РЕШЕНИЕ
№ 3524
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110159061
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците П.И. Д. - Б.а и ТР. Ж. Б. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ...., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки.
Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е
сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато
е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, което ответниците не са
сторили, поради което претендира при условията на солидарност сумите, както следва: 2
171,85 лв., представляваща цена на топлинна за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 18.02.2021 г. до окончателното плащане, както и 289,01 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 01.02.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 9722/2021
г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
23.02.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П.И. Д. – Б.а и ТР. Ж. Б. са подали отговор
на исковата молба, с който правят възражение за погасяване по давност на вземанията за
периода от 01.05.2017 г. до 17.02.2018 г. Признават задълженията си за останалата част от
1
исковия период, поради което молят да не се допускат исканите експертизи. С тези
съображения, отправят искане за частично отхвърляне на исковете.
С молба от 12.04.2022 г., докладвана в открито съдебно заседание на 14.04.2022 г.,
представят платежен документ от 11.04.2022 г. за погасяване на признатите от тях суми.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба
(доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на
продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил
задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало задължение за заплащане на
уговорената цена в претендирания размер.
В случая, по делото са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период ответниците ТР. Ж. Б. и П.И. Д.
– Б.а са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ по отношение
на имот, находящ се в ....., както и, че сградата, в която същият се намира, е топлоснабдена,
като ищецът ..... е доставил до него твърдяното количество топлинна енергия, равняваща се
на посочената стойност.
По делото не се спори още относно наличието на обстоятелствата, от които произтича
твърдяната солидарност по чл. 32 СК по отношение на двамата ответници, при условията на
която процесните вземания се претендират от тях, като в тази насока е и удостоверяването в
представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
51, том I, нот. дело № 46/20.04.2006 г. /л. 25-26 от делото/, в който е отбелязано, че
процесното ателие № 2, находящо се в ....., е придобито от тях по време на брака помежду
им.
Ето защо, при така приетите за установени факти, включени във фактическите състави
на процесните вземания, спорният въпрос по настоящото дело се концентрира върху
обстоятелството какъв е размерът на дължимите от ответниците П.И. Д. - Б.а и ТР. Ж. Б.
суми с оглед своевременно релевираното от тяхна страна възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК, ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
18.02.2021 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 18.02.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се
претендират вземания за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., поради което съдът приема, че
тези за периода от 01.05.2017 г. до 17.02.2018 г. са погасени по давност. Тук следва да се
отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност,
позовавайки се на общи фактури, издадени едва на 31.07.2018 г. и на 31.07.2019 г., и чрез
включването им в тези фактури е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели
избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В тази
2
насока само за пълнота следва да се отбележи, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни) не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това
вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски (равни или прогнозни), а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който
месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече
погасителната давност за тях. В случая, от изводите на приетата по делото без оспорване от
страните съдебносчетоводна експертиза се установява, че общата стойност на вземанията за
цена на доставена топлинна енергия за периода от 18.02.2018 г. до 30.04.2019 г., които не са
обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза в размер на 1 762,70 лв. Съдът кредитира
заключението по съдебносчетоводната експертиза в тази част, тъй като същото е
компетентно и обективно изготвено, като вещото лице е отговорило изцяло на поставените
задачи. Следователно, задължението за цена на топлинна енергия за периода от 18.02.2018 г.
до 30.04.2019 г. възлиза на така посочения размер от 1 762,70 лв. Както се посочи по-горе, с
молба от 12.04.2022 г. ответниците са представили платежно нареждане от 11.04.2022 г. /л.
75 от делото/, с което в полза на ищеца е била заплатена сумата от 1 400 лв., като видно от
отразеното от платците основание за плащане, то се отнася именно процесните вземания за
цена на топлинна енергия за период, който не е обхванат от изтекла погасителна давност.
Касае се за настъпил в хода на процеса факт, който на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да
бъде съобразен, поради което след приспадане на погасената сума от 1 400 лв., непогасена
остава тази от 362,70 лв., до който размер предявеният главен иск за цена на топлинна
енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 2 171,85 лв., или за размера от 1 809,15 лв., и за периода от
01.05.2017 г. до 17.02.2018 г.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.02.2021 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
приложими към непогасените по давност вземания, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна
енергия за периода от 18.02.2018 г. до 30.04.2019 г., за които съдът прие, че не са обхванати
от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава
/така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./. Съдът не
възприема посочения от съдебносчетоводната експертиза размер на мораторната лихва от
71,34 лв., тъй като същият е изчислен на база главницата от 1 762,70 лв., както и за периода
до 30.04.2019 г., а не до 01.02.2021 г., както се претендира от ищеца. Ето защо, определен по
3
реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, размерът на мораторната
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 362,70 лв., начислена за
претендирания период от 15.09.2018 г. до 01.02.2021 г., се равнява на сумата от 87,75 лв., до
който размер предявеният акцесорен иск за мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 289,01 лв., или за размера от 201,26 лв.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя /ищец/ следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 9722/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 18,16 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 71,24 лв. – платена държавна такса,
депозит за ССчЕ, както и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя (ищец) в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците не следва да се
присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като те не претендират
и не доказват извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: .... срещу П. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: ..... и ТР. Ж. Б., ЕГН
**********, с адрес: ..., установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. ИВ. Д. и
ТР. Ж. Б. дължат солидарно на ..... сумите, както следва: 362,70 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 18.02.2018 г. до 30.04.2019 г. по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ...., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.02.2021 г. до окончателното плащане, както и
87,75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 01.02.2021 г., за
които суми по ч. гр. дело № 9722/2021 г., по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение чл. 410 ГПК от 23.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 362,70 лв. до пълния предявен размер от 2
171,85 лв., или за размера от 1 809,15 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 17.02.2018 г.,
както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 87,75 лв. до пълния
предявен размер от 289,01 лв., или за размера от 201,26 лв.
ОСЪЖДА П. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: ..... и ТР. Ж. Б., ЕГН **********, с
адрес: ..., да заплатя на ....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 18,16 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр.
дело № 9722/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 71,24 лв.,
4
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ........ – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5