Решение по дело №203/2024 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 74
Дата: 15 май 2025 г.
Съдия: Пенка Борисова Йорданова
Дело: 20244150100203
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Свищов, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20244150100203 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид:

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „П.И.Б.“ АД гр. София, твърди, че е предявил претенцията си по реда на
заповедното производство, но с оглед връчване на издадената заповед по ч. гр. дело №
465/2023г. на Районен съд Свищов, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, се предявяват настоящите
искове за установяване на вземане. Навежда се твърдение, че на основание Договор №
*********************** г. за банков кредит – Великден 2013 „П.И.Б.“ АД, чрез своя клон
в гр. Варна е предоставила на кредитополучателя Н. М. Г. банков кредит в размер на 10 000
лева (десет хиляди лева). Твърди се, че съгласно т. 4 от Договора за кредит,
кредитополучателят дължал на Банката годишна лихва, както следва: За периода от
отпускането на кредита до 25.05.2015 г. в размер на 6,7%, а в случай на просрочие по
кредита над 30 дни за периода от отпускането му до 25.05.2015 г., Банката едностранно
променяла лихвения процент по кредита, прилагайки лихвата в т. 4, б. „в“ от Договора за
кредит, и едностранно променяла погасителния план. Съгласно т. 4, б. „б“ от Договора за
кредит, за периода от 25.05.2015 г. до 25.05.2016 г. годишната лихва била в размер на
12,7907%, а в случай на просрочие по кредита над 30 дни за периода от 25.05.2015 г. до
25.05.2016 г., Банката едностранно променя лихвения процент, прилагайки лихвата,
визирана в т. 4, б. „в“ от Договора за кредит, и едностранно променяла погасителния план.
Съгласно т. 4, б. „в“ от Договора за кредит след изтичане на предходно описаните периоди,
1
за остатъчния срок и размер на кредита, Банката прилагала годишна лихва в размер на
действащия към датата на начисляване Базов лихвен процент на Банката за лева, увеличен с
надбавка от 4 пункта. Навежда се твърдение, че към датата на сключване на договора
Базовия лихвен процент на Банката за лева, бил в размер на 8,7907 % годишно. Твърди се,
че с оглед т. 4. 1. от Договора за кредит, при прекратяване на трудовото правоотношение в т.
12 от Договора Банката имала право да увеличи едностранно лихвата по точка 4, с до 3
пункта, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение и съответно
едностранното изменение на погасителния план. Позовават се на т. 4. 2. от Договора за
кредит, поради което при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да получава
деклариран пред Банката нетен месечен доход по разплащателна сметка в Банката, посочен в
т. 11, б. „б“ от Договора, Банката имала право по своя преценка да увеличи дължимата лихва
по точка 4, с 2 пункта, считано от датата на неизпълнението и съответно да промени
едностранно погасителния план, като променени размера на месечната погасителна вноска
съобразно новата лихва. Посочва се, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради
недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката били
отнасяни в просрочие и олихвявани с договорения лихвен процент по Договора плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на
падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Твърди
се, че отпуснатият кредит бил усвоен еднократно от кредитополучателя на 27.05.2013 г. по
посочената банкова сметка на кредитополучателя, а крайният срок за погасяване на
задълженията по кредита бил 25.05.2023 г., съгласно т. 3 от Договора за кредит. Твърди се, че
на посочените дати в исковата молба кредитът бил погасяван. А същият е в просрочие,
считано от 25.08.2013 г. или общо 3359 дни към датата 23.06.2023 г. Твърди се, че поради
настъпил падеж на 25.05.2023 г. и неплащане на дължимите по договора за кредит суми,
кредитът бил изискуем в пълен размер. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде
прието за установено по отношение на ответницата, че дължи на „П.И.Б.“ АД, гр. София по
Договор № *********************** г. за банков кредит – Великден 2013, сумата от 26
378,36 лв., от която 9 879,38 лева – просрочена главница, 7 517,93 лв. – просрочена
договорна лихва за периода от 25.07.2013 г. до 25.05.2023 г., 8 981,05 лева – просрочени
наказателни лихви за периода 25.08.2013 г. – 22.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 23.06.2023 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски за заповедното и исковото производство. В хода на устните
състезания не взема становище. С писмено становище по делото излага съображения за
основателност на исковата претенция и неоснователност, неотносимост и недоказаност на
възраженията от страна на ответницата за изтекла погасителна давност. Твърди, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено на 23.06.2023г., е прекъснало
давността по отношение на главница и лихви, за които е настъпил падеж на 25.05.2023г.
навежда, че задълженията за главница по договора за кредит се погасявали с изтичането на
общата петгодишна давност, която в конкретния случай не била изтекла. Поддържа, че
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или
за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не била
2
обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен
срок за погасяване на кредита, в конкретния случай 25.05.2023г. Твърди, че спрямо
възнаградителната лихва, представляваща по своята същност цена за временно ползване на
определена парична сума /В този смисъл е и Решение № 166 от 11.07.2014г. по гр.д. №
7030/2013 г. на ВКС/, а не типична законна или договорна лихва за забавено плащане /
мораторна неустойка/ и се включва в анюитетната вноска, се погасява също с общата
петгодишна давност и за нея не се прилагали правилата на чл. 111 ЗЗД. Излага, че
претендираното обезщетение за забавено плащане било последица от виновното
неизпълнение на договорни задължения на ответницата, чийто размер съвпадал с
договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка в размер на законната лихва от деня,
следващ датата на падежа на съответната погасителна вноска. В конкретния случай
санкционирането било под формата на наказателна надбавка в размер на законната лихва и
възлагането й в тежест на неизправния кредитополучател по никакъв начин не нарушава
изискването за добросъвестност, а също и равновесието между правата и задълженията на
кредитора и кредитополучателя. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове като основателни и доказани. Претендира разноски.
Ответницата Н. М. Г. в законоустановения срок е подала отговор на исковата молба,
чрез назначения особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК- адв. Ц. З., в който излага, че не
са налице доказателства, с които ищецът обосновава претенцията си, а именно такива, от
които да можело да се направи обосновано предположение, че на ответника била
предоставена сумата по описания договор за банков кредит, както че същата била усвоена.
Счита, че предоставената информация, при подписването на договора, с която била
запозната ответницата била твърде неясна и неизчерпателна. Твърди, че ответникът не е
уведомен по надлежния съдебен ред за предсрочната изискуемост. Излага, че за периода на
плащане не били посочени минималните погасителни суми незаплащането, на които довели
до предсрочна изискуемост по договора. Оспорва ответникът да е поставен в забава, тъй
като не е получил писмото от банката по съответния ред, както и нотариална покана.
Навежда твърдения, че е правил своевременни плащания по договора за банков кредит.
Възразява да са и били представени и да е запозната с общите условия по договора. Прави
възражение, че част от сумите по главницата, договорна лихва и просрочени наказателни
лихви са погасени по давност. Моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено
следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 465/2023г. по описа на Районен
съд-Свищов, ищецът в настоящото производство „П.И.Б.“ АД с ЕИК *********, е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответницата за
дължимите суми. Въз основа на същото е била издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 238/20.07.2023 г. в полза на ищеца
за сумите: 9 879,38 лева/ девет хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и тридесет и
3
осем стотинки/ главница, просрочена договорна лихва по Раздел III, т. 4, т. 4.1 и т. 4.2 от
договора за банков кредит в размер на 7 517,93 лева /седем хиляди петстотин и
седемнадесет лева и деветдесет и три стотинки/ за периода от 25.07.2013г. до 25.05.2023г.,
просрочена наказателна лихва съгласно Раздел II, т. 10 от договора за банков кредит в
размер на 8 981,05 лева /осем хиляди деветстотин осемдесет и един лева и пет стотинки/ за
периода от 25.08.2013г. до 22.06.2023г. вкл., законна лихва върху главницата от 23.06.2023г.
до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 577,57
лева /петстотин седемдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/, от които 527,57 лева
- ДТ и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедният съд, с разпореждане от
24.01.2024 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в
едномесечен срок, с оглед връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока по
чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск вземането
по издадената заповед за изпълнение.
Приложено по делото е и представеното по ч.гр.дело № 465/2023г. на РС Свищов
извлечение от счетоводните книги на банката, въз основа на което е издадена и заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, както и издадени изпълнителен лист
№ 243 от 28.07.2023г. по ч.гр.дело № 465/2023г. на РС Свищов за присъдените със
заповедта за незабавно изпълнение суми.
Видно от договор № 014LD-R-002822 от 27.05.2013г. за банков кредит, сключен
между ищеца и ответницата Н. Г., същия е с предмет предоставяне от банката на
кредитополучателя Н. Г. банков кредит в размер на 10 000 лева, със краен срок за
погасяване - до 25.05.2023 г. Договорено било плащането на лихва като възнаграждение на
кредитора, каквато за периода от отпускането на кредита до 25.05.2015 г. била договорена
в размер от 6.7 % на годишна база, а в случай на просрочие по кредита над 30 дни за
периода от отпускането му до 25.05.2015 г., между 25.05.2015 г. до 25.05.2016 г. между
страните бил приложен лихвен процент от 12,7907%, като банката си запазвала правото, в
случай на просрочие по кредита над 30 дни за периода от 25.05.2015 г. до 25.05.2016 г.,
едностранно да промени лихвения процент, прилагайки лихвата, визирана в т. 4, б. „в“ от
Договора за кредит, и едностранно променяла погасителния план. След 25.05.2016г. бил
приложим лихвен процент, изчисляем като сбор от базовия лихвен процент на банката и
още 4 процентни пункта, като към датата на сключване, БЛП бил 8,7907 процента годишно.
Банката имала право по своя преценка да увеличи дължимата лихва по точка 4, с 2 пункта,
считано от датата на неизпълнението и съответно да промени едностранно погасителния
план, като променени размера на месечната погасителна вноска съобразно новата лихва.
Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната
сметка на кредитополучателя в банката били отнасяни в просрочие и олихвявани с
договорения лихвен процент по Договора плюс наказателна надбавка в размер на законната
лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от
това дали падежът е в неработен ден.Заемната сума и лихвата следвало да бъдат върнати на
4
общо 120 равни месечни вноски, всяка от които по 115,04 лева до 25.04.2025г. , след което в
размер на 142,79 лева, дължими на 25-то число на всеки от месеците от май 2013 г. до май
2023г.. Видно от приложения погасителен план към договора за кредит, са описани броя,
датите и размера на погасителните вноски за главница и лихва, както и крайната падежна
дата– 25.05.2025г.
Представени са по делото са и Общи условия на П.И.Б. за кредити на физически
лица, в които са уредени условията за усвояване на кредита, лихви, такси и комисиони,
погасяване на кредита, просрочени плащания, предсрочна изискуемост, неизпълнение,
прекратяване.
Видно от приложеното по делото съобщение, ЧСИ С.Косева по ИД № 872/2023г. е
връчил на длъжника Н. М. Г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по ч.гр.дело № 465/2023г., при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, тъй като
длъжникът не бил открит на постоянния и настоящия адрес, като постоянния адрес
съвпадал и с адреса посочен в заявлението. С оглед изпълнение на разпоредбата на чл. 47
от ГПК било залепено уведомление на настоящия адрес, а на 12.11.2023г. и на постоянния
адрес. Длъжникът не се е явил да получи книжата по делото в определения двуседмичен
срок/видно от отбелязването в писмото на ЧСИ С.Косева и приложеното към него
разпореждане от 15.12.2023г. на помощник частен съдебен изпълнител Жекова / и
връчителят е установил, че същият не пребивава на посочения адрес. Не били установени
данни за трудово правоотношение на длъжника, видно от цитираното разпореждане от
15.12.2023г..
Установи се от заключението на съдебно икономическата експертиза, че сумата по
процесния договор е предоставена на кредитополучателят Н. М. Г. в размер на 10000,00
лева по банкова сметка BG******************** с титуляр Н. М. Г. на 27.05.2013г.
Усвоените средства по кредита били в размер общо на 9984,29 лева, като на 10.06.2013г.
салдото по банковата сметка било в размер на 15,71 лева. Вещото лице е заключило, че за
погасяване на задълженията по процесния Договор били направени две вноски в брой
общо за 220,00лв. С постъпилите суми и наличността от 15,71 лева по сметката били
покрити следните задължения: главница в размер на 120,62 лева; договорни лихви в
размер на 109,46 лева; лихви по просрочена главница 0,44 лева; месечна такса обсл.на
сметка 0,50 лева и банкови такси 4,69 лева. Вещото лице е установило, че задълженията
към 23.06.2023г., на която дата било и подадено Заявление за издаване на заповед по чл.417
от ГПК, били както следва: главница- 9879,38 лева; договорна лихва в размер на 7776,97
лева; начислени наказателни лихви към 25.05.2023г. били в размер на 8993,32 лева.
Описано е също, че на 20.07.2023г. била издадена заповед №238 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Според заключението, задълженията
по процесния кредит, изчислени съгласно клаузите на Договора били както следва:
главница /просрочена/ 9879,38 лева; просрочена договорна лихва за периода 25.07.2013-
25.05.2023г. в размер на 7776,97 лева; просрочена нак.лихва за периода 25.08.2013-
22.06.2023г. в размер на 8992,88 лева. Вещото лице е заключило, че за периода 23.06.2018-
5
23.06.2023г. главницата по процесния кредит е в размер на 6203,27 лева съгласно
погасителния план към Договора, а за периода 25.05.2020-25.05.2023г. договорната лихва
била в размер на 901,98 лева, съгласно погасителния план към Договора. За периода
25.05.2020-25.05.2023г. договорната лихва преизчислена съгласно Раздел II т.4 буква „а. б и
в”, т.4.1 и т.4.2 от процесния Договор била в размер на 983,45 лева. Вещото лице е
изчислило, че наказателната лихва за периода 22.06.2020-22.06.2023г. била в размер на
6229,55 лева. В съдебно заседание вещото лице заяви, че в поддържа заключението с
допълнението към него. Уточни, че изчисленията направила на база на реалната дата на
подаване на заявлението, която е 23.06.2023 г..
При така установената фактическата обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение, при което в негова тежест е да установи
сключения Договор за банков кредит - Великден 2013, размера на кредита, усвояването му,
крайният срок за погасяването му, основанията за начисляване на договорна лихва и
наказателна лихва и за установяване на твърдението, че кредитът е с настъпил падеж и
вземането е изискуемо, а ответника – да докаже, че е платил или основанието, поради което
счита, че не дължи претендираната сума.
Страните по делото не спорят, а и от представяния по делото Договор № 014LD-R-
002822 от 27.05.2013г. банков кредит - Великден 2013 се установява, че същият е сключен
между ищеца, като кредитор и Н. М. Г., като кредитополучател, по силата на който Банката
е предоставила на ответницата сумата от 10 000 лева, с краен срок за погасяване: 25.05.2023
г., която сума е изцяло усвоена от ответника, видно от даденото и прието по делото
заключение на ВЛ. Страните са се съгласили погасяването на кредита да бъде извършено в
уговорения срок, съгласно приложения към Договора погасителен план за погасителни
месечни анюитентни вноски, с падеж 25-то число на месеца.
Съгласно чл. 4 от договора, уговореният годишен лихвен процент по кредита към
датата на сключване на договора, възлизал на 6,7 %. В чл. 5 бил уговорен годишен процент
на разходи по кредита - 11,75 %. В чл. 10 страните уговорили наказателна лихва, както
следва: плащания дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоара но
разплащателната сметка на кредитополучателя се отнасят в просрочие и се олихвявал с
договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва,
считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали
палежът е в неработен ден.
Банката не твърди да е обявила на длъжника вземанията си за предсрочно изискуеми.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпил краен падеж за издължаване на
кредита. Предвид уговорения в чл. 3 срок, следва да се приеме, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК- 23.06.2023 г., вземането е изцяло изискуемо предвид падежите,
6
уговорени в погасителния план. Срокът на договора е изтекъл на дата 25.05.2023 г. с
настъпването на падежа на последната погасителна вноска.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че няма доказателства,
от които можело да се направи обосновано предположение, че и е била предоставена сумата
по описания банков кредита и че тя я е усвоена ефективно. Този извод следва от експертното
заключение, съгласно което на Н. М. Г. била предоставена сума в размер на 10000,00лв. по
банкова сметка BG******************** с титуляр Н. М. Г., на 27.05.2013г., както и че
усвоените средства по кредита били в размер общо на 9984,29 лева, като на 10.06.2013г.
салдото по банковата сметка била в размер на 15,71 лева. Така усвоеният кредит е погасяван
частично по главница и лихви, като видно от заключението на вещото лице с постъпилите
две суми в брой в общ размер на 220,00 от и от наличността по сметката 15,71 лева, били
погасени главница в размер на 120,62 лева, договорни лихва в размер на 109,46 лева, лихви
за просрочие 0,44 лева, месечна такса за обсл. на сметка 0,50 лева и банкови такси в размер
на 4,69 лева. Следователно крайният срок по договора е изтекъл, но до този момент не били
погасени всичките задължения на ответницата по горепосочения договор.
Ответницата оспорва да е получавала и да се е запознавала с ОУ, приложими по
договора. Тези възражения са неоснователни. Видно от представените по делото писмени
доказателства, с подписване на договора за банков кредит, ответницата е декларирала, че е
запозната с ОУ и ги приема, както и е подписала приложимите и относими Общи условия на
„П.И.Б.“ АД за кредити на физически лица, неизменна част от Договор №
*********************** г. за банков кредит-Великден 2013г. Следва да бъде взето
предвид обстоятелството, че настоящият договор за кредит е сключен при действието на
ЗПК /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г. изм. ДВ бр 30/26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г. /, т.е
преди приемането на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК със ЗИД на ЗПК /ДВ бр.
35/22.04.2014 г. /, в сила от 23.07.2014 г. Обратно действие на нормата на ЗПК, законът не е
придал, от което следва извода, че изискването за тяхното предоставяне на
кредитополучателя е въведено едва с изменението на чл. 5, ал. 4 ЗПК / ДВ бр. 35/22.04.2014
г./, поради което няма основание такова задължение да бъде вменено на банката, още по-
малко неизпълнението му да бъде санкционирано с обявяване договора за недействителен.
Относно възражението, че на ответницата не била предоставена информация за
услугата и условията по договора, както и погасителен план за минималните вноски на
месец и че предоставената информация била твърде неясна, както и че не била уведомена за
поставянето й в забава за изпълнение на паричното задължение, съдът счита за
неоснователно. Макар и неточно формулирано това възражение, съдът счита, че същото
касае едностранната промяна, която банката и извършила относно лихвения процент по
кредита, във връзка с настъпилата по кредита забава. Процесният договор попада под
дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит и за него следва да се подчинява
на правилата за потребителска защита на кредитополучателите. В разпоредбите на чл. 143 от
ЗЗП е описано, а и в съдебната практика се приема, че уговорката в договор за банков
кредит, предвиждаща възможността на банката за промяна в лихвения процент е
7
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, когато тази промяна се извършва въз основа на
непредвидено в самия договор основание, както и когато такова договорено изменение не е
свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата.
Затова и методът на изчисление на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и
конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и индикатори,
защото потребителят трябва да разполага с достатъчно информация как кредиторът може да
промени едностранно цената на доставената му финансова услуга, за да може и той да
извърши необходимите действия в своя защита. От експертното заключение бе установено,
че по кредита са направени две плащания, последното от което у на 07.08.2013г., като с тях
частично са погасени задълженията по първа и втора вноска с падежи 25.06.2013 г. и
25.07.2013г.. Съответно към дата 25.10.2013 г.-падеж на погасителна вноска № 6 е настъпило
просрочие над 30 дни, поради което банката, считано от 25.10.2013г. до 25.05.2023г. банката
е започнала да прилага лихвен процент от 12,7907%. Тази промяна в лихвения процент е
извършена на база уговореното в чл. 4, б. „в“ от договора, поради допуснатата забава в
плащанията от ответника. Следователно промяната е извършена на основание, посочено в
договора и при спазване разписаните правила за определяне на лихвения процент, посочен в
конкретна величина и основаващ се на обективен критерии, стоящ в поведението на
потребителя. Затова, този начин на договаряне не определя клаузата за неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП. Съдът намира клаузите на чл. 4 и чл. 10 от договора за кредит да
достатъчно точни, ясни и разбираеми, и с подписването на договора страните са изразили
съгласието си с конкретния размер на базовия лихвен процент, лихвения процент по
кредита, съответно цената на предоставения кредит и погасителния план към него. Клаузата
на чл. 5 от договора за кредит се отнася до размера на ГПР към момента на сключване на
договора -11, 75 %, също е ясна и недвусмислена и кредитополучателят - потребител
изрично се е съгласил с нея. Няма пречка и страните да уговарят неустойка за забавено
плащане на парични задължения над размера на законната лихва. Към датата на сключване
на договора за кредит страните са разполагали с възможността по чл. 9, ал. 1 ЗЗД свободно
да определят съдържанието му, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави. Ето защо, към момента на подписване на договора въпросните
клаузи на договора не се явяват нищожни като договорени в противоречие на закона.
Основателно е обаче възражението, че ответницата не е уведомена с издадено за нея
извлечение по движението на сметката, поради допуснатата забава в плащанията. Не се
представиха доказателства или наведоха твърдения, банката да е изготвила нов погасителен
план, респ. той да е бил съобщен на потребителя. В случая е наличен по делото само
първоначално изготвеният погасителен план, който доколкото по договора е уговорен да
действа различен лихвен процент за отделни подпериоди, съдържа нужното съдържание-
разбивка показваща каква част от главницата и каква част от лихвата се погасява с нея, с
което и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК е било спазено. След изменение на
лихвения процент поради настъпване предпоставките за това- доказаната забава на
кредитополучателя, банката е следвало да предостави нов погасителен план и без поискване
8
от страна на длъжника, което задължение, посочено в т.4.1 от договора, няма данни по
делото да е било изпълнено. Липсата на такъв налага извод, че измененията на лихвения
процент са извършени в нарушение изискванията на ЗПК и поради това между страните
следва да се прилагат клаузите на първоначално уговореното, доколкото неизпълнението на
това задължение не влияе върху действителността на договора и уговорката в него относно
начина на формиране на възнаградителната лихва. Ето защо, следва да се приеме, че
приложими следва да са условията по първоначално уговореното относно договорната
възнаградителна лихва.
Неоснователно е и възражението за завишена и спорна наказателна лихва. В чл. 10 от
договора за кредит е посочено, че плащания, неизвършени в срок се олихвяват с договорния
лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня,
следващ датата на падежа на съответната вноска. Така уговорената клауза за наказателна
лихва, според съда няма неравноправен характер, тъй като не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Наказателната
лихва е обвързана с възнаградителната такава, която е изрично уговорена между страните по
размер. Същата има стимулираща и санкционна функция във връзка със срочното
изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора. От заключението на
вещото лице се установява, че за периода от 25.08.2013 г. до 22.06.2023 г. са начислени от
Банката – наказателни лихви върху просрочената главница в размер на 8992,88 лева.
Клаузата за неустойката (наказателна лихва) би била нищожна, ако единствената й цел е да
доведе до неоснователно обогатяване на кредитора, когато съгласието надхвърля присъщите
за неустойката обезщетителна, обезпечителна и наказателна цели. В конкретния случай,
това не се установява, поради което и уговореният между страните размер на лихвата не
може да се счита за необосновано висок по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Наведените от ответницата възражения за давност на част от вземането за главница,
съдът намира за основателни. По отношение на главницата приложима е петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД, а за лихвите кратката тригодишна давност / така в мотивите на ТР №
3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, решения по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 237/2019
г. на ВКС, II т. о., по т. д. № 1730/2019 г. на ВКС, I т. о. и др./. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението поето от
ответника е да внася анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договора за
кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която
плащането е било дължимо по отношение на финансовата институция /така ТР № 3/2023 г.
на ОСГТК на ВКС/. Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по приложеното ч.гр. д. № 465/2023 г. на РС
Свищов- 23.06.2023г. /която прекъсва давностния срок съгласно чл. 116 б. "в" от ЗЗД/ -част
от вноските за главница се явяват погасени по давност за периода от 25.06.2013 г. до
22.06.2018 г. Поради което и задължението за главницата на ответницата към Банката, ищец,
което не е погасено по давност е в размер на 6203,27 лева за периода от 23.06.2018-
23.06.2023г., видно от изготвеното заключение по назначената съдебно счетоводна
9
експертиза. Поради това за разликата над 6203,27 лева до пълния претендиран размер от
9879,38 лева предявения иск за главница следва да се отхвърли като погасен по давност.
Относно претенциите за просрочена договорна лихва. Просрочена договорна лихва се
претендира от ищеца в размер на 7517,93 лева за периода 25.07.2013г. до 25.05.2023г., а
видно от изготвеното заключение дължимата просрочена договорна лихва възлиза на
7776,97 лева за периода 25.07.2013г. до 25.05.2023г. Наваденото и тук възражението, че част
от лихвите са погасени по давност, е основателно. Вземанията за лихви се погасят в три
годишния период - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК е депозирано в съда- 23.06.2023 г., т.е. след като за част от лихвите е изтекъл
визирания в посочения по-горе член тригодишен давностен срок. Следователно вземанията
за договорни лихви за периода от 25.07.2013 г. до 24.05.2020г. са погасени по давност.
Доколкото, съдът прие, че тя следва да се начислява без зачитане извършената от банката
промяна в лихвения процент за периода 25.05.2020- 25.05.2023 г., то тогава съобразно
заключението на в.л. размерът й е 901,98 лева.
Относно претенциите за просрочена наказателната лихва същата се претендира от
ищеца в размер на 8981,05 лева за периода 25.08.2013г. до 22.06.2023г., а видно от
изготвеното заключение дължимата просрочена наказателна лихва е в размер на 8992,88
лева за периода 25.08.2013г. до 22.06.2023г. Както бе споменато по –горе вземанията за
лихви се погасят в три годишния период - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е депозирано в съда- 23.06.2023 г., т.е. след като за
част от лихвите е изтекъл визирания в посочения по-горе член тригодишен давностен срок.
Следователно вземанията за наказателни лихви за периода от 25.08.2013 г. до 21.06.2020г. са
погасени по давност. Ето защо ответникът дължи наказателна лихва за периода от
22.06.2020г до 22.06.2023г. в размер на 6229,55 лева, който е установен със заключението на
ВЛ.
Исковете за установяване вземане за просрочена договорна лихва за разликата до
претендирания размер от 7 517,93 лева за период от 25.07.2013г. до 24.05.2020г. и за
установяване вземане за просрочена наказателна лихва за разликата до претендирания
размер от 8981,05 лева за период от 25.08.2013г. до 21.06.2020г., следва да бъдат отхвърлени
като погасени по давност.
По разноските:
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, в размер на 577,57 лева, от
които 527,57 лева - ДТ и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Така, съразмерно
уважената част на иска в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 291,97
лева за заповедното производство.
Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер
на – 372,99 лева – ДТ, от които 369,29 лева дължимата ДТ и 3,70 лева за ДТ за
възпроизвеждане на документите по чл. 102з, ал. 3 от ГПК, подадени в електронна форма,
10
1500,00 лева депозит за назначен особен представител и 400,00 лева –платен депозит за ВЛ
за изготвяне на ССЕ. Претендирано е юрисконсултско възнаграждание в размер на 300,00
лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на
ищеца в размер на 200,00 лева, предвид вида и цената на иска, фактическата и правна
сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсулта процесуалното
представителство (подаване на исковата молба и писмено становище без явяване в съдебно
заседание). При изложеното, съразмерно на уважената част от исковата претенция по чл. 422
ГПК, в полза на ищецът се дължат за присъждане разноски в общ размер на 1250,15 лева.

Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр.
Свищов, ул. „С.Н.“ № ***************, че Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул.
„С.Н.“ № *************** дължи на „П.И.Б.“ АД с ЕИК *********, гр.София, район „М.“,
бул. „Ц.Ш.“ 111 П, представлявано от Н.Х.Б. и С.А.П., чрез пълномощник юрисконсулт
П.З.Б., сумата 6203,27 лева /шест хиляди двеста и три лева и двадесет и седем стотинки,
представляваща просрочена главница по Договор № *********************** г. за банков
кредит-Великден 2013, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението- 23.06.2023 г. до изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
238/20.07.2023 г. по ч.гр. д. № 465/2023 г. по описа на Районен съд Свищов, като иска по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за установяване вземане за главница за
разликата до претендирания размер от 9879,38 лева главница, ОТХВЪРЛЯ като погасен по
давност.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр.
Свищов, ул. „С.Н.“ № ***************, че Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул.
„С.Н.“ № *************** дължи на „П.И.Б.“ АД с ЕИК *********, гр.София, район „М.“,
бул. „Ц.Ш.“ 111 П, представлявано от Н.Х.Б. и С.А.П., чрез пълномощник юрисконсулт
П.З.Б. сумата 901,98 лева /деветстотин и един лева и деветдесет и осем стотинки/-
просрочена договорна лихва по Раздел III, т. 4, т. 4.1 и т. 4.2 от договора за банков кредит в
за периода от 25.05.2020г. до 25.05.2023г.; 6229,55 лева /шест хиляди двеста двадесет и девет
лева и петдесет и пет стотинки/- просрочена наказателна лихва съгласно Раздел II, т. 10 от
договора за банков кредит в размер на за периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
238/20.07.2023 г. по ч.гр. д. № 465/2023 г. по описа на Районен съд Свищов, като иска по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване вземане за просрочена
11
договорна лихва за разликата до претендирания размер от 7 517,93 лева за период от
25.07.2013г. до 24.05.2020г. и за установяване вземане за просрочена наказателна лихва за
разликата до претендирания размер от 8981,05 лева за период от 25.08.2013г. до 21.06.2020г.,
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност.

ОСЪЖДА Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. „С.Н.“ № ***************
да заплати на „П.И.Б.“ АД с ЕИК *********, гр.София, район „М.“, бул. „Ц.Ш.“ 111 П,
представлявано от Н.Х.Б. и С.А.П, чрез пълномощник юрисконсулт П.З.Б. сумата 291,97
лева /двеста деветдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
направени разноски в хода на заповедното производство, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. „С.Н.“ № ***************
да заплати на „П.И.Б.“ АД с ЕИК *********, гр.София, район „М.“, бул. „Ц.Ш.“ 111 П,
представлявано от Н.Х.Б. и С.А.П, чрез пълномощник юрисконсулт П.З.Б. сумата 1250,15
лева /хиляда двеста и петдесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща направени
разноски по делото, съобразно уважената част от иска.


Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело №
465/2023 г. по описа на РС Свищов.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
12