Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 144 08.01.2021
год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 206 по описа за 2020,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата.
Образувано е по
жалба на К.
Х. М. с ЕГН ********** от с. К.,
област Р., срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №
20-1075-000755 от 26.10.2020 год. на Началник група към ОДМВР Разград, сектор
„Пътна полиция”, с която на основание чл. 171, т.2А, б. „а” от ЗДвП му е
наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на
ППС” за 6 месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна като постановена
при липса на фактически и правни основания за налагане на ПАМ, т.е. в противоречие
с материалния закон. Оспорващият излага доводи, че: 1. Не е знаел, че
свидетелството за управление на МПС на Н.
З. А., на когото
предоставил да управлява личният си автомобил, е било отнето със заповед за
прилагане на ПАМ № 284/08.02.2008 год.
на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП; 2. Дори това да е така то Н. А. притежава и е
управлявал лекият му автомобил с валидно свидетелство за управление на МПС,
издадено от Република Турция, което е валидно на територията на Република
България на основание чл. 161, т. 1 от ЗДвП, както и че Н. А. е с двойно
гражданство /българско и турско/ и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП може да
управлява с издаденото в Република
Турция СУМПС в тримесечен срок от
влизането си в Република България, което той е сторил на 14.10.2020 год. От
съда се иска да отмени оспорената заповед.
Ответната по
жалбата страна - началник група към
ОДМВР Разград , сектор „Пътна полиция” не
се явява, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното:
На 23.10.2020 год. служител на сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР Разград, съставил срещу Н. З. А. с ЕГН **********, живущ ***** акт за
установяване на административно нарушение серия GA бл. № 293433 за това, че на 23.10.2020 год. в 16:10
часа в гр. Разград по ул. „Странджа”, до спирка „Родопи”, по посока ул. „Дунав”
управлява лек. автомобил „Мерцедес Ц180” с регистрационен № ********, собственост на К. М. с ЕГН **********, след като свидетелството му за управление на МПС е
отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В акта е посочено, че е представено
свидетелство за управление на МПС № 365935, невалидно за територията на Република България
на основание чл. 17, ал. 15 от Наредба № I-157 от 2002 год. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН на 26.10.2020 год. началникът
на група към ОДМВР Разград, сектор „Пътна полиция” е издал оспорената заповед.
Като фактически основания за издаването ѝ е посочил, че на 23.10.2020
год. в 16:10 часа в гр. Разград по ул. „Странджа”, до спирка „Родопи”, по
посока ул. „Дунав”, оспорващият К. М. като собственик допуска управлението на собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц180” с
регистрационен № ******** от лишения по
административен ред със заповед за прилагане на ПАМ № 284/08.02.2008 год. Н. З. А. с ЕГН **********, като
същият не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. На основание
чл. 17, ал. 15 от Наредба № I-157 от 2002
год. СУМПС № ********* е невалидно на територията на Република България. Към
момента на проверката водачът управлявал със СУМПС – турски образец. На
последния е съставен АУАН серия GA № 293433 от
23.10.2020 г. От приложената към административната преписка справка от
информационната база данни на МВР за водачите на МПС е видно, че срещу Н. З. А. с ЕГН ********** на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е издадена заповед за налагане на ПАМ № 284 от 08.02.2008 год. на ОДМВР –
Разград РУ Исперих. Посочено е също, че
СУМПС № **********, издадено на 17.11.2000 год.
е със статус „отнето”. Оспорената заповед е връчена на К. М. на 27.10.2020
год., а жалбата срещу нея е депозирана
на 30.10.2020 год.
С оглед на така
установените по делото факти и след цялостна проверка по реда на чл.168 от АПК,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна –
адресат, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП и в срока по чл.149 ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и приложените по делото Заповед № 330з-2544 от
18.09.2018 год. на директора на ОДМВР Разград
и Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 год. на Министъра на вътрешните
работи.
Същата е в
писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и е мотивирана, съгласно
изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея са изложени конкретни фактическите
основания, въз основа на които е наложена принудителната административна мярка.
Фактически основания за издаване на оспорената заповед се съдържат и в АУАН
серия GA № 293433 от 23.10.2020 г., въз основа на който е
издадена. Неоснователно е твърдението на
оспорващия, че липсват мотиви защо представеното от водача Н. А. СУМПС – турски
образец не е валидно на територията на Република България. Както в АУАН, така и
в НП е посочено, че то не е валидно на основание чл. 17, ал. 15 от Наредба № I-157 от 2002 год. Посочен е и обосноваващия прилагането
на тази разпоредба факт, че българското му СУПМС е отнето заради неизпълнение
на задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Доколкото административният орган е наложил ПАМ за
минимално предвидения в закона срок, то не е необходимо излагане на мотиви в
тази насока.
При издаването
на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, а и такива не
се твърдят от оспорващия.
По отношение на материалната законосъобразност на заповедта съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.
„а” от ЗДвП прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на
управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила,
така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните
обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния
орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и
неговия собственик.
Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл. 157, ал. 4 от
същия закон се изземва.
Според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са
отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да
върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи, а според ал. 5 след
като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде
допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството
В случая е безспорно установено, че оспорващият К. М. е собственик
на лек автомобил „Мерцедес Ц180” с регистрационен № ******** и че на 23.10.2020 год. в 16:10 часа в гр. Разград по
ул. „Странджа”, до спирка „Родопи” този автомобил е бил управляван от Н. З. А. с ЕГН **********, на
когото той го е предоставил. Безспорно е установено също така, че Н. А. е притежавал
българско свидетелство за правоуправление,
което е отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП със заповед за налагане
на ПАМ № 284 от 08.02.2008 год. на ОДМВР – Разград РУ Исперих. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН
има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т. е. той е
част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ
и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл. 59, т. 4, предл. 1 от АПК. АУАН серия GA бланков № 293433 от 23.10.2020 г. е подписан без
възражения и доказателствената му сила не е оборена в настоящото производство. По
делото няма данни, а и оспорващият не твърди, че Н. А. се е
възползвал от правото си по чл. 157, ал. 5 от ЗДвП и е придобил отново право да управлява МПС и притежава валидно
българско свидетелство за правоуправление от съответната категория.
Оспорващият твърди, че по време на проверката водачът
на процесния автомобил Н. А. е представил на контролните органи свидетелство за
управление на МПС № 365935, издадено от Република Турция на 25.12.2019 год.,
което е валидно за територията на
Република България, като се позовава на чл. 161, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 41
§ 2 от Конвенцията за пътното движение.
Съдът не споделя това твърдение. На първо място това
СУМПС е невалидно на основание чл. 17, ал. 15 от Наредба № I-157 от 2002 год. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина /ДВ бр. 97/2020 г./, според която не се признава за валидно
и не се подменя с българско чуждестранно национално свидетелство за управление
на МПС на лице, което е притежавало българско свидетелство за управление на
МПС, но е изгубило правоспособност в съответствие с чл. 157, ал. 4 ЗДвП поради
отнемане на всички контролни точки и чието свидетелство е отнето или обявено за
отнемане. За управлявалия процесния
автомобил Н. А. е налице именно тази хипотеза, съгласно изложените фактически
обстоятелства.
Оспорващият
неправилно се позовава на чл. 161, т. 1 от ЗДвП, съгласно който свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, ако
държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението
по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията.
Вярно е, че
Република Турция се е присъединила към
Конвенцията за движението по пътищата на 22.01.2013 год. и тя е влязла в
сила за нея след изтичане на едногодишния срок по чл. 47, §2 от Конвенцията.
България също е ратифицирала тази конвенция, а представеното от Н. А.
СУМПС е издадено от Република Турция на 25.12.2019 год., т.е. след
влизане в сила на конвенцията за Турция. Това СУМПС обаче не отговаря на изискванията
на Приложение № 6 към Конвенцията. Видно от представеното от оспорващия като
доказателство заверено копие на СУМПС №
365935, издадено от Република Турция на 25.12.2019 год. на него не е написано
на френски език "Permis de conduire". На следващо място указанията в
т. 4 от приложение № 6 не са номерирани в задължителния ред от 1 до 11. Изцяло липсват данните по ред 5 и ред 9 от
указанията по т. 4 на Приложение № 6, а
именно „орган, издал свидетелството” и „подпис и/или печат от органа, издал
свидетелството” След като представеното СУМПС, издадено в РТурция не отговаря
на Приложение № 6, то не е валидно за територията на Република България на
основание чл. 161, т. 1 от ЗДвП и не може да бъде признато на основание чл.
42, § 2, б. „б” от Конвенцията. Не е
необходимо да се обсъждат останалите хипотези на чл. 161 от ЗДвП, тъй като те очевидно не са налице, а и не се
твърдят от оспорващия.
Съдът намира за неоснователно
и твърдението на М.,
че заповедта е незаконосъобразна, тъй като той не е знаел, че българското СУМПС
на водача Н.
А. е било отнето
със заповед за прилагане на ПАМ на
основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Приложимата правна уредба не обвързва мярката
с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е
обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на
собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за
това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта,
регламентирана в чл. 1, ал. 2,
както и в чл. 171 от ЗДвП
- опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата,
както и преустановяването на административните нарушения.
По изложените
съображения съдът намира оспорената заповед за съответстваща на материалния
закон.
Оспорената
заповед е и в съответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 23
от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни
мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП е императивна. При
наличието на предвидените в нея предпоставки административният орган е длъжен
да наложи посочената в нея ПАМ. Той действа в условията на обвързана
компетентност. Нормата не предвижда
различни мерки, от които органът да избира най-благоприятната, с която се
постига целта на закона. След като административният орган при издаване на
оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и е
приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за
съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в
чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което оспорването, като
неоснователно, следва да се отхвърли.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на К.
Х. М. с ЕГН ********* от с. К., област Р.,ул. „*******” № **, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2А,
б. „а” от ЗДвП с № 20-1075-000755 от
26.10.2020 год. на Началник група към Областна дирекция на МВР Разград, сектор
„Пътна полиция”
Решението не подлежи
на обжалване.
Съдия:/п/