РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Перник, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500241 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение № 1272 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. № 2087/2023 г. Районен съд
– гр. Перник е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетната Е. И.
Т., ЕГН **********, родена на ***, на майката И. В. В..
Съдът е определил местоживеенето на детето Е. И. Т. при нейната майка И. В. В. на
адрес ***, както и на всеки друг адрес, на който майката се премести да живее, за което
обстоятелство следва да уведоми бащата в срок от 1 месец, считано от настъпването на
промяната.
С решението си Районен съд гр. Перник е определил режим на лични контакти между
бащата И. Г. Т. и детето Е. И. Т.. И. Г. Т. е осъден да заплаща издръжка на детето Е. И. Т.,
чрез нейната майка и законен представител И. В. В., в размер на 300,00 лева до 20-то число
на месеца, за който се отнася, считано от депозиране на исковата молба на 15.05.2023 г. до
настъпване на основания за нейното изменение и прекратяване, по банкова сметка на
майката.
Съдът е дал разрешение, заместващо липсващото съгласие на И. Г. Т. за пътувания на
детето Е. И. Т. в държавите членки на Европейския съюз и Обединеното кралство
Великобритания, Конфедерация Швейцария, Турция, Сърбия, Северна Македония и
Албания, както и през държавите, през които се преминава за достигането на посочените
държави – с изключение територията на Украйна, без ограничения на броя и
продължителността на всяко пътуване, за период не повече от сумарно 3 /три/ месеца всяка
календарна година, като при пътуванията детето бъде придружавано лично от своята майка
или посочено от нея лице с цел екскурзия и почивка, за срок до навършване на пълнолетие
1
на детето – на ***
Съдът е дал разрешение, заместващо липсващото съгласие на И. Г. Т. за издаването и
получаването на паспорт по реда на ЗБЛД на Е. И. Т., като е допуснал на осн. чл. 242 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка, както и в
частта относно заместващото съгласие за пътуване в чужбина и издаване на задграничен
паспорт.
В тежест на И. Г. Т. са възложени и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от И. Г. Т., с която се изразява
несъгласие с постановеното от първата инстанция решение в частта относно определения
размер на присъдената издръжка. Твърди се, че в тази му част решението е неправилно и
необосновано, поради което следва да бъде отменено, като се излагат съображения в тази
насока. С жалбата се твърди, че решаващият съд неправилно е определил размера от 650,00
лв. за минималния доход, който да позволява на детето да задоволява своите потребности.
Допълва, че структурата и размерът на разходите на децата са различни в зависимост от
тяхната възраст. Сочи, че по делото е установено, че детето посещава детска градина, за
която не се заплаща такса, няма специфични образователни потребности, няма специфични
заболявания, които да изискват извършването на регулярни разходи за лечение, въз основа
на което намира, че размерът на определеният минимален доход от 650,00 лева е силно
завишен. На следващо място се излагат твърдения, че при определяне на възможностите Т.
да дава издръжка, първоинстанционният съд неправилно се е позовал на статистически
данни за средната работна заплата в област ***, като допълва, че възможността за даване на
издръжка следва да се преценява конкретно, а не на база статистически данни. Въз основа на
изложените аргументи за неправилност на решението в атакуваната му част И. Г. Т. моли
съда за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена претенцията за
издръжка за сумата над 233,25 лева месечно. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. В. В., действаща като майка и
законен представител на детето Е. И. Т., чрез адвокат, с която се оспорва въззивната жалба и
се иска същата да бъде оставена без уважение. Намира изложените в жалбата твърдения за
неоснователни, като излага, че при липсата на каквито и да било доказателства, че Т. е
нетрудоспособен, решаващият съд правилно е приел, че същият е във възможност да
осигурява поне среден доход. Счита, че правилно първата инстанция е преценила, че
нуждите на детето, имащо право на издръжка биха се задоволили с месечна издръжка в
размер на 650,00 лева, от което следва, че присъдената месечна издръжка от 300 лева е
правилно определена и напълно отговаря на нуждите на детето. Въз основа на изложените
съображения за правилност на атакуваното решение моли съда да бъде постановено
решение, с което акта на първата инстанция да бъде потвърден като правилен и
зъконосъобразен. Прави искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
Окръжен съд - Перник, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК. За да се
произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав
взе предвид следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните не е
било спорно, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на
майката, с произтичащите от това последици. Спорно между страните е бил единствено
размера на дължимата издръжка, като настоящото производство е за разликата над размера
от 233,25 лв. до пълния определен размер от 300,00 лв.
До предявяване на исковата молба бащата е превеждал доброволно сума в размер на
180,00 лв. месечно за издръжка на дъщеря си.
И двамата родители работят. Приложени са по делото удостоверения за тях по
отношение на получаваните доходи.
2
Бащата И. Г. Т. живее в собствено на майка му жилище. Майката И. В. В. заплаща
наем в размер на 300,00 лв. видно от приложен по делото договор за наем.
И двамата родители имат по още едно малолетно дете от новите си партньори, с
които живеят и към момента.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Родителят има право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо,
психическо и нравствено развитие на ненавършилото пълнолетие свое дете. Законодателят
ограничава обема на правното задължение за издръжка на родителя, като чл. 142, ал. 1 СК
установява два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка - 1)
нуждите на детето и 2) възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се
освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите,
имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай че право на издръжка
имат ненавършили пълнолетие деца. Според задължителна съдебна практика на ВКС
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за конкретния случай.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка, е
обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се
има предвид също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой полага
непосредствените грижи за детето. При определяне на конкретния размер на издръжката
следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните реални нужди
на детето, с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха
били задоволени, ако родителите живееха заедно. Родителите, отговорни за децата, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
възможности условията за живот, необходими за развитието им, тоест съдът следва да
основава решението си за издръжката на детето единствено при съобразяване с неговите
конкретни нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в преценката си от
някакви други предпоставки.
В случая правилно първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на
издръжка за детето Е. И. Т. е взел предвид динамичната икономическа обстановка,
инфлационните процеси, нарастването на цените на основни стоки и услуги, размера на
минималната работна за страната /780 лв./, както и обстоятелството, че считано от
01.01.2024 г. същата е определена в размер на 933 лева, съгласно ПМС № 193/12.10.2023 г.
(следователно минималният размер на издръжката би възлизал на 233 лв.), както и общия
разход на непълнолетен член от домакинство за второто тримесечие на 2023 г., съгласно
данни на НСИ /около 720 лв., след приспадане на разходи за алкохол, цигари, данъчни и
3
осигурителни вноски, заеми и др./, конкретната възраст на детето, посещаващо детска
градина, за която такса не се дължи, нуждите от подходящо облекло и храна, липсата на
специфични образователни потребности и заплащани учебни занимания и материали (с
изключение на занимания по народни танци в размер на 30 лв. месечно). При съобразяване
на посочените обстоятелства, наред с конкретните данни за възрастта на детето и липсата на
специфични потребности, съдът е приел, че минималният доход на детето, който да му
позволи да задоволява неговите основни потребности, е в размер на сумата от 650 лв.
месечно.
Доводите, изложени от ответника, че получава трудово възнаграждение в минимален
размер, в случая е под минимално определения, считано от 01.01.2024 г., и обстоятелството,
че има и друго малолетно дете, за което следва да се грижи и за което представя
доказателства, са неоснователни и не могат да обосноват по-нисък размер на месечната
издръжка. В тази връзка съдът съобразява трайната съдебна практика, според която за
определяне издръжката на ненавършили пълнолетие деца, относими са не само доходите на
родителите, а и реалните им възможности да полагат труд.
Правилно районният съд е изложил, че при разпределяне на сумите за издръжка
между родителите, се взема предвид и обстоятелството, че майката се грижи лично за
детето, поради което майката като фактически отглеждащ родител следва да поеме 300 лв., а
бащата - 350 лв., но доколкото искът е бил предявен за сумата от 300 лв., с оглед
диспозитивното начало, издръжката е била присъдена в размер на 300,00 лв.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част е
правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства. Неоснователен е доводът във въззивната
жалба, свързан със собствените потребности и други евентуални задължения за издръжка на
други малолетни лица. Правилно първостепенният съд е съобразил нуждите на детето и е
определил издръжка, платима от бащата в размер на 300,00 лева, , но като е отчел и че
поначало по-голямата част от дължимата издръжка се покрива от неотглеждащия родител.
Поради съвпадането на мотивите на първоинстанционния съд с тези на настоящия
съдебен състав от въззивната инстанция по предявения иск, подадената въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а постановеното от
първоинстанционно решение в частта относно присъдения размер за издръжка над сумата от
233,25 лв. до размера от 300,00 лв. - предмет на въззивното обжалване, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По исканията за присъждане на сторени разноски в настоящото производство, съдът,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С оглед изхода на делото, право на разноски има И. В. В.. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 350,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно представен списък.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1272 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. №
2087/2023 г. Районен съд – гр. Перник, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА И. Г. Т. , ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. В. В., ЕГН
**********, с адрес ***, сума в размер на 350,00 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5