№ 403
гр. В. Т., 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на единадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Е. П.
Членове:Й. В.
Л. М.
при участието на секретаря Г. Д. З.
като разгледа докладваното от Л. М. Въззивно гражданско дело №
20214100500079 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №260287/23.11.2020г., постановено по Гр.д.№3367/2019г. по описа на РС
– В. Т., са отхвърлени предявените от П. Й. А.., ЕГН ********** и Р. А.. Л., с ЕГН
**********, против Д. Л. И., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.26 ал.1
предл.1 ЗЗД и чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на анекс от 01.07.2019г.
към договор за аренда на земеделска земя от 30.11.2015г., в частта му относно ПИ с
идентификатор 48278.48.* по КККР на с.М., находящ се в местността „О.“, с площ от 5799
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория – 3, при съседи:48278.47.7*, 48278.48.*, 48278.48.3*, 48278.48.3*, 48278.48.3*,
48278.48.*,, поради противоречие със закона – нарушаване на изискванията на чл.3 ал.4 от
ЗАЗ при сключването му и поради накърняване на добрите нрави, предвид значителна
нееквивалентност на насрещните престации по него, с оглед на уговореното годишно
арендно плащане, като неоснователни, както и са осъдени П. Й. А.. и Р. А.. Л. да заплатят на
Д. Л. ИВ. сумата от 500лв. – разноски в производството за платено възнаграждение на един
адвокат.
Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките
на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищците по делото П. Й. А.. и Р. А.. Л. ,
чрез пълномощника им адв.М. Н. от ВТАК, с която обжалват същото изцяло, развивайки
оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че
1
първоинстанционният съд е основал изводите си на интерпретация на установени по делото
факти и обстоятелства, без да се отчита тяхната правна същност, което е опит за изместване
фокуса от релевА.ните факти и да се обоснове т.нар. непротивопоставимост на оспорения
анекс спрямо ищците и свободата на договаряне. Сочи се, че напълно неоснователно
първоинстанционният съд е дал приоритет на една съдебна практика на ВКС, неотносима
към казуса, за сметка на друга. Релевират, че противно на приетото от съда, оспореният
анекс от 01.07.2019г. към процесния договор за аренда от 30.11.2015г., с който се изменя
размерът на арендното плащане и срока на договора, е сключен при действието на чл.3 ал.4
от ЗАЗ в редакцията й от ДВ бр.13/2017г. /в сила от 07.02.2017г./, но при неспазването й, т.
к. съсобственик – Д. Х. е сключил процесния анекс без да притежава 50 на сто ид. части от
съсобствения имот и не са били налице материалноправните предпоставки за сключването
му. Оспорват изводите на първоинстанционният съд, че анексът е непротивопоставим на
въззивниците /ищци/, с довод, че анексът е вписан в Служба по вписванията и ОСЗ.
Оспорват и изводите в обжалваното решение, че оспореният анекс не противоречи на
добрите нрави и като такъв не е нищожен. Твърдят, че в случая с действието си
арендодателят е упражнил правото да сключи договор, а впоследствие анекс, задоволявайки
не своите, а на арендатора интереси, с което са нарушени принципите за добросъвестност и
еквивалентност на престациите – чл.12 от ЗЗД, чл.8 ал.2 изр.1 от ЗЗД, поради проявено
лекомислие и лековерие. Позовават се, че в случая е налице пълна, значителна
нееквивалентност на насрещните престации по сключения договор, водеща до нищожността
му, поради накърняване на добрите нрави. Молят съда, да постанови съдебно решение, с
което да отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с
което уважи предявените искове. Претендират присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ответника ЗП Д. Л. ИВ..
В СЗ въззивниците, чрез пълномощника си адв.М. Н. от ВТАК, поддържат изцяло
въззивната жалба и молят да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение
отменено изцяло, вместо което постановено друго, с което предявените искове бъдат
уважени. Претендират разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ въззиваемата страна ЗП Д. Л. ИВ., чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК,
оспорва изцяло въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното
първоинстанционно решение потвърдено в цялост като правилно и законосъобразно по
съображения, изложени и в писмено становище от 10.05.2021г.. Претендира направените
разноски във въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна
жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. са били предявени от П.
Й. А.. и Р. А.. Л., чрез пълномощника им адв.М. Н. от ВТАК, против ответника ЗП Д. Л. ИВ.
в условията на първоначално обективно евентуално съединяване главен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на
Анекс от 01.07.2019г. към Договор за аренда на земеделска земя от 30.11.2015г., в частта му
относно ПИ с идентификатор 48278.48.* по КККР на с.М., находящ се в местността „О.“, с
площ от 5799 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория – 3, при съседи:48278.47.7*, 48278.48.*, 48278.48.3*, 48278.48.3*,
48278.48.3*, 48278.48.*,, поради противоречие със закона – нарушаване на изискванията на
чл.3 ал.4 от ЗАЗ при сключването му, и съединен с него в условията на евентуалност иск с
правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на горепосочения
анекс в частта му относно ПИ с идентификатор 48278.48.* по КККР на с.М., поради
накърняване добрите нрави, предвид значителна нееквивалентност на насрещните
престации по него, с оглед на уговореното годишно арендно плащане.
В ИМ са изложени твърдения, че ищците, ведно с Д. С. Х. /първоначален ответник,
производството спрямо който е прекратено по реда на чл.130 ГПК/, са наследници на И. Д.
Г. /И. И. А./, б.ж. на с.М., общ.В.Т., като с Решение №2-М/14.01.1997г. на ОСЗ в гр.В.Т. е
възстановено правото на собственост на наследниците на И. И. А. върху 10 ниви в
землището на с.М., в т.ч. върху Нива от 5,801 дка, местност О., имот №048005, и върху Нива
от 6,001 дка в местност Д., имот №08600*. Сочи се, че по силата на сключен на 03.10.2019г.
договор за доброволна делба, в общ дял на ищците е поставен ПИ с идентификатор
48278.48.* по КККР на с.М., в местност О., с площ от 5799 кв.м., нива, III категория, с № по
предходен план 048005, респ. в общ дял на Д. С. Х. с К. К. Х. е поставен ПИ с
идентификатор 48278.86.6. по КККР на с.М., местност Д., с площ от 6000 кв.м., нива, IV
категория, № по предходен план 08600*. Твърди се, че след подписване на договора за
доброволна делба и неговото вписване ищците установили, че Д. С. Х., при условие, че
притежава само 1/6 ид.част от тях, е сключил Договор за аренда на земеделска земя на
30.11.2015г. с ответника ЗП Д. Л. ИВ. за срок от 5 стопански години с предмет: процесния
ПИ с идентификатор 48278.48.* по КККР на с.М., в местност „О.“ с площ от 5799 кв.м. нива,
3
и ПИ с идентификатор 48278.86.6. по КККР на с.М., местност „Д.“, с площ от 6 000 кв.м.,
нива. Сочат, че с последващ анекс от 01.07.2019г., надлежно вписан в Служба по
вписванията В.Т., срокът на договора за аренда е продължен до 2031г., като страните са се
споразумели годишното плащане по чл.6 от договора, да бъде 5лв., считано от 01.10.2021г.
Ищците твърдят, че подписаният анекс от 01.7.2019г., неразделна част от договора за аренда
от 30.11.2015г., относно имот – ПИ с идентификатор 48278.48.* по КККР на с.М., местност
„О.“, с площ от 5799 кв.м. нива, трета категория, който е изключително тяхна собственост, е
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради противоречие на закона – сключен
при неспазване на чл.3 ал.4 от ЗАЗ, като сключен от Д. С. Х. – съсобственик, притежавал
към момента на подписването му по – малко от 50% ид.части от процесния имот /а именно
1/6 ид.част/, твърдейки и че ищците не са предоставяли пълномощно на нито едно лице за
сключване на договор и на анекс за продължаване срока на договора, и в условията на
евентуалност твърдят, че процесния анекс, досежно ПИ с идентификатор 48278.48.* по
КККР на с.М., местност „О.“, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД – като
накърняващ добрите нрави, с оглед уговореното годишно плащане в размер на 5 лева,
предвид което е налице висока степен на нееквивалентност на престациите. Претендирали
са разноски.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът ЗП Д. Л.. ИВ.,
чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, е релевирал възражение за недопустимост на
исковете, с твърдение, че ищците не са страни по договора за аренда и анекса към него и не
могат да предявят иск за прогласяване на нищожността на анекса. В случай, че бъдат приети
за процесуално допустими, по същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни. Оспорва като невярно ищцовото твърдение, че едва след
подписване на договора за доброволна делба от 03.10.2019г. били установили, че е сключен
от Д. С. Х. договор за аренда на земеделска земя от 30.11.2015г., позовавайки се на
Пълномощно със заверка на подписа рег.№18 от 21.08.2015г. на Кметския наместник на
с.М., по силата на което ищцата П. Й. А.. е упълномощила Х. П. Х. да получава вместо нея
наема от годишната рента за обработваемите й наследствени земеделски ниви. Твърди, че
оспореният анекс не е недействителен /нищожен/ на твърдяните в ИМ основания, както и че
наемната цена е такава, т.к. е невъзможно да се обработват целите ниви, по-голямата от тях е
тресавище и през тях върви вода целогодишно. Претендирал е разноски.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и е правилно
изяснена от първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото
писмени, гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. К. и Д. Х., и изслушана СИЕ,
и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези
причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка
по делото, препраща своята към нея, поради което и не намира за нужно да я възпроизвежда
повторно.
Предмет на делото са предявени в условията на първоначално обективно евентуално
4
съединяване главен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД и евентуален иск по чл.26
ал.1 пр.3 от ЗЗД, които са процесуално допустими.
Допустимостта на исковете, предмет на делото, е обусловена от факта, че ищците,
като приобретатели в общ дял, въз основа на сключен договор за доброволна делба от
03.10.2019г., на арендувания обект на договора – процесен ПИ №48278.48.* по КККР на
с.М., по силата на чл.17 ал.2 от ЗАЗ, заместват арендодателя Д. С. Х. като страна в договора
за аренда и оспорения анекс към него от 01.07.2019г., поради което и у тях е налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове за прогласяване нищожността на анекса,
досежно собствения им недвижим имот, на предявените с главния и евентуалния иск
основания – поради противоречие на закона, и в условията на евентуалност – като
накърняващ добрите нрави.
Разгледани по същество предявените искове са неоснователни и недоказани и следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на
установената от този съд и възприета изцяло от въззивният съд фактическа обстановка, са
правилни. Въззивната инстанция възприема изцяло мотивите на първоинстанционният съд
за неоснователност и недоказаност на предявените в условията на първоначално обективно
евентуално съединяване главен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД и евентуален
иск по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, които мотиви са изчерпателни и са изцяло в съответствие със
закона и към които въззивният съд препраща на основание чл.272 ГПК.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:
По главния иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД:
На основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на
закона. Договорът е нищожен, поради противоречие на закона по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1
от ЗЗД, когато противоречи на императивна правна норма, съдържаща забрана или
въвеждаща определени изисквания за действителност на сделката, която не е спазена.
Процесният Анекс от 01.07.2019г. към договора за аренда от 30.11.2015г. е сключен
при действието на нормата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ в редакцията й – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила
от 07.02.2017г., приложима спрямо същия, според която договор за аренда може да се
сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто
идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици,
притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот.
Пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието. В тези
случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30 ал.3 от ЗС.
Оспореният Анекс от 01.07.2019г. е сключен от съсобственик на земеделска земя –
5
арендодател – Д. С. Х., който към момента на сключването му е притежавал миноритарен
дял - 1/6 ид.част от арендувания обект, и доколкото сключилият го съсобственик не
притежава повече от 50 на сто идеални части от съсобствените имоти, респ. по делото не се
доказва сключилият го съсобственик да е упълномощен от съсобственици, притежаващи
общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствените имоти, то анекс от
01.07.2019г. е сключен при неспазване разпоредбата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ в редакцията й –
ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г. Нарушаването на разпоредбата на чл.3 ал.4 от
ЗАЗ в редакцията й – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г. обаче, както правилно е
приел и първоинстанционният съд, не влече нищожност на анекса от 01.07.2019г., досежно
процесния ПИ №48278.48.* по КККР на с.М., собственост на ищците, доколкото нормата на
чл.3 ал.4 ЗАЗ въвежда материалноправни предпоставки за сключване на договор за аренда,
без да определя последицата от нарушаването й, и както в нея, така и в друга разпоредба на
закона не е предвидено, че нарушаването на чл.3 ал.4 от ЗАЗ влече след себе си последици,
противни на закона, които да водят до нищожност на сделката, поради което и оспорения
анекс от 01.07.2019г. не е нищожен, поради противоречие на закона, предвид което
предявеният главен отрицателен установителен иск по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява
недоказан по основание и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Противно на оплакванията във въззивната жалба, правилно и в съответствие с
установената трайна практика на ВКС, на която се е позовал, възприета и от въззивният съд,
относима към настоящия казус, първоинстанционният съд е приел, че процесният Анекс от
01.07.2019г. към договора за аренда от 30.11.2015г., доколкото е сключен от съсобственик,
който не притежава повече от 50% от общия земеделски имот, е непротивопоставим на
останалите съсобственици, в случая на ищците по делото като носители на правото на
собственост върху процесния имот, доколкото същите не са го приели изрично или
мълчаливо, а предявяването на настоящите искове за прогласяване нищожността на анекса,
досежно процесния имот, на наведените основания за нищожност, безспорно е акт на тяхно
противопоставяне срещу действието на анекса. /Така Решение №8/19.02.2014г. по гр.д.
№5109/2013г. на ВКС, II гр.о., Решение №12/01.03.2018г. по гр.д.№1251/2017г. на ВКС, II
г.о., Определение №201/23.03.2018г. по гр.д.№2830/2017г., Г.К., III г.о. на ВКС/. Фактът, че
оспорения анекс към договора за аренда е вписан в Служба по вписванията не променя
извода за неговата непротивопоставимост спрямо ищците по делото заедно или поотделно,
при все, че е сключен при неспазване на материалноправните изисквания по чл.3 ал.4 ЗАЗ.
Съгласно трайната съдебна практика, намираща приложение в случая, дори когато
договорът за аренда, сключен със съсобственик с по - малко от 50% идеални части е вписан,
същият не е противопоставим както на последващ арендатор, така и на наемател, на когото
мнозинството от съсобствениците са предоставили облигационното право на ползване
върху имота. /Така Решение №12/01.03.2018г. по гр.д.№1251/2017г. на ВКС, II г.о., Решение
№115/21.11.2017г. по гр.д.№997/2017г. на ВКС, II гр.о./. С оглед непротивопоставимостта на
оспорения анекс към договора за аренда спрямо ищците същите са властни да вземат
решение за предоставяне облигационното право на ползване върху имота на друго лице,
6
било то чрез сключване на договор за аренда или договор за наем, или решение за лично
ползване, и процесния анекс, като сключен от съсобственик с по-малко от 50% идеални
части, макар и вписан, не е противопоставим на последващ арендатор, или наемател, на
когото мнозинството от съсобствениците са предоставили облигационното право на
ползване върху имота.
С оглед изложеното, не се установява твърдяното с главния иск по чл.26 ал.1 пр.1 от
ЗЗД основание за нищожност на оспорения анекс, относно процесния имот - поради
противоречие на закона, поради което искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
С оглед отхвърляне на главния иск, се сбъдва вътрешно – процесуалното условие за
произнасяне от въззивния съд по предявения като евентуален иск по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД
за прогласяване нищожност на анекс от 01.07.2017г., досежно процесния ПИ 48278.48.* по
КККР на с.М., собствен на ищците, като накърняващ добрите нрави – поради висока степен
на нееквивалентност на престациите, с оглед уговореното годишно плащане в размер на 5
лева.
Съгласно трайната съдебна практика, значителната липса на еквивалентност в
насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с
добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне
предвидена в чл.9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните
разпоредби на закона – чл.20 от ЗЗД, който задължава съдът при тълкуване на договорите да
установява действителната обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, да
се отчита взаимната им връзка и целта на договора. При възмездните сделки, доколкото са
каузални, при преценката за действителността им следва да се преценява целта, а тя най –
често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката
дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на
преследваната от страните цел. /Решение №119/22.03.2011г. по гр.д.№485/2011г., I гр.о. на
ВКС/. Понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката. Според установената практика на ВКС, тази неравностойност би
следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност, поради
противоречие с добрите нрави е налице, когато насрещната престация е практически нулева.
/Така Решение №24/09.02.2016г. по гр.д.№2419/2015г. на ВКС, ГК, III гр. о./.
В процесният случай с чл.2 от оспорения от ищците анекс от 01.07.2019г. към
договор за аренда от 30.11.2015г. е уговорено, че годишното плащане по чл.6 от договора ще
бъде в размер на 5лв., считано от 01.10.2021г. Правилно първоинстанционният съд е приел,
че уговореното с анекса годишно плащане от 5лв. следва да се счита за декар арендувана
площ, доколкото това е обичайния възприет в практиката начин на уговаряне на арендното
7
плащане при сключване на договор за аренда. Така уговореното годишно арендно плащане
от 5лв. за декар арендувана площ е четири пъти по-ниско от средното годишно арендно
плащане от 21 лв./дка за земеделска земя – ниви в землището на с.М. за стопанската
2019/2020г., установено с писменото заключение на ВЛ по изслушаната пред
първоинстанционният съд СИЕ, но макар и това несъответствие да е сравнително голямо, не
обуславя извод за значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която да
води до нищожност на анекса от 01.07.2019г. към договора за аренда, относно процесния
собствен на ищците имот, поради противоречие с добрите нрави, предвид което предявеният
евентуален иск по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД се явява недоказан по основание и като такъв следва
да бъде отхвърлен. В процесният случай престацията по анекса за арендно плащане от 5лв.
за дка арендувана площ, макар и да води до известна обективна нееквивалентност,
доколкото е четири пъти по-ниска от средното годишно арендно плащане от 21лв./дка за
стопанската 2019/2020г., установено от СИЕ, не е незначителна и практически нулева, при
съобразяване и че предмет на оспорения анекс към договора за аренда са два имота, общо за
които е уговорено арендното плащане - не само процесния собствен на ищците ПИ
№48278.48.* по КККР на с.М., който, видно от гласните доказателства и СИЕ е изцяло
обработваем, но и ПИ №48278.86.6 по КККР на с.М., който втори по - голям имот с площ от
6,000 дка в м.Д., видно от СИЕ, е частично обработваем, поради заблатяване и залесяване на
терена, поради което и от него ще се реализират по - малко добиви от арендатора. Следва да
се има предвид и че известна обективна нееквивалентност е и допустима, тъй като
свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните с оглед техния интерес. /Решение №24/09.02.2016г. по гр.д.
№2419/2015г. на ВКС, ГК, III гр. о./. Следователно, в процесният случай, противно на
оплакванията във въззивната жалба, не е налице значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която да води до нищожност на атакувания анекс от 01.07.2019г.,
като накърняващ добрите нрави, досежно процесния имот на ищците, поради което
предявеният евентуален иск по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен. Не може да се сподели твърдението на въззивниците за
наличие в случая на пълна нееквивалентност на престациите, при все, че едната от тях,
досежно арендното плащане, не е незначителна и практически нулева, при съобразяване,
както съдът вече изложи, че е уговорено общо за двата арендувани имота, по - големият от
които – само частично обработваем.
В обобщение, обжалваното първоинстанционно съдебно решение и крайните изводи
на съда кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и действащата
нормативна уредба, поради което решението не страда от пороците, посочени във
въззивната жалба. Предвид съвпадение във фактическите и правни изводи на въззивната и
първата инстанция въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора претенцията на въззивниците за присъждане на съдебни
8
разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Изходът на спора и нормата на чл.273 ГПК вр. чл.78 ал.3 от ГПК обоснова
основателност на претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените
съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК
/за заплатено адв. възнаграждение/ в доказан размер от 500лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на въззивниците.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №260287/23.11.2020г., постановено по Гр.д.
№3367/2019г. по описа на РС – В. Т..
ОСЪЖДА П. Й. А.., с ЕГН **********, от гр.София, ж.к. К. п. I част, бл.20А, ет.7,
ап.31, и Р. А.. Л. , с ЕГН **********, от гр.В., ж.к.М., бл.112, вх.6, ет.7, ап.95, ДА
ЗАПЛАТЯТ на ЗП Д. Л.. ИВ., с ЕГН **********, от гр.В.Т., ул.“М. Г.“ №4, сума в размер
на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени съдебни разноски във въззивното
производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9