Решение по дело №15/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „. – Р. Е. /. гр. Р., срещу Постановление от 18.04.2011 г. за отказ да се образува изпълнително производство на ДСИ при РС – Мадан. В частната жалба се твърди, че постановлението е неоснователно и противоречи на процесуалните норми, поради което се иска неговата отмяна и се разпореди образуване на изпълнително производство. Излагат се доводи, че според разпоредбата на чл. 429 ал. 1 от ГПК като се ползва изпълнителния титул, на основание на който единият или няколко от съдлъжниците са платили задължението в полза на взискателя, да може да се ползва при вторичните изпълнителни производства; достатъчно е само съдлъжникът, който е платил вместо всички, да докаже плащанията пред съдебния изпълнител. Сочи се, че оригиналът на изпълнителния лист е приложен по изп. д. № ** г., по което дело молителят е платил задължението като съдлъжник.

В срок „. Р.М.З.” ЕООД /н/ гр. Мадан е възразило, че по отношение на предприятията, обявени в несъстоятелност, не могат да се откриват изпълнителни производства на основание чл. 638 от ТЗ. От другите страни писмен отговор на частната жалба не е депозиран.

В писмените си мотиви ДСИ сочи, че съгласно чл. 429 ал. 1 от ГПК поръчителят и солидарният съдлъжник, които са изплатили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист; в изпълнителния лист от 09.05.2011 г., издаден от Окръжен съд – Смолян, не се посочва, че задължението на длъжниците към взискателите и солидарно, следователно всеки един от длъжниците отговаря пред взискателите само за своята си част.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, внесена е ДТ, а по същество за основателна по следните съображения:

С Решение от № *** г. по гр. д. № *** г. на Смолянски окръжен съд и Решение № ** г. по гр. д. № **/2000 г. на Апелативен съд гр. Пловдив, са осъдени „. – Мадан” Е. гр. Мадан, „. – Златоград” Е. гр. Златоград, „. – Р. Е. /. гр. Р., „. – РОФ” Е. гр. Р., „. – Л. Е. гр. Л., „. – Кърджали” Е. гр. Къръджали, „. Г.М.Г.Г.” ЕООД гр. Мадан и „. Р.М.З” гр. Мадан да заплатят на Н. Т. Б. сумата 3 000 лева, на И. Т. С. и М. Т. Ангелова по 2 500 лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 22.09.1995 г. до окончателно изплащане на сумата, както и разноски 246. 80 лева, като за тези суми е издаден изпълнителен лист от 09.05.2001 г.

Въз основа на този изпълнителен лист по молба на Н. Т. Б., И. Т. С. и М. Т. А. срещу „. - Р. Е. е образувано изпълнително дело № **/**г. „. - Р. Е. е депозирало писмо до съдия-изпълнителя от 30.08.2005г., с което е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като е изплатена сумата от 30 501.90 лв. - цялата сума по изпълнителен лист, във връзка с който е образувано изпълнително дело № **/***., представени са и доказателства за плащане на сумата. По отношение на тази молба няма произнасяне.

На 18.04.2011г. ДСИ на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК /чл. 330 ал. 1 б. „д” – ГПК отм./ е прекратил изпълнително производство по изпълнително дело № **/**г. по описа на СИС при РС Мадан, поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Постановлението за прекратяване е влязло в сила на 25.05.2011г., тъй като не е обжалвано от взискателя.

Въз основа на молба с вх. № 215/15.04.2011г. депозирана от „. - Р. Е. /. гр. Р. е поискано образуване на изпълнително дело срещу съдлъжника „. - Л. гр. Л. за сумата от 4 931.67 лв. на основание чл. 429 ГПК. Въз основа на тази молба ДСИ се е произнесъл с постановление, което е предмет на обжалване пред настоящата инстанция. С Постановление от *** г. ДСИ е отказал образуване на изпълнително дело срещу „. – Л. гр. Л., като е приел, че не е приложен изпълнителен лист или друг, подлежащ на изпълнение акт. ДСИ е посочил, че е представено ксеро-копие от изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. № **/2001 г. на СИС при РС – Мадан, който е издаден на друг взискател срещу „. – Р. ЕАЗ като солидарен длъжник; този изпълнителен лист не би могъл да послужи като основание за образуване на ново изпълнително дело, поради това, че по него „. – Р. Е. няма вземане, а задължение, а също така и заради факта, че става дума за ксеро-копие, а не са оригинален изпълнителен лист.

Постановеният отказ на ДСИ при РС гр. Мадан е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Неоснователен е доводът на ДСИ, на базата на който е постановен отказът, основаващ се на липса на оригинал на изпълнителен лист. По изпълнителният лист, който се издава в един екземпляр, е образувано изпълнително дело № ***/***г. Жалбоподателят няма как да се снабди с друг оригинален изпълнителен лист по отношение на същото това вземане, който да приложи към молбата за образуване на изпълнително дело.

След като жалбоподателят твърди, че е заплатил цялата сума по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***/***г., разпоредбата на чл. 429 ал. 1 ГПК му дава възможността въз основа на същия този изпълнителен лист, приложен към друго изпълнително дело, да иска изпълнение срещу останалите солидарни съдлъжници.

Неоснователно е възражението, че в конкретния случай по издадения изпълнителен лист не се касае за солидарно осъждане на длъжниците. В първото решение на Апелативен съд Пловдив изрично се сочи, в хода на процеса пред тях като въззивна инстанция, на мястото на прекратеното дружество „. Мадан” Е.-гр.Мадан, са конституирани образуваните от него дружества. В следващото решение също изрично се казва, че осъждането следва да се постанови по отношение на правоприемниците на първоначалния ответник – горните осем дружества.

Съгл. чл.261, ал.2 ТЗ, в редакцията му до изменението на ТЗ от 27.06.2003 г., ДВ бр.58/2003 г., за задълженията, възникнали до разделянето или отделянето, дружествата отговарят солидарно. В настоящия случай осемте дружества са възникнали чрез разделяне на съществувалото при завеждане на делото „.” Е.-гр.Мадан, като последното е прекратено. Това е станало с Решение № ** г. по ф.д. ** г. на Смолянски окръжен съд, който факт е служебно известен на настоящия съд. Очевидно задължението за обезщетяване е възникнало преди разделяне на дружествата, тъй като смъртта на Т. Б., вследствие професионалното му заболяване “белодробна силикотуберкулоза”, придобито от работа при праводател на дружествата, е настъпила на 22.09.1995 г. Разделянето на дружествата става в течение на въззивното производство, т.е., към 1998 г. Солидарността на възникнали преди разделянето задължения е установено и в следващите редакции на ТЗ, вече в новия чл.263л, ал.2 ТЗ, въведен с посоченото допълнение на закона от 27.06.2003 г. Към чл.263л, ал.1 и 2 ТЗ препраща и новият чл.263и, ал.7, изр.второ ТЗ, според който, при разделяне и отделяне, когато преобразуващото се дружество е ответник, съдът служебно привлича като страна всички дружества, които отговарят солидарно, съгласно чл. 263л, ал.1 и 2. Допълнително въведените изисквания с последващи изменения и допълнения на ТЗ не засягат така установената солидарност на задължението на осемте правоприемника на първоначалния ответник „.” Е.-гр.Мадан, тъй като тя следва да се преценява към момента на съдебното решение, съотв. издаването на изп.лист - 2001 г.

При това положение, дори в решението и в изпълнителния лист, издаден въз основа на него, да липсва думата ”солидарно”, то задължението на осемте дружества е солидарно, и то по силата на закона – ТЗ, както постановява чл.121, ал.1 ЗЗД. В подкрепа на този извод е и постановеното от Смолянски окръжен съд Решение от ** г. по В.гр.дело № ** г. След като настоящият жалбоподателят плаща 1/8 част от целия дълг, той иска от съдебния изпълнител да прекрати спрямо него производството, което е сторено с Постановление на ДСИ от 02.02.2002 г. То обаче е отменено от Мадански районен съд по гр.дело № ** г. с решение № ** г., което пък е оставено в сила с посоченото решение на СмОС по В.гр.д. ** г. именно защото не е изплатен целият дълг и дружествата са солидарни длъжници.

Неоснователно е и възражението, че след като изпълнително производство по изпълнително дело № *** г. е било прекратено, то не би могло да се образува ново изпълнително производство. В действителност с Постановление от 18.04.2011г. на ДСИ при РС Мадан е било прекратено изпълнително производство, което е образувано между Н. Т. Б., И. Т. С. и М. Т. А., в качеството им на взискатели и „. Р. Е. гр. Р., в качеството на длъжник. Самото производство е прекратено на след депозиране на молба от”. Р. Е. по изпълнително дело № **г.

В конкретния случай се касае за образуване на ново изпълнително дело между „. Р. Е. гр. Р., в качеството си на взискател и „. Л. Е. Г., в качеството на длъжник, като основанието е заплащане на целия дълг от единия от солидарно отговорните длъжници. Тук се касае за ново изпълнително производство, различно от изпълнително дело № **, с различни страни и различно основание.

С оглед на всичко гореизложено за жалбоподателя съществува възможността на осн. чл. 429 ГПК да се суброгира в правата на взискателите, удовлетворени от него, като иска изпълнение въз основа на издаден в полза на тях изпълнителен лист.

На основание чл. 429 ГПК, ДСИ при РС Мадан следва да предприеме необходимите действия въз основа на молба № 216/15.04.2011г. за образуване на изпълнително производство срещу „. – Л. гр. Л..

Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Постановление от 18.04.2011 г. на държавния съдебен изпълнител А. К. при Мадански районен съд, с което отказва да образува, по молбата с вх. № 216/15.04.2011 г. на „. Р. Е./.-Г., изпълнително дело срещу „. Л. -гр. Л., която молба се намира по изп.дело № ** г. на СИС при Мадански районен съд.

ИЗПРАЩА делото на СИС при Мадански районен съд за образуване на изпълнително производство по молбата с вх. № 216/15.04.2011 г. на „. Р. Е./.-Г..

РЕШЕНИЕТОне подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.