Присъда по дело №7238/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 36
Дата: 12 март 2025 г.
Съдия: Цветина Костадинова
Дело: 20241100607238
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 36
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов

Цветина Костадинова
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
и прокурора Р. Хр. Ч.
като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100607238 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ Присъда №505, постановена по НОХД №6852/2023г. по
описа на СРС, НО, 147-ми състав, в частта, в която подсъдимият В. А. А., със
снета по делото самоличност, е признат за НЕВИНЕН в това, че на
21.09.2020г. в гр.София, чрез нанасяне на удари с чук, повредил
противозаконно чужд недвижим имот-апартамент 43 в ж.к. “Лагера“, бл.****,
собственост на М. Н. М. и М.Б.Д., като счупил плочки, стъклен фриз голям и
подов сифон, всичко счупено в банята на апартамента на обща стойност
405,48 лева- престъпление по чл.216, ал.1 от НК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. А. А., роден на ****г., българин, българско
гражданство, неосъждан, с адрес: гр.София, ул.“****, ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 21.09.2020г. в гр.София, чрез нанасяне на удари с
1
чук, повредил противозаконно чужд недвижим имот-апартамент 43 в ж.к.
“Лагера“, бл.****, собственост на М. Н. М. и М.Б.Д., като счупил плочки,
стъклен фриз голям и подов сифон, всичко счупено в банята на апартамента на
обща стойност 405,48 лева– престъпление по чл.216, ал.1 от НК, поради което
и на основание чл.216, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК го ОСЪЖДА за
извършеното от него престъпление на наказание „Пробация“ при следните
пробационни мерки:
-На основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК - Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично;
-На основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК - Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от 6 месеца;
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №505, постановена по НОХД №6852/2023г.
по описа на СРС, НО, 147-ми състав, в останалата част, в която подсъдимият
В. А. А., роден на ****г., българин, българско гражданство, неосъждан, с
адрес: гр.София, ул. “****, ЕГН: **********, е признат за НЕВИНЕН
относно размера на общата стойност на повредата на чуждия недвижим имот
за сумата над 405,48 лева до инкриминирания размер от 500,91 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В. А. А. да
заплати в полза на държавата по сметка на СДВР направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 156 лева, в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на съда направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 530 лева, както и по 5 лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА приобщеният CD диск да остане по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред
Върховен касационен съд.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по ВНОХД 7238/24 по описа на СГС, НО, II-ри въззивен състав

Софийска районна прокуратура /„СРП“/ е внесла обвинителен акт, с
който е повдигнала обвинение на В. А. А. за това, че на 21.09.2020г. в гр.
София, чрез нанасяне на удари с чук, повредил противозаконно чужд
недвижим имот- апартамент №43 в ж.к. „Лагера“, бл.****, собственост на М.
Н. М. и М.Б.Д., като счупил: 33 бр. гладки, бели на цвят фаянсови плочки за
стена в банята, всяка на стойност 3,29 лв., на обща стойност 108,57 лв.; 12 бр.
релефни, бели на цвят фаянсови плочки за стена в банята, всяка на стойност
3,69 лв., на обща стойност 44,28 лв.; 19 бр. кафяви на цвят фаянсови плочки за
стена в банята, всяка на стойност 3,39 лв., на обща стойност 64,41 лв.; 5 бр.
кафяви на цвят плочки от гранитогрес за под, всяка на стойност 3,73 лв., на
обща стойност 18,65 лв.; 1 бр. стъклен фриз голям на стойност 165,00 лв. и 1
бр. подов сифон на стойност 100,00 лв., всичко счупено в банята на
апартамента на обща стойност 500,91 лв. /петстотин лева и деветдесет и една
стотинки/ – престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
С молба от 09.06.2023г. подсъдимият В. А. е представил платежно
нареждане за сумата от 500, 91 лева, преведена по сметка на Софийски
районен съд, за възстановяване на имуществени вреди М. М. и М.Д..
В проведеното пред първоинстанционния съд разпоредително заседание
защитата е изявила желание делото да бъде разгледано по особените правила
на гл.27, чл.371, т.1 от НПК, като предвид даденото от страните съгласие съдът
е определил производството да продължи по реда на съкратеното съдебно
следствие, без да бъде извършван разпит на свидетелите и вещото лице,
прочитайки по реда на чл.283 от НПК събраните писмени доказателства.
С Присъда №505/13.11.2023г., постановена по НОХД №6852/2023г. по
описа на СРС, НО, 147-ми състав, първоинстанционният съд е признал
подсъдимия В. А. за невинен в повдигнатото му обвинение, поради което и на
основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.
На основание чл.309, ал.5 от НПК съдът е постановил направените по делото
разноски да останат за сметка на държавата.
В мотивите си районният съд е изложил съображения относно липсата
на доказателства за вида и размера на нанесените щети по банята. Обосновал е
изводът си, че доколкото нито в протокола за оглед на местопроизшествието,
нито в разпита на свидетеля М. М. инкриминираните фаянсови плочки не са
индивидуализирани по брой и вид, то заключението на назначената съдебно-
оценителна експертиза не следва да бъде кредитирано поради своята
необоснованост.
Срещу присъдата е постъпил въззивен протест, заедно с допълнение към
него, с които постановеният съдебен акт е оспорен като незаконосъобразен.
Поддържа се, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които да
установяват извършеното от подсъдимия Д.ие, включително размера и вида на
1
настъпилите щети. Сочи се, че съдът неправилно не е кредитирал изготвената
съдебно-оценителна експертиза, като в случай че е счел същата за непълна,
неясна или необоснована, е следвало да назначи повторна или допълнителна
такава. Твърди се, че вредите се установяват от показанията на пострадалото
лице, което разполага с най-точна представа относно техния обем. Поддържа
се, че за съда съществува възможност да осъди подсъдимия по чл.216, ал.4 от
НК, ако приеме, че е налице маловажен случай, тъй като в противен случай
правата на пострадалите биха били нарушени. Предвид изложеното, се
отправя искане за постановяване на нова присъда, с която В. А. да бъде
признат за виновен по чл.216, ал.1 от НК, като спрямо него бъде приложена
разпоредбата на чл.66 от НК. В условията на евентуалност- същият да бъде
осъден по привилигирования състав на чл.216, ал.4 от НК. Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства.
С определение от 20.11.2024г. настоящият съдебен състав, при
съобразяване на релевираните в протеста и допълнението към него
оплаквания, с цел изясняване на фактите по делото е допуснал на основание
чл.327 от НПК събирането на доказателства.
В рамките на проведеното пред въззивната инстанция съдебно
следствие са разпитани пострадалото лице М. М., както и вещото лице Б. М..
Прието е заключение по допусната от съда допълнителна съдебно-оценителна
експертиза. Присъединени по делото са и наличните веществени
доказателства- диск и фотоалбум.
В проведеното на 13.03.2025г. открито съдебно заседание е даден ход на
съдебните прения.
В пледоарията си прокурорът заявява, че поддържа внесения от СРП
протест. Твърди, че по делото по безспорен начин се установява, че на
инкриминираното време и място подсъдимото лице е извършило
престъплението, за което е обвинено. Счита, че с проведеното пред въззивната
инстанция съдебно следствие са установени и вредите, които подсъдимият е
нанесъл. Отбелязва, че в обясненията си подсъдимият сам заявява, че е
посетил апартамента и в гнева си е счупил съответния брой фаянсови плочки.
Излага съображения, че извършеното не може да бъде определено като
маловажен случай по смисъла чл.93, т.9 от НК, доколкото са налице и други,
невключени в предмета на доказване вреди, които са на значителна стойност.
Отправя искане за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова,
с която подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде определено
наказание в рамките на предвидения в чл.216, ал.1 от НК минимум.
Защитникът, от своя страна, заявява, че в дадените пред
първоинстанционния съд подробни обяснения подсъдимият действително не е
отрекъл авторството на Д.ието, като е разяснил и причината да не възстанови
настъпилите вреди, а именно- разривът в отношенията му с пострадалия М.
М. и отправените от близките му заплахи към него. Отбелязва, че видно от
приложеното по делото платежно нареждане, подсъдимият е заплатил
2
посочената в обвинителния акт стойност на вредите. Поддържа, че по делото
не е доказано по несъмнен начин повдигнатото на подзащитния му обвинение,
като излага съображения относно липсата на установеност на конкретните
вреди. В условията на евентуалност, ако съдът приеме същите за доказани,
обосновава наличие на предпоставките за квалифициране на Д.ието като
маловажен случай. Посочва, че не са налице данни, от които може да бъде
направен извод за висока обществена опасност на подсъдимия. Същевременно
твърди, че мотивите на лицето да извърши Д.ието, състоящи се в
неизпълнение на облигационни отношения и възпрепятстване достъпа му до
оставените от него в апартамента инструменти, както и размерът на
съставомерните вреди следва да бъдат отчетени при извършване на преценка
за обществената опасност на Д.ието. Отправя искане за потвърждаване на
оправдателната присъда.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Въззивният съд, като съобрази събраните пред двете съдебни
инстанции доказателства и доказателствени средства, както и изразените
от страните становища намери за установено следното:
Постановената от първоинстанционния съд присъда е частично
неправилна.
При самостоятелна преценка на доказателствената съвкупност и в
изпълнение на задължението си по чл.13 от НПК за разкрИ.е на обективната
истина по делото, въззивният състав приема фактическа обстановка, която
отчасти се различава от изложената от контролираната инстанция, като
намира за установено следното:
Свидетелите М. Н. М. и М.Б.Д.
са собственици на недвижим имот – апартамент №43 в гр. София, ж.к.
„Лагера“, бл.****. В началото на лятото през 2020г. същите решили да
направят ремонт на притежавания от тях апартамент, като за тази цел на
20.07.2020г. сключили договор с Л.Д.. Последният ги свързал с подсъдимия В.
А., който поел ангажимент да извърши ремонта в баните.
През месец август 2020г. подсъдимият започнал да изпълнява
възложените му дейности, като приключил същите септември същата година.
В течение на работата му свидетелите М. М. и М.Д. забелязвали някои
неточности, поради което решили да извършат оглед. По време на него отчели
множество забележки към изпълнението на възложените ремонтни дейности,
които адресирали към подсъдимия. Последният не бил съгласен с тях и между
лицата възникнал спор относно надлежното изпълнение на работата, довел до
преустановяване на работните им взаимоотношения. Поради некачественото
изпълнение на ремонта свидетелят М. М. отказал да заплати пълния размер на
уговореното между него и подсъдимия възнаграждение за труд.
На 21.09.2020г. подсъдимият отишъл до процесния апартамент, където
заварил свидетелите Д.М. и В.М. да работят в кухнята. Обяснил им, че е
3
дошъл да прибере инструментите си, като се отправил към банята. Същият
носел със себе си чук с дървена дръжка, с който започнал да нанася удари по
стените и пода на помещението, като счупил следните плочки: 20 броя стенни
плочки „Делис Уайт Фаянс“, 10 броя стенни плочки „Делис Уайт Бар Фаянс“,
10 броя стенни плочки „Мозамбик Браун Фаянс“, 1 брой стъклен фриз
„Мозамбик Глас Образ Декор“, 10 броя подови плочки „Мозамбик 2 Браун
Гранитогрес“, 15 броя стенни плочки „Делис Уайт СТР Фаянс“, 1 брой подов
сифон, на обща стойност 405,48 лева. След като приключил, подсъдимият взел
инструментите си и напуснал апартамента. Свидетелите Д.М. и В.М., чувайки
необичайния шум от банята, решили да проверят какво е станало, влезли в
помещението и установили множество счупени плочки. Свидетелят Д.М.
позвънил на собственика на апартамента М. М. и му разказал за случилото се.
Последният дошъл на място, видял нанесените на банята щети и се обадил в
полицията. Около 13:40 часа на място пристигнал дежурен екип на 06 РУ-
СДВР, който установил наличието на счупени плочки и насочил пострадалото
лице към управлението за подаване на сигнал относно извършеното Д.ие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
следните доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля
М. М. /дадени в хода на досъдебното производство и пред въззивната
инстанция/, на свидетелката М.Д., на свидетеля Д.М., на свидетеля В.М., на
свидетеля Р.Д. и на свидетеля Б.Г., обясненията на подсъдимия В. А.,
Протокол за извършен оглед на местопроизшествие от 29.01.2021г., Договор за
текущ ремонт от 20.07.2020г., Фактура №91999999170/28.07.2020г.,
заключение на извършена допълнителна съдебно-оценителна експертиза /
„СОцЕ“/, диск.
При анализа си въззивният съд установи, че събраната по делото
доказателствена съвкупност се отличава с необичайна еднопосочност по
отношение на факта на извършване на инкриминираното Д.ие. От показанията
на свидетелите Д.М. и В.М. се установява, че на 21.09.2020г. подсъдимият В.
А. се е появил в процесния апартамент и влязъл в банята под претекст да вземе
оставените от него там инструменти. Същите изрично посочват, че чули
необичаен шум, идващ от тази посока, който ги подтикнал да отидат да
проверят какво се е случило, след като последният си тръгнал. Заявяват, че
когато влезли в банята установили множество счупени плочки. Свидетелят
Д.М. уточнява, че подсъдимият пристигнал в апартамента, носейки със себе си
чук с дървена дръжка. Изложеното се потвърждава и от дадените пред
първоинстанционния съд обяснения от подсъдимия, в които самият той
посочва, че в яда си счупил част от плочките в банята. Предвид липсата на
противоречие между събраните по делото доказателства, въззивният съд
намира за установено от фактическа страна извършването на
инкриминираното Д.ие.
До аналогичен извод във връзка с участието на подсъдимия в
процесното Д.ие е достигнал и първоинстанционния съд. Същевременно
същият е намерил за недоказани по делото видът и размерът на нанесените
4
щети, поради което е приел и различна от описаната по-горе фактическа
обстановка. Настоящият въззивен съдебен състав не споделя изразеното от
първоинстанционния съд становище, като намира за доказани по несъмнен
начин настъпилите вследствие извършеното от подсъдимия Д.ие вреди,
изразяващи се в повреждане на апартамента чрез счупване на отделни плочки
в банята. Същите се установяват както от показанията на посочените по-горе
свидетели и обясненията на самия подсъдим, така също и от показанията на
свидетелите М. М., Р.Д. и Б.Г.. При разпита си в досъдебно производство
свидетелят М. М. заявява, че след като на 21.09.2020г. свидетелят Д.М. му
позвънил, за да му съобщи какво се е случило, същият отишъл в апартамента,
където лично установил повредите в банята. Свидетелката М.Д. също
посочва, че е възприела непосредствено счупените плочки при посещението
си в апартамента. От своя страна свидетелите Р.Д. и Б.Г., полицейски
служители при 06 РУ-СДВР, посочват, че при посещението им на апартамента
на въпросната дата констатирали нарушаване целостта на плочките в банята,
поради което указали на собственика му възможността да подаде сигнал в
полицията.
С оглед на посоченото по-горе и предвид начина на формулиране на
повдигнатото обвинение, настоящият въззивен съдебен състав в изпълнение
на задължението си за разкрИ.е на обективната истина по делото допусна
събирането на доказателства. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че за
разлика от хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, при формата на съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК провеждането на
съдебно следствие не е изключено, а само е редуциран неговият обем. Това е
така, тъй като одобрявайки по реда на чл.372, ал.3 от НПК изразеното от
страна на подсъдимия и неговия защитник съгласие да не бъдат разпитани
всички или някои от свидетелите, съдът постига законовата цел за
процесуална икономия, като с определението си отделя не спорните от
безспорните обстоятелства, а спорните от неоспорените доказателствени
средства, които ги установяват. Посоченото не възпрепятства възможността
да бъдат събирани допълнителни доказателства, нито извършването на
последваща проверка, анализ и оценка на тези доказателствени материали от
въззивния съд, тъй като принципът за разкрИ.е на релевантната за процеса
фактология и то по начин, недопускащ каквото и да е съмнение в нея, не може
да бъде дерогиран от протичащата по реда на чл.371, т.1 от НПК
диференцирана процедура /така Решение №289 от 15.05.2024г. по н.д.
№1162/23г., НК, I НО, ВКС/.
По време на разпита си пред въззивния съд свидетелят М. М.
потвърждава, че за ремонта на баните в процесния апартамент ангажирал
подсъдимия, както и че между двамата възникнало неразбирателство относно
начина на изпълнение на възложената работа, както и дължимото за нея
възнаграждение, в резултат на което работните им взаимоотношения били
преустановени. Същият посочва, че направил снимки на банята, които предал
на полицията на диск. Уточнява, че в представената в досъдебното
5
производство фактура се съдържа информация относно вида на плочките,
които били счупени, като посочва конкретния брой от всяка от тях, а именно:
20 броя стенни плочки „Делис Уайт Фаянс“, 10 броя стенни плочки „Делис
Уайт Бар Фаянс“, 10 броя стенни плочки „Мозамбик Браун Фаянс“, 1 брой
стъклен фриз „Мозамбик Глас Образ Декор“, 10 броя подови плочки
„Мозамбик 2 Браун Гранитогрес“, 15 броя стенни плочки „Делис Уайт СТР
Фаянс“, 1 брой подов сифон. Доколкото свидетелят описва ясно и
последователно възприетите лично от него конкретни щети по апартамента,
излага подробности относно същите, посочвайки за част от тях точното им
местоположение в банята, настоящият съдебен състав намира показанията му
за достоверни, поради което кредитира същите в частта относно броя и вида
на счупените плочки.
В същото време за установяване стойността на съставомерните вреди
въззивният съд е допуснал разпит на вещото лице, изготвило заключението на
приетата в досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза. С оглед
събраните в рамките на въззивното производство нови доказателства относно
нанесените на апартамента щети, на експерта е възложено и изготвяне на
допълнително заключение, което да съобрази тяхното наличие. Същото е
изслушано и прието в рамките на въззивното производство, като доколкото
изводите му са изградени въз основа на цялата налична на този етап от делото
доказателствена съвкупност, включително и на допълнително приобщените
във въззивното производство доказателства, съдът намира същото за по-пълно
и обосновано от изготвеното в предходния етап на производството, поради
което го кредитира изцяло.
В тази връзка следва да бъде посочено, че изводите на съда относно
стойността на нанесените на апартамента вреди не се основават на протокола
от извършения в рамките на досъдебното производство оглед, а на разпита на
пострадалото лице, представената фактура и приетото допълнително
заключение на съдебно-оценителна експертиза, поради което доводите на
защитата относно неговата отдалеченост във времето спрямо датата на
извършване на инкриминираното Д.ие са неотносими.
Достигайки до различни фактически изводи относно изложените в
обвинителния акт обстоятелства, въззивният съд намира следното от правна
страна:
Повдигнато е обвинение за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от
НК- противозаконно повреждане на чужд недвижим имот
Непосредствен обект на престъплението по чл.216, ал.1 от НК са
обществените отношения, които осигуряват обичайните условия за
упражняване правото на собственост, в частност – тези, свързани с
осигуряване нормалното състояние, вид и качество на вещите, които ги правят
годни за употребата им по предназначение.
В случая предмет на посегателство е чужд недвижим имот,
представляващ апартамент №43 в ж.к. „Лагера“, бл.****, собственост на
6
свидетелите М. М. и М.Д..
За да бъде съставомерно описаното в обвинителния акт Д.ие, то от
обективна страна следва да бъде установено, че деецът е повредил описаната
по-горе вещ. Престъплението е резултатно, като в случая с един и същ термин
/„повреди“/ са обозначени както изпълнителното Д.ие, така и неговият
резултат, изразяващ се в невъзможност чуждата вещ да бъде ползвана
съгласно обичайното предназначение. Последната може да бъде както
временна /ползването на вещта може да се възстанови след ремонт/, така и
частична /вещта не може да се ползва в пълен обем, не може да се ползва
пълноценно/, но същата следва да има материален израз.
Предвид изложеното и с оглед установената по делото фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице изискуемите от
закона елементи от обективната страна на престъплението по чл.216, ал.1 от
НК, а именно- на 21.09.2020г., в гр. София, подсъдимият В. А., чрез нанасяне
на удари с чук, повредил гореописания апартамент като счупил плочки в
банята на обща стойност 405,48 лева. Подробно описаните в обвинителния акт
вид и размер на увредените плочки според съда не представляват отделен
елемент от състава на престъплението, а имат значение единствено относно
материалната оценка на повредата, изразяваща се в невъзможност част от него
да бъде ползвана. Това е така, тъй като повдигнатото обвинение касае
увреждането на недвижим имот- апартамент, чрез оказано от дееца
въздействие върху негови структурни елементи – плочки, които след
поставянето им в банята са загубили своя самостоятелен характер. В случая не
се касае за повреждане на отделни движими вещи, притежаващи определена
стойност, а на недвижим имот, от който същите са част, поради което
съставомерните вреди не се състоят в повреждане или унищожаване на
конкретни по вид, размер и цена плочки, а в нарушаване целостта на
конструктивна част на апартамента, характеризираща се с определена
материална стойност. Тук е мястото да бъде посочено, че за определяне на
последната въззивният съд е допуснал изслушването на повторна съдебно-
оценителна експертиза, която съобразно събраните по делото доказателства да
установи размера на нанесените в банята щети, заключението на която съдът
намира за обективно и компетентно изготвено, а съдържащите се в него
изводи- за пълни, ясни и обосновани, като кредитира същите изцяло и
възприема посочената от вещото лице обща стойност на увредените плочки в
размер на 405,48 лева. Доколкото същата е по-ниска от отразената в
обвинителния акт, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият следва
да бъде оправдан за разликата, поради което е потвърдил обжалваната
присъда в тази част.
На следващо място, съдът счита, че от събраните по делото
доказателства се установяват и елементите от субективната страна на
престъплението по чл.216, ал.1 от НК, като намира, че подсъдимият е
извършил описаното Д.ие виновно, при форма на вината- пряк умисъл. Този
извод се основава най-вече на показанията на свидетеля Д.М., който
7
недвусмислено заявява, че при пристигането си в апартамента подсъдимият е
носел със себе си чук с дървена дръжка. Посоченото обстоятелство
представлява ясна индиция относно желанието на подсъдимия да предизвика
процесните вреди. Съдът цени дадените от него обяснения, отчитайки техния
двойствен характер и възможността им да бъдат ползвани като средство за
защита, като намира, че съдържащата се в тях информация относно наличието
на конфликт със собствениците на апартамента също обосновава извода за
целенасоченост на извършеното от него Д.ие.
С оглед на изложеното относно съставомерността на Д.ието по чл.216,
ал.1 от НК, следва да бъде обсъдена и поддържаната от защитата в условията
на евентуалност теза за квалифициране на Д.ието като „маловажен случай“.
Легалната дефиниция за маловажен случай се съдържа в чл.93, т.9 от НК, като
според нея „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. От посоченото следва извод, че при извършване на преценка дали е
налице „маловажен случай“ трябва да бъдат отчитани както обстоятелствата,
свързани с начина на извършване на престъплението, стойността на неговия
предмет, обществената опасност на Д.ието и настъпилите вредни последици,
така и всички обстоятелства, свързани с личността на извършителя му, а също
и всички други обстоятелства по делото. В настоящия случай при съвкупна
преценка на установените по делото факти съдът намира, че извършеното
престъпление не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, поради
което не може да бъде определено като „маловажен случай“. Това е така, тъй
като начинът на неговото извършване, а именно- чрез множество хаотични
удари по стените и пода на банята с предварително подготвено средство за
увреждане, а именно чук с дървена дръжка, сочат за целеустременост и липса
на задръжки у дееца, увеличаващи неговата обществена опасност. В същото
време макар инкриминираната стойност на повредата да е по-малка от
установения за този период минимален размер на работната заплата, съдът
намира, че същата не отчита всички необходими разходи по нейното
отстраняване, в частност стойността на труда, която съгласно приетото по
делото заключение на съдебно-оценителна експертиза възлиза на 3 621,40
лева. В действителност при ангажиране отговорността на подсъдимия съдът е
ограничен от рамките на формулираното в обвинителния акт обвинение, но
при извършване на преценка за квалифициране на Д.ието като „маловажен
случай“ решаващият орган следва да съобразява и други обстоятелства и
факти, както е изрично отбелязано и в легалната дефиниция на понятието в
чл.93, т.9 от НК.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното по чл.216, ал.1 от НК престъпление е предвидено
наказание „Лишаване от свобода” за срок до пет години. Въпреки че в
8
настоящия случай извършеното Д.ие не може да бъде определено като
„маловажен случай“, съдът счита, че са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: липсата на съдебно минало на
подсъдимия, ниския размер на инкриминираната стойност на повредата и
нейното възстановяване, оказаното съдействие на органите на наказателното
производство, изминалият продължителен период от извършване на Д.ието,
преценката на които при констатация за липса на отегчаващи такива обуславя
извод за несъразмерност на предвиденото наказание и приложение на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, чрез замяна на предвиденото
наказание „Лишаване от свобода” с „Пробация“. В същото време настоящият
въззивен съдебен състав намира, че нанесените на апартамента съставомерни,
но невключени в предмета на повдигнатото обвинение вреди, изразяващи се в
стойността на необходимите за възстановяването му ремонтни дейности не
следва да бъдат отчитани при индивидуализацията на наказанието, доколкото
са взети предвид при извършването на преценка за наличие на „маловажен
случай“.
Съгласно чл.42а от НК наказанието „Пробация“ представлява
съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които
се налагат заедно или поотделно. С оглед постигане на предвидените в чл.36
от НК цели на наказанието, настоящият въззивен съдебен състав счита, че в
случая е достатъчно да бъдат наложени единствено предвидените в закона
като задължителни пробационни мерки в минимален размер, а именно:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с
периодичност два пъти седмично и
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца.
Относно разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати
разноските по делото.
По изложените по- горе съображения, настоящата въззивна инстанция
постанови присъдата си.

9
Съобщи за изтекли лични данни