№ 198
гр. Бургас, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Търговско дело
№ 20212100900149 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Държавна опера – Бургас, код по
БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Бургас, с която претендира осъждане на
„Стройкомерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на ищеца сума в
размер от 455 875,45 лева, представляваща договорна неустойка по чл. 18, ал. 4 от писмения
договор за изработка, сключен на 20.05.2019 год., дължима за забавено изпълнение, ведно с
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от
подаване на исковата молба – 06.04.2021 год., до окончателното й изплащане; ангажира
доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл.
92 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 286, ТЗ.
Ответното ЕООД оспорва исковете като неоснователни; ангажира доказателства и
моли за присъждане на деловодните разноски. В допълнителния си отговор ответникът е
въвел (в условие на евентуалност) възражение за прихващане – с вземането си срещу ищеца
за сумата от 257 769,87 лева, представляваща стойността на извършени в процесния обект
непредвидени в договора СМР, необходими за правилното изпълнение на работата, и с
вземането си срещу ищеца за сумата от 105 619,53 лева, представляваща стойността на част
от предвидените в договора и изпълнени от ответника СМР, но незаплатени му от
възложителя-ищец.
Възраженията за прихващане са уточнени с писмена молба, представена и устно
потвърдена в проведеното на 13.07.2022 год. открито съдебно заседание.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
1
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, страните са обвързани със сключен на 20.05.2019 год. в
писмена форма договор за изработка, по силата на който ищецът е възложил на ответника
извършване на СМР, състоящи се в реконструкция на сградата на Концертна зала „Проф.
Иван Вульпе“ – гр. Бургас. Общата стойност на договора е определена на 1 519 584,83 лева
без ДДС, с включени 5 % непредвидени разходи. Според чл. 3, ал. 3, т. 2 от договора,
уреждаща плащане на възнаграждението на изпълнителя, възложителят следва да извършва
„междинни плащания“ в срок до 30 дни от приемането с протокол от инвеститорския
контрол и от строителния надзор видове и количества СМР, както и след представяне на
фактура.
Срокът за изпълнение на строителните дейности е определен на 180 календарни
дни, считано от подписване на протокола за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа – този протокол е съставен на 17.06.2019
год. Според чл. 9, ал. 2 от договора, изпълнените СМР се предават на възложителя при
съставяне на акт обр. 15.
В чл. 18, ал. 4 на договора е предвидена неустойка при забавено изпълнение на
задълженията на изпълнителя – 0.5 % от стойността на договора за всеки ден забава, но
общо не повече от 30 % от общата цена по договора.
Ищецът твърди, че въпреки настъпване на крайния срок за изпълнение, вкл. при
съобразяване със спирането на срока за периода 16.08.-31.10.2019 год. – чл. 2, ал. 3 от
договора, към настоящия момент не са изпълнени част от уговорените СМР, поради което
ответникът дължи на възложителя неустойка в размер от 455 875,45 лева.
Ответникът оспорва исковете с твърдения, че не е изпаднал в забава, тъй като
лошото състояние на част от сградата, установено след започване на работата, е наложило
извършване на непредвидени СМР, вкл. и допълнително възложени му от насрещната
страна, а и ищецът не е дал необходимото кредиторово съдействие за довършване на някои
от предвидените дейности.
По делото е прието тройно експертно заключение, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като компетентно и обективно. Вещите лица сочат, че към момента на
огледа й, сградата е в недовършен вид; общата стойност на неизпълнената част от
договорените СМР възлиза на 556 686,55 лева (вж. устното пояснение на заключението в
проведеното открито съдебно заседание).
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
главен иск за основателен. Търговско-правната връзка между страните по процесния писмен
договор не е спорен за страните факт; по силата на това съглашение в тежест на ответника е
възникнало задължението за извършване на уговорените по вид и обем СМР в концертната
сграда в гр. Бургас. Предвид твърдения от ищеца отрицателен факт – частично
2
неизпълнение и настъпила забава, в тежест на ответника е провеждане главно и пълно
доказване легитимацията му на изправна страна по договора, престирала в срок, пълно и
точно (чл. 154, ГПК във вр. с чл. 61, ЗЗД и чл. 302, ТЗ). Такова доказване по делото не е
проведено – извода си съдът основава на приетото тройно експертно заключение,
неоспорено от страните, което цени като компетентно и обективно. Вещите лица сочат, че
неизпълнената част от СМР по договора възлиза на 556 686,55 лева. В тази насока съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за забава на кредитора по см. на чл. 83,
ал. 1 и чл. 95, ЗЗД, осуетила надлежното изпълнение на поетите задължения от
„Стройкомерс“ ЕООД. Необходимостта от извършване на допълнителни СМР,
непредвидени в договора, е установена и от вещите лица (вж. отговорите им на л. 1063 по
описа на том 3), но няма доказателства, че техният обем или начин на извършването им е
отложил с повече от година възможността от цялостно изпълнение на договора. Ответникът
не е провел главно и пълно доказване на твърдението си, че ищецът не е дал необходимото
съдействие за пълно и точно изпълнение на възложените СМР, както и в какво се състои
това бездействие. Изменението на договора, вкл. чрез увеличаване обема на работата, или
въвеждане на по-сложен и продължителен строителен процес, може да се извърши по волята
на страните или на предвидени в закона основания – чл. 20а, ЗЗД, но в разглеждане казус
няма данни за такова надлежно изменение. Представените към първоначалния отговор на
исковата молба от ответника заповеди са подписани само от проектанта по част
„Архитектурна“ и няма данни дали и кога са връчени на страните по договора. Заповедите
на инж. Ал. М., с които са дадени предписания към изпълнителя, датират от м. юли 2019
год., т. е. след 2 месеца след сключване на процесния договора, поради което не може да се
приеме, че съобразяването им от ответника е довело до удължаване срока за изпълнение на
работата. В тази насока са и показанията на свид. С.О., служител по инвеститорски контрол
в Община Бургас за процесната сграда, която сочи, че на обекта се е работило бавно, а и част
от предвидените СМР все още не са изпълнени – липсващи подови настилки в основната
зала, в залата за репетиции и на третия етаж; осветление, входни врати, МДФ-облицовка по
стените и др. Показанията на този свидетел не са опровергани с насрещните показания на
свид. М.И., служител на ответника, който твърди, че забавата се дължи само на
възникналите допълнителни СМР – делото не съдържа доказателства в тази насока, вкл. и за
обусловеността на изпълнението и за необходимия по-дълъг срок за изпълнение.
Няма данни и за наложителна промяна на проекта по част „Електро“ – за
инсталацията за осветление и озвучаване, която е свързана със забавената доставка и монтаж
на музикалното оборудване. Недоказано е и твърдението на ответника, че ищецът не му е
оказал съдействие и в какво се състои това съдействие, за да са налице хипотезите на чл. 83,
ал. 1 и/или чл. 95, ЗЗД. Този извод се подкрепя и от т. 6 неоспореното тройно експертно
заключение, според което осветителната и озвучителната техники следва да се монтират
след завършване на СМР. Неизпълнението на договора в тази част е установено и с
писменото признание на управителя на ответника и обещанието му да достави оборудването
до 25.10.2020 год. – вж. писмения протокол от 15.10.2020 год. за проведена работна среща
(л. 963 по описа на том 3). Предвид установения факт на забавено изпълнение на процесния
3
договор, ирелевантен за дължимостта на неустойката е фактът дали възложителят е оказал
съдействие за преработка на проекта по частта „Електро“. Съдът намира, че фактът на
неизпълнението на договора и в посочена част се установява поради липсата на
доказателства за доставена и налична при изпълнителя на целия обем на заплатената от
възложителя техника – вж. т. 7 от експертното заключение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за извършено от ответника
недопустимо изменение на процесния договор. Възлагането на част от СМР от ответника на
трето лице не е забранено от закона, нито е ограничено от волята на договарящите страни.
Изпълнението на възложената работа не е възложено на ответника intuito personae, за да се
приеме, че въвеждането на подизпълнител на част от строителните дейности по своята
същност представлява неизпълнение на договора.
Размерът на неустойката е определен от страните в съответствие с договорната
свобода на страните, съгл. чл. 9, ЗЗД; не е налице основание за квалифицирането й като
нищожна съгл. указанията на ВКС по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 год. по
тълк. д. № 1/2009 год. на ОСТК. В тази насока съдът намира, че неустойката е уговорена с
присъщите й обезпечителна и санкционна функции, съобразени с вида на постройката, с
нейното изключително значимо социално-културно предназначение; срока за изпълнение,
обема на ремонтните дейности и с цената на насрещната парична престация. В разглеждания
казус неустойката се дължи за съществено неизпълнение на договорените СМР, в резултат
от което неизпълнение сградата е изцяло непригодна за използване за продължителен
период след изтичане срока за ремонт, вкл. и към момента на постановяване на настоящото
решение. Забавеното изпълнение на СМР налага определяне на дължимата неустойка – 30 %
от стойността на договора, т. е. тя възлиза на 455 875,45 лева.
Предвид основателността на главния иск, съдът приема за основателна и
обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД, начиная от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Уважаването на главния иск налага разглеждане по същество на възражението за
прихващане, въведено от ответника в условие на евентуалност – за сумите от 105 619,53
лева и 257 769,87 лева.
Съдът приема за неоснователно възражението за първата сума – за стойността на
извършените, но незаплатени от ищеца дейности по предвидени в договора СМР. Според
Приложение 3 към приетото заключение, тази сума възлиза на 105 619,53 лева с ДДС.
Установените от вещите лица стойности са свързани с реално извършени дейности,
предвидени в договора. За да е основателно възражението за прихващане с тази сума,
вземането на ответника-ЕООД следва да е изискуемо (вж. абзац 4 от мотивите към т. 1 на
Тълкувателно решение № 2/2020 от 18.03.2022 год. на ОСГТК на ВКС). В разглеждания
казус посоченото активно вземане на ответника не е изискуемо, тъй като ищецът-длъжник
не е изпаднал в забава за заплащане на сумата – чл. 84, ал. 1, ЗЗД. Както бе посочено по-горе
в настоящото решение, плащането за извършените СМР следва да бъде извършено в срок до
30 дни, считано от съставяне на протоколи за приета работа и от представяне на фактура от
4
изпълнителя до възложителя. Делото не съдържа доказателства за съставени актове от
инвеститорския контрол и строителния надзор за установените от вещите лица СМР;
липсват и фактури за тези дейности, връчени на ищеца, съгл. чл. 3, ал. 3, т. 2 от процесния
договор. Предвид изложеното, възложителят не е изпаднал в забава за активното парично
вземане на ответника за сумата от 105 619,53 лева, поради което съдът намира, че
разгледаното възражение е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Възражението за прихващане за втората сума съдът намира за доказано по
основание, но частично по размер. От данните по делото, вкл. и от показанията на свид.
С.О., е видно, че в процеса на изпълнение на строителните дейност ответникът е извършил
допълнителни СМР, които попадат извън обхвата на договора, и те са били необходими с
оглед вида на строителството и правилното му изпълнение и довършване. Според приетото
тройно експертно заключение – вж. Приложение 5, стойността на тези необходими разходи
възлиза на 184 810,14 лева с ДДС. От сумата съдът изключва вземанията по т. т. 24 и 25 от
таблицата на вещите лица, за които дейности няма доказателства дали са реално извършени
и в пълен обем, поради което за тези дейности решението не може да почива на
предположения. Изложеното мотивира съда да приеме, че ответникът е извършил
необходими за изпълнението на проекта СМР, непредвидени по договора, в общ размер от
130 124,34 лева с ДДС. В тази сума не е включена търговска печалба на изпълнителя, поради
което сумата е дължима от ищеца (вж. Решение № 60/25.03.2013 г. по търг. д. № 475/2012 г.
на II ТО на ВКС, както и Определение № 763/30.06.2015 г. по гр. д. № 1227/2015 г. на III ГО
на ВКС). За горницата до претендираното от ответника вземане за 257 769,87 лева
възражението за прихващане е неоснователно, тъй като няма доказателства за извършени
необходими СМР на посочената стойност. Част от съставената от ответника обяснителна
записка за тези допълнителни работи – л. 1122 по описа на делото, том 3, съдържа
характеристиката на частен удостоверителен документ (за извършените СМР), който не е
доказателство за твърдяните изгодни за автора му факти, а и съдържанието му не се
подкрепя от другите събрани доказателства.
Уваженото възражение за прихващане налага осъждане на ответника да заплати на
ищеца само дължимата част от търсената договорна неустойка – в размер от 325 751,11 лева,
като за горницата й до претендираната сума от 455 875,45 лева искът бъде отхвърлен като
погасен с прихващане. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за
законна лихва за забава върху неуважаната част от главницата.
При съобразяване с указанията на ВКС за правилното прилагане на закона – т. 2,
абз. последен, от мотивите на 2/2020-22-ОСГТК, настоящото решение следва да съдържа
диспозитив само за приетата за основателна част от възражението за прихващане, но не и за
неуважените части от него.
Въпреки частичното отхвърляне на главния иск, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в пълен размер, тъй като отхвърлената част от
главната претенция (приета за изцяло основателна и доказана) е последица от уваженото
съдебно възражение за прихващане на ответника, т. е. търсената от ищеца съдебна защита е
5
била основателна (с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска). Това
налага присъждане на сума в общ размер от 30 882 лева, представляваща сбор от платените
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица, съгласно представения
списък по чл. 80 във вр. с чл. 78, ал. 1, ГПК. В полза на ответника не следва да бъдат
присъдени деловодни разноски, тъй като частичното отхвърляне на главницата не е
последица от неоснователност на предявеното вземане. Частично уваженото възражение за
прихващане не е свързано с основателност на предявен насрещен иск, поради което за
уваженото активно вземане на ответника нормата на чл. 78, ал. 3, ГПК не намира
приложение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Стройкомерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Витоша, ул. „Гербер“ № 5, на основание чл. 92 и чл. 86, ЗЗД,
да заплати на Държавна опера – Бургас, код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. „Св. Климент Охридски“ № 2, сума в размер от 325 751,11
(триста двадесет и пет хиляди седемстотин петдесет и един запетая единадесет) лева,
представляваща договорна неустойка по чл. 18, ал. 4 от писмения договор за изработка,
сключен на 20.05.2019 год., дължима за забавено изпълнение, ведно с обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата
молба – 06.04.2021 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск за
горницата му над 325 751,11 лева до претендираната неустойка 455 875,45 лева, поради
погасяването на тази горница чрез съдебно прихващане с насрещното парично вземане на
ответника „Стройкомерс“ ЕООД, ЕИК *********, срещу ищеца Държавна опера – Бургас,
код по БУЛСТАТ *********, за сума в размер от 130 124,34 лева с ДДС, представляваща
стойността на извършени от ответника в процесния обект необходими СМР, непредвидени
по договора от 20.05.2019 год. (доставка и монтаж на окачвачи за дървена констр. таван
сцена – 130 бр., 1300 лева; доставка и монтаж на окачен таван с 2 пл. противопожарен ГК 15
мм, мин. EI45 при таван зала – 170 кв. м., 7140 лева; доставка и полагане на
антивибрационна подложка под дървена конструкция при пода на подпокривното, мин. 8
мм – 34 м2, 1638,80 лева; доставка и полагане на топлоизолация XPS 10 см, дюбелирана към
основата, при цокъл – 34 м2, 972,40 лева; доставка и монтаж на топлоизолация от XPS 12 см,
на плосък покрив – 140 м2, 3192 лева; доставка и монтаж на пластифицирана ламарина при
кула – 34 м2, 901 лева; доставка и монтаж на водоустойчив шперплат 2 см при стрехи и кула
– 43 кв. м., 1487,80 лева; доставка и монтаж на плоскост водоустойчив циментофазер 2x12.5
мм, клас на горимост мин. А2, при калкан – 28,12 м2, 1074,18 лева; грундиране с
бетонконтакт – 184 м2, 588,80 лева; монтаж на анкери N10/35 в отвори Ф12 и смола за бетон
6
– 1180 бр., 4720 лева; стиропорбетон или газобетон с максимално обемно тегло 350 м3 – 35
м3, 5950 лева; YTONG 25см – 30 м2, 1800 лева; добавка за водоплътност до W0.6 за 40 м3 ст.
бет. елементи до К-0,05 – 100 л., 350 лева; добавка за водоплътност до W0,6 за 10 м2 торкрет
в сутерен – 25 л., 87,50 лева; зазиждане на отвори в носещи зидове с бетонови тухли М10 и
разтвор М10 - d=25см - 6 м2, 516 лева; водоустойчив шперплат 20мм – 80 м2, 2768 лева;
варо-циментова мазилка по стени с торкрет – 180 м2, 2610 лева; доставка и монтаж на
пародифузна водонепропусклива мембрана при скатен покрив под керемиди – 283,09 м2,
1019,12 лева; доставка и монтаж на външна алуминиева дограма по спесификация, с двоен
стъклопакет по овал, кръг – 22,10 м2, 5053,61 лева; доставка и монтаж на външна
алуминиева дограма по спесификация, с двоен стъклопакет, изход кръгли – 8,82 м2, 2526,05
лева; доставка и монтаж на външна PVC дограма по спецификация, с двоен стъклопакет при
входове – 20,56 м2, 6747,79 лева; доставка и монтаж на външна алуминиева дограма по
спесификация, с троен стъклопакет – двойна, 42,30 м2, 12 622,32 лева; доставка и монтаж на
вътрешна алуминиева дограма по спесификация – 42,57 м2, 9734,48 лева; НОВА
УСИЛВАЩА ДОЛИВКА 5 см. НА ЕТАЖНА ПЛОЧА НА К+6, 77 – Зала Репетиции арм.
бет. настилка: обмазване с бетонконтакт – 110 м2, 352 лева; монтаж на фусове N10/35 в
отвори Ф12 и смола за бетон – 420 бр., 1680 лева; армировъчна стомана В500 – 1005 кг,
1859,25 лева; бетон клас С25/30 - 5,50 м3, 811,20 лева; НОВА УСИЛВАЩА ДОЛИВКА 5 см
НА ЕТАЖНА ПЛОЧА НА К+7,27 И УСИЛВАЩА ГРЕДА – СКАТЕН ПОКРИВ: обмазване
с бетонконтакт – 80,82 м2, 258,62 лева; монтаж на анкери N10/35 в отвори Ф12 и смола за
бетон – 300 бр., 1200 лева; армировъчна стомана В500 – 720 кг, 1332,66 лева; бетон клас
С25/30 – 4,14 м3, 610,61 лева; НОВА УСИЛВАЩА ДОЛИВКА 5см НА ПОКРИВНА
ПЛОЧА НА К+9,97: монтаж на анкери N10/35 в отвори Ф12 и смола за бетон – 460 бр., 1840
лева; бетон клас С25/30 – 6,93 м3, 1022,11 лева; НОВИ СТОМАНО-БЕТОННИ ПОЯСИ
15/35см ВЪРХУ НАДЗИД НА К+9,97 И ПАРАПЕТИ ТЕРАСИ: стиропорбетон или
газобетон с максимално обемно тегло 350 м3 – 25 м3, 4250 лева; НОВА СТОМАНЕНА
ПЛАТФОРМА ЗА ОиВ ИНСТАЛАЦИЯ НА ПОКРИВА: кофраж – 1,68 м2, 46,70 лева;
армировъчна стомана В500 – 25 кг, 46,25 лева; бетон клас С20/25 – 0,2 м3, 31,76 лева;
стомана S275JR – 480 кг, 2721,60 лева; сегментни анкери М16 в отвори Ф16 – 24 бр., 792
лева; добавка за водоплътност до W0.6 за 40 м3 ст. бет. елементи до К-0,05 – 100 л., 350
лева; добавка за водоплътност до W0,6 за 10 м3 торкрет в сутерен – 25 л., 87,50 лева;
зазиждане на отвори в носещи зидове с бетонови тухли М10 и разтвор М10 - d=25см – 6 м2,
516 лева; КЪМ НОВИ ДЪРВЕНИ КОНСТРУКЦИИ ЗА АМФИТЕАТЪР НА БАЛКОН и
КАБИНА: водоустойчив шперплат 20мм – 80 м2, 2768 лева; канализационни отклонения и
пл. канализация – СМР/изкоп с ширина от 0.80+2 м. и дълбочина до 2.5 м. – ръчно на отвал
30% – 56 м3, 1165,36 лева; механизирано на отвал 70% – 112 м3, 742,56 лева; обратно
засипване с отсевки до 30 см над теме тръба, ръчно – 21 м3, 600,39 лева; обратно
дозасипване с отсевки до кота терен, ръчно – 142 м3, 4059,78 лева; направа на пясъчна
подложка 0.10 м. – 4,95 м3, 164,44 лева; уплътняване на отсевки до 30 см над теме тръба с
ръчни трамбовки – 21 м3, 205,38 лева; уплътняване на отсевки на пластове по 20см с
механиз. трамбовки – 135,30 м3, 196,19 лева; разваляне и възстановяване на асфалтова
7
настилка – 11,20 м2, 463,68 лева; разваляне и възстановяване на тротоар – 9.5 м2, 91,23 лева;
РVС тръби муфени Ф200х5.9 – 21 м., 462 лева; РVС тръби муфени Ф160x4.7 – 37 м., 740
лева; хидравлично изпитване на канализация Ф200х5.9 – 7 м., 7 лева; хидравлично
изпитване на канализация Ф 160x4.7 – 23.50 м., 23,50 лева; доставка и монтаж на ревиз.
шахти Ф1000 с дълбочина до 2,70 м. – 1 бр., 500 лева; доставка и монтаж на ревиз. шахти
Ф1000 с дълбочина до 3 м. – 2 бр., 1000 лева; доставка и монтаж фасонни части РVС:
разклонител Ф200х110х45о – 1 бр., 50 лева; разклонител Ф160x110х45о – 1 бр., 50 лева;
редукция Ф160x110 – 2 бр., 100 лева; К450 Ф110 – 7 бр., 350 лева; задържател за механични
примеси – 2 бр., 100 лева), както и иска за законна лихва за забава върху отхвърлената
горница на претендираната главница, начиная от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Стройкомерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Витоша, ул. „Гербер“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплати на Държавна опера – Бургас, код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Св. Климент Охридски“ № 2, деловодни разноски в размер от 30
882 (тридесет хиляди осемстотин осемдесет и два) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78, ал. 3, ГПК на
ответника „Стройкомерс“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждане на ищеца Държавна опера –
Бургас, код по БУЛСТАТ *********, да му заплати направените деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Апелативен
съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8