Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
гр. Велико Търново, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
осемнадесети състав, на десети февруари две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар
Йоана Робова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 3396 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по чл. 178 ал. 1 т. 3 ЗМВР и по чл.
86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
основава исковите си претенции на твърдения, че в периода 04.11.2016г. –
03.11.2019г. е заемал длъжността „младши експерт” в група „ООР” при РУ В.
Търново към ОД на МВР В. Търново. Сочи, че за процесния
период е работил на смени от по 12 часа, при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно чл. 187 ал. 3 ЗМВР. Твърди, че в рамките на този период през
280 от дежурствата си е положил нощен труд с продължителност за една смяна от 8
часа или общо 2240 часа. Развива съображения, че в исковия период в ЗМВР е
установена нормална продължителност на дневното работно време /8 часа дневно,
40 часа седмично/, но не и за нощното такова. Сочи, че по отношение на
последното разпоредбата на чл. 187 ал. 3 изр. 4 ЗМВР разписва, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00ч. и 06:00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов
период. Ищецът смята, че по този начин законодателят не е предвидил нормалната продължителност на нощния труд при
работа на смени да е 8 часа, като акцентира върху използваните различни правни
термини. Изтъква, че полагането на 8 часа труд през нощта представлява
изключение, поради което при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове следва да се превръщат в дневни. В тази връзка уточнява, че в относимата за исковия период Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. липсва изрична регламентация за подобно преизчисляване, каквато е
съществувала в предходния действащия подзаконов нормативен акт, поради което
смята, че е налице празнота в правото по смисъла на чл. 46 ал. 2 ЗНА, която
следва да бъде запълнена с разпоредбите на общото трудово законодателство.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 9 ал. 2 НСОРЗ коефициента за преобразуване на
нощните часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време, е равен
на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място и възлиза на 1.143. Смята, че по аргумент от
чл. 18 ал. 3 НСОРЗ и чл. 9 ал. 5 НТКТС преобразуваните с този коефициент нощни
часове в дневни, ведно с фактически отработените часове, ако в края на
съответния период водят до положен труд над установената норма за отчитане, представляват
извънреден труд, за който работодателят дължи възнаграждение. Ищецът счита, че
в този случай се касае за положен труд в повече от нормата за всеки отчетен
период, а не за труд положен над установеното работно време, за да важат
ограниченията в заплащането му по чл. 187 ал. 5 ЗМВР. По изложените съображения
ищецът твърди, че при 2240 часа положен нощен труд през процесния
период, който след преобразуване с коефициент 1.143 възлиза на 2560, 32 часа
дневен такъв, е положил извънреден труд от 320, 32 часа. Ищецът смята, че за
така положения извънреден труд му се дължи възнаграждение в размер на 1975, 50
лв. /увеличен по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК/. Смята, че ответникът му е дължал
възнаграждение за извънреден труд до първо число на месеца, следващ този в
който е положен труда, поради което за периода 01.12.2016г. - 01.11.2019г. за
него е възникнало вземане за обезщетение за забава в размер на 268, 52 лв.
/увеличен по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК/. При така изложените твърдения ищецът
отправя искане за осъждане на ответника да му заплати възнаграждение за
извънреден труд и обезщетение за забава в горепосочените размери, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
Претендира разноски.
С
отговора на исковата молба ответникът заема становище за неоснователност на
предявените искове. Не спори, че за исковия период ищецът е бил назначен на
държавна служба, като е заемал различни длъжности. Оспорва ищецът да е работил
извън установеното за него работно време и в тази връзка да е положил
извънреден труд. Възразява срещу изложените от ищеца съображения, че отчитането
на положения от него нощен труд следва да се извърши по реда на чл. 9 ал. 2
НСОРЗ, като се завиши с коефициент 1.143, тъй като е налице изрична
регламентация в специалния закон /ЗМВР/ относно условията и реда за полагане на
нощен труд от държавните служители в МВР, която изключва общата нормативна
уредба. В тази връзка ответникът счита, че не е налице празнота в закона,
налагаща прилагане по аналогия на разпоредбите на КТ и НСОРЗ, касаещи нощния и
извънредния труд. Ответникът акцентира, че съществуващата разлика в уредбата на
полагания от служителите на МВР извънреден труд спрямо общите правила по КТ
следва от спецификата на работа и специфичните условия на труд, както и че
работещите в системата на МВР получават редица друг привилегии като компенсация
за това. Отделно от това ответникът излага съображения, че преизчисляването на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9 НСОРЗ е неприложимо за държавните
служители по ЗМВР, тъй като две от кумулативно установените предпоставки в тази
норма не могат да са налице за тях, доколкото дневното и нощното време съгласно
чл. 187 ал. 1 и ал. 3 ЗМВР са с една и съща продължителност и не е налице
работа по трудови норми за определяне на възнаграждение по смисъла на чл. 247 КТ и чл. 250 КТ. На следващо място ответникът възразява, че за положения от
ищеца нощен труд през работните смени му е заплатено възнаграждение за нощен
труд, съгласно нормативно установения ред, за което развива подробни
съображения. По всички изложени доводи се моли за отхвърляне на исковете с
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК.
Съдът,
като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Между страните липсва спор по фактите, а и те се
установяват от представените по делото писмени доказателства. През процесния период 04.11.2016г. – 03.11.2019г. включително
ищецът е заемал последователно длъжностите „полицай”, „старши полицай” и „командир
на отделение” в група ООР, сектор ОП, РУ В. Търново, към ОД на МВР В. Търново. Не
е спорно между страните, а и от приетите като писмени доказателства протоколи
за отчитане на отработено време между 22:00 часа и 06:00 часа, времето на
разположение и положения труд по време на официални празници от държавните
служители, работещи на смени в РУ В. Търново /листи 53-119/, както и от
заповеди за разпределение на работното време в структурните звена на
работодателя /листи 26-51/ се установява, че през исковия период ищецът е работил
на смени с продължителност на една смяна от 12 часа, при сумирано изчисляване
на работното време за тримесечен период. От тези писмени доказателства се
установява още, че работейки на смени, ищецът е престирал
труд през нощта за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, като в периода м.
декември 2016г. – м. октомври 2019г. положения нощен труд възлиза общо на 2279
часа, съгласно справка за трудово възнаграждение – лист 52. Със заповеди на
министъра на вътрешните работи, издадени в периода 2014-2017г., е разпоредено
изплащането на допълнително възнаграждение на държавните служители в МВР за
нощен труд в размер на 0, 25 лв. за всеки отработен нощен час /листи 119-122/.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ, което не е оспорено от страните, се установява, че за
периода 04.11.2016г. – 04.11.2019г. ищецът е положил нощен труд за времето от
22:00 часа до 06:00 часа в общ размер на 2253 часа, който след превръщането му
в дневен с коефициент 1, 143, възлиза общо на 2575, 179 часа, т.е. налице е
разлика от 322, 179 часа. При трансформирането на нощния труд в дневен с
коефициент 1, 143 за процесния период часовете над
тримесечната норма са в общ размер на 576, 883 часа, като 285 от тях са
компенсирани с възнаграждение. Според вещото лице при изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, на часове над тримесечната
норма, след преобразуването на нощни часове в дневни, претендираното
допълнително възнаграждение би било в размер на 1975, 50 лв. Вещото лице е
изчислило, че обезщетението за забава върху възнаграждението за извънреден труд
след преобразуването от нощен към дневен за процесния
период над тримесечната норма би било в размер на 268, 52 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установи по делото, че ищецът е назначен за
държавен служител в системата на МВР и че през процесния
период 04.11.2016г. – 03.11.2019г. включително е полагал труд по служебно
правоотношение с ответната ОДМВР – В. Търново на различни длъжности -
„полицай”, „старши полицай”и „командир на отделение”. Безспорно се установи, че същият е работил на 12 –
часови смени при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период,
както и че е полагал труд през нощта за времето между 22:00 часа и 06:00 часа.
Съгласно чл. 142 ал. 2 ЗМВР статутът на ищеца, в
качеството му на полицейски орган по см. на чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР, както и на
всички държавни служители в МВР, се урежда от ЗМВР и приетите въз основа на
него подзаконови нормативни актове. В същите се съдържа пълна и изчерпателна
правна уредба на служебното правоотношение на служителите на МВР, която е
специална спрямо общата уредба на трудовото правоотношение по КТ.
Според нормативно закрепените правила на общото трудово
законодателство нормалната продължителност на работното време през деня е до 8
часа /арг. чл. 136 ал. 3 вр.
ал. 1 КТ/, а нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7
часа при 5 – дневна седмица или до 35 часа на седмица, като нощен е трудът полаган
от 22:00 часа до 06:00 часа /чл. 140 ал. 1 и ал. 3 КТ/. Съгласно чл. 143 ал. 1 КТ извънреден е трудът полаган от работника или служителя извън установеното за
него работно време, като с разпоредбата на чл. 143 ал. 2 КТ е въведена забрана
за полагане на извънреден труд.
Според правилата на специалния закон /чл. 187 ал. 1 ЗМВР/
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица. За държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24 – часови смени работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 6:00 часа, но работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период /чл.
187 ал. 3 ЗМВР/. Според чл. 187 ал. 5 т. 2 ЗМВР работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира със възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служители,
работещи на смени, а съгласно ал. 6 от същата разпоредба положения извънреден
труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Въведена
е забрана извънредния труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа
на годишна база /чл. 187 ал. 7 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 –
дневна работна седмица.
Видно от изложеното въпросите на извънредния и нощния
труд, както и тяхното заплащане се уредени по различен начин в ЗМВР сравнение с
общата уредба по КТ. Докато нормалната продължителност на нощния труд по КТ не
следва да надвишава 7 часа, то уредбата за държавните служители в МВР, работещи
на смени, допуска и позволява полагането на 8 часа нощен труд за всеки 24 –
часов период. Следователно според специалния закон /ЗМВР/ нормалната
продължителност на дневния и на нощния труд през денонощието е една и съща, за
разлика от уредбата в КТ, съгласно която съотношението на нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време е 8:7., поради което
законодателят е предвидил /чл. 9 ал. 2 НСОРЗ/ нощните часове да се приравняват
към дневни с коефициент 1, 143. Разликата в уредбата относно продължителността
на нощния труд за държаните служители в МВР, работещи на смени, в сравнение с
уредбата за лица, работещи по трудово правоотношение по КТ, се дължи на
специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респ. на
спецификата на работата и функционалните задължения на служителите с полицейски
правомощия по чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР и на преследваните цели по чл. 2 от с.з.
Ето защо, противно на доводите на ищеца, уредбата в ЗМВР не противоречи на
принципа за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ и
чл. 14 ЕКЗПЧ.
Съгласно чл. 187 ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В случая през процесния
период от 04.11.2016г. до 03.11.2019 г. включително са действали Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г., Наредба №8121з-908/02.08.2018г.
в сила от 14.08.2018г. и Наредба №8121з-1059/26.09.2019г., в сила от
04.10.2019г. В съответствие с чл. 187 ал. 3 ЗМВР и в трите наредби е закрепено,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки
24-часов период. Предвидено е още, че за всеки отработен час през нощта от
22:00 часа до 06:00 часа или за част от него на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд, след отчитането му по установения за
това ред. В никой от тези подзаконови нормативни актове не е предвиден
регламент за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1, 143 по подобие
на правилото на чл. 9 ал. 2 НСОРЗ. Липсата на такава уредба не се дължи на
законодателен пропуск и не води до празнина в правото, която бъде запълнена по
аналогия с правилото на чл. 9 ал. 2 НСОРЗ както смята ищеца.
ЗМВР и приетите в изпълнение на чл. 187 ал. 9 ЗМВР
наредби уреждат напълно въпросите във връзка с полагането, отчитането и
заплащането на полагания от държавните служители в системата на МВР, както
нощен, така и извънреден труд. Липсата на алгоритъм за превръщането на нощния
труд в дневен е продиктувана от еднаквата продължителност на дневното и нощното
работно време за служителите в МВР – 8 часа за всеки 24 – часов период. В тази
връзка съотношението между дневен и нощен труд е единица, а не 1, 143, както е
за работещите по трудово правоотношение. Обстоятелството, че в предходен период
подзаконов нормативен акт /Наредба № 8121з-407/11.8.2014г./, е предвиждал, при
сумирано отчитане на отработеното време общия брой часове, положен нощен труд
за отчетния период, да се умножава с коефициент 0, 143 не може да обоснове
приложимост по аналогия на правилото на чл. 9 ал. 2 НСОРЗ. От една страна в
действащите през исковия период наредби това правило е отпаднало и липсва, което
е в унисон с разпоредбите на чл. 187 ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, а от друга този
коефициент е произволно число, което не представлява съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. При това
положение липсва празнина в правото, която по силата на чл. 46 ал. 2 ЗНА да
бъде запълнена от общата трудова норма на чл. 9 ал. 2 НСОРЗ. Още повече, че
тази норма, при съобразяване на разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от същата наредба,
намира приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на
работното време е по-малка от тази на дневното, установени за подневно отчитане и то за съответното работно място. По
вече изложените съображения за държаните служители в МВР нормалната
продължителност на нощния труд не е по – малка от продължителността на дневния,
поради което при тях не се налага трансформиране на нощни към дневни часове, което
изключва приложението на общата норма на чл. 9 ал. 2 НСОРЗ. Изобщо, предвид
съществуващата специална уредба на въпросите за нощния и извънредния труд в
МВР, е невъзможно субсидираното прилагане на общия трудов закон и приетите въз
основа на него подзаконови актове към служебните правоотношения на служителите
в системата на МВР. В този смисъл е и установената
съдебна практика на ВКС в Решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д.№ 5169/
Противно на доводите на ищеца
неприложимостта на общата трудова норма по чл. 9 ал. 2 НСОРЗ спрямо служителите
в МВР, не ги поставя в по – неравноправно положение спрямо работниците и
служителите, работещи по трудово правоотношение и държавните служители по ЗДСл,
тъй като специалния закон /ЗМВР/ предвижда в тяхна полза редица материални и
нематериални блага, както и компенсационни механизми за някои ограничения,
които търпят във връзка със спецификата на работата за заеманата длъжност, от
каквито работещите по КТ не се ползват.
В обобщение следва да се посочи, че след
като в специалната нормативна уредба не е въведено изискване положения нощен
труд да се трансформира в дневен с коефициент 1, 143, в процесния
период не са налице отработени часове от ищеца над тримесечната норма в размер
на 322, 179 часа, както е изчислило
вещото лице, за които ответникът да му дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд от 1975, 50 лв. В тази връзка следва
да се подчертае, че само когато ищецът реално е отработвал часове извън
определеното за него работно време ще е налице извънреден труд. В случая от
заключението на изслушаната ССчЕ се установи, че
ищецът е полагал такъв извънреден труд, но същият му е бил заплатен.
По изложените съображения претенцията на ищеца за
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен след преобразуване
на часовете положен нощен труд към дневен такъв, е недоказана по основание,
което обуславя отхвърлянето изцяло на предявения иск по чл. 178 ал. 1 т. 3 ЗМВР, като неоснователен и недоказан. Предвид неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и акцесорния такъв по чл. 86
ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 268, 52 лв. за периода
01.12.2016г. - 01.11.2019г., поради което същият следва да бъде отхвърлен
изцяло.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК основателна се явява претенцията за разноски на
ответника. В процеса същият е защитаван от юрисконсулт, поради което в
съответствие с чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 ал. 1 НЗПрП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.М.Х., ЕГН: **********, с адрес *** против ОДМВР Велико Търново,
с адрес гр. В. Търново, ул. „Бачо Киро” № 7, искове с правно основание чл. 178
ал. 1 т. 3 ЗМВР и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1975, 50 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 322, 179 часа
при преобразуване на нощен към дневен труд с коефициент 1, 143 за периода 04.11.2016г.
– 03.11.2019г. включително, както и за заплащане на сумата от 268, 52 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 01.12.2016г. - 01.11.2019г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
Д.М.Х., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Велико Търново, с
адрес гр. В. Търново, ул. „Бачо Киро” № 7 СУМАТА от 100
лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: