Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260097
Гр. Русе, 26 октомври 2021г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 14 септември 2021г. в
състав:
Председател: Йордан
Дамаскинов
при
участието на секретар Вероника Якимова като разгледа търговско дело № 311 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по търговски спорове – глава ХХХІІ от ГПК.
Петитум: „Агрикорп“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „М.“ № 5,
ап. 3, представлявано от В.В.В. чрез пълномощник и със съдебен адрес адвокат В.А.С.,
предявява срещу „Агрокем“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
област Русе, община Ветово с. Смирненски 7074 ул.“П.“ 2, представлявано от А.Б.Ю.,
осъдителен иск „Агрокем” ЕООД ЕИК117616695 със седалище и адрес на управление област
Русе, община Ветово, с. Смирненски 7074, ул."П.” 2, представлявано от А.Б.Ю., да заплати на „Агрикорп” ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „М.“ №5, ап. 3, представлявано
от В.В.В., сумата от 29825,16 лв. (двадесет и девет хиляди осемстотин двадесет и
пет лева и шестнадесет стотинки) с правно основание чл.309а, ал.1 и ал. 2 от ТЗ,
вр. чл. 15 от договор за продажба на лизинг, ведно със законната лихва за забава
върху задължението, считано от 16.07.2020 год. до окончателното му плащане,
сумата 1060,45 лв. (хиляда и шестдесет лева и четиридесет и пет стотинки) с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, представляващо мораторна лихва върху забавеното задължение
за периода от 10.03.2020г. до 15.07.2020г. - деня, предхождащ този на предявяването
на исковата молба, както и да заплати разноски по делото и тези по обезпечаването на иска по реда на чл.390 от ГПК
пред ОС-Разград по търг.д. №46/2020 год.
Твърдения
на страните:
„Агрикорп“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „М.“ № 5, ап. 3, представлявано
от В.В.В. чрез пълномощник адвокат В.А.С. твърди, че страните са обвързани от договор
за продажба на лизинг от 01.06.2018г., съгласно който ищецът се задължава да прехвърли
на ответника собствеността върху сламопреса с марка „Ursus”, модел “Z-543/A",
с фабр. №********** срещу цена 30960 лв. с ДДС, която лизингополучателят се задължава
да му заплати в съответния размер и при условията, посочени в договора. С приемо-предавателен
протокол, подписан между представители на страните на 01.06.2018г., сламопресата
е приета от представител на лизингополучателя. Член 11 на сключения договор гласи,
че цялата сума, която лизингополучателят трябва да заплати за сламопресата, е разпределена
по следния начин: до 01.06.2018г. - първа вноска - 15480 лева с ДДС; до 15.07.2018г. - втора вноска - 7740 лева с ДДС; до
15.9.2018г. - трета вноска - 7740 лева с ДДС. Член 15, ал. 3 от договора гласи,
че при забава на лизингополучателя за извършване на плащанията, той дължи на
лизингодателя лихва в размер на 1,5% месечно от датата на получаване на
техниката, както и следните неустойки: 0,05% на
ден за първите десет дни; 0,1 % на ден за следващите десет дни; 0,2% на ден за
всички дни, след двадесетия ден на забавено плащане.
Съгласно
приемо-предавателен протокол от 10.03.2020г., подписан от представители на
страните, машината е върната на лизингодателя. Към момента на предаването
лизингополучателят е изплатил обща сума в размер на 10000 лева, както следва:
на 16.08.2018г. е осъществен банков превод в размер на 5000 лева, и на 05.09.2019г.
е осъществен още един банков превод в същия размер - 5000 лева.
Съгласно чл.
15, ал. 4, пр.3 от договора, връщането на лизингованата вещ не освобождава
лизингополучателя от заплащане на дължимите лихви и неустойки. Общото задължение
за лихви и неустойки на лизингополучателя към датата на връщане на лизинговата техника
е в размер на 29825,16 лв. Неколкократните разговори между страните не довели до
споразумение за изплащане на дължимите суми На основание чл. 86 от ЗЗД за периода
от 10.03.2020г. до деня, предхождащ депозирането на исковата молба - 14.07.2020г.
за 126 дни, обезщетението за забава, което се полага на ищеца, е в размер на
1052,17 лв.
Ответникът „Агрокем” ЕООД със седалище
и адрес на управление: село Смирненски, община Ветово, ул. „П.” № 2, ЕИК
*********, представлявано от управителя А.Б.Ю., действаща чрез пълномощник адвокат
Т.В., подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер и иска от съда да ги отхвърли изцяло и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът твърди, че по делото е представен договор за продажба на лизинг от
1.06.2018г., който не е подписан от законния
представител на дружеството - управителя А.Б.Ю.. По тази причина дружеството не
е обвързано от отговорността по чл. 15 ал. 3 за лихви и неустойки. Ответното дружество е
заплатило на ищцовото дружество веднъж 5000 лв. на 16.08.2018г. и още 5000 лв. на
5.09.2018г., но плащанията са извършени не по договор за лизинг, а на основание
фактура № 2293/3.08.2018г. Тя е издадена от ищеца повече от два месеца след датата
на договора и има за предмет не договор за лизинг и лизингови вноски, а „сламопреса”
В нея е посочена дата на данъчното събитие 3.08.2018г. и дата на падеж -
3.09.2018г., които дати не кореспондират със съдържанието на представения договор.
Ищецът е издал кредитно известие № 2381/12.06.2020г. за цялата сума,
представляваща лизингова цена на сламопресата, като по този начин е признал, че
възникналото задължение за заплащане на сумата от 30960лв. с ДДС изцяло е отпаднало.
С фактура 2382/12.06.2020г. страните са постигнали договореност, че наемът за описаната
сламопреса за периода от 2.06.2018г. до 10.03.2020г. е в размер на 10000лв. По този
начин ищецът е признал, че ответникът не дължи лизингови вноски в размерите, върху
които се претендират лихви и неустойки за забава. Няма основание да се претендира
неустойка за забава върху лизингови вноски по договор от 1.06.2018г. след като такива
изобщо не се дължат.
Ответникът прави изрично възражение
за нищожност на клаузите на договора от 1.06.2018г. за заплащане от страна на лизингополучателя
на лихви и неустойки за забава - чл. 15, като явно несправедливи, противоречащи
на добрите нрави и на принципа на добросъвестността. Начинът и размерът, по който
са договорени и базата, върху която се начисляват, още към момента на сключване
на договора, са определени така, че не преследват нормалната обезщетителна, обезпечителна
и санкционна функция на неустойката, а водят до неоснователно обогатяване на лизингодателя.
В резултат нищожна е и клаузата на чл. 15 ал. 4, 3-то изречение. При така определените
размери в договора на обезщетенията е заложена възможност лизингодателят да получи
като обезщетение за забава 100% от договорената продажна цена. Лизингодателят по
вече разваления договор би получил имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако бе прехвърлил собствеността върху вещта, ведно с наем за
ползването й, което води до неоснователно обогатяване на бившия лизингодател и нарушава
принципа за справедливост.
Отделно от изложеното, сламопресата
се е оказала негодна да отговори на потребностите и изискванията на лизингополучателя.
Наложило се е, по искане на „Агрокем” ЕООД, да бъде пренастройвана, но независимо
от това нито изпратения от ищеца екип, нито самият лизингополучател, са успели да
започнат да я експлоатират съобразно нуждите на доверителите ми. Ето защо и договорът
е развален по причина, за която ищецът отговаря, и това го лишава от право сам да
претендира отговорност за неточно изпълнение от ответника. Въпреки изложеното, ответникът
е заплатил наем за сламопресата и то за целия период от 12.06.2018г. до
10.03.2020г. Страните са определили този наем по общо съгласие и са отразили това
съгласие в представената фактура 2382/12.06.2020г. Противоречи на добросъвестността
и на добрите нрави лизингополучателят да носи отговорност, че не е упражнил опцията
за изкупуване на вещта в размер на цялата договорена продажна цена.
Ответникът оспорва и предявения иск
за законна лихва в размер на 1052.17лв. за периода 10.03.2020г. до 14.07.2020г.
Начисляването на лихва върху лихва и върху неустойка е недопустимо. Отделно от това,
за периода на обявеното извънредно положение на Република България ищецът няма право
да претендира за обезщетение за забава.
„Агрикорп“ ЕООД подава допълнителна искова молба, в която
заявява, че не оспорва факта, че договорът и протоколите са подписани от лице, което
е било упълномощено от представляващия купувача - лизингополучател. Ответното дружеството
така и не е оспорило действията му, а ги е потвърдило чрез плащания и чрез експлоатация
на вещта, което е и предмет на договора.
Действително фактурата е издадена
на 03.08.2018 год. - два месеца след сключване на договора и предаването на вещта.
Това обаче е така, заради уговорения в чл.16 от договора срок, съгласно който от
2 до 18 месеца на действие на договора, лизингополучателят има правото да изкупи
вещта. Т.е. след изтичане на два месеца от сключване на договора, ищецът е издал
фактура за вещта предмет на договора за лизинг. Още повече, че пълната цена на вещта
е следвало да бъде заплатена до 15.09.2018 год. Тъй като разговорите между страните
са продължили относно неизпълнението на договора, а и лицето И.Ю.при връщането на
вещта е било декларирало, че приема условията на чл.15, ал.4 от договора, адвокат
Т.В. със свое уведомление от 01.06.2020 год. до ищцовото дружество, отговоря на
поканата, получена на 16.04.2019 год.. Със същата тя предлага платената от ответника
сума в размер на 10000 лв. с ДДС, да се счита за наем за периода от 02.06.2018 год.
до 10.03.2020 год., като също заявява желанието си да се приложи разпоредбата на
чл.15, ал.4 от договора. Именно това е и причината едва на 12.06.2020 год. да бъде
издадено кредитно известие и нова фактура за наем. Липсва обаче какъвто и да е анекс
към договора за продажба на лизинг. Именно и на основание договореното между страните
съгласно чл.15, ал.4 от договора е настоящия спор. Ищецът оспорва твърденията за
нищожност на клаузите по чл.15 от договора. Ответникът е поел задължението да закупи
вещта и заплати цената в срок от 4 месеца. В случай, че не е желаел това, е следвало
през третия и четвъртия месец да върне вещта и да се откаже от покупката. На практика
ответникът е ползвал вещта повече от 18 месеца. Получава нова и връща употребявана
вещ, като едностранно определя наемната цена за 18 месеца и 8 дни. В случай, че
ответникът е действал добросъвестно, то вещта е следвало да бъде върната много по-рано
с предложение за подписване на анекс към договора. По отношение твърдението, че
сламопресата се е оказала негодна, че имало нужда от пренастройка, и че договорът
бил развален – за това липсват доказателства.
Ответникът „Агрокем” ЕООД подава допълнителен отговор на допълнителна
искова молба, в който заявява, че не отговаря на истината че „Агрокем” ЕООД безпрепятствено са ползвали процесната сламопреса.
Още веднага след като е направен опит да бъде ползвана, тя е дала дефект като са
започнали да се чупят лагери. При счупването им сламопресата става изобщо негодна
за употреба. За тези обстоятелства е известен ищеца и негови служители са идвали
на място и са установили проблема. Многократно впоследствие са правени опити машината
да бъде настройвана и пренастройвана, за да бъде ползвана, но тези опити не са довели
до успешно разрешаване на проблема. Ответникът многократно е заявявал желанието
си да приключат отношенията и да върнат сламопресата. Ищецът е продължил да настоява
цялата сума по издадената от него фактура да му бъде заплатена независимо от нежеланието
на „Агрокем” ООД да я придобие в собственост. През месец май 2019г. лично управителят
на ищеца е идвал за пореден път в опит за уреждане на отношенията между страните,
но е отказал да вземе машината. Взел е обаче елемент от сламопресата „управлението”
й, поради което тя е станала неизползваема. Това е бил още един опит ответникът
да бъдат принуден да упражни правото си да изкупи вещта независимо от изрично заявеното
нежелание за това на един много ранен етап. Твърденията, че двустранно подписаните
и издадени фактури не представляват договор са неоснователни. Още повече, че фактура
№ 2382/12.06.2020г. за наем на сламопреса за периода 2.06.2018г. до 10.03.2020г.
е издадена именно в отговор на полученото от ищеца уведомление, а по същия повод
е издадено и кредитно известие 2381/12.06.2020г. Издавайки тези фактури ищецът е
приел отправеното към него предложение с уведомлението от 1.06.2020г. като искането
за окончателно уреждане на отношенията по описания в него начин е удовлетворено.
Чрез издаването на фактурата за наеми и кредитното известие по същество е прието
отправеното от ответника предложение.
Съдът
прецени доказателствата по делото и доводите на страните и прие следното:
На 1.06.2018г. в гр. Разград
страните сключили договор за продажба на лизинг, съгласно който „Агрикорп“ ЕООД
се задължил да прехвърли на „Агрокем“ ЕООД собствеността върху сламопреса марка
„Ursus”, модел „Z-543/A“, с фабр. №********** срещу цена 25800 лв. без ДДС и
30960 лв. с ДДС. Плащането на лизинговата цена е уговорено при разсрочване за
три месеца и половина: 1.06.2018г. (датата на сключване на договора 15480 лв. с
ДДС; 15.07.2018 втора вноска 7740 лв. с ДДС; 15.09.2018г. трета вноска 7740 лв.
с ДДС. Договорът за лизинг се сключва за срок от 6 месеца, считано от датата на
подписването му, тоест от 1.06.2018г. до 1.12.2018г.- чл. 1, ал.2 от договора. Лизингополучателят
„Агрокем“ ЕООД се задължил да върне на лизингодателя „Агрикорп“ ЕООД лизинговата вещ след изтичане на
шестмесечния срок , освен ако не упражни правото си да изкупи вещта – чл. 9, т.
6. Задължение за лизингополучателя да върне лизинговата вещ се поражда и след
изтичане на един месец в случай на забава да плаща лизинговите вноски – чл. 15,
ал.4 от договора. Чл. 16 от договора
предвижда право на лизингополучателя да изкупи лизинговите вещи от 2 до 18
месеца на действие на договора. Този текст влиза в противоречие с чл. 1, ал.2
относно продължителността на договора 6 месеца.
Страните не спорят, че договорът
е подписан за лизингополучател от лице, различно от законния представител на
„Агрокем“ ЕООД А.Б.Ю.. Подписът най-вероятно е на И.Ю.Ю., бивш съдружник в
„Агрокем“ до 2015г., който е действал от името на „Агрокем“ ЕООД при приемането
на лизинговата вещ на 1.06.2018г., както и при връщането на лизинговата вещ на
10.03.2020г., видно от протоколите за приемо-предаване. Представителната власт
на И.Ю.Ю. не е доказана с писмено доказателство, но съдът на основание чл. 301
от ТЗ приема, че търговецът „Агрокем“ ЕООД А.Б.Ю. потвърждава действията,
извършени евентуално без представителна власт.
С приемо-предавателен протокол
сламопресата е била предадена на лизингополучателя „Агрокем“ ЕООД на
1.06.2018г. в деня на сключване на лизинговия договор. Вещта е била върната с
приемо-предавателен протокол на 10.03.2020г. „поради забава и невъзможност да
изплати лизинговите вноски“. „Агрокем“ ЕООД чрез И.Ю.в деня на връщане на
лизинговата вещ 10.03.2020г. подписал
декларация, че връща сламопресата поради
забава и невъзможност да изплати лизинговите вноски, както и че няма никакви
възражения относно чл. 15,т. 4 от договора за лизинг.
Горното изявление опровергава
твърдението на ответника, че причина за връщане на лизинговата вещ са
технически недостатъци, които са се появили по-късно, и не са били отстранени в
гаранционния срок. По делото не се събраха доказателства такива технически
неизправности.
Ответникът е заплатил общо 10000
лв.: 5000 лв. на 16.08.2018г. и 5000 лв. на 5.09.2019г. Тези плащания не
съответства на плана за разсрочено плащане на лизинговите вноски по чл. 13 от
договора. В извлечението по сметка на „Агрикорп“ ЕООД в Райфайзенбанк като
основание за първото плащане е посочено „по ф-ра за сламопреса“, а за второто –
„по ф-ра 2293 от 3.08.2018г.“
Фактура № 2293 от 3.08.2018г. е издадена
от доставчик „Агрикорп“ ЕООД и получател „Агпокем“ ООД за стока сламопреса марка
„Ursus”, модел „Z-543/A“, с фабр. №********** с цена 25800 лв., а с ДДС
30960лв. Съдебно-счетоводната експертиза установява, че фактура № 2293 от
03.08.2018 г. е осчетоводена при ищеца в ДДС дневниците за продажби през месеца
на издаване – август 2018 г. с данъчна основа 25800 лева, начислен ДДС – 5160 лева
и обща стойност на вземането – 30960 лева
с получател – „Агрокем“ ЕООД, ЕИК: BG117616695
и с основание – продадена стока. Съгласно представения дневник на сметка по фактура
2293/ 03.08.2018 г., данъчната основа – 25800 лева е осчетоводено по сметка 702
– приходи от продажба на стоки. Осчетоводяването показва начислено вземане на „Агрикорп“
ЕООД от „Агрокем“ ООД в общ размер на 30960,00 лева и изписване на продадената машина
от сметка 304 - стоки. По посочената фактура
има две постъпили плащания по разплащателната сметка на ищеца в Райфайзен банк,
както следва: 5000 лева постъпили на 16.08.2018 г. и 5000 лева постъпили на 05.09.2019 г. Към 30.09.2019 г. неплатения
остатъкът от фактурата е в размер на
20960 лева (30960 лева минус 10000 лева). При ответника осчетоводяването
на фактурата показва заприхождаване на дълготраен материален актив и начислено задължение
на „Агрокем“ ЕООД към „Агрикорп“ ООД в общ размер на 30960,00 лева.
След първото плащане на сумата
5000 лв. „Агрикорп“ ЕООД е изпратило писмена покана до „Агрокем“ ЕООД в 10-дневен
срок да заплати останалата част от фактура № 2293/3.08.2018г. в размер 25960
лв. Известието е получено от „Агрокем“ ЕООД на 16.04.2019г. Агрокем“ ЕООД чрез
адвокат В. е отговорило на поканата за плащане с уведомление от 4.09.2019г., че
дружеството не желае да закупи сламопресата и предлага на основание чл. 15,
ал.4 от договора in fine заплатените
до момента вноски по договора в общ размер 10000 лв. да останат като наем за
изминалия до момента на връщане на вещта период.
„Агрикорп“ ЕООД на 12.06.2020г. е
издал кредитно известие № 2381/12.06.2020г. към фактура № 2293 от 3.08.2018г. с
посочено основание „Връщане на сламопреса марка Урсус, „Z-543/A“, с фабр. №**********,
съгласно приемо-предавателен протокол“ минус 25800, с ДДС минус 30960лв.
Осчетоводяването на кредитното известие при ищеца показва сторниране на приход и
задължение за връщане на сумата на „Агрокем“ ООД в общ размер на 30960,00 лева.
Осчетоводяването на кредитното известие при ответника показва отписване /сторниране/
на заприходената машина на 01.07.2020 г., задължение за внасяне на начисления ДДС
и вземане от „Агрикорп“ ЕООД в общ размер
на 30960,00 лева.
В деня на кредитното известие
„Агрикорп“ ЕООД е издал фактура № 2382 от 12.06.2020г. с получател „Агрокем“
ООД, основание „Наем сламопреса марка Урсус, „Z-543/A“, с фабр. №**********, за
периода 2.06.2018г. – 10.03.2020г. 10000лв. с ДДС. Осчетоводяването на
фактурата при ищеца показва начислен приход и вземане на „Агрикорп“ ЕООД от „Агрокем“
ООД в общ размер на 10000,00 лева, с основание наем. Осчетоводяването при
ответника показва начислено задължение на „Агрокем“ ЕООД към „Агрикорп“ ЕООД в общ
размер на 10000,00 лева, с основание разход за наем на сламопреса.
Обобщено вещото лице посочва
смисъла на осчетоводените стопански операции по двете фактури и кредитно
известие така: заприхождаване на машината, последващото й сторниране /изваждане
от употреба/ и начислен наем за машината в размер на 10000 лева с ДДС. С посочените
операции „Агрокем“ ЕООД по счетоводни данни не дължи суми на „Агрикорп“ ЕООД.
Правната
квалификация на предявените искове е посочена от ищеца в исковата молба: чл.309а,
ал.1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 15 от договор за продажба на лизинг. Възражението на
ответника за нищожност на чл. 15 от договора за лизинг е с правно основание чл.
26 от ЗЗД и се разбира, че е заявено като евентуално възражение, в случай, че
съдът приеме, че „Агрокем“ ЕООД е обвързан от договора за лизинг.
Отбеляза се вече, че договорът за
лизинг обвързва ответника на основание чл. 301 от Търговския закон. Договорът
съдържа задължение за заплащане на три лизингови вноски, които покриват
лизинговата цена на вещта. Договорът не съдържа конкретни условия за
изкупуване, например остатъчна цена. Ответникът не е упражнил правото на
изкупуване и е върнал лизинговата вещ. Причината е невъзможност да плати лизинговите
вноски. Ищецът първоначално е издал фактура за пълната лизингова цена като за
обикновена търговска продажба, а после чрез кредитно известие към тази фактура
е анулирал задължението за заплащане на лизингова цена. Вместо това е издал
друга фактура за наем в размер на 10000 лв. за целия период на ползване на
вещта. С това свое действие ищецът е показал, че приема предложението на
ответника да се приложи чл. 15, ал. 4, изречение последно: „Всички изплатени до
този момент суми (главница, лихва и неустойки) от страна на лизингополучателя
се считат като наем за изминалия период.“ Огледалното непротиворечиво
осчетоводяване на двете фактури и кредитно известие при страните показва, че те
са се съгласили договорът за лизинг да се прекрати без изкупуване и с връщане
на лизинговата вещ, а платената по време на ползването сума като лизингови
вноски да се счита наем за целия период.
Ищецът основава иска си на чл. 15, ал.
4 изречение трето от договора: „Връщането на лизинговата вещ не е освобождава
лизингополучателя от заплащане на дължимите лихви и неустойки.“ Това изречение, свързано с предходните,
разкрива съгласието на страните да не търпят повече от един месец забава на
плащане на лизингови вноски, след изтичането на който месец лизингополучателят
трябва да върне лизинговата вещ, а междувременно да се начисляват лихви и
неустойки, уговорени в ал. 3.
Чл. 15, ал.3 от договора съдържа
задължение за лизингополучателя при забава на плащане на лизингови вноски да
заплати на лизингодателя лихва в размер на 1,5% месечно от датата на получаване
на техниката, както и следните неустойки 0,05% на ден за първите десет дни,
0,1% на ден за следващите десет дни и 0,2% на ден за дните след двадесетия ден.
Текстът съдържа две дублиращи се обезщетения за вреди от забава, едното наречено
лихва, другото неустойка. По настоящото дело ищецът претендира обезщетението,
наречено неустойка. Това обезщетение е предвидено като компенсация за
лизингодателя ако лизингополучателя се бави да му заплаща лизинговите вноски,
тоест вредата се изразява в невъзможност да ползва пари, които му се дължат. В
случая обаче договорът за лизинг е прекратен, лизинговата вещ – върната и
лизинговите вноски като част от цена при бъдещо изкупуване на вещта не се
дължат. Ищецът е получил обратно лизинговата вещ и задържа сума, която се е
съгласил, че покрива наема за ползването на вещта за целия период. При това
положение да му се присъди неустойка в размер 29825,16 лв., след като е получил
наем 10000 лв. и държането обратно на лизинговата вещ, означава наистина неустойката в размер на 96%
от лизинговата цена да излезе извън присъщата й обезщетителна и санкционна
функции. Ищецът е обезщетен за лишаване от ползване на вещта със сумата за
наем, владее вещта и може отново да я
отдаде на лизинг или да я продаде, тоест начинът на приключване на лизинговото
правоотношение не му е донесло вреда.
Съдът счита, че предявеният иск за
договорна неустойка, респективно лихва е неоснователен по изложените до тук
съображения и следва да бъде отхвърлен. Разноски на ответника не се присъждат
поради липса на доказателства за направени такива и списък на разноските.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агрикорп“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „М.“ № 5, ап.
3, представлявано от В.В.В. чрез пълномощник и със съдебен адрес адвокат В.А.С.,
срещу „Агрокем“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление област Русе,
община Ветово с. Смирненски 7074 ул.“П.“ 2, представлявано от А.Б.Ю., осъдителен
иск „Агрокем” ЕООД да заплати на „Агрикорп” ЕООД сумата от 29825,16 лв. (двадесет
и девет хиляди осемстотин двадесет и пет лева и шестнадесет стотинки) с правно основание
чл.309а, ал.1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 15 от договор за продажба на лизинг, ведно
със законната лихва за забава върху задължението, считано от 16.07.2020 год. до
окончателното му плащане, сумата 1060,45 лв. (хиляда и шестдесет лева и четиридесет
и пет стотинки) с правно основание чл. 86 от ЗЗД, представляващо мораторна лихва
върху забавеното задължение за периода от 10.03.2020г. до 15.07.2020г. - деня, предхождащ
този на предявяването на исковата молба, както и да заплати разноски по делото и
тези по обезпечаването на иска по реда на
чл.390 от ГПК пред ОС-Разград по търг.д. №46/2020 год.
Решението може да се обжалва пред
Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка
страна.
Съдия: