№ 17938
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110164095 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ...,
представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление ...
чрез юрк. Ц.П., против Й. А. Т., ЕГН **********, с адрес ..., апартамент в северната част.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес ..., апартамент в северната част, аб.№ 2311, е потребител на топлинна
енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от
2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-
дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на
ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава,
а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури.
Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ... съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на
подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли
съда да признае за установено, че ответницата му дължи заявените суми.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от
съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 24546 по описа
на съда за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на ... обосновава
правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове
против ответниците за осъждането им да заплатят следните суми: сумата от 1601,38 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.04.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 178,15 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 15.04.2021
г., сумата от 59,28 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.04.2021 г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер
на 10,55 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 15.04.2021 г.
1
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и
допускането и назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител
поддържа исковите претенции и направените доказателствени искания. Сочи, че в хода на
производството – на 10.07.2023 г., ответницата е заплати сумата от 1 849,36 лв., поради
което непогасено е останало задължение за главница, представляваща стойността на
топлинна енергия в размер на 849,84 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Ответницата не оспорва доставката на топлинна
енергия за процесния периода, но навежда твърдения за кредиторова забава, тъй като е
желаела да заплати задълженията си, но ищецът е приел плащанията за по-стари и погасени
по давност задължения ищцата. Й. Т. прави възражение за изтекла погасителна давност.
С отговора Й. Т. не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание, проведено на 10.07.2023 г. е конституирано като подпомагаща
страна на ищеца ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
управителя Н.Г.Ж.. Третото лице – помагач не изразява становище по иска и по
възраженията на ответницата и не ангажира доказателства. Не изпраща законен или
договорен представител в откритото съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Не се
спори между страните, а и от приетия като писмено доказателство договор за доброволна
делба, сключен на 15.06.1999 г., се установява, че към процесния период ответницата е била
собственик на топлоснабдения имот, находящ се на административен адрес в ..., апартамент
в северната част, аб. № 2311. Горното мотивира съда да приеме за установено
обстоятелството, че през процесния период ответницата е била собственик на
топлоснабдения имот респ. ползвател на доставената от ответното дружество топлинна
енергия и дължи заплащането на стойността на предоставените от ищеца услуги,
включително тези за дялово разпределение.
Договор № ТС – 262, сключен на 23.05.2001 г. установява, че между ..., ЕИК .. и
сградата етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот с аб. № 2311, има
облигационни отношения по извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система
за индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ. По делото е приет като писмено
доказателство и Договор между ... и ..., ЕИК .. от 28.05.2018 г., с който на последното
дружество му е възложено извършването на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради етажна собственост при спазване на Общите условия,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г. Ответницата не оспорва
предоставянето на услуга за дялово разпределение за процесния период, нито нейната
2
стойност. Напротив, в хода на производството Й. Т. заплаща претендираните главница и
мораторна лихва, с което признава основателността на претендираното от ищцовото
дружество вземане, както и размера му.
В съдебно заседание, проведено на 03.10.2023 г. е изслушано и прието, без да е
оспорено от страните, заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Вещото лице
дава заключение относно стойността на осчетоводените при ищеца задължения на
ответницата и размера на законната лихва за забава. При разпита си в открито съдебно
заседание, експертът пояснява, че не е отразил направеното плащане от Й. Т., тъй като
същото е направено след внасянето на писменото заключение в съда.
Направеното плащане в хода на производството на сумата от 1 849,36 лв. се
потвърждава от ищеца. Няма данни по делото ответницата да е заявила кое задължение
погасява с това плащане, поради което съдът приема, че в случая е приложимо правилото на
чл. 76 ал. 2 от ЗЗД. Следователно плащането погасява изцяло 1) разноските в заповедното
производство за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и в
исковото производство – за заплащане на държавна такса (в общ размер от 301,05 лв.), 2)
законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 29.04.2021 г. до датата на плащането 10.07.2023 г. (в общ размер от 383,72 лв.); 3)
мораторните лихви върху двете главници (в общ размер от 188,70 лв.) и 4) главницата,
представляваща стойността на услугата за дялово разпределение (в размер на 59,28 лв.).
Общият размер на посочените по-горе погасени задължения възлиза на сумата от 932,75 лв.,
следователно остатъкът от заплатената сума в размер на 916,61 лв. погасява частично
претендираната главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия, която
е за сумата от 1 601,38 лв. Незаплатеният остатък от главница е в размер на 684,77 лв., до
която сума следва да бъде уважен иска за признаване за установено на дължимостта на
задължението за заплащане на стойността на топлинна енергия. Тази сума следва да бъде
присъдена в полза на ищцовото дружество, ведно със законната лихва от датата на
частичното погасяване на задължението – 10.07.2023 г., тъй като законната лихва за периода
от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК до плащането е изчислена от съда и е
погасена с извършеното от Й. Т. плащане в хода на производството.
Направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност, съдът
намира за неоснователно. В случая е приложима кратката погасителна давност по чл. 111 б.
„в“ от ЗЗД, тъй като се касае за периодични платежи. Заявлението по чл. 410 от ГПК, с
подаването на което се прекъсва давността, е депозирано на 29.04.2021 г., следователно по
давност биха били погасени задължения, чийто падеж е настъпил преди 29.04.2018 г.,
каквито не са предмет на производството – началният период, от който се претендират
стойността на топлинна енергия и дялово разпределение е месец май 2018 г.
По разноските:
Предвид гореизложените съображения, касателно плащането в хода на делото, съдът
прие, че Й. Т. е заплатила разноските на ищеца в заповедното производство изцяло, а в
исковото производство – за заплащането на държавна такса. Ето защо, в тежест на
ответницата следва да бъдат възложени единствено разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което да се определи в минималния размер от 100 лв. (чл. 24 ал. 1 от
НЗПП), тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
По иска предявен от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в .., представлявано
от изпълнителния директор А.А. против Й. А. Т., ЕГН **********, с адрес ..., апартамент в
3
северната част, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 684,77 лв. (шестстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и седем
стотинки), представлява незаплатена стойност за доставена топлинна енергия за периода от
месец май 2018 г. до месец април 2020 г. на топлоснаден имот с административен адрес в ...,
апартамент в северната част, аб. № 2311, ведно със законната лихва върху главницата от
10.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..,
представлявано от изпълнителния директор А.А. против Й. А. Т., ЕГН **********, с адрес
... искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 247,98 лв. (двеста четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки), от която а)
178,15 лв. (сто седемдесет и осем лева и петнадесет стотинки) – мораторна лихва върху
главница от 1 601,38 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия, за
периода от 15.09.2019 г. до 15.04.2021 г., б) 59,28 лв. (петдесет и девет лева и двадесет и
осем стотинки) – стойността на услуга за дялово разпределение, предоставена за периода от
месец май 2018 г. до месец април 2020 г. и в) 10,55 лв. (десет лева и петдесет и пет
стотинки) – мораторна лихва върху главница от 59,28 лв., представляваща стойността на
услуга за дялово разпределение, за периода от 01.07.2018 г. до 15.04.2021 г.
ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ..., ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в .., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 100 лв.
(сто лева), представляваща направени от ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящето исково производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски в исковото и в заповедното производства над уважения размер.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ищеца ..., ЕИК
.., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя Н.Г.Ж..
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба, подадена чрез
Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на
връчването му на ищеца, на ответника и на подпомагащата страна.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по частно
гражданско дело № 24546 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4