ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 351
гр. Перник , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500181 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Теленор България“ ЕАД против определение №
44/02.03.2021г. по гр. д. № 328/2020 г. на РС - Брезник, с което на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК е
прекратено производството по гр. д. № 328/2020г. на БРС. В частната жалба се твърди, че
определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му, като единствените
доводи и съображения за това са, че обезсилването на издадената в полза на ищеца заповед
за изпълнение е преждевременно и затова незаконосъобразно, тъй като е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съгласно чл. 129, ал.3 ГПК не е връчван препис от частната жалба на ответника.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Гр.д. № 328/2020 г. на РС - Брезник е образувано по установителен иск по реда на чл.
415 ГПК от „Теленор България“ ЕАД срещу С.М., след издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 74/2020г. на БРС във връзка с протекло заповедно производство със
същите страни, предмет и суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. С определение
№ 224/14.12.2020г., влязло в сила на 22.01.2021г., издадената заповед за изпълнение по
цитираното ч.гр.д. е обезсилена, на осн. чл. 415, ал. 5 ГПК. С разпореждане от 27.01.2021 г.
районният съд по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК е указал на ищеца в 1-седмичен срок от
съобщението да обоснове правния интерес от воденето на установителен иск по реда на чл.
415 ГПК, след като издадената заповед за изпълнение е обезсилена. С обжалваното
1
определение РС е прекратил производството по делото, поради неотстраняване недостатъци
на исковата молба в указания срок.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е правилно по
следните съображения:
Исковата молба е страдала от порок поради противоречие между основанието и
петитума на молбата, а именно – твърди се, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение срещу ответника и исковата молба обективира претенцията на ищеца по чл. 415
ГПК, като същевременно с влязло в сила определение на съда издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение е обезсилена. Следователно с обратна сила са отпаднали последиците
от подаване на заявлението, вкл. възможността за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.
1 във вр. с чл. 422 ГПК. Исковият процес по реда на чл. 415 ГПК, респ. чл. 422 ГПК е фаза
на заповедното производство, инициирано със заявление за издаване на заповед за
изпълнение, тъй като кредиторът вече разполага с изпълнително основание, при което
съдебното решение за установяване на вземането стабилизира заповедта и в хипотезата по
чл. 410 ГПК въз основа на нея се издава изпълнителен лист /чл. 416 ГПК/. След обезсилване
на заповедта по чл. 410 или чл. 417 ГПК кредиторът няма право на избор относно вида на
иска и не разполага с правен интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл.
415 ГПК срещу длъжника за изпълнение на същото задължение, тъй като предвиденият в
закона специален ред за защита изключва допустимостта на установителен иск за вземането,
предмет на обезсилената заповед за изпълнение.
Следователно към момента на предявения иск от „Теленор България“ ЕАД срещу С.М.
липсва правен интерес от предявения установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради
обезсилването на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение. При това положение е
налице правен интерес от воденето само на осъдителен иск след като заповедта по чл. 410
ГПК е обезсилена при предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК, извършено от заповедния съд
преди исковото производство. Дадените указания са правилни и оставянето производството
по делото без движение е правилен акт на съда. Ищецът въпреки дадената му възможност не
е изпълнил в срок указанията на съда, в каквато насока е следвало да бъдат насочени
усилията му, крайният резултат от които е следвало да бъде уточняване на основанието и
петитума, с оглед изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Предмет на настоящото
въззивно производство е единствено законосъобразното прекратяване на производството по
гр. д. № 328/2020 г. от първоинстанционния съд, поради което неотносими и затова
неоснователни са доводите в жалбата за спазване на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след като
поради необжалването му с влязло в сила определение по ч.гр.д. 74/2020г. на БРС
издадената заповед за изпълнение е обезсилена.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е неоснователна.
Предвид чл. 274, ал. 4 ГПК, настоящото въззивно определение не подлежи на
2
касационно обжалване.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 44/02.03.2021г. по гр. д. № 328/2020 г. по описа на
Районен съд – Брезник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3