№ 1804
гр. Варна, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20233110204022 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Д. В. Д. ЕГН ********** с адрес: ***** чрез процесуален
представител против Наказателно постановление № 23-0819-
003020/17.08.2023 г. на Началника на група сектор ПП към ОД МВР-Варна, с
което на Д. В. Д. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер
на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и административно наказание в размер на
200 лева на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното
постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но
се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, но е
изразила становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното: На 21.06.2023 г. в 21.55 часа в гр. Варна по ул.“Зограф“ в посока
ул.“Петко Напетов“ жалбоподателя управлява л. а „Фолксваген Лупо“ с рег.
№ В 9264 като отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с
Дрегер Дръг тест 5000. Отказва да даде кръв за химически анализ, не е
1
изпълнил предписанието за мед. изследване.Автомобила бил с повредено
/пукнато/ предно панорамно стъкло в зоната за почистване на устройствата за
почистване на предното стъкло. Така, констатираното, попада в графата,
квалифицираща го като значителна неизправност.
Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на
административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
В хода на съдебното следствие бе разпитан свидетелят Е. Ж. Г..
Съдът кредитира показанията на свид. Г., като дадени обективно и
безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства и доказателствата по административно
наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група в сектор ПП при ОД МВР-Варна, съгласно заповед № I-
8121з -1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение по т.1 е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията
си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на
нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е
2
обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от
материалите по преписката не са били направени такива.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е съотнесъл фактите
към хипотезата на правната норма. Жалбоподателят е отказал на служителите
на полицията да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества и не е
дал кръв за химичен анализ. Следвало е жалбоподателя да изпълни
задълженията които му вменява ЗДвП и да позволи да бъде тестван от
контролните органи. В тази насока са и показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел и всички писмени доказателства. Жалбоподателят е
извършил нарушение с факта, че е отказал да бъде изпробван. Причините за
извършване на нарушението са ирелевантни. На жалбоподателя е връчен
талон за изследване на същата дата в 22 и 25 часа. В даденото му по талон
време жалбоподателя се е явил във ВМА Варна, но е отказал да даде кръв и
урина за изследване относно наличие на наркотични вещества. Горното
обстоятелство е видно от съставен протокол за мед. изследване приложен по
преписката.
Съдът намира, че от връчения талон става ясно кой е издателя на
същия и в колко часа и къде е следвало жалбоподателя да се яви. Съдът
намира твърденията на жалбоподателя в тази насока за защитна теза с оглед
избягване на административно наказателната отговорност още по- вече, че
жалбоподателя се е явил в болничното заведение но е отказал да даде кръв и
урина за изследване относно наличие на наркотични вещества.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необхоД. да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като
негово обективно качество, за да бъде социално необхоД. и оправдано да се
прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В
конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите
от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДвП. Поради
изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се
приема като маловажно.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
3
наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган
се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на
нарушителя, размерите на наказанията са предвидени императивно и няма
процесуална възможност за промяна на техния размер. В тази връзка съдът
намира, че наказанието, е правилно определено, справедливо е и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл. 12 от
ЗАНН.
По отношение на т. 2 от наказателното постановление, съдът, предвид
вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно
постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на
него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на
материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и
процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и
НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган на база на събраните по преписката
доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
нарушение по ЗДП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на
извършване на нарушението е дал правна квалификация на всяко от
извършените от въззивника нарушения. Въз основа на квалификацията на
деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за
движение по пътищата. Правилно е бил преценен вида на наказанието с
императивно определен размер.
Що се отнася до възраженията наведени с жалбата и в съдебно
заседание по отношение на това обвинение, съдът констатира тяхната
неоснователност предвид на следното:
Въззъвникът счита, че от описанието на нарушението не може да се
направи извод, че става въпрос за значителна техническа неизправност на
МПС-то. В този смисъл е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Доколкото обаче, в обстоятелствените части на АУАН и НП изрично
е конкретизиран вида на техническата неизправност и тя е, че е повредено
/пукнато/ предно панорамно стъкло в зоната за почистване на устройствата за
почистване на предното стъкло на превозното средство, правилно с АУАН и с
наказателното постановление е била възприета квалификация по ЗДвП и
неизправността е била класифицирана като "значителна".
Възприетата квалификация е правилна и съответства на разпоредбите
по смисъла на точка 3.2 на Приложение №5 към чл.37, ал.1 на НАРЕДБА №
Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства и МЕТОДИКА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ
НА ПЕРИОДИЧЕН ПРЕГЛЕД ЗА ПРОВЕРКА НА ТЕХНИЧЕСКАТА
4
ИЗПРАВНОСТ НА ПЪТНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА. Така,
констатираното, попада в графата, квалифицираща го като значителна
неизправност. Разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП предвижда
санкциониране на извършител, който управлява технически неизправно пътно
превозно средство, при констатирани опасни неизправности и в този смисъл
правилно е намерила приложение.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган
се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на
нарушителя, размерите на наказанията са предвидени императивно и няма
процесуална възможност за промяна на техния размер. В тази връзка съдът
намира, че наказанието, е правилно определено, справедливо е и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл. 12 от
ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва
на ОД МВР гр. Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание,
не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0819-
003020/17.08.2023 г. на Началника на група сектор ПП към ОД МВР-Варна, с
което на Д. В. Д. ЕГН ********** с адрес: ***** е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и
административно наказание в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.6,
т.2 от ЗДвП.
5
ОСЪЖДА Д. В. Д. ЕГН ********** да заплати на ОД МВР гр. Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6