Решение по дело №479/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260870
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20212120100479
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260870  / 16.06.2021 год., гр. Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                      ХXXVIІ – ми граждански състав

на десети май                                                  две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание, в състав

                                                                               Районен съдия: Асен Радев

 

                                при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 479 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

                                 Производството е по искова молба на М.Р.  Р. против „АПС Бета България“ ООД, за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 7547.19 лв., като получена без основание - принудително събрана и преведена на ответното дружество по изп.дело № ****/2020 год. на ЧСИ № *** на КЧСИ, за погасяване на задължения, за които с влязло в сила съдебно решение е признато, че не се дължат от ищеца, ведно с мораторна лихва в размер на 203.35 лв., начислена горната главница, начиная от 21.10.2020 год. до 25.01.2021 год. и законната лихва, считано от 26.01.2021 год. до окончателното й изплащане.

                                 Исковете са с правно основание в чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

                    В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищеца, който ангажира доказателства, претендира разноските по делото.

                    От страна на ответното дружество не е депозиран отговор по реда на чл.131 от ГПК, същото не се представлява в съдебно заседание.

                       Въз основа на събраните по делото доказателства и изявленията на страните се установява от фактическа страна следното:

                       По ч.гр.д. № ****/2007 год. на БРС, служебно известно на настоящия състав, е издаден изпълнителен лист в полза на „*****“ ЕАД срещу ищеца за следните суми: 1378.50 лв. - главница по издаден на 23.07.2007 год. запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 17.12.2007 год. до окончателното й изплащане, както и 96.50 лв. - деловодни разноски.

                       Въз основа на изпълнителния лист, видно от отбелязването върху същия, е образувано изп. дело № *** на ЧСИ С* Н*, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление на съдебния изпълнител, влязло в сила на 27.05.2017 год. Отбелязано е също, че последното изпълнително действие е извършено на 18.01.2010 год.

                       След прекратяване на горното изпълнително дело, пак въз основа на същия изпълнителен лист и за същите вземания, е образувано ново, под № ***** на посочения съдебен изпълнител.

                       На 02.03.2020 год. съдебният изпънител е изпратил запорно съобщение до „***** (България)“ ЕАД, по силата на което банката е превела по сметка на съдебния изпълнител следните суми: на 09.03.2020 год. - 3407.43 лв.; на 30.03.2020 год. - 742.78 лв.; на 29.04.2020 год. - 1382.02 лв. и на 28.05.2020 год. - 2014.96 лв., или общо 7547.19 лв.

                       С решение по гр.д. № *****/2020 год. на БРС, също служебно известно на настоящия състав и постановено по реда на чл.239 от ГПК, е прието за установено по отношение на „АПС Бета България“ ООД, цесионер на вземанията по изпълнителния лист - взискател и настоящ ответник, че на основание чл.439 от ГПК и поради изтекла погасителна давност, ищецът-длъжник не дължи търсените суми.

                       По посоченото дело, с определение от 09.06.2020 год., е допуснато и обезпечение на предявените искове, посредством спиране на принудителното изпълнение.

                       Поради това, позовавайки се на решението на съда за недължимост на вземанията, с нарочно свое постановление от 19.10.2020 год. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело.

                       На 28.10.2020 год. ответното дружество е превело по банков път на ищеца сумата от 901.56 лв., представляваща разноски по гр.д. № ****/2020 год. на БРС.

                       Ответното дружество не е оспорило в настоящото производство получаването на процесните суми, събрани от съдебния изпълнител по наложения запор.

                       По делото е представена и разпечатка от имейл за връщане на събрани суми по изпълнителното дело, изпратен от пълномощника на ищеца, която не носи данни за адресат и дата на получаване.

                       При така установените факти, съдът намира предявеният главен иск - по чл.55, ал.1 от ЗЗД, за основателен.

                       Давността е материалноправен институт. Тя не се прилага служебно, а по инициатива на длъжника - чрез възражение или иск. Естеството й се състои в това, че след нейното изтичане, вземането продължава да съществува, но не разполага със съдебна защита, респ. не може да се събере със средствата на държавната принуда, а ако е събрано - подлежи на връщане.

                       И доколкото по делото е установено, че събраните вземания са били погасени по давност, но въпреки това са принудително събрани от ищеца в полза на ответника, този иск следва да се уважи - така р.№ 112-2010-III г.о.  

                       Неоснователен е обаче акцесорният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на лихва за забава за периода, предхождащ депозирането на исковата молба.

                       Вземане, произтичащо от кондикция, както е в случая, е без падеж, поради което е изискуемо от момента на неоснователното разместване на имуществени блага, но дължащият връщането му изпада в забава (а следователно и дължи лихва за забавата), считано от поканата - чл.84, ал.2 от ЗЗД. Понеже, както се каза, няма данни ответното дружество да е надлежно канено да върне полученото без основание, то следва да се приеме, че е поставено в забава с постъпването на исковата молба в съда, откогато и дължи законната лихва.

                       Ето защо, следва да се постанови решение в горния смисъл, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се присъдят разноски в размер на 1168.50 лв.    

                       Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

                               ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.С*, бул.”****” № ****, представлявано заедно от Д* М* и Х* М*, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да заплати на М.Р. ***, ЕГН - **********, сумата от 7547.19 лв., като получена без основание - принудително събрана и преведена на ответното дружество по изп.дело № ****/2020 год. на ЧСИ № **** на КЧСИ, за погасяване на задължения, за които с влязло в сила съдебно решение е признато, че не се дължи от ищеца, ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 26.01.2021 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в размер на 203.35 лв. за периода от 21.10.2020 год. до 25.01.2021 год.

                        ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД да заплати на М.Р.Р. деловодни разноски в размер на 1168.50 лв.

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.

                                                          

                                                                                         Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М  Е