Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 17.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора
Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. №560/2019г.
по описа на АС Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във
връзка с чл.1,
ал.1 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Административното дело е образувано по искова молба от
Н.Г.Г. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. В.Н. – ЛАК, против Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) с адрес гр. Ловеч, ул. „Стефан
Караджа” №2. С исковата молба се
претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски за изплатен
депозит за вещо лице от отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление, в размер на 122,70 лева, както и законната лихва върху
обезщетението, считана от датата на влизане в сила на решението, с което е
отменено НП – 13.09.2019г. до нейното окончателно изплащане. Иска се и
възстановяване на направените разноски по настоящото дело.
В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен
адвокат поддържа исковата молба на заявените в нея основания, излага подробни
съображения по същество на спора и претендира възстановяване на направените по настоящото
дело разноски, за които представя списък.
В съдебно заседание ответникът по жалбата не се
представлява. В предоставения едномесечен срок от получаване на съобщението от
ответника не е депозиран отговор по исковата молба.
Участващият по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за
основателност и доказаност на иска в претендирания размер.
По уважено доказателствено искане на ищеца, по делото е
приложено приключилото н.а.х.д. № 1021/2018г. по описа на РС Ловеч, чиито
предмет е бил законосъобразността на наказателно постановление (НП) №18-0906-000194 от
27.02.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С НП № 18-0906-000194 от 27.02.2018г. на Началник сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч, на Н.Г.Г.
с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
е било наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Горното НП е било обжалвано от наказаното лице пред РС Ловеч,
който със свое Решение № 254/11.08.2019г. по н.а.х.д. № 1021/2018г. го е отменил.
Решението на РС Ловеч не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 13.09.2019г.,
за което има надлежно отбелязване върху него.
По повод обжалването на горното
НП в о.с.з. на 09.01.2019г., ищецът е поискал назначаване на автотехническа
експертиза. Това доказателствено искане е било уважено от съдебния състав,
който е назначил експертизата и е определил депозит в размер на 120,00 лева. Този
депозит е бил внесен от ищеца с преводно нареждане от 09.01.2019г., за което по
делото е представен платежния документ. Заключението на вещото лице е било
разгледано в о.с.з. на 20.02.2019г., прието от съда и вложено като доказателство
по делото. Съдът е постановил и изплащане на възнаграждението в размер на
120,00 лева на вещото лице от внесения депозит. Възнаграждението е изплатено на
вещото лице на същата дата, за което по делото има приложен документ
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр. Ловеч, като в исковата си молба
изрично е избрал местната подсъдност по постоянния си адрес съобразно
предоставеното му право на избор в чл.7 от ЗОДОВ, правното основание на иска е
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред
компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията
е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация,
насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация (самостоятелно
юридическо лице, в чиято структура е издателя на отмененото НП – чл.37, ал.2 от ЗМВР) и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна
по следните съображения:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за
имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ,
който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е
само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен
ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на
нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на
правно-регламентирана административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на
чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8, ал.2 от ГПК, страните посочват фактите,
на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата
на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника
относно разпределянето на доказателствената тежест с определение от 06.01.2020г.
по настоящото дело.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо
ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално
причинени материални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или
длъжностно лице на ответника, и пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Дейността по административно наказване по естеството
си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване
на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното
управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска
дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност –
правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според
предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
(изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това
основният вид на дейността по налагане на административно наказание не дава
основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като
приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на
АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а властнически акт
с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа – негов
издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в
изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение
факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК.
Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на
ВКС и ВАС.
Следователно и при безспорната отмяна като
незаконосъобразно на НП №18-0906-000194 от 27.02.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР Ловеч, е налице първата
материалноправна предпоставка – незаконосъобразен акт на държавен орган, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.
Налице са и втората и третата предпоставки по
отношение вредите от направените разноски за съдебна автотехническа експертиза
по н.а.х.д. № 1021/2018г. на РС Ловеч – вреди от отменения акт и пряка причинна
връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат.
По делото безспорно се установиха причинени
имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски за експертиза –
заплатен от ищеца депозит за вещо лице на 09.01.2019г. Платежният документ от
извършеното плащане се намира в кориците на първоинстанционното дело (л.25) и
от него се установява, че ищецът е превел по сметка на РС Ловеч 120 лева с
основание „Депозит ВЛ по НАХД № 1021/2018 ЛРС”, като за превода е заплатена
банкова такса от 2,70 лв. В с.з. на 20.02.2019г. съдът е приел заключението по
експертизата и е наредил депозитът от 120,00 лева да се изплати изцяло на
вещото лице.
Без значение е обстоятелството, че експертизата е
поискана от ищеца, а не е назначена служебно от съда. С определението за
допускане на експертизата съдът е преценил относимостта й към делото и
необходимостта й за изясняване на делото от фактическа страна, и тези изводи не
подлежат на контрол в настоящото производство. Настоящият съдебен състав
преценява като основателна претенцията за обезщетяване на претърпени загуби от
направените разноски за експертиза в производството пред РС. Експертизата е
поискана от ищеца във връзка с доказателствената му тежест за установяване на незаконосъобразността
на НП, издадено от служител на ответника, а правото на защита и правна помощ е
основно конституционно право на гражданите на Република България и
упражняването му не може да се тълкува само и единствено като акт на свободната
воля на ищеца. Противното означава да се ограничи правото на защита посредством
липсата на възможност да се възстановяват разноските за експертиза. А това
противоречи на чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи (КЗПЧОС), ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992г., ДВ,
бр.66 от 14.08.1992г., обн., ДВ, бр.80 от 02.10.1992г., в сила от 07.09.1992г.
Следователно, направеният разход за съдебна експертиза
при упражняване на основното човешко право на защита е в пряка връзка с
незаконосъобразния административнонаказателен акт. Законодателят не предвижда
ред за възстановяване на разноски за експертиза в производствата по обжалване
на НП по реда на ЗАНН и присъждане на разноски в зависимост от изхода на делото
до влизане в сила на измененията в ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г.), когато е
въведена нова ал.3 на чл.63, предвиждаща, че в съдебното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. НП № 18-0906-000194 от
27.02.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч е било отменено с решение на РС, влязло в сила на 13.09.2019г., т.е. преди
законовото изменение. Единствената
възможност в този случай на ищеца да си възстанови направените разходи за това
производство, с които безспорно е намалено имуществото му, е тази да претендира
обезщетяването им по реда на ЗОДОВ.
Разноските за експертиза са в пряка причинно-следствена
връзка с отмененото НП, тъй като без автотехническа експертиза не би могло да
се разкрие обективната истина, а съдът се е позовал в решението си и на
заключението на вещото лице по експертизата. Въпреки че в производството по НПК
не се дължат разноски, Г. е бил задължен от съдебния състав сам да заплати
разноските за допуснатата съдебна експертиза.
Следователно направените от ищеца разноски за
изготвяне на експертиза също са разход за обезпечаване на успешния изход на
спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като намаляването на
имуществото на ищеца вследствие заплатена сума за експертиза е предизвикано от
издаването на НП, с което е наложена глоба, която административно наказаният е
считал за незаконосъобразно наложена. Лицето не би направило този разход,
необходим за доказване на възраженията му, ако не е било издадено оспореното
пред съда НП. Това от своя страна обосновава настъпилите за ищеца вреди от
отменения акт и пряката причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен
резултат. В същия смисъл е и трайно установената практика на ВАС – така Решение
№15473 от 12.12.2018г. на ВАС по адм. д. № 8924/2018г., III о.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 122,70
лева, причинени от отмененото НП № 18-0906-000194 от 27.02.2018г. на Началник сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч, е изцяло
основателен и ОД на МВР Ловеч като юридическо лице следва да бъде осъдена да
заплати на Н.Г.Г. *** тази сума ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на решението по н.а.х.д. № 1021/2018г. по
описа на Районен съд Ловеч – 13.09.2019г. до окончателното й изплащане.
Настоящият състав намира за основателно искането за присъждане
на законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на влизане
в сила на съдебния акт, и то именно от посочената дата – 13.09.2019г. В
конкретния случай, не се претендира присъждане на разноски, направени в
съдебните производства, а заплащане на
обезщетение за претърпени вреди в размера на депозита за ВЛ. Дори и
претендираните пред административния съд имуществени вреди да произтичат от
направени разходи за защита (депозит за ВЛ) в съдебно производство по оспорване
на наказателно постановление, то същите съставляват вреда по смисъла на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Върху размера на присъденото от съда обезщетение се дължи и
законна лихва в случай, че тя изрично е поискана. Съгласно разпоредбата на
чл.86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично
задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Съобразно приетото в т.4 на ТР
№ 3/2004г. по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, вземането за обезщетение за
вреди от отменен административен акт става изискуемо от момента на влизане в
сила на решението, с което той се отменя, и от така определения момент на
изискуемост започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
Следователно законната лихва върху
присъденото обезщетение е дължима от влизане в сила на решението, с което се
отменя унищожаемия акт. В конкретния случай, това е датата на влизане в
сила на решението на Районен съд Ловеч, с което е отменено наказателното
постановление, а именно – 13.09.2019г., която съвпада и с началната дата на
периода, за който ищецът иска присъждане на законна лихва. В същия смисъл е и константната
практика на ВАС, вкл. най-новата – Решение № 12654 от 26.09.2019г. по адм.д. № 888/2018г.,
Решение № 13430 от 09.10.2019г. по адм.д. № 1094/2018г., Решение № 14306 от 25.10.2019г.
по адм.д. № 4218/2019г., Решение № 4654 от 28.03.2019г. по адм.д. №
13356/2018г., III отд., Решение № 4268 от 21.03.2019г. по адм.д. № 6082/2018г.,
III отд., Решение № 10009 от 20.07.2018г. по адм.д. № 9354/2017г., III отд. и
други.
В ИМ и в хода по същество ищецът е направил искане за присъждане
на направените по настоящото дело разноски. Съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Изхождайки
от това правило и съобразно изцяло уважения иск, съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати в полза на ищеца доказаните и необходими направени от
последния разноски за внесена по банков път държавна такса от 10 лв. ведно с
таксата за превода от 1,70 лв. (л.4), както и за договорено и заплатено в брой възнаграждение
за един адвокат в размер на 300 лв. (ДПЗС на л.5), или общо направени по делото,
доказани и необходими разноски в размер на 311,70 лева.
Водим от горното, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Ловеч с ЕИК ********* и адрес гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа”
№2, да заплати на Н.Г.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 122,70 лева (сто
двадесет и два лева и 70 стотинки), представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Ловеч с ЕИК ********* и адрес гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа”
№2, да заплати на Н.Г.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, разноски по настоящото адм.
дело № 560/2019г. на АС Ловеч в общ размер от 311,70 лева (триста и единадесет
лева и 70 стотинки).
Решението може да бъде обжалвано чрез АС Ловеч пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: