№ 164
гр. Пловдив, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255000500351 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. М. Л. чрез особения си
представител адв. Р. Н. против Решение № 490/ 25.04.2025 г. по гр. д. №
2360/20203 г. на ОС – Пловдив, с което на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е
отменено дарението, извършено на 24.01.2014 г. от Д. С. А. в полза на
жалбоподателката, обективирано в НА № 8, том I, peг. № 458 г., дело № 8 от
2014 г. на нотариус Неделка Хаджиставрева на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*************** по КККР
на гр.*******, одобрени със Заповед № РД - 18- 48/03.06.2009 г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота: гр.*******, ул. „**** *******“ № 11, ет. 2, ап. 2,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор ************, с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, с площ от 50. 46 кв. м, ведно с прилежаща изба
№ 2, с площ от 2. 81 кв. м., ведно с 3. 09 % ид. ч. от общите части на сградата.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се фактическите
констатации на окръжния съд за нуждата от издръжка от ищцата с оглед
1
помощта, която получава от други лица, както и че дарената е получила
изпратената и чрез приложението WhatsApp покана за издръжка. Излагат се
доводи за неоснователност на предявения иск, с оглед на което се иска да бъде
отменено обжалваното решение и постановено ново, с което да се отхвърли.
Въззиваемата Д. С. А. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Д. С. А. е предявила против Е. М. Л. иск с правно основание чл. 227, ал.
1, б. „в“ ЗЗД.
Между страните не е спорно, че с НА № 8, том I, peг. № 458 г., дело № 8
от 2014 г. на нотариус Неделка Хаджиставрева ищцата Д. С. А. дарила на
дъщеря си Е. М. Л. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №*************** по КККР на гр.*******, одобрени със
Заповед № РД - 18- 48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота:
гр.*******, ул. „**** *******“ № 11, ет. 2, ап. 2, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
************, с предназначение на самостоятелния обект - жилище,
апартамент, с площ от 50. 46 кв. м, ведно с прилежаща изба № 2, с площ от 2.
81 кв. м., ведно с 3. 09 % ид. ч. от общите части на сградата.
Установява се от приетата съдебно - медицинска експертиза, Д. С. А.
страда от неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения;
първична глаукома с отворен ъгъл, хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност; диабетна полиневропатия. Стойността на
приеманите от ищцата лекарства възлиза общо на 113. 19лв. месечно, от която
41. 66 лв. се поема от НЗОК, а останлата част от 71. 53 лв. от пациента.
От представените извлечения от банкова сметка на ищцата в „Банка
ДСК”АД е видно, че получаваната от нея пенсия към м. юни 2023г. в размер
на 669. 58 лв., а към м. юни 2024 г. – 749. 04 лв. Според представеното
разпореждане на НОИ- ТД- Пловдив от 30.06.2024г. на ищцата е определена
2
пенсия в размер на 863. 63 лв.
Не е спорно също така, че ищцата е клиент на социална програма към
Отдел „Социални услуги” към Фондация „Цедака – Шалом“ и ползва
социална услуга - реимбурсиране на финансови средства за направени разходи
с медицински и здравен характер - за закупуване на лекарства, хигиенни
консумативи, спешен транспорт с частна линейка и др., като за целта има
задължение да представя ежемесечно фактури за извършените разходи. Наред
с това, същата ползва и социална услуга - реимбурсиране на финансови
средства за комунални услуги - ток, парно, газ, вода. Според представеното
писмо от 25.11.2024 г. заплатените от фондацията суми за направените от
ищцата разходи с медицински характер за периода м. май 2023г. - м. септември
2024 г. варират от 115 лв. (м. юли 2023 г.) до 282 лв. (м. февруари 2024 г.), а
възстановените средства за комунални услуги за същия период са общо в
размер на 517 лв.
От приетата съдебно – икономическа експертиза се установява, че
месечният размер на средствата за издръжка на едно лице съгласно
статистическите данни за 2024 г. е 2 523. 74 лв. за първото тримесечие; 2 826.
03 лв. - за второто тримесечие; 3153. 13 лв. - за третото и 3032. 66 лв.- за
четвъртото. Месечният размер на пенсията на ищцата и добавките към нея е
863. 63 лв., месечната сума, превеждана от Дирекция „Социално
подпомагане”- Пловдив по чл. 70 от ЗХУ е 78. 90 лв., средномесечният размер
на финансовите средства, превеждани от Фондация „Цедака – Шалом“
здравни нужди за периода м. май 2023г. - м. септември 2024 г. е 218. 94 лв., а за
комунални услуги – 30. 41 лв., като средномесечният доход на ищцата възлиза
на 1 191. 88 лв.
С писмо от 13.08.2023 г. ищцата е поискала ответницата да й предоставя
месечна издръжка в размер на 200 - 300 лв. Към писмото е приложен
скрийншот от телефон с данни за изпращането му на 17.08.2023г.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св. Л.Щ. работи като
социален работник към Фондация „Шалом, като от м. декември 2022 г.
обслужва Д. А.. Сочи, че ищцата е на 93 години, страда от множество
заболявания, има стомашни проблеми, високо кръвно налягане, захарен
диабет, увредено зрение, ползва слухов апарат, приема различни лекарства, на
легло е и е в невъзможност е да се самообслужва сама, като за нея се грижат
3
социални работници, които работят на смени. За периода, през който полага
грижи ищцата, дъщеря й идвала веднъж в дома на майка си, но не е проявила
интерес към нуждите и здравословните й проблеми, обикаляла по магазините
и си купувала дрехи. По настояване на ищцата, тя и другите социални
работници се обаждали по телефона на ответницата с молба да подпомогне
майка си с парични средства, но тя категорично отказвала. Ищцата имала и
друга дъщеря, която й помагала с каквото може.
Св. М.П. сочи, че от четири години работи като социален асистент на
ищцата, която страда от редица заболявания - захарен диабет, болни бъбреци
и жлъчка, възпаление на гърлото, претърпяла е онкологична операция, не
може да става от леглото и е обслужвана е изцяло от социалните работници.
Приема множество лекарства, които били закупувани със средства от
пенсията на ищцата и на дъщеря й Ж.. За последните четири години
ответницата идвала три пъти в страната, но не е полагала грижи за майка си,
нито й е давала някакви парични средства. Приетото като доказателство по
делото писмо от 13.08.2023 г. било написано от ищцата и е изпратено на
ответницата от телефона на свидетелката.
При тези данни по делото настоящата инстанция намира предявеният
иск за основателен. Дарението е едностранен и безвъзмезден договор, по
силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в
собственост на дарения подареното, като със стойността на последното
имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу
полученото дареният има моралното задължение за признателност към
дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно
такова за даване на издръжка. В хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД
дарението може да бъде отменено при следните предпоставки: дарителят да е
изпаднал в трайна нужда, да е поискал от надарения издръжка и последният
неоправдано да е отказал да му дава такава.
Състояние на трайна нужда е налице, когато доходите на дарителя не му
позволяват за продължителен период от време да посреща най – належащите
си потребности – осигуряване и поддържане на дом, храна, лекарства, дрехи,
като при преценка размера на необходимите за издръжката му средства следва
да се изхожда от получаваните доходи и неговите конкретни битови и
здравословни нужди. Поради това съдът е длъжен да определи точната сума, с
4
която ищецът разполага или може да ползва за съответните месеци, както и
конкретната сума, която е необходима на същия за покриване на специфичните
му нужди, тъй като само при тяхната съпоставка е възможно да се достигне до
извода дали дарителят е имал необходимост от издръжка през релевантния за
спора период. Именно затова следва да се установи какъв е размерът на
средномесечната издръжка на едно лице за процесния период според
статистиката, като съобрази от какви пера тя е формирана и да я съотнесе към
специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат
или да бъдат коригирани - повишени или намалени, трябва ли да се прибавят
нови пера, включително за лечение с оглед конкретното здравословно
състояние на дарителя (Решение № 293/14.07.2011 г., по гр. д. № 1302/2010 г.,
на IV г. о.; Решение № 473/20.01.2012 г., по гр. д. № 263/2011 г., на IV г. о.).
Релевантният период относно преценката дали дарителят е изпаднал в трайна
нужда обхваща датата, на която надареният е получил поканата, до датата на
формиране на силата на пресъдено нещо – приключване на съдебното дирене
във въззивната инстанция.
В тази връзка следва да се обсъди оплакването във въззивната жалба, че
надарената Е. М. Л. не е получила изпратената й от ищцата покана да й
превежда 200 – 300 лв. месечно. Настоящата инстанция намира същото за
неоснователно, тъй като от представеното по делото саморъчно написано
писмо от дарителката Д. С. А. от 13.08.2023 г. и скрийншотът от телефона на
св. М.П. е видно, че същото е изпратено и получено от ответницата на
17.08.2023 г., която е записана в телефона като Е.. Според допуснатата и
приета съдебно – графологична експертиза ръкописният текст и подписът,
положени в изследвания документ, са изпълнени от ищцата Д. А.. В тази
насока са и показанията на св. М.П., която заявява, че с нейния телефон чрез
приложението WhatsApp са изпращани редица съобщения до ответницата от
името на нейната майка, включително и процесното. Доказателства в
подкрепа на противното не са налице, с оглед на което следва да се приеме, че
ищцата е отправила до ответницата валидна покана за издръжка.
При преценка на изискването дали дарителят е изпаднал в трайна нужда
следва да се съпоставят получаваните от ищцата доходи с разходите за
издръжка. Видно от електронната страница на Националния статистически
институт (https://www.nsi.bg) общият разход средно на едно лице от
домакинство за 2023 г. е в размер на 10 044 лв. Предвид напредналата възраст
5
на ищцата (на 93 г.) и обстоятелството, че е на легло вследствие на тежкото й
здравословно състояние от тази сума следва да се извадят разходите за
алкохолни напитки и тютюневи изделия – 390 лв.; транспорт – 744 лв.;
свободно време, културен отдих и образование – 558 лв; социални осигуровки
- 801, при което се получава сума от 7551 лв. От нея също така следва да се
извадят разходите за здравеопазване в размер на 610 лв., тъй като по делото са
налице данни за конкретно извършвани разходи по това перо, които следва да
се добавят към общия размер на разходите за периода август – декември вкл.
2023 г. След изключване на статистическите разходи за здравеопазване от 610
лв. се получава сума от 6941 лв. годишно или по 578. 42 лв. месечно. От
представеното по делото Писмо вх. № 40237/ 05.12.2024 г. (л. 162) е видно, че
за периода м. август – м. декември вкл. 2023 г. Фондация „Цедака – Шалом“ е
възстановила на ищцата разходи за здравеопазване общо в размер на 1053 лв.,
които следва да се включат в средномесечните й разходи за посочения период
от 578. 42 лв., при което за този период разходите й възлизат общо в размер на
3 945. 10 лв. или по 789. 02 лв. на месец. От приетата съдебно – счетоводна
експертиза е видно, че за посочения период пенсията на ищцата е в размер на
749. 04 лв., към която следва да се включи и изплащаната добавка от
Дирекция „Социално подпомагане“ от 75. 60 лв., при което доходът на ищцата
възлиза на 824. 64 лв.
Според съдебно – счетоводната експертиза годишният общ разход на
едно лица за 2024 г. възлиза на 11 535. 56 лв., от който следва да се извадят
разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия – 452. 39 лв.; транспорт
– 829. 18 лв.; свободно време, културен отдих и образование – 748. 88 лв;
социални осигуровки – 960. 02, при което се получава сума от 8 545. 09 лв. От
нея следва да се извадят разходите за здравеопазване в размер на 532. 88 лв. за
първо, второ и трето тримесечие на 2024 г. и се добавят установените по
делото разходи по това перо за посочения период в размер на 1931 лв., при
което общия размер на разходите за издръжка за 2024 г. възлизат на 9 943. 21
лв. или 828. 60 лв. на месец. До м. юли 2024 г. доходите на ищцата, формирани
от изплащаната й пенсия и социална помощ, са в размер на 824. 64 лв., а от
01.07.2024 г. – 942. 53 лв., от които 863. 63 лв. пенсия и 78. 90 лв. социална
помощ.
Следва да се отбележи, че при преценка финансовото състояние на
6
дарителя следва да се изключи помощта, която получава от трети лица, когато
се предоставя по морални съображения. Поради това, когато дарителят
получава безплатна помощ (материална и нематериална) от трето лице, която
е необходима за нормалното му съществуване и която не се обхваща от
наблюдаваните от статистическия институт разходи, нейната стойност следва
да се включи в общия размер на разходите за живот. В този смисъл в
средномесечните разходи на ищцата следва да се включи и стойността на
полаганите за нея безплатни грижи от социални работници към Фондация
„Цедака – Шалом“, които са от жизнено значение за нея предвид тежкото й
здравословно състояние, без които би се наложило да потърси платена помощ
от други лица. С оглед данните по делото, че ищцата има нужда от целодневно
обслужване, разходите за което възлизат поне на минималната работна
заплата, е несъмнено, че средствата, с които разполага месечно в размер на
942. 53 лв., са недостатъчни за осигуряване на нормален живот, което
обосновава нуждата й от издръжка.
С изпадането на ищцата в нужда от издръжка моралното задължение на
ответницата по сключения договор за дарение се е трансформирало в правно и
за последната е възникнало задължение да осигурява поисканата от ищцата
издръжка. От събраните по делото гласни доказателства по категоричен начин
се установи, че ответницата Е. М. Л. е била запозната с тежкото здравословно
състояние на майка си, но въпреки това дори когато си е идвала от Израел,
където живее, не е полагала необходимите грижи за нея, нито я е подпомагала
финансово. Не се установи след получаване на изпратената й покана
надарената да е предоставяла поисканата от ищцата помощ чрез ежемесечно
изплащане на издръжка в размер на 200 – 300 лв. Не се установи също така
ответницата да се намира в такова материално затруднение, при което с
даването на издръжка на дарителя в поискания размер тя би поставила себе си
в по - лошо положение от това на дарителя. Влошените отношения между
страните също не водят до отпадане на задължението на ответницата да
предоставя издръжка. Поради това, доколкото по делото не се установи
каквато и да е извинителна причина за отказ от даване на издръжка, то същият
следва да се квалифицира като непризнателност, която законът санкционира с
отмяна на направеното дарение. Без значение за отговорността на надарения е
обстоятелството, че ищцата може да търси издръжка от други лица, на които
също е дарила имоти. Това е така, тъй като при няколко задължени лица
7
дарителят има право на избор от кого да търси издръжка, неосигуряването на
която без основателна причина е основание за отмяна на дарението. По
изложените съображения, като е достигнал до извод за наличие на
фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и е уважил предявения иск,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото на основание чл. 38, ал. 1 ЗА жалбоподателката
Е. М. Л. следва да заплати адв. Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв. за осъщественото безплатно процесуално представителство на
въззиваемата Д. С. А. във въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 490/ 25.04.2025 г. по гр. д. № 2360/20203
г. на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА Е. М. Л. да заплати адв. Н. Д. адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв. за осъществено безплатно процесуално представителство
на Д. С. А. в производството пред АС – Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8