Решение по дело №1167/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. К. Т., [ЕГН], против Решение № 411/29.05.2024 г., постановено по АНД № 195/2024 г. по опис на Районен съд - Бургас. С обжалваното решение е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8423944, издаден от ОДМВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв.
Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. По подробно изложени в жалбата съображения претендира за отмяната му и отмяна на издадения ЕФ, ведно с присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът - ОДМВР Бургас не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

По делото е установено следното от фактическа страна:

На 25.11.2023 г. в 12:58 ч. в [населено място], бул. Т. А., надлез Вл. П. от и към ул. Спортна, при максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч и приспаднат толеранс от 3 км/ч, ПСКС ARH CAM S1, засякло и заснело движещ се със скорост от 72 км/ч лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Т.. Електронният фиш е бил издаден за нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание "глоба" в размер на 100 лева.
Съдът е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и че материалният закон е приложен правилно. Произнесъл се е по наведените пред него възражения, част от които са идентични с направените с касационната жалба.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Според настоящия съдебен състав, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че са налице всички елементи от фактическия състав на извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е издаден процесния ЕФ и е ангажирана отговорността на Д. К. Т.. Не е допуснато съществено нарушение на приложимото процесуално право, както в административнонаказателното производство, така и при оспорването на ЕФ пред РС. РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.

По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, следва да се посочи, че същата визира издаването на фиш при нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, което издаване не става автоматично, а от контролен орган и в присъствието на нарушителя, освен в предвидените там случаи, а самото установяване на нарушението отново се случва в присъствието на контролен орган, който борави с това техническо средство или система. Съвсем друг и специален е редът за издаване на ЕФ, който е разписан в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, където е посочено, че ЕФ се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. В случая нарушението е установено с АТСС в отсъствие на контролен орган и на нарушител, поради което касаторът неправилно се позовава на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП в хипотеза, при която е приложима разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че след като не му била изпратена покана за издаване на ЕФ по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, същият не е могъл да се възползва от правото му да представи декларация, в която да посочи лицето на което е бил предоставил управлението на лекия автомобил в конкретния ден. Тук следва да се посочи, че такава възможност е предвидена и с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, съгласно която електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Видно от материалите по административнонаказателната преписка, Т. не се е възползвал от възможността да представи декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и да посочи лице, на което е предоставил управлението на МПС, поради което доводите му в тази насока са неоснователни.

Не може да бъде споделено и възражението на касатора за неспазване на срока по чл. 189, ал. 4в от ЗДвП, което довело до неоправдано забавено връчване на процесния ЕФ и е нарушило правото му на защита и на справедлив процес в разумен срок. В тази връзка следва да се посочи, че 3-дневния срок регламентиран в горецитираната разпоредба се явява инструктивен, като по-късното уведомяване по никакъв начин не се е отразило на правото на Т. да обжалване на електронния фиш в 14-дневния срок от връчването му и да защити правата си в образуваното съдебно производство.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба относно удостоверяване изправността на средството за измерване. В конкретния случай нарушението е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол, изправно техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология. С оглед ангажираните по делото доказателства за изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното нарушение, законосъобразно съдът е приел, че установените с него факти, релевантни за административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, съответстват на обективната действителност.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, XIV състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 411/29.05.2024 г., постановено по АНД № 195/2024 г. по опис на Районен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.