Решение по дело №624/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на “Експрес гаранцион” ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от управителя В. В., чрез адвокат Н. С., срещу Решение № 84/24.01.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20233110205069/2023г. на Районен съд гр. Варна, 38 състав.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е необосновано, постановено в противоречие на закона и на събраните по делото доказателства, при съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че е изтекла абсолютната погасителна давност, предвидена в разпоредбата на чл.82, ал.3 от ЗАНН с оглед на което наказателното производство следва да се прекрати. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с депозирана чрез процесуален представител молба с.д. № 5645/18.04.2024г. оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е потвърдил наказателно постановление № 03-012758/01.07.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на основание чл. 83 от Закона за насърчаване на заетостта, на “Експрес гаранцион” ООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 12200 лева.

За да постанови съдебния акт, районния съд е приел за установено от фактическа страна следното:

През 2020г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, сред които св. Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от “Експрес гаранцион” ООД. Повод за проверката било писмо от Агенция по заетостта за предстоящо масово уволнение. При извършената проверка било установено, че на 01.04.2020г. са били уволнени 57 работника, на 02.04.2020г. - един работник и на 21.04.2020г. – 3 работника. Не бил спазен тридесетдневния срок от уведомяването на Агенцията по заетостта. С оглед констатациите от проверката на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което административнонаказващия орган възприел изцяло установената фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение на чл.130а, ал.7 от КТ, във вр. с чл.24, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 12 200 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че административнонаказателното производство е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП са спазени всички срокове и процедури при тяхното издаване и съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора писмени и гласни доказателства. От преценката поотделно и в съвкупност на всички доказателства, съдът е счел, че фактическата обстановка е била такава, каквато е описана в АУАН и в НП, т.е. че събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Решението е правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правните изводи на районния съд. Решаващият състав на въззивната инстанция е проявил необходимата процесуална активност за изясняване на фактическата обстановка, като е събрал доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Основал е решаващите си изводи въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Противно на твърдяното в касационната жалба, преценени са всички доказателства при постановяване на обжалваното решение, като изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, касационната инстанция препраща към мотивите изложени в обжалваното решение.

Съгласно чл.130а, ал.7 от КТ предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие.

Категорично установено по делото е, че в случая се касае за масови уволнения по смисъла на §1, т.9 от ДР на КТ, както и че не е спазен срокът установен в разпоредбата на чл.130а, ал.7 от КТ. Според доказателствата по делото, при списъчен състав на заетите към 31.03.2020г. сто деветдесет и осем работници и служители, прекратени са били трудовите правоотношения на 61, по причини несвързани с конкретния работник или служител. Уведомлението от работодателя е от дата 01.04.2020г., а уволненията са от 01.04., 02.04. и 21.04.2020г. Т.е. дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си в качеството си на работодател съобразно разпоредбата на чл.24, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, да уведоми писмено съответното поделение на Агенция по заетостта относно предвижданите масови уволнения не по-късно от 30 дни преди датата на уволненията.

Неоснователно се явява възражението в касационната жалба относно изтекъл абсолютен давностен срок.

Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора и направеното изрично искане, в полза на ответната страна на основание чл.63д, ал.1, вр.ал.4 и 5, вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84 от 24.01.2024г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 20233110205069/2023г.

ОСЪЖДА “Експрес гаранцион” ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от управителя В. В., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, сумата от 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .