№ 112533
гр. С., 13.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20231110104938 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ********* (заявител)
срещу М. О. М. с ЕГН ********** (длъжника) за издаването на заповед за изпълнение
на парични вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит.
Претендираните суми са 400 лева главница; 26 лева и 99 стотинки възнаградителна
лихва; 66 лева и 65 стотинки договорна компенсаторна неустойка; 33 лева и 75
стотинки законова лихва за забава за периода 01. 05. 2022 г. – 01. 01. 2023 г. и 15 лева
неустойка за забава, начислена еднократно на 01. 10. 2022 г.
Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори,
сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия
се прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна
проверка за наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или
добрите нрави. При констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при
обосновано предположение), съответно на противозаконни или безнравствени
уговорки, съдът отхвърля изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410,
ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК.
Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за
потребителски кредит № 632163 от 08. 02. 2022 г., погасителен план и тарифа на
таксите за допълнителни услуги, заявителят е предоставил на длъжника парична сума
в размер на 400 лева, а той се е задължил да му върне главницата и да му заплати
фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40, 05 % (изчислена на годишна основа)
на три месечни вноски в размер на 142, 33 лева. Годишният процент на разходите при
това положение според данните по договора за потребителски кредит е в размер на 50
%. От друга страна, заявителят и длъжникът са уговорили също така две неустойки:
първата в размер на 158лева и 1 стотинка, дължима в случай на неизпълнение на
длъжниковото задължение да представи уговорено обезпечение (чл. 11 от договора), а
втората в размер на 25 % от просроченото вземане при неизпълнение на задълженията
за погасяването на договора за заем, формално наименована от страните като „такса за
разходи за събиране на просрочено вземане“ (чл. 6, ал. 2, изр. второ от договора във
връзка с т. 6 от тарифата).
1
Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и
възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите
не може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени
задължения, определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи
разходи по кредита за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита,
включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са пряко
свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да
бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК).
Неустойката по чл. 11 от договора в размер на 158 лева и 1 стотинка съдът приема за
косвен разход по кредита, защото възниква при сбъдване на отлагателно условие
(неизпълнение на акцесорното задължение да се даде уговореното между страните
обезпечение). Че тя е разход по потребителския кредит личи и от включването й в
погасителния план. Тя е трябвало да бъде включена при изчисляването на годишния
процент на разходите, но страните са пропуснали да го сторят. При правилно
изчисляване на годишния процент на разходите и въз основа на стойността на тази
неустойка, той надхвърля императивния максимум по чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.
Що се отнася до претендираната неустойка за забава в размер на 100 лева,
начислена еднократно на 01. 10. 2022 г., съдът приема следното. Предвид размера на
така претендираната неустойка за забава тя следва да се приеме за неустойката по чл.
6, ал. 2, изр. второ от договора във връзка с т. 6 от тарифата, начислена върху
неизпълненото задължение за връщане на главницата по потребителския кредит.
Присъждането на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, каквото заявителят
претендира в размер на 33 лева и 75 стотинки, наред и заедно с неустойка за забава,
каквато той също претендира в размер на 100 лева, е противозаконно. Ако заповедният
съд издаде заповед за изпълнение и за двете суми, длъжницата би понесла две
гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение, а заявителят би получил две
обезщетения за едни и същи вреди (решение № 1823 от 27. 10. 1995 г. по гр. дело №
2879 от 1994 г., ВС, V г. о.). Всъщност обезщетението за забава, дължимо от
потребителя, е императивно ограничено до размера на законовата лихва (чл. 33, ал. 1 и
2 ЗПК) и не може да бъде допълнително увеличавано с уговарянето и на неустойка за
забава над този размер.
По изложените съображения заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да бъде отхвърлено в частта за претендираните неустойки поради противоречие
със закона. Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите суми, като
пропорционално трябва да бъдат присъдени сторените разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ********* срещу в
частта, в която се претендира от М. О. М. с ЕГН ********** заплащането на сумата от
66 лева и 65 стотинки договорна компенсаторна неустойка и 100 лева неустойка за
забава, начислена еднократно на 01. 10. 2022 г., претендирани във връзка с договор за
потребителски кредит № 632163 от 08. 02. 2022 г.
2
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви
осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3