Решение по дело №268/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 48
Дата: 3 август 2021 г. (в сила от 3 август 2021 г.)
Съдия: Велина Емануилова Антонова
Дело: 20215000600268
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Пловдив , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Божидарка Тодорова Попова (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600268 по описа за 2021 година
Образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по повод постъпило
искане от главния прокурор, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за
възобновяване на делото. В искането се сочи, че в хода на същото са били
допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК,
като се релевират нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – на закона и
на процесуалните правила. В искането се съдържат и подробни данни в
подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се за
възобновяване на делото, отмяна на постановената присъда в частта й, в която
е бил определен режима за изтърпяване на наказанията и връщане на делото
за ново разглеждане в тези му части по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК.
В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените
доводи от страна на представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив.
Служебният защитник на осъдения – адв. М.Г. намира искането на
главния прокурор за неоснователно, макар също да счита, че е било
допуснато нарушение на закона. Моли искането да не бъде уважавано, тъй
1
като осъденият е изтърпял частично наложеното му наказание лишаване от
свобода и евентуалната отмяна на съдебния акт по реда на възобновяването
ще бъде безпредметна, тъй като в рамките на търпяното наказание той
наскоро придобива и право да иска смекчаване на режима му от строг в общ,
поради което определянето на строг наместо общ режим ще бъде неудачно.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за ревизия на влязлата
в сила присъда по реда на възобновяването се явява направено от надлежно
легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК, като се отнася до съдебен акт
от кръга на тези, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, явява се
депозирано в срока, предвиден по чл. 421, ал. 1 от НПК, когато не е в интерес
на осъдения, като са били спазени изискванията на чл. 424, ал. 3 от НПК по
неговото администриране.
Разгледано по същество допуснатото до разглеждане искане,
изхождащо от главния прокурор е основателно, като претендираното
нарушение на касационните основания се съдържа в делото, по отношение на
което се търси прилагането на извънредния способ за съдебен контрол.
Видно от материалите по делото с присъда № 260007 от 02.02.2021 г.,
постановена по НОХД № 75/2021 г. на Районен съд – Казанлък подсъдимият
М. Н. Н. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което му е било
наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода.
Със същия съдебен акт основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на Н.
и било определено едно общо най-тежко наказание от две години лишаване
от свобода измежду наложените му такива по НОХД № 646/2020 г. на РС-
Сливен, както и следните три дела на Районен съд – Казанлък: НОХД №
718/2020 г., НОХД № 1350/2020 г. и НОХД № 75/2021 г. При условията на чл.
25, ал. 2 НК е била зачетена изтърпяната част от наказанието, както и периода
на предварителното задържане. Присъдата влязла в законна сила на
17.02.2021 г. с изтичане на законоустановените срокове за подаване на жалба
и/или протест, тъй като такива не постъпили. Съдебният акт не е бил
проверяван по касационен ред.
Действително е налице съществено нарушение на закона по смисъла на
2
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК в частта, в която е бил определен общ първоначален
режим за изтърпяване на наказанията във връзка със следното:
Видно от материалите по делото и в частност приложената справка за
съдимост ведно с бюлетини за съдимост, които се отнасят до съдебното
минало на М. Н. Н. /на л. 40-52 от досъдебното производство/, същият е бил
осъждан многократно. В справката му фигурират 13 присъди и споразумения,
като наказанията по част от тях са били групирани. Н. е бил осъждан
многократно и на лишаване от свобода преди присъдата, постановена по
делото чието възобновяване се търси.
По последното от осъжданията му по НОХД № 2018/2017 г. на Районен
съд - Стара Загора му е било наложено наказание осем месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим. Същото е било кумулирано с други
негови присъди и изтърпяно на 07.12.2018 г., като от тогава до реализиране на
деянията, за които е бил осъден по НОХД № 75/2021 г., същият е извършил
престъпления освен на 10.04.2020 г. /квалифицираната кражба/ и следните
престъпления - на 01.03.2020 г. /за престъплението, извършено на посочената
дата с предмет наркотични вещества е бил осъден по НОХД № 646/2020 г./,
на 25.05.2020 г. е реализирал престъпно управление на МПС /за което е бил
осъден по НОХД № 718/2020 г./ и на 14/17.06.2020 г. противозаконно
отнемане на МПС /за него е бил осъден по НОХД № 1350/2020 г. на РС-
Казанлък/. Всички посочени престъпления са били извършени преди да е
изтекъл 5 годишен срок от изтърпяване на предходното наказание по НОХД
№ 2018/2017 г. на Районен съд – Стара Загора.
Във връзка с горното съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗИНЗС е следвало да бъде определен първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанията.
Големият брой предходни осъждания на М. Н. Н. и обстоятелството, че
след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на 07.12.2018 г. е
извършил още четири престъпления с разнообразна правна квалификация го
характеризира като личност с висока степен на обществена опасност, което е
пречка за евентуалното приложение на разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС за
определяне на общ наместо строг режим за изтърпяване както на наложеното
му по НОХД № 75/2021 г. наказание лишаване от свобода, така и на
3
определеното общо най-тежко наказание. От цитираната дата на изтърпяване
на предходно осъждане 07.12.2018 г. до датата на извършване на
престъплението, предмет на НОХД № 75/2021 г. на Районен съд – Казанлък и
на цитираните по-горе негови осъждания, поставени с обща кумулативна
група с наказанието по НОХД № 75/2021 г. не са изминали 5 години.
Към така посочените факти приложима се е явявала разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, съгласно която съдът определя първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието за умишлени престъпления,
когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на
основание чл. 66 от НК. Следователно правилното приложение на закона,
според правното положение на осъдения, е изисквало на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС на Н. да се определи първоначален строг режим на
изтърпяване и на определеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода.
Отделно от приетото нарушение на закона, определяйки общ
първоначален режим на изтърпяване на наказанията по реда на чл. 57, ал. 1, т.
3 вместо по чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС, съдът не е изложил никакви
мотиви относно вида на определения първоначален режим на изтърпяване на
наказанията и така е допуснал и съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 2 алт. 1 НПК.
Допуснатите нарушения са съществени и представляват основание по
смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на НОХД № 75/2021 г. на
Районен съд – Казанлък.
По повод доводите на защитата, че формално са налице основанията за
възобновяване, но същото е безпредметно, настоящият съд следва да посочи,
че съгласно материалите по делото началото на наказанието е от 17.06.2020 г.,
като е било приведено в изпълнение на 06.08.2020 г. поради което не може да
се твърди, че е почти изтърпяно. От друга страна обстоятелството, на което се
позовава защитата, че осъденият може да бъде поставен на по-лек режим от
затворната администрация е бъдещо несигурно събитие, като не се касае и за
субективно право на осъдения, поради което подобни съображения нямат
отношение към въпросите, свързани с възобновяване на делото.
4
Във връзка с изложеното допуснатото нарушение от районния съд
подлежи на отстраняване чрез възобновяване на наказателното дело, отмяна
на съдебния акт в частта му за определения режим на наказанието. При
новото разглеждане на делото по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК следва да се
определи законосъобразно първоначалния режим, като не могат да бъдат
споделени доводите, че това е безпредметно, тъй като наказанието не е
изтърпяно, а искането за възобновяване следва да се уважи.
Поради тези съображения, Апелативен съд – Пловдив,


РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването постановената по НОХД №
75/2021 г. по описа на Районен съд - Казанлък присъда № 260007 от
02.02.2021 г. в частта й относно определяне на първоначалния режим на
наложеното на осъдения М. Н. Н. наказание от една година и четири месеца
лишаване от свобода, както и на определеното му общо най-тежко наказание
от две години лишаване от свобода, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК.
Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5