ОПРЕДЕЛЕНИЕ №409
гр. Варна, 27.07..2020г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 257/20г., намира следното:
Производството
е образувано по частна жалба, подадена от Й.И.Н. *** против
определение № 1447/02.06.2020г., постановено по гр. д. № 854/20г. по описа на
ОС-Варна, с което производството по делото е било прекратено на осн. чл. 129,
ал. 3 от ГПК. В частната жалба се сочи, че на 07.05.20г. жалбоподателката е
получила разпореждането на съда с дадените указания за отстраняване
нередовностите на исковата молба. Последното е изисквало създаването на
организация за посещения в склада на ответното предприятие, където се съхранява
имуществото на ищцата. Това е предполагало нуждата от повече време, предвид
въведеното извънредно положение и извънредната епидемична обстановка в страната.
Поради това ищцата е подала на 14.05.20г. молба за продължаване на срока. Към
20.05.20г. от съда са се свързали с директорката на Дома за стари хора /ДСХ/,
където е настанена ищцата, вследствие на което на последната е била осигурена
кола, с която да отиде до съда и да разбере за какво става дума. В
деловодството на съда на ищцата е било обяснено, че срокът за изпълнение на
указанията започва да тече от 28.05.20г. Поради ограничителните мерки, наложени
в ДСХ, посещенията в склада са се забавили, което принудило ищцата на
01.06.20г. да подаде нова молба за продължаване на срока за изпълнение на
указанията. Тогава в деловодството на съда е била предоставена разпечатка с
разпореждането на съдията от 15.05.20г., с което се уточнява, че на 28.05.20г.
изтича първоначално определения 7-дневен срок. Такова разпореждане на ищцата не
е било предоставяно при предходното посещение в съда. Излага се, че ищцата не е
могла да узнае, че предвид въведената извънредна епидемична обстановка,
първоначалният срок изтича на 28.05.20г., тъй като „някои неща не са нито за
разбиране, нито за съобразяване, нито за досещане“. Сочи се, че с текста на
телефонното обаждане явно е станало недоразумение, за което вина няма никой.
Въпреки това ищцата е предприела последващи действия с оглед изпълнение
указанията на съда. Претендира се за намесата на настоящия съд за
възстановяване на производството по първоинстанционното дело.
Предвид наличието на
хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е
връчван на ответника.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен
интерес от обжалване на подлежащо на обжалване определение, допустима е, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:
Исковата молба е била
оставена без движение с разпореждане № 2064/10.04.20г. и дадени указания за
отстраняване нередовностите ѝ в 1-седмичен срок от връчване на
съобщението. Последното е станало на 07.05.20г. чрез пощенска пратка. С молба
вх. № 11181/14.05.20г. ищцата е изпълнила частично указанията на съда,
посочвайки банкова сметка, ***. № 11182/14.05.20г. е отправила искане за
продължаване на срока за изпълнение на указанията. С разпореждане №
2537/15.05.20г. съдът е разпоредил да се уведоми ищцата по телефона, че срокът
ще започне да тече 7 дни след обнародването на ЗИДЗЗ или от 21.05.20г., като
първоначално предоставения ще изтече на 28.05.20г. В случай на необходимост от
продължаване на срока към 28.05.20г. ищцата може да подаде нова молба. Налице е
отбелязване по делото, че това разпореждане е съобщено по телефона от
деловодителя на 18.05.20г. на директора на ДСХ – Н. В..
С молба от 01.06.20г.
ищцата е поискала продължаване на срока, посочвайки, че от деловодството на
съда ѝ е било обяснено, че същият започва да тече от 28.05.20г., но в 1-седмичния
срок няма да успее да изпълни указанията. В тази връзка е изложено, че са били
уговорени посещения в склада на ответното предприятие с писмо получено от
ищцата на 27.05.20г., но предвид организираното вземане на проби за корона
вирус в ДСХ, се изисква допълнително време. С разпореждане върху молбата
съдията докладчик е отразил, че производството по делото е прекратено с
определение от 01.06.20г.
Настоящият състав на съда
намира, че с постановеното от съда разпореждане № 2537/15.05.20г. и дадените с
него указания и разяснения на разпоредбите на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) относно начина на възобновяване на
спрените процесуални срокове, съдът е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1
вр. чл. 129, ал. 2, изр. 2 от ГПК относно предоставяне на съдействие на ищеца
за вида и начина на извършване на необходимите процесуални действия с оглед
отстраняване нередовностите на исковата молба. Въпреки това обаче следва да се
приеме, че не е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 1 от ГПК, тъй като
уведомяването за посоченото разпореждане № 2537/15.05.20г., извършено на
18.05.20г. по телефона, е нередовно. Това е така, защото директорът на ДСХ не е
от кръга на лицата, посочени в нормата на чл. 46, ал. 2 от ГПК – не е лице от
домашните, нито работник, служител или работодател на ищцата. По делото няма
други данни, че ищцата е узнала за така даденото ѝ указание относно
началото и края на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба,
преди твърдяната от нея дата 01.06.20г., когато в деловодството на съда ѝ
е бил предоставен текста на разпореждането от 15.05.20г.
С оглед на всичко
гореизложено, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне
на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1447/02.06.2020г.,
постановено по гр. д. № 854/20г. по описа на ОС-Варна, И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: