РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на седемнадесети април две
хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова сложи за разглеждане докладваното от
съдията АНД № 39 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Производството по делото е образувано по повод жалба на община Мирково, представлявана от Цветанка Петкова Йотина в качеството и на
кмет против наказателно постановление /НП/ №
НЯСС-27/25.01.2019г., издадено от заместник председател на ДАМТН, с което за
извършено нарушение на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, на община Мирково е наложена имуществена санкция в размер на 4 000лв.
Жалбоподателят в подадената чрез
упълномощения адв. М.С. от САК жалба,
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като счита че при издаването му са допуснати съществени нарушения
на процесуалния и материалния
закон. Сочи се, че АУАН е съставен в нарушение на изискванията на чл.36 и сл. ЗАНН, които нарушения не са отстранени от административно-наказващия орган в
проверката, която е извършил по чл.52, ал.4 ЗАНН. АУАН бил издаден след
провеждане на повърхностно и едностранчиво производство по установяване на
административното нарушение. АУАН не съдържал описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, а това било пренесено автоматично
и в НП. АУАН не бил предявен и не бил връчен на кмета на община Мирково. НП
било издадено при недоказаност и неяснота на деянието и нямало мотиви,
включително относно прилагането на чл.28 ЗАНН.
За административно-наказващия орган представител не се
явява в съдебното
заседание. В писмено становище възразяват срещу
доводите за нарушения на материалния и процесуалния закон, изложени от
жалбоподателя. Не ангажират нови доказателства.
В съдебното
заседание община Мирково е представлявана от упълномощения адв. М.С. от САК,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи по съображенията, изложени в нея.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.07.2018г. е извършена проверка от служители в дирекция
"Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях"-Западна Централна България към ДАМТН на воден обект- язовир "Каменна могила", находящ се в с. Мирково, област Софийска, в земеделска земя
извън регулация, за която проверка е съставен
Констативен протокол № 02-02-69 от 17.07.2018г. Това
обстоятелство се установява от самия констативен протокол /л.19-20 от делото/,
в който е записано, че не е изпълнено предписание от констативен протокол от
дата 27.09.2017г. В хода на
проверката е установено, че при предходна проверка, за която обаче констативният протокол е от
13.03.2018г., а не от 27.09.2017г. /Констативен
протокол № 02-02-9 от 13.03.2018г. на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и
съоръженията при тях" - л.22-23 делото/, са
дадени задължителни предписания, а именно: да се приеме изготвения анализ и оценката на техническото
състояние на язовирната стена, преливника и бързотока на Експертен технически
съвет, със срок на изпълнение до 30.05.2018г. По време на тази, а и на следващата проверка
е присъствало лицето Теди Димитрова Домусчиева- младши експерт ГЗ в община
Мирково, видно от самите констативни протоколи. Според свидетеля А., Домусчиева
е присъствала на проверката, но пълномощно не им е било представено. Според
свидетеля Я. именно представителят на общината- Теди Домусчиева директно е
казала, че нищо не е предприето по предписанието.
Двамата разпитани свидетели - актосъставителят В.Г.А. и свидетелят по акта Д.И.Я., поддържат
констатациите, които са направили при проверката /вж. разпит на свидетелите на
л.44-47 от делото/. И двамата свидетели заявяват, че по време на проверката са
прегледали досието на обекта и са изискали да им бъде представен протокол от
експертен технически съвет, който да приеме анализ и оценка на техническото
състояние на язовирната стена и съоръженията към нея и че такъв протокол не им
е бил представен, а това общината го е имала като предписание. И двамата са
категорични, че не са установили да са били предприемани каквито и да е стъпки
в насока изпълнение на предписанието. Двамата свидетели обясняват значението на
предписанието, което не е било изпълнено, а именно: че преливникът и бързотокът
са основни съоръжения на язовирната стена, като преливникът е с нарушен бетонен
праг- конструкцията е нарушена, а в края си бързотокът е напълно разрушен.
Разяснява се, че това са съоръжения, които трябва да проведат висока вълна и да
предотвратят преливане на водно количество през короната на стената, което би
довело до разрушаване на стената, като експертният съвет е трябвало да
предприеме мерки, да разгледа анализа и оценката, като ги утвърди и да укаже
конкретни мерки и действия, до които не се е стигнало, тъй като неизправностите
не могат да бъдат отстранени без да се премине през утвърждаване на анализа от
собственика с експертен съвет, защото операторът е лицето, което е
хидроспециалист и е наясно с експлоатацията, но собственикът е този по Закона
за водите, който отговаря за стопанисването на обекта и поема отговорността. И
двамата свидетели заявяват, че това не е първото нарушение на Закона за водите,
констатирано при община Мирково. Обясняват още причината АУАН да бъде съставен
в отсъствие на представител на общината, а именно че е била изпратена покана, били
са запознати, но на посочената в поканата дата и час представител не се е явил.
С оглед направените констатации,
актосъставителят В.Г.А., на длъжност инспектор в регионален отдел "Надзор на
язовирните стени и съоръженията при тях" съставил против Община Мирково
АУАН №02-019 от 20.08.2018г. /л.6-7 от
делото/. В акта, като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, същият е подписан
от актосъставителя, един свидетел
и е предявен впоследствие чрез
РУ-Пирдоп на кмета на община Мирково,
която го е подписала. Въз основа на така съставения акт е
издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено
съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение на чл.200, ал.1,
т.39 за неизпълнено предписание
по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и е
наложена имуществена санкция в размер на 4 000лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като следва да се счете подадена в
срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. Това е така, тъй като не са представени
доказателства от административно-наказващия орган за датата на връчване на НП,
а именно той следва да докаже кога е връчено НП. Жалбата е подадена от
легитимирано лице - соченото за нарушител, против подлежащо на обжалване пред
съд наказателно постановление.
Съдът
приема, че АУАН
и наказателното постановление са издадени от териториално и материално
компетентен орган, видно от представените
по делото оправомощаващи заповеди- заповед №А-5/02.01.2018г.
и заповед №А-92/05.02.2018г. на председателя на ДАМТН.
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за
установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е
издаден, са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона писмена
форма и при спазване на предвидените в разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 ЗАНН
срокове. Неспазването на едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН не
съставлява процесуално нарушение, доколкото този срок е инструктивен.
Актът е съставен в присъствието на свидетели, съдържа
всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 ЗАНН, предявен е на
представител на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 ЗАНН реквизити съдържа и
издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Нарушението, описано в
НП, съответства на това в акта.
Съдът, на база на събраните по делото
доказателства, намира че нарушение е било извършено от страна на
санкционираното лице, като обаче съществуват няколко формални порока на АУАН и
НП, които не могат да бъдат санирани в настоящото производство и влекат след
себе си отмяна на наказателното постановление, независимо от доказаността на
самото нарушение.
На първо място,
административно-наказващият орган е допуснал нарушение при определяне на
правната квалификация на деянието. Актосъставителят и
наказващият орган са квалифицирали
описаното по-горе от фактическа страна, като състав на нарушение по чл.200, ал.1, т.39
от Закона за
водите. Тази норма обаче е
санкционна. Сама по себе си
тази норма не съдържа правило за поведение, насочено към субект като наказаното
в случая лице. Тя урежда санкциите за
определен вид неизпълнения на други законови разпоредби, към които препраща. Такова неизпълнение, което е допуснато и в конкретния случай, вече е изрично разписано като административно нарушение с
въвеждането на нова ал.2 на чл.190а от Закона за водите с ДВ бр.55 от
03.07.2018г /в сила от 06.07.2018г, т.е. преди
извършване на процесната проверка, при която е било установено нарушението,
както и преди съставяне на АУАН и НП/, съгласно която собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3
и по чл. 138а, ал. 3, т. 5, респективно с приемането на нова редакция на
чл.200, ал.1, т.39, съгласно която за неизпълние предписание по чл. 138а, ал.
3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 се налага наказание глоба или
имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. Следователно самият законодател е
установил неприцизност в предходната редакция на административнонаказателния
състав, позволяваща различни тълкувания, и е предприел действия по
отстраняването й. Административно-наказващият
орган също е имал задължение да съобрази законовите изменения и изрично да
посочи коя е била нарушената материалноправна разпоредба, но в случая органът
никъде не е посочил чл.190, ал.2 ЗВ и не е направил дори привръзка с тази
разпоредба. Предвид изменението на закона, може да се разсъждава дори в насока,
че преди въвеждането на новата разпоредба, правило за поведение, вменяващо на
лицата да изпълняват предписанията на контролните органи от ДАМТН, изобщо не е
съществувало и в този смисъл не е било законосъобразно до този момент да се
налагат санкции за неизпълнение на задължение, което не е предвидено. Безспорно
обаче, за да е пълна, точна, ясна и прецизна квалификацията в настоящия случай,
следва да е осъществено препращане към разпоредбата на чл.190, ал.2 ЗВ, което
не е направено и по този начин е допуснато нарушение на процесуалните правила.
Нарушението се явява съществено, опорочава
производството по налагане на административно наказание и води до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
На
следващо място, в констативния протокол от процесната проверка- КП №02-02-69/17.07.2018г.
е изрично записано, че предписанието, което не е изпълнено от община Мирково е
било дадено с КП №02-02-115/27.09.2017г., което се установява от
доказателствата, че всъщност е предписание, дадено с друг констативен протокол
от 13.03.2018г. В АУАН и НП е цитиран правилният КП №02-02-9/13.03.2019г., но
разминаването между тях и констатациите от 17.07.2018г. остават. В
действителност административнонаказателното производство започва едва със
съставяне на АУАН срещу нарушителя, но според настоящия състав при наличие на
предхождащи действия от страна на контролните органи, които са довели до
преценката им за необходимост от съставяне на АУАН, то документите, съставени
за тези действия /в случая констативен протокол/ са неразделна част от
административнонаказателната преписка и влияят върху законосъобразността на
процедурата, в случай че в тях са допуснати неясноти и неточности, както в
случая.
Освен,
че счита за допуснати горепосочените нарушения, съдът намира още, че
непредставянето на доказателства от страна на административно-наказващия орган,
че при извършване на проверки от негова страна е проверил легитимацията на
присъстващия служител от община Мирково, следва да се счете като липса на
доказаност, че проверките са законосъобразно извършени, а предписанията по тях
са достигнали до представляващия община Мирково кмет на същата. Самият
инспектор, осъществил проверката и съставил АУАН признава, че не е проверявал
дали лицето Теди Домусчиева е упълномощено да присъства на проверката и да разписва
протоколите. В самите констативни протоколи обаче в графата за подпис относно
запознаване със съдържанието му се изисква да фигурира името на собственика,
оператора или упълномощено лице. В случая присъстващото лице е било счетено за
упълномощено такова без обаче то да представи надлежно пълномощно, копие от
което да се съхрани при проверяващия. В действителност е възможно служителката
Домусчиева да е упълномощена за действията, които е извършила, но това не е
доказано по несъмнен начин, а доказването на този факт е било в тежест на
наказващия орган, който не е представил или поискал събирането на доказателства
в тази връзка.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че административно-наказващият орган не е изложил каквито и да било
съображения относно индивидуализацията на наказанието и не е представил доказателства за
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което дори да липсваха
допуснатите процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП, то санкцията не би
могла да бъде определена в размер над минималния, какъвто подход е приложен в
случая.
По
горните съображения атакуваното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно и в този смисъл, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
НЯСС-27, издадено от заместник председател на ДАМТН
на 25.01.2019 г., с което на основание чл. 83 ЗАНН във вр. с чл.201, ал.12 и
чл.200, ал.1, т.39 ЗВ на ОБЩИНА МИРКОВО,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Мирково, обл. Софийска, ул.
„Александър Стамболийски” №35, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 4000 лв.
за нарушение на чл.200, ал.1, т.39 ЗВ за неизпълнение на предписание по
чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: