Решение по дело №249/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1019
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20222120100249
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1019
гр. Бургас, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20222120100249 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод предявената от „ВиК” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Ген.Владимир Вазов” №3,
представлявано от Изпълнителния директор инж.Г.Т. искова молба, против Община Бургас,
ЕИК *********, адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26, представлявана от Кмета
Д.Н., за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 385,95 лева, представляваща главница по фактури, издадени в периода
25.11.2019 г. – 27.01.2020 г., с отчетен период по фактури 19.10.2019 г. – 20.01.2020 г., както
и сумата от 105,69 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо за периода 26.12.2019 г. – 24.11.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за които
суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№3484/30.11.2021 г. по ч.гр.д.№8423/2021 г. по описа на РС-Бургас.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по силата на
валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги,
поради което и има качеството на потребител в отношенията си с експлоатационното
дружество относно водоснабден имот, находящ се в ...................... Твърди се още, че на
името на ответника има открита и заведена при ищеца партида с абонатен №................, както
и че по издадени в периода 25.11.2019 г. – 27.01.2020 г. фактури е налице неизпълнено
задължение за плащане на главница в общ размер на 385,95 лева, която произтича от
потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период
19.10.2019 г. – 20.01.2020 г. Главницата се претендира ведно с лихва за забава в общ размер
1
на 105,69 лева от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция.
Твърди се, че за процесните суми ищцовото дружество се е снабдило със Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№8423/2021 г. по описа на РС-Бургас и
същите се претендират ведно с законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл410 от ГПК.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноските от исковото
и заповедно производство.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа иска и
моли за уважаването му, претендира разноски.
Така предявения иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ответникът депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, л.52, в който оспорва иска
с твърдението, че не е страна по валидно възникнало облигационно отношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги за водоснабдени обекти и няма качеството на потребител на
ВиК услуга. Твърди се и това, че на Община Бургас не е открита и не е водена партида с
абонатен №................. и не е ползвател на услуги по този абонатен номер, поради което и не
дължи търсените суми. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответната Община се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№8423/2021 г. по описа на РС-Бургас,
от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „ВиК“ ЕАД и въз
основа на него има издадена на 30.11.2021 г. Заповед №3484 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът, в качеството му на
длъжник да заплати на кредитора сумата от 385,95 лева, представляваща сбор от
неизплатени главници по фактури за ползвани услуги – доставена, отведена и пречистена
вода за периода 19.10.2019 г. – 20.01.2020 г. за абонатен номер ................. и сумата от 105,69
лева, предсталяваща мораторна лихва за периода 26.12.2019 г. – 24.11.2021 г., с изключение
на периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението на 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по
гражданско дело №249/2022 г. по описа на БРС, против длъжника в заповедното
производство е подадена в едномесечния срок от уведомяването, считано от 04.01.2022 г.,
съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 17.12.2021 г., от лице,
легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е
под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия
съд, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване
2
по отношение на длъжниците със сила на присъдено нещо вземанията за главница и лихви.
Приет като доказателство по делото е Акт за частна общинска собственост №....................
г., от съдържанието на който става ясно, че имот с площ от 945 кв.м., находящ се в
.........................., е собственост на Община Бургас. В тази връзка, между страните не се
спори, че имотът е идентичен с поземлен имот с идентификатор ................., както и че в
имота има построена едноетажна къща с идентификатор ................... и административен
адрес ..................... В този смисъл е приложената на л.61 извадка от КАИС.
По делото липсват доказателства чия собственост е сградата, изградена в имота на
Община Бургас, като от издаденото от Община Бургас удостоверение, рег.№11-
1472(1)/15.04.2022 г., л.62, прието като доказателство по делото, става ясно, че за имота с
адрес .................... няма подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,
водоснабденият обект е сградата, за която има открита при ищеца партида с абонатен номер
.................. и титуляр Б.Р.Р.. На името на същата са и издадените за процесния период
фактури. Видно от заключението е и това, че при ищеца не се съхраняват документи за
откриване на партидата, както и че за процесния период имотът се е отчитал ежемесечно, а
отчитането е ставало чрез мобилно средство. Въведените данни от инкасатора в мобилното
устройство съответстват на данните от представената справка-извлечение. Същата е приета
като доказателство по делото, а от съдържанието й е видно, че общото изразходено
количество вода, преминало през измервателното устройство за посочения в исковата молба
отчетен период е в размер на 128 куб.м. и същото е фактурирано по одобрените от КЕВР
цени за този вид услуги.
По делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че за процесния абонатен номер няма издадени на Община Бургас фактури.
При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от
07.03.2022 г., неоспорен от страните, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск
е основателен.
Съгласно нормата на §1, ал.1, т.2, б.„а“ от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на
този закон са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №14/04.09.2004
г., потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, и собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. Аналогична е и разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от Общите
3
условия на ищцовото дружество (която е относимата към спора по настоящото дело),
съгласно която потребители на В и К услуги са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги, а ал.3 на чл.2
от ОУ предвижда, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят
В и К услуги, в който случай собственикът се задължава солидарно с наемателя за
дължимите суми за ползваните В и К услуги за времето на наемното правоотношение - с
писмена декларация-съгласие. До колкото по делото не се твърди, нито установи наличието
на наемен договор между Б.Р.Р. и Община Бургас, приложим е общият принцип, налагащ
заплащане на задълженията от собственика на имота. В тази връзка, установи се по делото,
че поземленият имот е общинска собственост и в съответствие с нормата на чл.92 от ЗС,
собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено
друго. В настоящето производство не се установи кой е собственикът на водоснабдената
сграда, изградена в имота на ответната община, поради което и съдът приема, че сграда с
идентификатор ............................. е собственост на ответника по силата на приращението.
Ищецът следователно проведе успешно доказаване на твърдението си относно
материално-правната легитимация на ответника като потребител на ВиК услуги, поради
което и искът следва да се уважи като основателен и доказан по размер. Що се отнася до
възражението на ответника, съдът намира за необходимо да отбележи, че макар ОУ да
предвиждат фактуриране само на името на абанота, собственикът на имота не е освободен
от задължението си да заплати стойността на консумираната вода дори и при нередевно
издадени фактури, поради което и не може да се позовава на неизпълнено задължение на
доставчика да го извести за стойността на потреблението.
Предвид на изложеното, ищецът има вземане срещу ответника за сумата от 385,95 лева,
представляваща главница по фактури, издадени в периода 25.11.2019 г. – 27.01.2020 г., с
отчетен период по фактури 19.10.2019 г. – 20.01.2020 г. и същото следва да се присъди
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното му изплащане.
С горните аргументи, изцяло основателна се явява и претенцията за признаване на
дължимост от страна на ответника в полза на ищеца и на претенцията за мораторна лихва, за
изчисляването на която съдът ползва Калкулатор.БГ и установи, че същата е доказана в
размера от 105,69 лева за периода 26.12.2019 г. – 24.11.2021 г.
На основание чл.78, ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по
делото разноски, които са в общ размер на 825,00 лева, от които 75,00 лева за платена
държавна такса, 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 700,00 лева –
възнаграждение за вещи лица.
При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение
№4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в
заповедното производство разноски, които са в размер на 75,00 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Община Бургас, ЕИК
*********, адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26, представлявана от Кмета Д.Н.,
дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №3, ет.4, представлявано от инж.Г.Т.,
сумата от 385,95 лева, представляваща главница по фактури, издадени в периода 25.11.2019
г. – 27.01.2020 г., с отчетен период по фактури 19.10.2019 г. – 20.01.2020 г., както и сумата
от 105,69 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците,
дължимо за периода 26.12.2019 г. – 24.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 29.11.2021 г. до окончателното изплащане, за
които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№3484/30.11.2021 г. по ч.гр.д.№8423/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК *********, адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26,
представлявана от Кмета Д.Н., да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №3,
ет.4, представлявано от инж.Г.Т., сумата от 825,00 лева, представляваща направените в
исковото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 75,00 лева
(седемдесет и пет лева), представляваща направените в заповедното производство съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5