаването му на собственика П. Н. К. по
искането й от дата 29.03.2018 год. ,т.е. не е имало пречки за сключване на
договор във формата на нотариален акт и на ищцата не е бил необходим срока
от 6 месеца за снабдяване с документи за сделката, както твърди. Не става
ясно защото купувачката З. Ч. заплатила пълната цена за имота и в чийто
интерес е сключването на окончателен договор е бездействала за времето
след месец октомври 2018 год. След като към месец април 2018 год. ,ищцата
П. К. е разполагала с документи за сключване на договор и е получила
пълната цена за имота през месец октомври 2018 год. ,не е ясно защо не е
предприела активни действия да изпълни задълженията си по
предварителния договор за изповядване на сделката, вкл. чрез отправяне на
6
нотариална покана .По твърдения на ищцата ,същата е потърсила еднократно
купувачката по предварителния договор на дата 06.03.2019 год. и веднага на
другия ден е сключила с трето лице –Р. Д. договора, чиято валидност се
оспорва по настоящото дело. Декларирала е получаване на продажната цена,
както и липсата на сключен предварителен договор за имота. Следва да се
отбележи ,че по заведеното от сочената за купувач по предварителния
договор З. Ч. срещу купувача по окончателния договор Р. Д. , първата
първоначално не е твърдяла наличие на предварителния договор във
формата по чл. 19 ал.1 от ЗЗД , а устна уговорка за продажба.
Неоснователността на иска с правно основание чл.27 ,във връзка с чл.29
от ЗЗД произтича от твърденията в исковата молба. . Сключената сделка е
опорочена от измама, когато умишлено създадената у измамената страна
невярна представа се отнася до предмета на сделката, субекта, с когото
договаря ,съдържанието на насрещните права и задължения, както и до
правните последици на сделката. В случая ищцата не е била заблудена нито
за предмета на сделката, нито за субекта-купувач, нито за последиците й .
Ищцата е разбирала ,че сключва договор за продажба на собствения си имот ,
съзнавала е смисъла и значението на извършвания правен акт и неговите
последици-възмездното прехвърляне на собствеността на лице, различно от
купувача по предварителния договор. Измамата в случая се твърди да се
заключава до една единствена реплика , която в конкретната ситуация не е
достатъчна да причини заблуждение в ищцата с оглед личните й качества и
елементарната бдителност и ориентираност, нормалната адекватна реакция на
изчакване и проверка и не може да бъде непосредствена и конкретна причина
за волеизявлението й пред нотариус .Вън от горното, невярната представа не
е свързана със сделката ,а че сключването й няма да съставлява неизпълнение
на предварителния договор, тъй като приобретателят на имота ще уреди
въпроса, като се разбере с лицето, на което е била обещана продажбата.
Невярната представа относно други обстоятелства, извън посочените по-горе
и по-специално, че едната или двете страни ще направят или няма да
направят нещо след сключването на сделката или че отношенията между тях
ще се запазят такива, каквито са били преди сключването на сделката, не я
опорочават. Доколкото страната е увредена от подобно поведение, тя има
право на обезщетение за вреди на деликтно основание, ако насрещната страна
е действала противоправно-така решение № 198/10.08.2015 год. по гр. д.№
7
5252/2014 год. на ІV г.о. на ВКС.
При този изход по спора право на разноски има ответникът по делото,на
когото следва да се присъдят в размер от 796 лв. за заплатена ДТ в размер от
100 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 696 лв. ,с вкл.ДДС
съобразно договор за правна помощ от дата 29.05.2023 год. и фактура за
направата им пред въззивния съд.За уговореното възнаграждение в размер от
696 лв. за представителство в производството пред ГТРС по договор за
правна помощ от дата 28.10.2021 год. не са представени доказателства за
заплащането му,поради което и не следва да бъде присъждано.
С оглед посочената цена на иска в размер на точно 5 000 лв. и по
правилото на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК ,решението не подлежи на касационно
обжалване.
По изложението съображения и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20/15.03.2023 год. по гр.д.№20213220100268/2021 год.
на Районен съд Генерал Тошево , като вместо това п о с т а н о в я в а
:ОТХВЪРЛЯ предявения срещу Н. Г. Т., ЕГН ********** ,от с. Д., общ. Д.,
ул. “О.** иск на П. Н. К., ЕГН ********** ,от гр. Д. ,бул. “Т.М.*** по
чл.27,във връзка с чл.29 от ЗЗД за унищожаване на сключения от нея като
продавач договор от дата 07.03.2019 год., документиран в нотариален акт №
90 т.І рег.№ 478 дело № 80/2019 год. на Б. Б.,нотариус с рег.№ *** на
НК,вписан в Службата по вписванията гр.Г.Т. с рег.№ 568/07.03.2019 год.,Акт
№ 18 т.ІІ дело № 179/2019 год. за продажба на недвижим имот , находящ се в
с. П. ,общ. Г.Т.: дворно място с площ от 2 740 кв.м. , представляващо УПИ
VІІ-24 в кв.21 по плана на населеното място , ведно с построената в дворното
място жилищна сграда с площ от 85 кв.м. за сумата от 5 000 лв.,поради
въвеждането й в заблуждение от купувача Р. А. Д.,ЕГН **********,от с.П.,
ул.“Т.** , общ.Г.Т.,починала на дата 06.08.2021 год.
ОСЪЖДА П. Н. К., ЕГН ********** ,от гр. Д. ,бул. “Т.М.*** ДА ЗАПЛАТИ
на Н. Г. Т., ЕГН ********** ,от с. Д., общ. Д., ул. “О.** сумата от 796 лв.
лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
8
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9