РЕШЕНИЕ
№ 245/ 08.07.2019 год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 06.06.2019год. /шестни юни
през две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
Председател: Рени
Ковачка
Членове : Кристиян Петров
мл.с. Кристина Костадинова
при секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от
съдия Ковачка възз. гр. дело № 275 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 78/30.01.2019год., постановено по гр. дело № 02417/2018г., Пернишкия
районен съд е признал за установено по отношение на В.Д. ***, че дължи на „Топлофикация-Перник”
АД сумата от 110.82лева, представляващи 1/7 от общия дълг за периода от
01.02.2015год. до 30.04.2016год., представляваща стойността на доставена,
ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № **, находящ се в ***
лихва за забава на месечните плащания в размер на 20.37 лв., представляваща 1/7
от законната лихва за периода от 01.04.2015год. до 21.06.2017год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.02.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 00780/2018год.
на РС-Перник като е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер на
главницата от 216.63лева, представляващи 1/7 от общия дълг за процесния период
в размер на 1516.47лева срещу лицето, от които главница в размер на
179.69лева,представляваща 1/7 от главницата в размер на 1257.82лева за периода
от 01.05.2014год. до 30.04.2016год. включително, законна лихва за забава на
месечни плащания в размер на 36.95лева, представляваща 1/7 от законната лихва в
размер на 258.65лева за периода от 08.07.2014год. до 21.07.2017 поради изтекъл
давностен срок.
Със същото решение съдът е осъдил В.Л. да заплати на „Топлофикация Перник”
АД гр.Перник сумата от 166.53лева направени в исковото производство и в
заповедното производство разноски, както и е осъдил „Топлофикация Перник“ АД да заплати на В.Л.
направени в исковото и в заповедното производство разноски в размер на
276.08лева.
Недоволна от така постановеното
решение е останала ответницата- В.Л., която го обжалва в срока по чл.259, ал.1
от ГПК в частта, в която е уважен
предявения против нея установителен иск. По изложените в жалбата оплаквания за недопустимост
на обжалваното решение в едната му част и съответно за неправилност и
необоснованост в друга негова част, жалбоподателката моли същото да бъде
частично обезсилено и респ. частично отменено, ведно с произтичащите от това
последици. При уважаване на жалбата жалбоподателката претендира присъждане на
направени в заповедното, първоинстанционното и въззивно производство разноски.
Въззиваемото дружество е подало писмен отговор, в който са изложени доводи
за неоснователност и на подадената въззивна жалба и е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Направено
е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му
част. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде
извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата
доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен
иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответницата
В.Л., че дължи на „Топлофикация Перник” АД гр.Перник сумата от 179.69 лева, представляваща 1/7 част от стойността на доставена,
ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № **, находящ се в ***, възлизаща на
1257.82лева за периода от 01.05.2014год. до 30.04.2016 год. включ..; лихва за
забава на месечните плащания в размер на 36.95 лв.,представляваща 1/7 част от законната
лихва върху цялата главница в размер на 1257.82лева за периода от 08.07.2014год.
до 21.06.2017год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 01.02.2018год.
до окончателното изплащане на сумата.
Ответницата е подала писмен отговор в срока
по чл.131, ал.1 от ГПК. Същата
е оспорила твърдението, че е собственик на процесния
апартамент за исковия период, като е възразила срещу начина на отчитане на
потребената топлинна енергия, начина на нейното разпределение и съответно
против формирането на нейната цена.Направила е възражения за
незаконосъобразно начисляване и разпределение на топлоенергията в блока, в който
живее и оттук- за недължимост на
претендираните суми, като стойност на потребена от него топлоенергия. Изрично е
оспорила, че дължи главница от 51.74лева за периода от 01.05.2014год. до
31.12.2014год. и лихва в размер на 13.59лева за периода от 08.07.2014год. до
21.06.2017год. като погасени по давност и представляващи 1 /7 от сумите по
петитума на исковата молба. Оспорила е и
претенцията за главница в размер на 127.95лева за периода от 01.01.2015год. до
30.04.2016год. и лихва в размер на 23.36лева за периода от 08.03.2015год. до
21.06.2017год. като погасени по давност.
Районният съд е уважил така предявеният иск /
извън погасените по давност суми/, приемайки че между страните съществува
облигационно правоотношение във връзка с покупко-продажбата на топлинни енергия
за битови нужди и че ответницата е неизправна
страна по това правоотношение, тъй като не изплатила в срок цената на
доставената и потребена от нея топлоенергия. Приел е че ответницата притежава
1/7 ид.част от топлоснабденото жилище, поради което дължи заплащане на 1 / 7
част от цената на доставената топлинни енергия, възлизаща за периода от
01.02.2015год. до 30.04.2016год. в размер на 110.82лева главница и 20.37 лева
законна лихва за периода от 01.04.2015год. до 21.06.2017год.
Предвид естеството
на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „Топлофикация Перник „
АД гр.Перник е да докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в
претендирания размер. Ищецът следва да установи всички положителни факти и
обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно
отношение с ответника, както и размера на дължимите суми. Ответницата от своя
страна носи тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите
вземането на ищеца възражения. Горното е съобразено от районния съд при
разпределяне на доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите
за това материални норми в Закона за енергетиката и Закона за етажната
собственост и предвид събраните по делото доказателства, е достигнал до
правилен и законосъобразен извод относно наличието на облигационно отношение
между страните във връзка с доставка на топлинна енергия за ап. **, в ***. За
наличието и валидността на съществуващото между страните облигационно
правоотношение във връзка с доставката и ползването на топлинна енергия за
битови нужди, първостепенният съд е изложил мотиви, които въззивната инстанция
напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК със следното
пояснение:
Въззивната
инстанция споделя извода на районния съд, че ответницата Л. е съсобственик на
топлоснабдения имот, но не и извода, че притежава 1 / 7 ид.част в
съсобствеността. Видно от представеното по делото заверено ксерокопие от
нотариален акт № 106, том- XI, дело № 3744/1994год. и Удостоверение за наследници,
топлоснабдения имот е закупен през 1994год.от бащата на ответницата Д.В.Л., който
е починал на *** и е оставил като свои нисходящи наследници ответницата В.Л. и лицата : А. Л., Р. Л., В. Л., А.Л., В.Л. и Б.
Л.. От представеното по делото заверено копие на решение № 415/30.04.2002год.,
постановено по гр.дело № 4083/2001год. по описа на ПРС се установява, че към
момента на закупуване на процесния апартамент наследодателят на ответницата е
бил в граждански брак с В.П.Т. и този брак е сключен на ***. Доколкото към
момента на смъртта - *** бракът между наследодателя на ответницата и В.П. не е
бил прекратен /бракоразводното решение е влязло в сила на 22.05.2002год. /,то след
смъртта му последната се явява собственик на 8/14 ид.части от процесния
апартамент, а останалите му наследници, включително и ответницата в настоящото
производство-на по 1/14 ид.част от него. Предвид на това и доколкото не се
твърди и не се установява по делото да е бил предявен и уважен иск по чл.23,
ал.1 от СК, на база данните по делото относно момента на закупуване на
процесното жилище и данните относно прекратяване на брака между съпрузите Д.Л.
и В.Т. следва да се приеме, че процесното жилище е съставлявало СИО, прекратена
със смъртта на наследодателя на ответницата, поради което и по наследство
същата е придобила и се явява собственик на 1 / 14 ид.част от него.
В с.з. на 13.07.2018год. е признато за безспорно
обстоятелството, че през периода от 05.01.2014год. до 30.04.2016год. в
процесния апартамент е доставена топлинна енергия на обща стойност 1257.82лева
като обезщетението за забава върху
нея за периода от 28.07.2014год. до
21.06.2017год. е в размер на 258.65лева. Предвид това и установеното по –горе
във връзка с правата на собственост на
ответницата върху топлоснабдения имот, съдът намира че същата дължи 1 / 14 част
от цената на доставената в процесния апартамент топлоенергия за периода от
01.05.2014год. до 30.04.2016год., която възлиза на 89.84лева, върху която сума обезщетението за забава за периода от
08.07.2014год. до 21.06.2017год. възлиза на 18.48лева.
Основателно е
възражението на ответницата, че част от така дължимите суми са погасени по
давност. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.” В” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и
задълженията към ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена
топлоенергия за периода преди 01.02.2015год. са погасени по давност.
Съобразявайки се с последното и с размера на предявения иск, изчисленията на
съда, извършени по реда на чл. 162 от ГПК, сочат че погасения размер на главницата
е в размер на 32.29лева, дължима се за периода от 01.05.2014год. до
10.10.2013год., а погасения размер на лихвата- 11.25лева за периода от 08.07.2014год.
до 21.06.2017год. Като погасена по давност исковата претенция за тези суми и
периоди следва да се отхвърли, като останалата част- главница в размер на 57.55
лева и лихва в размер на 7.23лева се явяват дължими.
Тук следва да се
отбележи, че предмет на предявения установителен
иск са вземания по Заповед за изпълнение № 544/01.02.2018год., издадена по
ч.гр.дело № 00780/2018год. на ПРС. Със същата е разпоредено
длъжникът В.Л. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от
179.69лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016год., сумата от 36.95лева, представляваща законна
лихва за забава на месечни плащания за периода от 08.07.2014год. до
21.06.2017год., ведно със законната
лихва, считано от 01.02.2018год. до окончателното й изплащане, сумата от 25 лева държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е издадена по подадено от „Топлофикация Перник“ АД
гр.Перник заявление, в което изрично е посочено, че претендираната главница
съставлява 1 / 7 ид.част от цената на доставената и неплатена топлинни енергия
в процесния апартамент, която цена възлиза на сума в размер на
1 257.82лева и респективно лихвата, съставлява 1/ 7 част от обезщетението
за забава върху главницата от 1 257.82 лева, от което следва, макар и изрично да не е посочено в заповедта за
изпълнение, че сумите по заповедта съставляват 1 / 7 част от цената на
доставената и неплатена топлинни енергия в процесния апартамент, респ. 1 /7 част
от обезщетението за забава, а оттук-че тази 1 / 7 част от главницата и лихвата
е предмет и на установителния иск по чл.422 от ГПК.
С оглед на гореизложеното и предвид изложеното от
длъжницата в заповедното производство във възражението по чл.414 от ГПК, а
именно че не оспорва 1 / 7 част от главниците и лихвите, извън погасените по
давност, настоящият състав счита, че предявеният
установителен иск е недопустим за сумата от 8.22 лева / 1/7 част от дължимите
57.55 лева / главница и 1.03лева / 1/7 от дължимите 7.23лева/ лихва като за
тези суми издадената заповед за изпълнение е влязла в сила. Произнасяйки се по иска по чл.422 от ГПК за
тези суми, районният съд е постановил недопустимо решение, което в тази му част
следва да бъде обезсилено, а производството по делото-прекратено.
За сумите от 49.33
лева и 6.20 лева искът е допустим,
основателен и доказан, поради което правилно е уважен от районния съд и
решението му в тази му част следва да бъде потвърдено . Над тези суми или за сумата
от 53.27 лева / разликата между присъдената главница с първоинстанционното
решение 110.82лева, дължащите се 49.33лева и сумата от 8.22 лева, за която
установителния иск е недопустим /и за сумата от 13.14лева/ разликата между
присъдената лихва с първоинстанционното решение от 20.37лева и дължащите се 6.20лева и сумата от 1.03лева, за
която установителения иск е недопустим/, обжалваното решение следва да се
отмени като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново, с което
предявеният установителен иск за тези суми да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Неоснователно е искането в жалбата за отмяна на
първоинстанционното решение в частта за разноските. Въззивният съд намира, че районният
съд е присъдил в полза на ответницата-жалбоподателката в настоящото
производство разноски, в по-голям размер от действително дължащите се.
Съобразно изхода от делото, на ответницата се дължат разноски в заповедното
производство в размер на 139лева, а в исковото-такива в размер на 104.77лева
или общо 243.77лева, а са й присъдени разноски в размер на 276.08лева.
Доколкото липсва подадена жалба от страна на „Топлофикация Перник“ АД, първоинстанционното
решение, в тази му част, не може да бъде коригирано и разноските в полза на
ответницата следва да останат така, както са й присъдени. Няма основание техния
размер да бъде увеличаван.
С оглед изхода от делото и направеното в тази връзка
искане, въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката
направените във въззивното производство разноски, които съобразно уважената
част при обжалването, възлиза на 174.16лева.
Предвид изхода от спора се явява основателна жалбата относно размера на присъдените в полза на „Топлофикация Перник „
АД разноски. Такива се дължат в размер на 70.49лева, а са присъдени такива в
размер на 166.53лева,което налага обжаваното решението да бъде отменено за
сумата от 96.04лева, представляващи присъдени разноски в първоинстанционното
производство.
Предвид изхода на делото
и направеното в тази връзка искане, в полза на „Топлофикация Перник“АД
следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се такива в размер на 300 лева, по отношение на който е направено
възражение за прекомерност и съдът счита същото за основателно. Макар и да не надвишава максималния размер за конкретния вид дело,
определен в чл.25 от Наредбата за заплащането на правна помощ, то същият се
явява прекомерен съобразно действителната и правна сложност на делото. С оглед
на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно
заседание, в което не са събирани и анализирани доказателства, не са извършвани
други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева. Ето защо в полза на „Топлофикация Перник“ АД следва да бъдат
присъдени разноски за въззивното производство, съобразно изхода от обжалването,
а именно такива в размер на 50.62лева.
По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 78/30.01.2019год., постановено по
гр.дело № 02417 по описа на Пернишкия районен съд за 2018год., В ЧАСТТА МУ, в
която е признато за установено по отношение на В.Д.Л. с ЕГН ********** ***, че
дължи на „Топлофикация Перник „ АД с код по БУЛСТАТ ********* и адрес на
управление: гр.Перник, кв.“ Мошино“, ТЕЦ „ Република „, сумата от 8.22 лева, представляваща стойността на доставена и неплатена топлинна
енергия за апартамент № **, находящ се в *** за периода от 01.02.2015год. до
30.04.2016год. и сумата от 1.03лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от
01.04.2015год. до 21.06.2017год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 01.02.2018год. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение № 544/01.02.2018год. по ч.гр.дело № 00780/2018год. по
описа на ПРС и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОБЯВЯВА за влязла в сила ЗАПОВЕД ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ № 544/01.02.2018год. по ч. гр.дело № 00780/2018год. на ПРС в тази й
част.
ОТМЕНЯ Решение № 78/30.01.2019год.,
постановено по гр.дело № 02417 по описа на Пернишкия районен съд за 2018год., В
ЧАСТТА МУ, в която е признато за установено по отношение на В.Д.Л. с ЕГН **********
***, че дължи на „Топлофикация Перник„ АД с код по БУЛСТАТ ********* и адрес на
управление: гр.Перник, кв.“ Мошино“, ТЕЦ „ Република „, сумата от 53.27лева, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за апартамент № **, в *** за периода от
01.02.2015год. до 30.04.2016год. и за сумата от 6.20лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.04.2015год. до 21.06.2017год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2018год. до
окончателното й изплащане, както и ЧАСТТА МУ, в която В.Д.Л. е осъдена да
заплати на „топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 96.04лева, представляващи
присъдени разноски в първоинстанционното и заповедно производство и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация Перник„ АД с код по БУЛСТАТ *********
и адрес на управление: гр.Перник, кв.“ Мошино“, ТЕЦ „Република „, иск по чл.422 от ГПК за признаване за
установено по отношение на В.Д.Л. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация
Перник „ АД с код по БУЛСТАТ ********* и адрес на управление: гр.Перник, кв.“
Мошино“, ТЕЦ „ Република „, сумата от 53.27лева, представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия
за апартамент № **, в *** за периода от 01.02.2015год. до 30.04.2016год. и за сумата от 6.20лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.04.2015год. до 21.06.2017год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2018год. до
окончателното й изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник „ АД с код по БУЛСТАТ ********* и адрес на
управление: гр.Перник, кв.“ Мошино“, ТЕЦ „Република„ да заплати на В.Д.Л. с ЕГН
********** *** сумата от 174.16лева, представляваща направени разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА В.Д.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация Перник„ АД с
код по БУЛСТАТ ********* и адрес на управление: гр.Перник, кв.“ Мошино“, ТЕЦ „Република„
сумата от 50.62лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: