Решение по дело №133/2021 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…..

Гр. София, 20.11.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-21 състав, в закрито заседание в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията  Данаилова  търговско дело N 133  по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството е по чл.632, ал. 4  ТЗ.

 

Съдът, като прецени   събраните по делото доказателства, съобразно с изискванията на чл.12 и чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено следното:

С решение № 260677/14.11.2022 г. по търговско дело № 133/2021 г., постановено на основание чл.632, ал.5, вр. ал.1 от ТЗ  дружеството И.П. ЕООД, ЕИК********* е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му и е спряно производството.   Решението е вписано в търговския регистър на 15.11.2022 г.

На последния ден от преклузивния едногодишен срок по чл.632, ал.2  ТЗ – 15.11.2023 г. по пощата е подадена молба за възобновяване на производството от Националната агенция по приходите, в която се сочи, че Агенцията е наложила обезпечителни мерки за събиране на публичните задължения чрез запор върху,  басейн, движими вещи и моторно превозно средство, което имущество кредиторът счита, че може да обезпечи разноските за несъстоятелността, тъй като законът не изисква имуществото да е ликвидно. Евентуално се прави искане да се посочи банкова сметка, ***.

Искането за възобновяване е подадено в срок, но не са налице останалите предпоставки за неговата основателност, а именно открито имущество или предплатени разноски за покриване на началните разноски за несъстоятелността.

На първо място неоснователни са доводите, че законът има предвид каквото и да било имущество на длъжника, тъй като смисълът, извлечен чрез тълкуване на изискуемото според чл.632, ал.1 ТЗ предназначение - „недостатъчно за покриване на началните разноски“, нееднозначно сочи, че се касае  само за бързоликвидно имущество, което да обезпечи разноските по започване на осребряването, което няма как да се извърши без да се изготвят необходимите оценки и да се снабди синдика с документите, необходими за започване на осребряване. На следващо място наложените от НАП обезпечителни мерки по никакъв начин не доказват, че длъжникът притежава имуществото, върху което са наложени, още повече, че с оглед установената привилегия в чл.193 ДОПК НАП е имала възможност, ако имуществото съществува, принадлежи на длъжника и е ликвидно, да го осребри в 6-месечен срок от откриване на производството, което очевидно не се е случило.

Що се отнася до искането да се даде нова възможност на НАП да привнесе разноски, то такива са определени от съда по несъстоятелността в размер на 7500 лв. с определение, постановено на основание чл.629б ТЗ  на 07.10.2022 г., което е вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 10.10.2022г., която е публична,  съответно е указано от съда на длъжника и заинтересованите кредитори, че сумите следва да се внесат по депозитната сметка на съда, която е единствена и обявена по начин, абсолютно съответен на начина на обявяване на сметките на НАП. Размерът на определените разноски е посочен и в решението по чл.632, ал. 5, вр. ал.1 ТЗ, което е обявено и в търговския регистър, като кредиторът в продължение на година не е предприел никакви действия по привнасяне на разноски, а доколкото разпоредбите относно спирането на производството, респективно неговото прекратяване и заличаване на търговеца са предвидени в интерес на всички кредитори и най-вече на Държавата,  която съгласно задължителната практика би придобила всички неосребрени активи, то няма основание по индивидуално искане на отделни кредитори да се определят нови срокове и да се предоставят нови възможности.

Следователно е налице искане за възобновяване, но нито длъжникът има имущество, което да покрие началните разноски, за да започне осребряване, нито някой от кредиторите е привнесъл разноски, поради което на основание чл.632, ал.4   ТЗ  производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено, като длъжникът се заличи от  търговския  регистър.

Водим от горното и на основание чл.632,ал.2 и ал.4  ТЗ, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОТХВЪРЛЯ молбата с вх.№ 290916/17.11.2023 г. на Национална агенция за приходите за възобновяване на производството по т.д.№ 133/2021 г. по описа на СГС, VІ-21 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 133/2021 г., по описа на СГС, VІ -21 състав.

          ЗАЛИЧАВА от   търговския регистър  дружеството И.П. ЕООД, ЕИК*********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър   и може да се обжалва в  7-дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.

            Препис от решението да се изпрати незабавно за вписване, на основание чл.622 от ТЗ.     

        

 

                                                            СЪДИЯ: