№ 608
гр. Варна, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500185 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от М. С. С., подадена чрез адв. Н. Х.,
срещу Решение № 3479/14.11.2022 г. по гр. дело № 2011/22 г. по описа на ВРС, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ОДЕСОССТРОЙ" ООД иск по чл. 124, ал.
1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на 5 кв.м. идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 10135.1.80, представляващ дворно място от 229 кв.м., находящ се на адрес:
град Варна, ул. „Христо Македонски" № 4, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
10135.1.79, 10135.1.76, 10135.1.68, 10135.1.81, 10135.1.82, на основание изтекла в полза на
ищеца придобивна давност за периода от 17.04.2007 г. до 18.02.2022 г.
Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като счита, че искът му е бил доказан в условията на главно и пълно
доказване от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорни били фактите,
че той заедно с Тодор Вълчанов С. са съсобственици при равни квоти на процесния
недвижим имот, както и че по силата на договор за замяна, обективиран в нот. Акт №123,
том XXIX, дело №7070, вх. Рег.№9774 от 18.04.2007 г. е прехвърлил на ответника 5 кв.м.
ид.ч. от същия. Между страните по сделката бил сключен и Предварителен договор от
11.04.2007 г. за отстъпване право на строеж и земя срещу задължение за строителство, чието
изпълнение дори не било започнато от „Одесосстрой“ ООД. За периода от сключване на
договора за замяна – 17.04.2007 г. до датата на исковата молба 18.02.2022 г. единствено
ищецът е владял необезпокоявано прехвърлените от него по силата на прехвърлителната
1
сделка от 17.04.2007 г. 5 (пет) кв.м. ид. части от имота, като ги е ползвал ги , заплащал е
всички дължимите местни данъци и такси за тях, поддържал ги е в добро състояние.
Ответникът никога не е влизал във владение на тези 5 кв. м. ид. части и не е извършвал
никакви действия по упражняване на фактическа власт върху тях. Счита, че са налице и
петте елемента на фактическия състав на придобивната давност: упражнявана е
фактическата власт, държани са тези 5 кв.м. като свои явно, а не скрито, тъй като адресът на
имота е и на ищеца не само постоянен адрес, но и настоящ адрес по местоживеене, освен
това владението му е трайно, тъй като е продължило повече от 14 години за този период от
над 14 години ответникът е имал изцяло пасивно поведение по отношение на имота, като в
нито един момент не се е противопоставил на владението му върху съсобствения имот.
намерението за своене. Ищецът демонстрирал многократно през годините намерението си за
своене на идеалните части и никога не е имал намерение да се откаже от правата си на
собственик в полза на ответника през тези повече от 14 години. Въз основа на посочените
доводи отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на иска.
В срока по чл. 267, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество
„Одесосстрой“ ООД, чрез адв. К. Р., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Счита изложените възражения от ответника относно неизпълнение и
невалидност на сключените между страните облигационни сделки и за заплатени данъци
такси за имота за неотносими към предмета на спора. Оспорва въззивникът чрез действия,
отблъскващи владението му и установяващи негово такова, да е манифестирал, че е
започнал да владее имота като свой. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Отправя доказателствено искане за прилагане като
доказателство по делото на удостоверение за деклариране на процесните идеални части по
данъчна партида на дружество.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Направеното от въззиваемото дружество доказателствено искане следва да бъде оставено
без уважение, тъй като макар и писменото доказателство да е ново, то фактът, чието
доказване се цели с него е неотносим към предмета на спора, тъй като касае декларирането
на идеалните части от имота в период, следхождащ процесния.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 185/2023г. на 28.02.2023 г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се уведомят страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемия за прилагане
като доказателство по делото на удостоверение за деклариране на процесните идеални части
по данъчна партида на дружество.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3