№ 1202/10.7.2020г.
гр.
Пловдив, 10.07.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА като
разгледа докладваното от съдия Златанова административно дело № 932 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава Х от АПК връзка с чл.172
ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано
е по жалба на П.Е.Г., ЕГН ***********,***, чрез адвокат Д.М., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 20-0432-000017 от 08.02.2020 г., издадена от началник РУ към
ОДМВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с която, на основание чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП,
му е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство л.а.“БМВ
530Д“ с рег. № Н 52 78 ВХ, за срок от шест месеца, за извършено нарушение на
чл.5 ал.3 т.1 пр. от ЗДвП; отнето е СРМПС № ********* и два броя регистрационни
табели на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. ***, който автомобил е собственост на
жалбоподателя Г..
Жалбоподателят моли да се отмени оспорвания акт като
незаконосъобразен. Твърди, че в хода на административното производство по
издаване на оспорената заповед са
допуснати съществени на административно производствените правила и материалния
закон, както и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя,
резултатът от дадената кръвна проба за наличие на наркотични вещества в кръвта
и бил отрицателен, поради което и е прекратено наказателното производство,
което обстоятелство опровергава фактическите основания за издаване на
оспорената ЗППАМ, тъй като същата е извършена по реда на Наредба от 19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози. В тази насока се сочи, че административният орган не се е съобразил
с този факт и неправомерно е издал оспореният в настоящото производство акт.
Моли съда да отмени ЗППАМ и претендира разноски по делото, съобразно приложен
списък с разноските.
Ответникът
– началник РУ 01 Пловдив към ОДМВР - Пловдив, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът,
като разгледа направените възражения и приложената административна преписка,
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона срок съгласно чл.149 ал.1 от АПК и от лице
притежаващо правен интерес, поради което намира същата за ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По
делото е изискана и приложена административната преписка по издаване на
оспорената заповед, като към същата е приложен и Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АА № 444826 от 08.02.2020
г., констатациите по който се свеждат до следното:
На
08.02.2020 г., около 14:40 часа, в гр. Пловдив, на бул.“Александър Стамболийски“
№ 76, в посока изток, П.Е.Г., с адрес: ***, управлява собствения си лек
автомобил "БМВ 530Д" с рег. ***, след употребата на наркотични
вещества или техните аналози. Пробата е извършена в 01 РУ – Пловдив с Drug Check
3000RFF 8327961 LOT ARMH-0751, който
отчел Тhc
и AMP (марихуана и амфетамин – тетрахидроканабинол). Издаден му е талон за медицинско изследване
№ 089126/08.02.2020 г., с което е извършил нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Въз
основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена
оспорената Заповед за прилагане на принудителни административни мерки, с която
на основание чл.22
от ЗАНН и чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП е постановено прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство л.а.“БМВ 530Д“ с рег. ***, за срок от шест месеца, за извършено
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр. от ЗДвП, отнето е СРМПС № ********* и два броя
регистрационни табели с рег. ***.
Към
административната преписка са приложени: - Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на
директор ОДМВР – Пловдив; справка относно собствеността на автомобила по
регистрационен номер, заверено копие на справка за нарушител/водач на П.Г..
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени: - писмо изх. №
1471/30.04.2020 г. на РП – Пловдив и постановление за прекратяване на
наказателното производство от 14.04.2020 г. на прокурор от РП – Пловдив.
По
делото и административната преписка липсва оспорване на годността на
използваното техническо средство дрегер Друг Тест,
използвано към момента на извършване на теста.
От
представеното постановление за прекратяване на наказателното производство от
14.04.2020 г., в което е описан резултатът от изготвената химическа експертиза
от ВМА – София и според която: „… при
извършените изследвания на предоставената проба от кръв на лицето П.Е.Г. не се установява наличие на наркотични
вещества; положителен за тетрахидроканабинол бил
извършеният тест на проба от урина, което според вещото лице се дължи на възможна
употреба преди повече от 24 часа от вземане на пробата“.
Оспорваната
заповед е издадена в деня на съставяне на АУАН, като в нея е отбелязано
издаването на талон за медицинско изследване, но не и данните дали е проведено
такова и с какъв резултат.
Установява
се, че водачът в указания срок и място се е явил да даде кръвна проба и урина,
обстоятелство което се установява от горе посоченото постановление на РП –
Пловдив, тъй като по преписката не е приложен нито протокол, съответен на
образецът от приложение
№ 2 към чл.5 ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, нито копие на химическата
експертиза.
Пак
от постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.04.2020 г.
на Мария Лулкина – прокурор в Районна прокуратура - Пловдив, е образувано досъдебно производство –
дознание № 109/2020 г. по описа на 01 РУ Пловдив, образувано по пр.пр. № 248/2019 г., водено за престъпление по чл.343б ал.3
от НК, като по делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
Въз
основа на събраните доказателства и в частност, от резултата от извършената
съдебна химикотоксикологична експертиза, са налице
предпоставки за прекратяване на наказателното производство, поради липса на
извършено престъпление, на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24
ал.1 т.1 от НПК, образуваното наказателно производство е прекратено. По делото
липсват данни същото да е обжалвано и то е влязло в сила.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорваната заповед за
прилагане на ПАМ е незаконосъобразна.
На първо място следва да се посочи, че според нормата на чл.171 от ЗДвП,
принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от
категорията на процесната такава, се налагат за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. В случая правното основание за налагане на конкретната
принудителната административна мярка е чл.171 т. 2а б."б" от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се предприемат следните принудителни административни
мерки:.... т. 2а б."б" прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози /за каквато именно хипотеза се касае в случая/,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година".
От казаното става ясно, че разпоредбата на чл.171 т.2а
предвижда две групи хипотези, съответно тези по б.“а“ и тези по б.“б“ – една от
които, касае конкретния случай, в които случай се прилага ПАМ, с която се прекратява регистрацията на МПС за
определен срок. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира
в заповед, издадена от съответните длъжностни лица съгласно разпоредбата на
чл.172 ал.1 от ЗДвП, която има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено от правоспособен водача
на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение,
което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от
компетентните длъжностни лица. При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.
Необходимата предпоставка за налагане на процесната ПАМ към момента на издаване на заповедта
действително е била налице, тъй като по надлежния ред е установено от
контролните органи управлението на МПС от жалбоподателя, под въздействието на
наркотични вещества, обстоятелство установено към този момент с техническо
средство. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП
АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното, поради което доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ.
Такъв акт е съставен на П.Г., като същият му е
надлежно връчен. Съдът констатира, че същият е и редовно съставен – от
длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа
обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за
настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Съответно,
на основание чл.171 т.2а от ЗДвП,
се издава принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство при
посочените в текста на б.“б“ условия.
В
случая, съобразно възприетото от ответника в мотивационната част на заповедта,
предпоставките за налагане на ПАМ е управление на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози установено с тест. Показанията на
техническото средство обаче са били оспорени и е дадена кръвна проба за
химическо изследване. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно
резултатите от нея да са определящи – чл.171 ал.1 т.1 б."б" от ЗДвП.
От
представеното по делото постановление за прекратяване на наказателното
производство, в което се съдържа и коментар на извършената по досъдебното
производство химико-токсикологична експертиза от ВМА – София, се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози в деня на проверката и, съответно на съставяне на
АУАН, съответно на изземване на СУМПС. В тежест на административния орган,
издал оспорения акт, е да докаже пред съда наличието на извършено
административно нарушение, за преустановяването на което е издадена
принудителната административна мярка, в която връзка безспорно е представен
редовно съставен АУАН, който се ползва с предвидената от закона доказателствена сила /чл.189
ал.2 от ЗДвП/, но лицето разполага с всички
процесуални средства за нейното оборване.
В
конкретния случай това е и сторено посредством проведеното медицинско
изследване на кръвната проба и урина, при което безспорно се установява твърдението
му за липса на употреба на наркотични вещества от негова страна към момента на
извършената му проверка.
Предвид
изложеното се налага изводът, че от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява липсата на условията, с възникването на които относимата правна норма в случаи като процесния,
свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно
прекратяване на регистрацията на превозното средство собственост на П.Г..
Ето
защо съдът намира, че не са осъществени и не са налице материалноправните
предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде
заповед за налагане на процесната принудителна
административна мярка в хипотезата на чл.171 т.2а б."б" от ЗДвП.
Следва
също да се отбележи, че административният орган, в хипотези като процесната, когато лицето е оспорило данните от
техническото средство и се е явило да даде кръвна проба при спазване условията
по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и, което в случая е безспорно, е удачно преди
налагането на ПАМ, с оглед спазване правилото на чл.171 т.1 б."б" предл.
последно от ЗДвП, да изчака резултатите от изследването на кръвната проба и
съобразно тях, да се предприемат и последващите
действия, включително и тези по налагане на ПАМ от рода на процесната.
Безспорно
е, че всяка принудителна административна мярка, с оглед правилото на чл.22 ЗАНН, се прилага за предотвратяване или
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. По своя характер принудителната
административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство: б.“б“ с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози" има цел да преустанови
извършването на административно нарушение - управляването на моторно превозно
средство във физическо състояние, което не съответства на установеното от
закона, както и да предотврати настъпването на вредни последици. Поради
неоспоримия факт, че последиците от това административно нарушение са
изключително сериозни за целите на закона за движение по пътищата - да се опази
животът и здравето на участниците в движението, чл.1
ал.2 от ЗДвП, законодателят е допуснал
фактическото изпълнение на принудителната мярка да става незабавно при
установяване на нарушението, т. е. преди издаване на акта, с който мярката се
прилага.
Така
разпоредбата на чл.172
ал.4 във връзка с ал.2 т.3 от ЗДвП
предвижда възможността за изземване на СРМПС и регистрационните табели на
автомобила при установяване на нарушението по чл.171 т.2а, б."б" ЗДвП, т. е. само при установяване на основанията за прилагане на
мярката от органите, компетентни да установят административното нарушение /в
случая посредством проведения на място тест с техническо средство, въз основа
на който се съставя и самия АУАН, а не от органа, компетентен да приложи ПАМ/,
с което посочените по-горе цели на този етап са постигнати. Това дава време на
органа, компетентен да приложи мярката, да издаде заповедта, с която юридически
да приложи мярката, при безспорно установени кумулативни предпоставки за това,
включително и в аспекта на правилото на чл.171 т.2а б."б" предл.
второ от ЗДвП. Съгласно същата тази разпоредба, в случаите по чл.171 т.2 букви "в", "к", "л", "м", "н" и т.2а, свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство,
а в случаите на чл.171 т.2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Редът
за връщане на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство на
собственика на превозното средство в случаите по чл.171 т.2 букви "в", "к",
"л" , "м" и "н" се определя с наредбата по чл.140 ал.2 от ЗДвП.
Независимо
от горното и предвид изложеното, а именно, че в случая се установява безспорно
липсата на употреба на наркотични вещества от П.Е.Г. при извършената му
проверка, то не са налице съответно и необходимите материално правни предпоставки
за прилагане на ПАМ спрямо жалбоподателя Г., а също и предвид допуснатото и
посочено по-горе нарушение на административно производствените правила, съдът
намира жалбата за основателна, а оспорената заповед съответно за
незаконосъобразна именно поради липсата на необходимите материално правни
предпоставки за нейното налагане, съответно издадена при неправилното
приложение на материалния закон и като такава, същата следва да бъде отменена.
При
този изход на спора и претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на
510 (петстотин и десет) лева, 10.00 ДТ и 500.00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, XXV
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№ 20-0432-000017 от 08.02.2020 г.,
издадена от началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив, да заплати на П.Е.Г., ЕГН ***********,***,
сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева, разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: