РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20231450200280 по описа за 2023 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 584/18.08.2023 г. на
Директора на РДГ гр.Б., с което на нарушителя Ю. Т. Н. от с. В., общ. М. е
наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300
/ТРИСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.257 ал.1 т.2 във вр. с чл. 211 ал.2 т.1 от
Закон за горите, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с
чл.58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения РДГ гр.Б. ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Т.
Н. от с. В., общ. М. направените по делото разноски за адвокат, в размер на
400 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
1
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Ю. Т. Н. от с. В., общ. М., е обжалвал в срок Наказателно
постановление № 584/18.08.2023 г на Директора на РДГ гр.Б..
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от
адв. Г. П. от ВАК. Последният взема становище да бъде отменено
атакуваното Наказателно постановление като незаконосъобразно. Акцентува
се, че разпоредбата на чл. 211 ал.2 т.1 от Закон за горите е изцяло
диспозитивна като не е налице поведение от страна на жалбоподателя, което
да бъде квалифицирано като неизпълнение на задължение в рамките на
възложените му съответни функции, което да послужи като основание за
налагане на административнонаказателна отговорност. Визира се, че
наказателното постановление и отразеното в него не кореспондира с
настъпилите факти и обстоятелства като безспорно не следва да се търси
отговорност за транспортиране на разликата от два до четири кубика, като
това нарушение има свой адресат в лицето на свидетеля И. Ф.. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът се представлява от Ю.сконсулт М. Д., който взема
становище да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, а наказателното
постановление бъде потвърдено. Подчертава се, че е безспорно установено
извършеното нарушение самоличността на извършителя, неговата вина, както
и, че не са допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Акцентува се, че от
приложените към превозния билет изображения безспорно е видно, че
количеството на натоварената на превозно средство дървесина значително
надвишава количеството описано в самия превозен билет.
2
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е
мястото да се отбележи, че атакуваното наказателно постановление е връчено
на родственик на жалбоподателя на 25.08.2023 г., като същият е упражнил
правото си на жалба и такава е входирана пред ответника на 29.08.2023 год.,
респективно е изпратена на 28.08.2023 год. като в тази насока е приложения в
оригинал пощенски плик с клеймо от същата дата и безспорно е в срок.
АУАН №584/22/24.05.2022 год. е издаден на жалбоподателя за това,
че като горски стражар към СЗДП ТП ДГС гр. М. не е издал превозен билет за
3
2.00 пр. мдърва за огрев от дървесен вид цер и ясен от Отдел 395, подотдел
„ц1“, в землището на с. Г. К., общ. М. Уточнено е, че нарушението е
извършено и открито на 24.05.2022 год. на територията на РДГ Б. землището
на с. Г. К., общ. М. Отдел 395, подотдел „ц1“, имот с издадено позволително
за сеч №...../12.05.2022 год. – Държавна горска територия предоставена за
управление на СЗДП ТП ДГС гр. М. Въз основа на така съставения акт е
издадено и атакуването НП, като е прието, че жалбоподателя е нарушил
разпоредбата на чл. 257 ал.1 т.2 във вр. с чл. 211 ал.2 т.1 от Закон за горите.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП № 584/18.08.2023 г. на Директора на
РДГ- Б. инж. С. М. К., АУАН Серия № ...../2022 г. № ...../24.05.2022 г.,
Пощенски плик в оригинал с клеймо от 28.08.2023 г., Известие за доставяне
/17.08.2022 г., Писмо изх.№ РП-584/12.08.2022 г. на Директора на РДГ-Б.,
Констативен протокол Серия ИАГ № ..../24.05.2022 г. на МЗХГ
„Изпълнителна агенция по горите“, Писмо Изх. № РДГ...../12.08.2022 г. на
Директора на РДГ Б., Приемо-предавателен протокол от 13.06.2022 г.,
Позволително за СЕЧ № ..... от ...... г., Превозен билет – ....../24.05.2022 г./
101623-3 LVF3CD с приложени към него снимков материал, Постановление
на РП-В., ТО-М. за прекратяване на наказателно производство от 19.06.2023
г. по ДП № 5901/2022 г. по описа на прокуратурата, Пощенски плик в
оригинал с клеймо от 20.06.2023 г., Заповед РД....../16.05.2011 г. на Министър
на земеделието и храните, Длъжностна характеристика за длъжността
3
„специалист-горски инспектор“, ДП № 5901/2022 г. по описа на РП-В., ТО-М.,
Писмо вх. №..../28.09.2023 г. на Директора на РДГ Б., ведно с известие за
доставяне с клеймо от 25.08.2023 г.Съответно са разпитани свидетелите С. С.
и И. Н. работещи като главни специалисти в ИАГ гр. С. като първият от тях е
актосъставител, а вторият свидетел е при констатиране на нарушението и при
съставяне на акта.За разкриване на обективната истина и по почин на
процесуалния представител на жалбоподателя по делото бяха допуснати и
свидетелите И. Ф. и В. С..
От събраните по делото доказателства се установява, че на 24.05.2022
год. свидетелите С. С. и И. Н. и двамата работещи като главни специалисти –
горски инспектори към ИАГ гр. С. били командировани на територията на
обл. В. с цел извършване на контролни проверки по Закон за горите.
Служителите на ИАГ гр. С. спряли в с. Г. П. за проверка автомобил, който
транспортирал дървесина. При извършената проверка било установена, че
автомобилът е с превозен билет издаден от жалбоподателя в качеството му на
горски стражар към ДГС М. и, че последният е написал 2 куб. дърва, а на
автомобила били натоварени 4 куб. дърва. От показанията на свидетелите С. и
Н. се установява, че кубиците са били измерени с ролетка и се констатирали,
че дървата са различен вид дървесина. На място в с. Г. П. бил съставен акт на
шофьора, а именно свидетеля И. Ф., и констативен протокол от свидетеля И.
Н. под серия ИАГ №...../24.05.2022 год. В последствие в с. Г. К. бил съставен
процесния акт в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите по акта.
Свидетелите Н. и С. констатират, че акта е съставен в присъствието на
жалбоподателя, че същият се е запознал със съдържанието му и го е
подписал. От приложените по делото писмени доказателства, а именно
позволително за сеч №...../12.05.2022 год. и от Констативен протокол
№152919/24.05.2022 год. безспорно се установява, че на СЗДП ТП ДГС М. е
разрешено да извърши добив в Отдел №395 подотдел „ц1“ имот находящ се в
землището на с. Г. К. с нает регистриран лесовъд, а именно жалбоподателят.
Във връзка с тези свои правомощия жалбоподателя е издал превозен билет
3
№....../24.05.2022 год. за два пр.“м„ дърва за огрев от липа с получател Н. С.
и адрес с. Г. П. като шофьор на товарен автомобил Г.. с рег. № ..... е бил
свидетеля И. Ф.. Както бе отбелязано и в по- горните абзаци за разкрване на
обективната истина, бяха допуснати в качеството на свидетели лицата И. Ф.
управлявал процесният товарен автомобил и свидетелят В. С., който е
4
помагал в превозването на дървата. От показанията на посочените свидетели
по безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява, че дървата
са били взети от землището на с. Г. К. като жалбоподателят е дал
позволително за 2 куб. и видът на дървата е бил липа. Дървата е следвало да
се стоварят в с. Г. П. като по пътя непосредствено тръгвайки от с . Г. К.
свидетелите Ф. и С. донатоварили около 13 малогабаритни трупчета без
знанието и съгласието на жалбоподателя. Свидетелите Ф. и С. са
категорични, че в с. Г. П. служителите на ИАГ гр. С. не са измервали дървата
като част от дървата са били на земята, а друга част от тях в камиона, когато е
била извършена процесната проверка. В обратна насока са показанията на
разпитаните свидетели С. и Н., които твърдят в показанията си, че са
измерили дървата с ролетка и, че същите безспорно са били 4 куб., а не 2 куб.
както е било отразено в превозния билет. Прави впечатление,че свидетелят Н.
уточнява, че дървата са били измервани на камиона, докато свидетелят С.
твърди, че дървата са били измерени на земята като свидетелите Ф. и С. са ги
били свалили. Тук е мястото да се отбележи, че в показанията на служителите
на ИАГ има съществени разминавания и противоречия, както относно този
факт така и по отношение вида на дървесината. Видно от приложеният по
делото превозен билет същият е бил издаден за дървесен вид липа, а
свидетелите Н. и С. уточняват, че дървесината е била два вида ясен и
респективно дъб, което на практика означава, че с тази своя констатация, те
потвърждават изложеното от свидетелите Ф. и С., че в камиона освен
натоварената дървесина от липа е имало и друг вид дървесина подробно
описана от тях и събрана по пътя. Във всеки етап на
административнонаказателното производство, както жалбоподателят така и
свидетелите Ф. и С. са твърдяли както твърдят и на съдебното следствие, че
като са потеглили от сечището в с. Г. К. свидетелите Ф. и С. са донатоварили
3
още няколко трупчета дърва в камиона с натоварените 2 куб. „м“ от липа с
редовно издадения превозен билет. Такова възражение е направено и при
връчване на акта от страна на жалбоподателя, който саморъчно е вписал, че
3
при издаването на билета на камиона е измерил 2 куб. „м“ дърва за огрев от
дървесен вид липа. Както многократно бе отбелязано свидетелите Ф. и С. са
категорични, че в хода на проверката служителите на ИАГ не са измервали
дървата със стандартен метър, а са преценили кубатурата им на око.
Безспорно установено по делото е, че дървата не са били подредени част от
5
тях са били на земята, а друга част в каросерията на камиона. Тук е мястото
да се отбележи, че по време на извършената проверка свидетелите Н. и С. не
са правили заснемане, за да установят каква е действителната фактическа
обстановка. В приложеното по делото ДП са налични два издадени от
жалбоподателя превозни билети на дата 24.05.2022 год., а именно за превоз на
3
процесните 2 пр. „м“ липа, а именно билет №..../24.05.2022 год. издаден в
3
10:17:09 часа и за превоз на 4 пр. „м“ зимен дъб и липа под №5169/00114/
издаден в 13:35:25 часа. По делото фигурират и снимки на превозното
средство с натоварените дърва, на които визуално се вижда, че на превозен
билет №....../24.05.2022год. дървата са много по- малко отколкото на другия
3
превозен билет, където в МПС-то са натоварени 4 пр. „м“. Тук е мястото да
се посочи, че процесните снимки се правят при оформяне на билета и
непосредствено преди пускане на превозното средство с натоварените дърва.
Безспорно е налице констатирани противоречия в показанията на
служителите на ИАГ и на тези посочени от жалбоподателя, но тук е мястото
да се подчертае, че в нито един етап, както от досъдебната фаза така и на
съдебното следствие свидетелите С. и Ф. не са променяли своите показния и
същите безспорно не са заинтересовани от изхода на делото. Безспорно е, че
жалбоподателя реално не е извършвал контрол над превозвача, и че
изготвянето на констативния протокол от служителите на ИАГ гр. С. е
извършено в с. Г. П. в отсъствие на жалбоподателя. Към констативния
протокол не са приложени фотоснимки каквито са приложени към превозния
3
билет за процесните 2 пр. „м“ липа. От така събраните по делото гласни и
писмени доказателства съдебния състав приема, че по никакъв начин не е
доказано вмененото с НП обвинение на жалбоподателя.
Безспорно по делото от представените писмени доказателства в
лицето на Заповед № РД 49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието
и храните се установява, че ответника в лицето на С. К. – Директор на РДГ
гр.Б. е компетентен да издава Наказателни постановления по Закон за горите
и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. От
представените по делото доказателства в лицето на длъжностна
характеристика на горски стражар на ТП Държавно горско стопанство и
допълнително споразумение №41/19.05.2022 год. към ТД №2 от 07.05.2012
год. се установява, че жалбоподателят заема длъжността горски стражар в
СЗДП ДП – ТП ДГС М..
6
Съдебният състав намира, че от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и от така възприетата фактическа обстановка,
атакуваното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно по
следните съображения: При така извършеното описание на нарушението
същото е квалифицирано в акта и в НП по чл. 211 ал.2 т.1 от Закон за горите
съгласно, която норма превозните билети се издават от оправомощени от
Директора служители в Държавните горски стопанства, Държавните ловни
стопанства и Учебно ловните горски стопанства за дървесината добита от
горските територии, в които упражняват служебните си задължения.
Безспорно нормата на чл.211 ал. 2 т.1 от Закон за горите визира длъжностните
лица оправомощени да издават превозни билети, като същата не съдържа
състав на нарушение поради, което и не може да бъде нарушена за разлика от
нормата на чл. 211 ал.1 от Закон за горите, която предвижда, че дървесината
се транспортира от временен склад придружена с превозен билет. С оглед
изложеното съдебния състав намира, че акта не отговаря и на изискванията на
чл. 42 ал.5 от ЗАНН, тъй като нарушението е квалифицирано по чл.211 ал.2
т.1 от Закон за горите, който текст не съдържа състав на нарушение.
Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказтелна
отговорност в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение и по кой текст се твърди, че е извършил, за да
може да организира защитата си в пълен обем. Липсата на пълно, ясно и
точно описание на нарушението в акта, както и квалифицирането на
нарушението по норма, която не съдържа състав на нарушение доколкото
нарушава законово изисквано за наличие на съществени реквизити
възпрепятства лицето срещу, което актът е съставен да упражни правото си
да възрази и да упражни правото си на защита, тъй като една от функциите на
акта за установяване на административно нарушение е обвинителната. В тази
насока е и тълкувателно Решение №2 от 07.10.2002 год. на ВКС по т.н.д.
№2/2002 год. на ОСНК. От друга страна същевременно се затруднява
административно наказващия орган и съда при постановяване съответно на
НП и Решение по жалба на наказаното лице. Въз основа на така съставения
акт е издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по
чл.211 ал.2 т.1 от Закон за горите на основание чл. 257 ал.1 т.2 от Закон за
горите и чл. 53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание
7
глоба в размер на 300 лева. Не на последно място следва да се отбележи, че
количеството на процесната дървесина за която се твърди, че не е бил издаден
превозен билет не е било измерено със средство за измерване преминало
метрологичен контрол. По делото не са събрани никакви категорични
доказателства за извършено измерване с ролетка, и че тази ролетка
представлява техническо средство, което безспорно подлежи на метрологичен
контрол. Тук е мястото да се отбележи, че техническото средство, а именно
ролетка попада в обхвата на чл.2 от Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол и безспорно за същото следва да
има издадено свидетелство за калибриране. Няма спор, че в конкретния
случай предмет на нарушението е неиздаване на превозен билет, а не колко
дървесина е била натоварена или транспортирана. Количеството на
дървесината обаче е обстоятелство релевантно при индивидуализиране на
наказанието при всеки случай. Както бе отразено в по- горните абзаци по
делото не са събрани никакви доказателства служителите на ИАГ гр. С. да са
измерили наличната дървесина при извършената в с. Г. П. проверка с
техническо средство. По делото не са събрани никакви безспорни и
категорични доказателства, че както от обективна така и от субективна страна
жалбоподателя да е извършил вмененото му обвинение. Такъв извод е
направил и представител на РП В. ТО-М., който с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 19.06.2023 год. е посочил, че
обвинението не може да почива на предположение, а същото следва да бъде
доказано по несъмнен начин, който в конкретния случай е неосъществим.
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право
на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено
на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в
размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в договора за правна защита и съдействие и Пълномощно,
приложени на л.40а от делото, съответно Списък на разноските на л.57, е
удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Договорът за правна
защита и съдействие е сключен на 08.11.2023 г. Към тази дата и съгласно
измененията с ДВ бр. 88 от 2022 г. действащото законодателство – чл. 18, ал.
2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е предвиждало, че при наложено административно
8
наказание глоба в размер до 1 000 лева възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие е 400 лева. В настоящия случай
съдействието от адвокат се е изразило, както в подаване на жалбата срещу
Наказателното постановление, така и в процесуално представителство на
съдебното следствие. Претендираните от жалбоподателя разноски от 400 лева
не надвишават минималния предвиден в Наредбата размер и съдът не би
могъл да присъди по-нисък размер на разноските от този размер.
Разпоредбата на чл.63д ал.1 ЗАНН препраща към тази на чл.143 ал.1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. За заплащането на разноските следва да бъде
осъдена насрещната страна в процеса РДГ гр.Б.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с
чл.58д т.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление №
584/18.08.2023 год. на Директора на РДГ гр.Б..
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
9