Р
Е Ш Е Н И Е
№
1408
Гр.
Пловдив, 29.07.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, І отделение ,І състав,
в публично съдебно заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 909 по описа за 2020
год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл. 145 от АПК във вр. с.
чл.65, ал. 4 от Закона за общинската собственост/ЗОС/.
Образувано е по жалба на ЕТ“Шах-53-К.Б.“,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ЖК
“Тракия“,бл.278,вх.Б,ет.7,ап.19,със съдебен адрес:***,чрез адвокатско съдружие“А.и
П.“ ,с която се иска обявяване
нищожността на Заповед №
РД-20-225/02.04.2020 г. на Кмета на Район „Централен” при Община Пловдив, с
която на основание чл.65,ал.1 и ал.2 от ЗОС и чл.80,ал.1 и ал.2 от Наредбата за
реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински
съвет – Пловдив, е постановено да се изземе терен частна общинска собственост,
съгласно Акт за частна общинска собственост №1344 от 28.03.2011г ,представляващ
ПИ ,разположен в УПИ II обслужваща дейност,кв.343 по плана на Трета градска
част-Пловдив,ул.“Антон Тайнер“№3,с идентификатор 56784.523.35 по КК на
гр.Пловдив,като част от имота е зает от павилион с дейност магазин за хранителни
стоки с площ от около 51,00 кв.м.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Кметът на Район
"Централен" при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата. Излагат се подробни съображения и в представената по делото писмена
защита. Същите се свеждат до това че са налице всички кумулативни предпоставки
на нормата на чл.65 имотът е публична
общинска собственост, имотът се държи без основание именно от адресата на
административния акт.Счита че при издаването на заповедта не са допуснати и
нарушения на административно производствените правила, при наличието на
материална компетентност на ответника. Поддържа се ,че съображенията,които са
изложени в жалбата касаят законосъобразността на акта,а не неговата
нищожност. Настоява се за отхвърляне на
жалбата и присъждане на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
I.По
допустимостта на жалбата.
Съдът намира, че като подадена от лице
с пряк и непосредствен правен интерес, против административен акт ,подлежащ на
съдебен контрол и в предвидения за това срок, жалбата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.Следва да се има предвид,че се иска прогласяване нищожността на Заповед
№ РД-20-225/02.04.2020 г. на Кмета на Район „Централен” при Община Пловдив,като
това оспорване не е ограничено със срок съгласно нормата на чл.149,ал.5 от АПК.
ІІ.По основателността.
От фактическа страна се установява
следното.
Видно от Констативен протокол /л.41/,че
на 05.03.2020г. е,че е извършена проверка на място от длъжностни лица в Район
"Централен" при Община Пловдив,
при което е констатирано ,че част от ПИ ,разположен в УПИ II обслужваща дейност,кв.343 по плана на Трета градска
част-Пловдив,ул.“Антон Тайнер“№3,с идентификатор 56784.523.35 по КК на
гр.Пловдив,е частна общинска собственост съгласно Акт за частна общинска
собственост /АЧОС/№1344 от 28.03.2011г/л.44 и сл./.Част от имота е зает от
павилион с дейност магазин за хранителни стоки,с площ от около 51,00
кв.м.Установено е,че собственикът на павилиона - ЕТ“Шах-53-К.Б.“, няма получен
траен градоустройствен статут ,разрешение за ползване на имота общинска
собственост,както и няма сключен договор за наем с Община Пловдив.
Последвало е издаването на процесната
Заповед, с която ответникът коментирайки горецитираните обстоятелства и
възприемайки изцяло отразената в Констативния протокол фактическа обстановка, е
приел са на лице всички кумулативни предпоставки на нормата на чл. 65, ал.1 и ал.2 от ЗОС и тези на чл. 80,
ал.1 и ал.1 от НРПУРОИ, поради което е постановил и изземването от оспорващия.
В хода на съдебния процес бе представена
административната преписка.
Жалбоподателят е представил Акт за
узаконяване №12 от 17.02.1992г.на гл.архитект при Осмо кметство,Община Пловдив;Договор
за наем от 01.10.1992г.,сключен между ЕТ“Шах-53-К.Б.“ и Община Пловдив относно
терена;Споразумение/без дата/ към договор за наем от 01.10.1992г.,от което е
видно,че наемната цена за терена,която жалбоподателят следва да заплаща на
Община Пловдив е договорена към 16 май 1994г.;Разрешение за строеж №214 от
21.05.1999г. на гл.архитект на район „Централен“,Община Пловдив;Разрешение за
ползване №Д-445/14.06.199г. на Началника на РДНСК –Пловдив;Заповед № ОА-463 от
02.04.2002г. на Кмета на Община Пловдив,от която е видно ,че на ЕТ“Шах-53-К.Б.“
ще бъдат продадени 28,061% ид.части от дворно място,застроено и незастроено с
площ от 783,00 кв.м.-имот частна общинска собственост ,УПИ II обслужваща
дейност,кв.343 по плана на Трета градска част-Пловдив,ул.“Антон Тайнер“№3,с
идентификатор 56784.523.35 по КК на гр.Пловдив.
Представено е уведомително писмо с изх №
94003383 от 28.05.2002г. от Директора на
Дирекция „ОС“ и ЖП“ при Община Пловдив,в което ЕТ“Шах-53-К.Б.“ е уведомен,че
поради наличие на съдебен спор срокът по Заповед № ОА-463 от 02.04.2002г. на
Кмета на Община Пловдив спира да тече,а падежът на плащането ще настъпи след
приключване на АХД №1259/2001 на ВАС.
Жалбоподателят представя по делото и 34
броя фактури,издадени от район „Централен“,Община Пловдив за заплатени суми за
терена,на който е разположен павилиона на ЕТ за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2019г. и 3 броя банкови извлечения.
Представени по делото са и доказателства
по заявено оспорване по реда на чл.193 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК на
АЧОС №1344 от 28.03.2011г.,като настоящият състав на съда е оставил без
уважение така заявеното искане по подробно изложени съображения в протоколно
определение от 01.07.2020г.,поради което казаните доказателства няма да бъдат
коментирани в настоящото решение.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът достига до следните фактически и правни изводи.
В настоящия случай се иска прогласяване
нищожността на Заповед № РД-20-225/02.04.2020 г. на Кмета на Район „Централен”
при Община Пловдив, с която на основание чл.65,ал.1 и ал.2 от ЗОС и чл.80,ал.1
и ал.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество на Общински съвет – Пловдив, е постановено да се изземе
терен частна общинска собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост
№1344 от 28.03.2011г ,представляващ ПИ ,разположен в УПИ II обслужваща
дейност,кв.343 по плана на Трета градска част-Пловдив,ул.“Антон Тайнер“№3,с
идентификатор 56784.523.35 по КК на гр.Пловдив,като част от имота е зает от
павилион с дейност магазин за хранителни стоки с площ от около 51,00 кв.м.Жалбоподателят
не е посочил конкретно в какво се изразява тази нищожност,поради което в тази
връзка следва да се направят следните уточнения.
Съдебната
практика определя като критерии за нищожност на акта липсата на компетентност
на административния орган и неспазване на изискването за форма на акта, тъй
като тези два порока водят на практика до липса на волеизявление на
компетентния орган. Останалите, посочени в чл. 146 от АПК пороци на акта-
нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния
закони и неспазване на целта на закона се преценяват като основание за
нищожност или унищожаемост на акта според тежестта на порока за всеки конкретен
случай.
Прието е становището, че нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими
недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не
пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за прогласяване на
нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност,
липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет,
несъществуващ адресат и др. Другите основания за оспорване на актовете, които
по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да
доведат също до нищожност, при особено съществена тежест на нарушението.
При тези данни съдът счита, че
оспореният индивидуален административен акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност,така както твърди жалбоподателят.
Заповед № РД-20-225/02.04.2020г. е
издадена от материално и териториално компетентния орган – Кметът на Район
"Централен" при Община Пловдив, в кръга на предоставените му от
правната норма правомощия – чл. 80, ал.1 от НРПУРОИ във вр. с чл. 65, ал.2 от ЗОС и при спазване на
административно производствените правила за това.
Значението на компетентността е
основополагащо за всеки административен орган. Няма орган без компетентност и
само когато органът действа в рамките на предоставената му компетентност- по
материя /ratione materiae/, по място /ratione loci/, по степен / ratione
personae/ и по време /ratione temporis/, само тогава той ще е упражнил
предоставената му от държавата власт съобразно закона.
В настоящия случай се установява,че органът, издал акта е
компетентен по материя ,по място, защото се отнася за територията на област
Пловдив, по степен и по време.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона писмена фирма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 59 от АПК, включително фактическо и правно основание за нейното издаване.
Констатира се също така и че заповедта
съдържа подробно изложение относно възприетата от издателя й фактическа
обстановка, както и изводите на същия относно приложението на материалния закон
– т.е. процесният индивидуален административен акт съдържа подробни фактически
и правни основания, в съответствие с изискването на чл. 59, ал.2 от АПК за
мотивираност.
При това положение не е налице нищожност
на акта поради липса на компетентност или липса на форма, която може да се
приравни на липса на волеизявление. Спазени са и
административнопроизводствените правила. Административното производство, като
всяко производство, е динамичен фактически състав, съвкупност от обвързани и
обусловени, визирани в правната норма действия на решаващия орган и на
страните, които, осъществявани при спазване на установените в кодекса принципи
и условия, следва да обезпечат постигането на управленските цели на органа,
т.е. да доведат до издаването на законосъобразен акт. Нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло/или е
могло да повлияе/ върху съдържанието на акта, когато, ако не беше допуснато,-
би могло да се стигне и до друго решение на въпроса. Само тогава процедурата
няма да е изиграла значението си на средство за осигуряване на
материалноправната норма, т.е. на средство, чрез което да се установят
визираните в хипотезата й юридически факти. По делото не са налице данни за
такива нарушения.
Не се установява нарушение на
материалния закон и неспазване на целта на закона,водещи до нищожност на
оспорената заповед.
Съдът намира, че заповедта е издадена в
съответствие с материалния закон – чл.
65 от ЗОС, а и чл. 80, ал.1 от НРПУРОИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал.1 от ЗОС
общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по
предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на
заповед на кмета на общината.
По силата на горната разпоредбата,
заповедите за изземване се издават при кумулативното наличие на следните
предпоставки: имотът, който се изземва да е общински и същия да се владее или
държи без правно основание, да не се ползва по предназначение или
необходимостта от него да е отпаднала.
В конкретната хипотеза, за да
съответства на материалноправната разпоредба, оспорената заповед следва да е
издадена при наличието на две предпоставки - процесният имот да е общинска
собственост и да се държи (ползва) от трето лице, без правно основание.
По отношение на първата предпоставка,
настоящият състав намира, че безспорно по делото е установено, че терена е
частна общинска собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост №1344 от
28.03.2011г ,представляващ ПИ ,разположен в УПИ II обслужваща дейност,кв.343 по
плана на Трета градска част-Пловдив,ул.“Антон Тайнер“№3,с идентификатор
56784.523.35 по КК на гр.Пловдив,като част от имота е зает от павилион с дейност
магазин за хранителни стоки с площ от около 51,00 кв.м.,стопанисван от ЕТ“Шах-53-К.Б.“
Налице е и втората предпоставка за
издаване на Заповед на основание чл. 65
от ЗОС - имотът се държи и то без правно основание от оспорващия, което е установено
посредством Констативният протокол ,противно на твърденията в жалбата.
Не се установява да е налице действащ и
непрекратен договор за наем от 1992г.ЗОС не предвижда възможност за отдаване
под наем на общинско имущество безсрочно.Чл.14,ал.3 от ЗОС определя,че срокът
за отдаване под наем на имоти-частна общинска собственост –не може да бъде
по-дълъг от 10 години. ЗОС е специален
закон по отношение на ЗЗД,поради което не може да се приеме,че договорът за
наем е станал безсрочен.От друга страна,§7,ал.1 от ПЗР на ЗОС предвижда,че
договорите за наем,сключени по
установения ред до 1 юни 1996г.,чийто срок
не е изтекъл,запазват действието си до края на договорения срок,но за не
повече от три години от влизането на този закон в сила,от което следва изводът,че
между страните не е налице действащ наемен договор.Представените доказателства
,че жалбоподателят продължава да заплаща суми за ползването на терена,върху
който се намира неговия павилион ,не сочат на наличие на договор за наем,а тези
плащания представляват по своя правен характер обезщетения за ползване на чужд
имот.Ето защо, безспорно се установява,че жалбоподателят държи имот частна
общинска собственост без правно основание. Горното е достатъчно да се приеме,че
са налице двете кумулативни предпоставки по чл.65 от ЗОС,поради което
издадената заповед е
законосъобразна,постановена в съответствие с материалния закон и в
никакъв случай не може да се говори за нищожност.
Споровете около това дали жалбоподателят
като собственик на павилиона няма
получен траен градоустройствен статут и разрешение за ползване са ирелевантни
за настоящия спор.Видно от представените доказателства от жалбоподателя в тази
насока е,че производството по §17 ,ал.2
от ЗУТ не е доведено до своя край с учредяване
право на строеж по едни или други причини.Видно е,че изградената от ЕТ“Шах-53-К.Б.“временна
постройка в имота не е била узаконена по предвидените от закона способи.
На последно място,не се констатира и неспазване на целта на закона до степен на
нищожност.
Мотивиран от горното, съдът намира,че
оспорената заповед не е нищожна и при
проверката по чл. 168 от АПК се констатира, че оспореният административен акт е
валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
Предвид изхода на делото на ответника
следва да се присъдят разноски за осъществената юрисконсултска защита. По реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното, Административен съд
Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на ЕТ“Шах-53-К.Б.“,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ЖК “Тракия“,бл.278,вх.Б,ет.7,ап.19,със съдебен адрес:***,чрез
адвокатско съдружие“А.и П.“ ,с която се иска обявяване нищожността на Заповед № РД-20-225/02.04.2020 г. на Кмета на
Район „Централен” при Община Пловдив.
ОСЪЖДА
ЕТ“Шах-53-К.Б.“,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ЖК “Тракия“, бл.278,вх.Б,ет.7,ап.19,със
съдебен адрес:***,чрез адвокатско съдружие“А.и П.“*** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150/сто и петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: