№
…………………….
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на петнадесети
юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
при участието на секретаря Снежана Тодорова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 10449 описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
2, ал.1, т. 3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Ищецът
К.И.Ш. твърди, че с постановление № 12.12.2008 г. по ДП 36/2008 г. на Д “ПОП”
при ГД “КП “МВР””, пр. пр. 3040/08 г. по описа на СГП е прекратено на основание
чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК наказателното досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 2 вр. чл. 116, ал. 1, т. 6 пр. 1, т. 7, т. 9 и т.
10 вр. чл. 115 НК и е отменена мярката за неотклонение “парична гаранция” в размер
на 1000 лв. Посочва, че по посоченото дело за периода от 22.03.2008 г. до
29.07.2008 г. е бил с мерки за отклонение съответно “задържане под стража” и
“домашен арест”. Противозаконното лишаване от свобода оставило трайни вредни
последици у ищеца, изразяващи се в стрес, животът му се обърнал “с краката
нагоре”. В уточнителна молба от 20.10.2021 г. ищецът, чрез служебен адвокат К.К.,
сочи, че по образуваното досъдебно производство периодът на задържане е 130
дни, като претендирания размер на обезщетение е 52000 лв. По изложените
съображения претендира осъждане на ответника П.на Република България да му
заплати сумата от 52000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно задържане за периода 22.03.2008 г. - 29.07.2008 г. чрез налагане на
мерки за неотклонение съответно: “задържане под стража” и “домашен арест”.
В
отговор на исковата молба ответникът прави възражение за погасяване на
претенцията по давност. Посочва, че при постановяване на определение по ЧНД
351/2020 г. по описа на ОС Стара Загора, изменено с определение по ВНЧД
486/2020 г., в сила от 01.12.2020 г. на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 изр.
1 НК при налагане на наказание “лишаване от свобода” е приспаднато времето, за
което ищецът е търпял задържане по ЗМВР, задържане с прокурорско постановление
до 72 часа, както и посочените мерки за неотклонение. Този период е дори с 2 м.
и 1 ден по-дълъг от претендирания от ищеца. Прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение. Моли иска да бъде отхвърлен.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С
постановление от 23.03.2008 г. по дознание 95/2007, К.И.Ш. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321 ал. 2 НК. Посочено е, че за
времето от 01.12.2007 г. до 22.03.2008 г. в гр. Стара Загора и гр. София,
заедно с лицата П.С.и В.И.обвиняемият е участвал в организирана престъпна
група, образувана и ръководена от Р.П.и създадена с цел извършване на
престъпления по чл. 115 и чл. 116 НК, като предвиденото наказание е лишаване от
свобода от една до шест години.
Обвиняемият
е задържан за срок до 72 часа с постановление от 23.03.2008 г. по пр. пр.
3040/2008 г. на СГП.
С
постановление от 18.06.2008 г. по пр. пр. 3040/2008 г. на СГП на К.Ш. е
наложена забрана да напуска пределите на Република България. С определение от
29.07.2008 г. по ВНЧД 801/2008 на САС е отменено определение от 22.07.2008 г.
на СГС по НЧД 2175/2008 г. и е изменена мярката за неотклонение на К.Ш. от
„домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.
С
постановление по пр. пр. № 3040/2008 по описа на СГП, ДП 36/2008 г. на Д „ПОП“
при ГД КП МВР е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК наказателното
производство по отношение на обвиняемия К.И.Ш. за извършено престъпление по чл.
321, ал. 2 вр. чл. 116, ал. 1 т. 6 пр. 1 т. 7, т. 9 и т. 10 вр. чл. 115 НК. В
мотивната част на постановлението е посочено, че в хода на досъдебното
производство не са събрани достатъчно данни, които по един категоричен начин да
сочат, че обвиняемият е извършител на престъплението, за което му е повдигнато
обвинения. Посочено е, че обв. Ш. е използван като шофьор на В. И., без да знае
с каква цел го вози на различни адреси.
С
постановлението е отменена наложената мярка принудителна административна мярка
„забрана за напускане на страната“, взета с постановление от 18.06.2008 г.
Отменена е и мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.
В
съдебно заседание страните заявяват, че не е спорно, че постановлението е влязло в сила на 27.12.2008
г.
Същевременно
по отношение на принудителната административна мярка е налице произнасяне и на
26.09.2013 г., като с постановление от
посочената дата забраната за напускане на пределите на страната е отменена.
По
делото е приета Справка за съдимост, изготвена от РС Стара Загора, в която са
отразени осъждания на ищеца: 1. Присъда
17.05.2012г на Районен съд по НОХД 422/2012 за извършено на 09.12.2011 г. престъпление
по чл.339 ал.1 чл.54 НК. 2. Споразумение от 08.04.2015г на Специализиран
наказателен съд, в сила от 08.04.2015 г. по НОХД 1183/2014 за извършено в периода м. 01.2008 г. до 11.02.2009 год.
престъпление по чл.321 ал.з пр.1 т.2 вр.ал.2 вр.чл.93 т.20 нк вр.чл.54 ал.1; 3. Присъда 14.04.2016 г. на Районен съд Стара
Загора, в сила от 04.05.2016 г., по НОХД
2489/2015 за извършено в периода от
07.03.2012 г. до 24.06.2013 г. престъпление по чл. 201 вр.чл.26 ал.1 НК; 4. Споразумение
04.06.2019 г. на Районен съд Стара Загора, в сила от 04.06.2019 г. по НОХД
1901/2018 за извършено на 11.09.2017 г. престъпление по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК;
5. Присъда 04.02.2019г на Окръжен съд Стара Загора по № НОХД 97/2018, в сила от
23.07.2020 г., изменена, за извършено
престъпление по чл.142 ал.2 НК
В
справката е отразено, че с Определение №260158/01.12.2020г. по ВЧНД №486/2020г.
по описа на Апелативен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 01.12.2020 г. на
основание чл.341, ал.1, вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК е изменено Определение от
25.09.2020 г. постановено по ЧНД №351/2020 г. по описа на ОС Стара Загора в
частта, в която е оставено без уважение искането на осъдения, като на основание
чл.59, ал.2, вр. ал.1, изр.1-во /изм. ДВ, бр. 103/2004Г./, вр. чл.23, ал.1, вр.
чл.2, ал.2 от НК от наложеното общо и най-тежко наказание „лишаване от
свобода" в размер на 4 години "Лишаване от свобода", и е
приспаднато времето, през което е бил задържан по ЗМВР и с прокурорско
постановление до 72 часа, с мерки за неотклонение „Задържане под стража"и
„Домашен арест" по ДП №36/2008г. на ГД „ППООРТ"- МВР, пр.пр.
№3040/2008г. на СГП, считано от 22.03.2008г. до 30.07.2008г. като един ден
задържане и домашен арест да се зачитат за един ден лишаване от свобода.
При така приетите за установени факти, съдът
намира следното от правна страна:
В
периода 23.03.2008
г. – 27.12.2008
г. е образувано и водено досъдебно производство за извършено от страна на ищеца
престъпление по чл. 321, ал. 2 вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 т. 7, т. 9 и т.
10 вр. чл. 115 НК, като ищецът е привлечен като обвиняем. Предвиденото в закона
наказание за посоченото престъпление е от
една до шест години.
Ограничението на правната сфера на едно лице
чрез висящо досъдебно производство за извършено от престъпление е
законосъобразно и оправдано само доколкото соченият за извършител действително
е извършил престъплението. В този случай лицето следва да понесе съответни
ограничения на личната си сфера, като последица от и като санкция за
извършеното от него престъпление. Когато обаче производството е прекратено
поради липса на престъпление, въпросното посегателство върху личната му сфера
не може да бъде считано за законосъобразно, независимо от това, че по време на
наказателното производство са спазени всички изисквания на процесуалните
закони. Въпросните изисквания на процесуалните закони съставляват единствено
гаранция за обвиняемия, че няма да бъдат засегнати други негови права и няма да
претърпи други неоправдани ограничения и вмешателства в личната си сфера. Те
обаче не представляват основание за изключване на отговорността на държавата и
на съответните нейни органи за вреди от това, че необосновано са приели едно
лице да е извършило престъпление. С прекратяване на производството
прокуратурата признава, че липсва извършено престъпление и че съответните
органи на съдебната система неоснователно и незаконосъобразно са предприели
наказателно преследване с посочване на ищеца като извършител.
Фактическият
състав на отговорността на Прокуратурата включва и наличието на вреди и
причинна връзка между тях и наказателното производство. Съдът не споделя
възражението на ответника за неоснователност на претенцията, доколкото към
последващ момент периода на лишаване на ищеца от свобода е бил приспаднат по
ВНЧД 486/2020 г. на АС Пловдив. Подобно възражение има отношение към обема на
претърпените вреди, но не и към извода дали същите действително са били
претърпени.
При
съобразяване на същите съдът отчита продължителността на досъдебното производство
– около 9 месеца, задържането за срок от 72 часа, че на ищеца, както и наложените мерки за
неотклонение: „задържане под стража“ и „домашен арест“ общо за периода
22.03.2008 г. – 20.07.2008 г., както и наложената принудителна административна
мярка „забрана за напускане на пределите на Република България“ за периода 18.06.2008
г. – 27.12.2008 г.
По
делото не са събрани гласни доказателства за начина, по който досъдебното
производство се отразило върху ищеца с оглед личността му, начина на живот,
професионална реализация, обществено доверие, социални контакти, лична и
емоционална сфера и други фактори. Съдът обаче счита, че е разумно да се приеме
повдигнатото обвинение и ограничаването на свободата на ищеца за посочения
период от време да са оказали негативен ефект. При липса на конкретика следва
да се приеме, че това са обичайните неимуществени вреди, които подобни
противоправни действия биха оказали.
Съдът
счита, че събраните по делото доказателства позволяват извод за основателност
на претенцията за претърпени неимуществени вреди в размер на 1500 лв.
Същевременно
съдът намира за основателно възражението на ответника вземането на ищеца за
обезщетението за претърпени вреди да е погасено по давност. Същата е започнала
да тече считано от 27.12.2008 г. – датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на наказателното производство и към сезирането на съда 29.09.2020
г. (дата на пощенско клеймо) са изминали 5 години.
По
изложените съображения искът следва да бъде изцяло отхвърлен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.И.Ш., ЕГН **********
срещу П.на Република България,
адрес: гр. София, бул. *****, иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 52000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди по пр.пр. №
3040/2008 г. на СГП, ДП 36/08 на Д „ПОП“ при ГД КП МВР, прекратено по отношение
на ищеца с постановление от 12.12.2008 г., по което ищецът е бил лишен от свобода
чрез наложени мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ за
периода 22.03.2008 г. - 29.07.2008 г.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд.