Решение по дело №362/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от ДОПК, вр. с чл.226 от АПК.

Делото се разглежда повторно, съгласно връщането му от ВАС за ново разглеждане със задължителни указания, дадени с Решение № 1192/09.02.2022 г. по адм. дело № 8426/2021 г. по описа на ВАС.

Образувано е по жалба на ЕТ „Х.С. 94“ гр. К.с ЕИК ****, депозирана чрез пълномощника адв. С., против Ревизионен акт № Р-16001618006537-091-001/26.06.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 555/27.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с който допълнително е начислен ДДС, както следва: за 2014 г. в размер на 1462,72 лева с лихва от 660,19 лева; за 2015 г. – 228,01 лв. и лихва от 79,76 лева; за 2015 г. – 2519,43 лева и лихва 625,01 лева; за 2016 г. – 736,13 лева и лихва от 107,97 лева, както и са начислени лихви на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО за невнесени в срок авансово дължими вноски за ДОО, ДЗПО- УПФ и за здравно осигуряване, а именно лихви върху вноски за ДОО за 2014 г. 1,54 лв., за 2016 г. – 7,73 лв., за 2017 г. – 4,00 лева; лихви за вноски за ЗО за 2014 г. -2,54 лв., за 2015г. – 8,52 лева, за 2016 г. – 4,43 лева, за 2017 г. – 1,36 лв.; лихви за вноски за ДЗПО-УПФ за 2014 г. – 2,27 лв., за 2016 г. – 2,85 лв. и за 2017 г. – 0,10 лева.

В жалбата се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, като се твърди, че не е доказана реалността на извършване на доставките по процесните фактури, предвид недоказаност на факта на получаване на фактурираните стоки от ЕТ-жалбоподател. В тази насока се твърди липса на подпис за получател върху фактурите от името на собственика на ЕТ, или негов служител. В тази връзка се сочи, че при липса на действително извършени доставки, не съществува задължение за осчетоводяване на процесните фактури, отразени в РД, нито при доставчика, нито при получателя. Сочи се, че липсата на доказателства за реално получени доставки от ЕТ „Х.С. 94“, изключва последващо отчуждаване на стоките по твърдените доставки и реализирането на приход, съответно начисляване на ДДС. В последното съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се е явили и не е изпратил представител. В хода на производството разноски не са претендирани от жалбоподателя.

Ответната страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., прави искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на ревизионния акт, като се моли за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции и се представя списък на разноските. В писмена защита ответната страна се позовава на проведените по делото разпити на свидетели – управители на дружества - контрагенти на жалбоподателя, като в тази връзка се прави извод, че процесните фактури по безспорен начин свидетелстват за осъществени доставки на стоки. Сочи се, че липсата на съвпадения в подписите на някои от фактурите с тези на ЕТ, или негови служители, не води до извода, че стоките не са реално доставени.

Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намери следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалване, в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок за обжалване и след осъществено обжалване по административен ред на ревизионния акт, в рамките на което с решение същият е бил потвърден изцяло.

Разгледана по същество, жалбата е само частично основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618006537-020-001/29.10.2018 г. на Началник Сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, било възложено провеждането на ревизия по отношение на Х.Д.С. с регистрация като едноличен търговец, самоосигуряващо се лице и осигурител „Х.С. 94“ гр. Кричим, с обхват на ревизията годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., ДДС за периода 01.01.2014 г. – 30.09.2018 г., ДОО за самоосигуряаващи се за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., здравно осигуряване за самоосигуряаващи се и УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2017 г. Заповедта била връчена по електронен път на 01.11.2018 г. Със заповед за изменение на въпросната ЗВР от 31.01.2019 г. обхватът на ревизията се запазил, но бил удължен срокът на ревизията до 01.04.2019 г. Със заповед от 19.03.2019 г. ревизията била спряна, а впоследствие със заповед от 02.05.2019 г. производството по извършвате на ревизия било възобновено. В хода на ревизионното производство били извършени насрещни проверки и били отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица, за които се събрали данни да са доставчици на ревизирания търговец.

Във връзка със събраните данни относно това, че в счетоводството на ревизираното лице не са били отразени фактури за покупка на стоки и съответно не е отразен приход от продажбите на същите, на 08.05.2019 г. на жалбоподателя било връчено уведомление по чл.124 от ДОПК, като същият бил уведомен за наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 т.2 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи и доходи, както и че поради това основата за облагане ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК. Предоставен бил срок за представяне на доказателства и становище от 14 дни от датата на връчване на уведомлението. В предоставения срок не постъпили такива от ревизираното лице. На същата дата, на която се връчило уведомлението по чл.124 от ДОПК, на ЕТ-жалбоподател било връчено и искане за представяне на документи и писмени обяснения, като същият представил заявление относно прилаганите от него средни надценки за цигари от 4 процента и за хранителни стоки - от 12 процента. На 29.05.2019 г. бил издаден ревизионен доклад /РД/ с № Р-16001618006537-092-001, с който било посочено, че се предлага да се установят допълнителни задължения за ДДС в резултат от неотчетени приходи от последващи продажби на стоки за периода от 2014 г. до 2017 г., както и законни лихви върху невнесени в срок авансови вноски за ДОО, ЗО, и ДЗПО-УПФ. Срещу ревизионния доклад било подадено възражение, което впоследствие било обсъдено в издадения на 26.06.2019 г. ревизионен акт /РА/ № Р-16001618006537-091-001 и счетено за неоснователно. Като мотиви на РА било посочено, че в хода на ревизията при извършените насрещни проверки и ИПДПОТЛ от доставчиците е изискано представянето на копия на издадените от тях фактури за ревизирания период, в които като получател е вписан ЕТ „Х.С. 94“, изискана е информация как и къде е осъществено фактическото предаване на стоките, от кои лица и кога, като на основание чл.57 от ДОПК от съответните доставчици са изискани писмени обяснения относно предмета на доставката, обстоятелства, свързани с извършения транспорт, за начина на договаряне на доставките, за начина на разплащане и други. Посочено е, че доставчиците са представили справки за издадените фактури, копия от фактури с пояснение как е извършвано разплащането и транспортирането на стоките. Отразено е в РА, че съгласно чл.24 от ЗЗД за прехвърляне на собствеността върху дадена вещ най-общо следва да са налице доказателства за превоза й до обект на РЛ и за предаването й на получателя, както и че ревизиращият екип е съобразил своите действия с практиката на ВАС, която сочи, че при липсата на такива доказателства, за да се приеме, че стоката е получена от РЛ, е необходимо да е налице подписан екземпляр на фактурата, като израз на изричното волеизявление на лицето за осъществяването на сделката и за това, че е получило тази стока, независимо от обстоятелството, че подписът не е задължителен реквизит според изискванията на ЗСч. Изрично е посочено в РА, че понеже част от фактурите, които са били събрани при ревизията, не съдържат подпис на получателя на стоките и предвид константната съдебна практика, те са били изключени от облагане с пряк и косвен данък. Отразено е в мотивите на РА, че ревизираното лице не е оборило констатациите в РД относно установения в хода на ревизията факт, че през ревизираните периоди лицето не е отразило в счетоводните регистри доставки от различни контрагенти на ЕТ, които са издавали съответно първични счетоводни документи - данъчни фактури. В резултат на извършените насрещни проверки на доставчиците, подробно описани в РД, било установено, че същите са издавали фактури с получател ревизираното лице, които фактури са включени в дневниците им за продажби, справките-декларации за съответните периоди и счетоводните им регистри, но същевременно, че тези фактури не са отразени в счетоводството на ревизирания субект. Посочено е, че при ревизията е установено, че в счетоводството на търговеца не е извършвана инвентаризация, а стоките, придобити по изследваните фактури, не са заприходени като стоки или излишъци, както и не са осчетоводени като липси и липсват документи, удостоверяващи осъществен износ на същите. Заключено е, че в тази връзка обосновано е прието, че закупените стоки са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи от същата не са отчетени като такива, а са укрити, което по своето естество представлява действие по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, в резултат на което ревизията преминава в ревизия при особени случаи по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК.

В самия РД като мотиви за предложените установявания било констатирано, че търговецът- жалбоподател в рамките на ревизирания период е бил получател по доставки, за които били издадени фактури от следните контрагенти : “Бибъл комерс“ ООД, „Интер Д“ ООД, „М-корект-Д“ ЕООД, „Нова трейд“ ЕООД, „Тета“ ЕООД, „Алексман“ ЕООД, „Атик“ ООД, „Вили фрут“ ЕООД, „Виста АВТ“ АД, „Деливъри“ ООД, „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД, „С- Н.“ ЕООД, „Ирида експрес“ ООД, „Кофи трейд инвестмънт“ ЕООД, „Кофимейд“ ООД, „Лозана 62“ ЕООД, „Милки груп Био“ ЕАД, „Мирка 2“ ЕООД, „Нестле България“ АД, „ОМК“ АД, „Цитон“ ООД, „Папикс“ ЕООД, „Петър С. 05“ ООД, „Примекс АВГ“ ООД, „Радиана“ ООД, „Рива трейд“ ООД, „Рожен 1“ ООД, „Сигнал 2“ ООД, „Сити тобако 2014“ ООД, „Скай Б.“ ЕООД, „Табак логистик груп“ АД, „Табак логистик груп Пловдив“ ООД, „Табако трейд Пловдив 2016“ ООД, „Филипово груп“ ЕООД, „Фронери България“ ЕООД, „Х.“ ЕООД и „Шери 61“ ЕООД, както и че от ревизираното лице с ИПДПОЗЛ са изискани всички осчетоводени фактури от гореизброените доставчици, но в отговор на искането и от представените от задълженото лице документи е установено, че с процесните доставчици има изградени търговски взаимоотношения и има осчетоводени доставки за част от издадените от тях фактури за продажби с получател ЕТ „Х.С. 94“, но са налице и фактури, издадени от тях, които не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице. Съответно не е била отчетена и последващата продажба на стоките по тези фактури, като няма данни, които да доказват, че закупените стоки с изследваните фактури са били налични към 31.12. на съответната година, както и че са използвани за лични нужди. Затова и било счетено, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, изразяващи се в данни за укриване на приходи от дейността на ЕТ „Х.С. 94“. В тази връзка и бил направен анализ на всяко от относимите към данъчния субект обстоятелства по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като по т.1 било взето предвид, че през ревизирания период лицето е извършвало търговия на дребно в неспециализиран магазин, предимно с хранителни стоки, търговия на дребно с хляб, хлебни, захарни и сладкарски изделия, и дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване; по т.2 било отчетено, че за 2014 г. – 2017 г. едноличният търговец е на загуба; по т.4 било отчетено, че са предоставени първични счетоводни документи – фактури за покупки и др. документи, доказващи разходите на фирмата, фактури за продажби, отчети от ЕКАФП, подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните години, които са взети предвид при извършването на ревизията; по т.5 било констатирано, че ЕТ „Х.С. 94“ осъществява дейността си за периода 01.01.2014 г. - 30.09.2018 г. в следните обекти: магазин за хранителни стоки, находящ се на адрес: гр. Кричим, ул. „Александър Стамболийски“ № 34, Ресторант „Виктория“, находящ се на същия адрес, Кафе-бистро-аперитив „Ариана“, находящо се в гр. Кричим, ул. „Владая“ № 5 и обектите са собствени; по т.6 било отчетено, че дейността се извършва в гр. Кричим, като по т.8 били съобразени брутните приходи по справки-декларации по години; по т.9 било отчетено, че има подадени уведомления за 71 сключени тр.договора, от които 12 действащи и при търговеца работят сервитьори, бармани, готвач, работник кухня, продавачи – консултанти; по т.16 на чл.122, ал.2 от ДОПК било отраозено в РД, че в хода на ревизията е установено, че ЕТ „Х.С. 94“ не е осчетоводило фактури за извършени покупки на стоки от доставчици, описани подробно в ревизионния доклад и съответно не са заприходени закупените стоки по тези фактури, извършени са насрещни проверки на съответните доставчици или са изискани доказателства от трети лица; стоката по въпросните фактури не е отразена по сметка 304 „Стоки“ количествено и стойностно, като по този начин не са отчетени разходи под формата на отчетна стойност на продадените стоки и не са отчетени приходи от последващите продажби на тези стоки; процентът на надценката е определен въз основа на декларираните от лицето данни.

След анализ на представените документи и обяснения от контрагентите на жалбоподателя в РД били изготвени справки относно фактурите за продажби, които не са намерили отражение в дневниците за покупки на ревизираното лице за 2014 г., 2015г., 2016 г. и 2017 г., като от общия брой такива фактури били изключени тези, върху които не е налице подпис за получател. В крайна сметка било прието, че не са отчетени разходи за покупки на стоки и не са отчетени приходи от продажби на тези стоки по общо 124 фактури за периода 2014 г. -2017 г., а именно 46 фактури за 2014 г. с издатели „Филипово груп“ ЕООД, „Мирка 2“ ЕООД, „Кофимейд“ ООД, „С-Н.“ ЕООД, „Папикс“ ЕООД, „Ирида експрес“ ООД, „Шери 61“ ЕООД, „Сити Тобако 2014“ ООД, „Х.“ ЕООД; 8 фактури за 2015 г. с издатели „Кофимейд“ ООД, „Деливъри“ ООД, „Мирка 2“ ЕООД, „Шери 61“ ЕООД; 31 фактури за 2016 г. с издатели „Алексман“ ЕООД, „Папикс“ ЕООД, „С- Н.“ ЕООД, „Рива Трейд“ ООД, „Деливъри“ ООД, „Табако Трейд“ ООД; както и 39 фактури от 2017 г. с издатели „Мирка 2“ ЕООД, „Фронери България“ ЕООД, „Шери 61“ ЕООД и „Деливъри“ ООД, всички описани в таблици на стр.64-68 от РД. Във връзка с тези констатации и били установени различия с декларираните от РЛ данни по ЗДДС по периоди, като на основание чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК се определила и данъчната основа за облагане по ЗДДС, като се взели предвид неотчетените продажби и за 2014 г. бил определен ДДС за внасяне от 1462,76 лева, за 2015 г. – 228,01 лева, за 2016 г. – 2519,43 лева и за 2017 г. – 736,13 лева.

По отношение на частта на РД по КСО било отчетено, че в рамките на ревизирания период лицето Х.Д.С., като самоосигуряващо се, не е прекъсвало или спирало дейността си и не е променяло вида на осигуряване, като е било установено, че не дължи окончателни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, но не е внасяло в срок дължимите авансови вноски за ДОО, ЗО и за ДЗПО- УПФ, поради което и е начислена лихва.

Ревизионният акт бил обжалван от страна на ревизираното лице изцяло, като с Решение № 555/27.09.2019 г. на Директор Дирекция ОДОП – Пловдив бил потвърден. В решението си ответният административен орган приел, че при извършената съпоставка по информационната система на НАП на подадените данни в дневниците за продажби на постоянните доставчици на ревизираното лице и подадените от него данни в дневниците за покупки са констатирани несъответствия – неотразяване на всички фактури от ревизираното лице. Поради това било отчетено, че са били налице първоначални данни за наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, тъй като неосчетоводяването, съответно незаприхождаването на всички стоки по покупките в патримониума на търговското предприятие предполага укриване на получения приход от последващото разпореждане с тях и неотчисляване и неплащане на дължимите за продажбата им данъци. В тази насока било отчетено, че неосчетоводяването на всички първични документи води до извод, че воденото от ревизираното лице счетоводство не отразява обективната действителност и реалното имуществено състояние, което води до това, че водената счетоводна отчетност не позволява формиране на реална данъчна основа за облагане, поради което и същата следва да се образува по особения ред на чл.122 от ДОПК. Като мотиви на решението на решаващия административен орган било посочено, че процесните доставки са множество на брой, на ниски стойности, за малки количества, осъществявани на принципа на разноса, което означава, че стоките се доставят директно в обекта и документът, който придружава стоката, е обикновено само фактурата, която е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Счетено е, че макар и подписът в този първичен счетоводен документ да не е задължителен реквизит по ЗСч, то наличието на такъв в графа „получил“ следва да се приеме за удостоверително изявление за това, че стоката е получена и доставката е осъществена, както това е отразено в документа. Посочено е, че таблицата, в която са отразени фактури с положен подпис касае записан получател Х.С., поради което и е прието, че всяка от фактурите удостоверява фактически извършена облагаема доставка. В частта по КСО и ЗЗО са обсъдени приложимите разпоредби, като е отчетено, че РА е законосъобразно издаден, доколкото е установено невнасяне в срок на авансово дължими вноски за ЗОВ за ревизирания период, което е наложило начисляване на лихви.

Така установеното от фактическа страна относно начина на протичане на ревизията и нейните констатации се установява от приложените писмени доказателства.

По делото при първото му разглеждане е била приета графологическа и съдебно-счетоводна експертиза, а при настоящото повторно разглеждане на делото съдът е допуснал и приел нова съдебно-почеркова експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, приети без възражения от страните. Настоящият съдебен състав кредитира заключението на първата и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи, които намира за изготвени с необходимите знания и професионален опит и съобразени изцяло с наличните по делото доказателства. Съдът кредитира само отчасти заключението на първата от почерковите експертизи, която е била допусната при първото разглеждане на делото, доколкото тя само отчасти е относима към спорния предмет на разглеждане в производството, като изцяло се възприема като обективно и професионално изготвена приетата по настоящото дело съдебно-почеркова експертиза. В изпълнение на задължителните указания на ВАС, дадени при връщане на делото за новото му разглеждане, съдът е положил усилия за събиране и на значителен обем от гласни доказателства, като са били разпитани като свидетели управителите на „С-Н.“ ЕООД – свидетелят Н., на „Деливъри“ ООД – свидетелят П., на „Табако трейд“ ООД – свидетелят Х., на „Алексман“ ЕООД – свидетеля К., на „Кофимейд“ ООД – свидетеля Б., на „Фронери- България“ ЕООД – свидетеля К., на „Рива трейд“ ООД – свидетеля В., на „Филипово груп“ ЕООД- свидетеля К., на „Ирида експрес“ ООД – свидетеля К., на „Мирка -2“ ЕООД – свидетеля И., на „Папикс“ ЕООД – свидетеля Х., на „Шери 61“ ЕООД – свидетеля П., на „Х.“ ЕООД – свидетеля Х.. Показанията на всеки от посочените свидетели – управители на дружествата, отразени в таблиците по години на стр. 64-68 от РД, съдът кредитира като логични, последователни, дадени под страх от наказателна отговорност и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства в хода на ревизията. В качеството на свидетели по делото са разпитани и служители в ЕТ „Х.С. 94“, работили по трудови договори в рамките на ревизирания период, а именно сина на собственика на ЕТ – свидетеля Д.С., съпругата на собственика на ЕТ –свидетелката С., както и работилите като продавачи лица свидетелките П. и Ташева, за които по приетата почеркова експертиза са налице данни да са подписвали фактури и приемо –предавателни протоколи за получател ЕТ „Х.С. 94“. Показанията на тези свидетели съдът разглежда критично и възприема за достоверни само отчасти, предвид заинтересоваността на част от тях като родственици на собственика на ЕТ, или полагащи труд по трудово правоотношение в обекти на ЕТ, както и предвид факта, че е налице противоречие с обективните изводи на почерковата експертиза и част от останалите кредитирани от съда свидетелски показания. По делото са били събрани и обяснения на ревизираното лице по реда на чл.176 от ГПК, които съдът цени също само отчасти, предвид установяващите се от останалите доказателства различни от твърдените от жалбоподателя обстоятелства.

При така установеното от фактическа страна, от правна такава, на първо място, съдът намира, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.112, ал.2 от ДОПК, за което съдът взема предвид и приложените по делото заповеди на Директора на ТД на НАП – Пловдив относно определянето на длъжностни лица, които да изпълняват за определен период от време, включващ и този на осъществената ревизия, функциите на ръководители на екипи в Отдел „Ревизии“. Ревизионният акт според съда е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила и срокове, предвидени в ДОПК. Установява се и валидността на електронните подписи, положени под всички документи, подписвани с електронен подпис, като по делото в тази насока са представени разпечатки относно срока на съответните сертификати, установяващи валидността на квалифицираните електронни подписи на длъжностните лица, взели участие в ревизионното производство, съгласно Закона за електронния документ. Всички приложени протоколи са надлежно оформени по реда на ДОПК, като представляват годни доказателствени средства. Не са налице според съда при извършената му проверка констатирани съществени нарушения в административното производство, като липсват и конкретни възражения на жалбоподателя в тази насока.

По съществото на спора съдът намира следното:

Предмет на оспорване от страна на жалбоподателя е изводът на ревизиращия екип относно действителността на доставките по описаните в таблица по РД /стр.64-68/ фактури, за които иначе не се спори от жалбоподателя да не са били действително отразени в дневниците му за покупки. В тази насока се акцентира от жалбоподателя основно върху това, че липсва подпис върху процесните фактури, положен от представляващия ЕТ, или негов служител и поради това се твърди, че не е налице реалност на доставките по процесните фактури.

От събраните по делото писмени и гласните доказателства на разпитаните множество свидетели се установява по отношение на механизма на осъществяване на доставките, че за значителна част от дружествата-контрагенти на ревизирания ЕТ е била въведена системата на разносната търговия, като представители на търговците са посещавали обектите на жалбоподателя и са предоставяли на място заявени по-рано или в момента на посещението хранителни стоки и цигари, което важи за „Деливъри“ ООД, „Табако Трейд“ ООД, „Фронери България“ ООД, „Рива трейд“ ООД, „Ирида експрес“ ООД, „Шери 61“ ЕООД, „Х.“ ЕООД. При тези случаи се установява от доказателствата по делото, че на практика фактури, заедно с фискален бон са се издавали само при реално доставяне на стоката до обектите на жалбоподателя и извършено заплащане на същата в брой, като наличието на издадена фактура на практика е удостоверявало предоставянето на описаната в нея стока на получателя й, доколкото при този начин на работа търговският агент, или представител, или шофьор на доставчика, който в повечето случаи разполага и с устройство за издаване на фактура и фискален бон на място, следва да се отчете на доставчика. При друга част от доставчиците е установено от събраните по ревизията обяснения, както и показанията на управителите им, дадени пред съда, че на практика лично Х.С., или в някои случаи неговият син, респективно лице, изпратено от името на търговеца, е получавало стоки в обекта на доставчика, за което са били издавани фактури и касови бонове в момента на получаване на стоките. Посоченият начин на доставка касае работата със „С-Н.“ ЕООД, „Алексман“ ООД, „Кофимейд“ ООД, „Филипово груп“ ООД, „Мирка 2“ ЕООД, „Папикс“ ЕООД. Независимо от начина на осъществяване на доставките обаче, прави впечатление заявеното поотделно от всеки от разпитаните управители на дружества, че доколкото се касае до доставки на неголяма стойност, които са били разплащани от ЕТ единствено в брой, не са били сключвани някакви договори с получателя и всякога доказателство за действително доставената стока се явява издадената фактура за същата в момента на осъществяване на доставката и съответно плащането на стоката по фактурата. В тази връзка, например, свидетелят Н. категорично е посочил, че няма как да се издаде фактура, ако не е доставена стока. Свидетелят П. е обяснил, че фактура се разпечатва при самото предаване на стоката и има ли фактура, значи, че има доставка. Свидетелят Х. е обяснил, че фактура се издава на място от шофьора на дружеството му при доставка на стока и извършено плащане и доказателства за продадените стоки са именно издадените фактури. Свидетелят К. е посочила, че издадена фактура без доставка не може да има, което е потвърдено и от свидетеля Б. и свидетеля В.. Свидетелят К. е посочил, че фактура се издава при плащането в брой на място на доставката при получаване на плащане от търговския агент на „Фронери България„ ООД. Свидетелят К. е заявил, че няма как да не е доставена стока при наличие на издадена фактура, а свидетелят К., управител на „Ирида Експрес“, е заявил, че ако към фактурата има фискален бон, то значи е осъществена доставка на стоката по фактурата.

С оглед на събраните доказателства по делото следва да бъде прието, че в хода на ревизията са били налице основания за преминаване към особения ред по чл.122 и сл. от ДОПК. В тази насока е видно, че са установени първични счетоводни документи /фактури/, които обективират конкретни стопански операции, страна /получател/ по които е ревизираният търговец. Установено е тяхното редовно отразяване в счетоводството на доставчиците, които в рамките на извършените насрещни проверки са потвърдили наличието на търговски взаимоотношения с ЕТ и механизма на извършване на доставките, факта на извършените доставки и разплащанията по тях. В хода на ревизията е установено, че задълженото лице не е отразило в счетоводството си множество фактури от същите доставчици, които обстоятелства потвърждават наличието на хипотези, както по чл.122, ал.1, т. 2, но така и по чл.122, ал.1, т. 4 и т.5 ДОПК. Тези обстоятелства са обусловили провеждането на ревизията по особения ред, поради което и всякакви възражения на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Действително, само наличието на фактури не е достатъчно, за да се обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. В случая обаче, не само са налице фактури с получател ЕТ –жалбоподател, но реалността на доставките по тях, макар и косвено, е била потвърдена от останалите събрани доказателства, като в тази насока, както се каза, всеки от управителите на дружествата-доставчици е изложил еднопосочно и категорично начина на работа и е потвърдил, че издаването на фактура принципно е основание да се счете, че е налице реална доставка. Освен това, в рамките на ревизионното производство са били събрани и допълнителни доказателства, като например представени са доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците и в хода на ревизията са събрани копия от трудови договори, свидетелства за регистрация на МПС, пътни листове и т.н. /например за „Сити Тобако“ ООД/, налице са в някои случаи като например при „Папикс“ ООД представяне и на стоков и търговски докмент към фактурата или на приемо-предавателен протокол, например при „Деливъри“ ООД. Разбира се, както е прието и в трайната съдебна практика на ВАС по въпроса, установяването на факта, че стоките по процесните фактури съвпадат със стоките, с които лицето обичайно търгува, както и обстоятелството, че фактурите са надлежно осчетоводени от доставчиците, не може на собствено основание да води до категоричен извод за реалност на доставките, без наличие на други безспорни документи, удостоверяващи постигнатото съгласие между страните, или получаване на стоките в разпореждане на търговеца. В тази насока ВАС е имал възможност да посочи, че дори и наличието на пътен лист не обуславя такъв категоричен извод, доколкото пътният лист е носител на информация относно маршрут на автомобилите на доставчика, времето за управление, прекъсване и почивка, техническата изправност, вида на превоза и превозните документи, като дадните по пътния лист не дават възможност да се направи конкретна обвръзка, че точно определени стоки са доставени на получателя, респективно, че са са приети от него. Също така е прието в съдебната практика на ВАС и че сами по себе си не обосновават извод за реално извършване на доставката и дадените от доставчиците обяснения, тъй като с тях се удостоверява само общата рамка на установените търговски взаимоотношения, но не може да се установи по несъмнен начин предаването на стоки по конкретни фактури и съответно предаване правото на получателя за фактическо разпореждане с тях /в този смисъл е напр. Решение № 2136/2017 г. по адм. дело № 13238/2016 г. или Решение № 10007/2019 г. по адм. дело № 7830/2017 г. и двете на ВАС/. За доказването на реалната доставка на стоки по конкретните фактури в тази насока е възприето безпротиворечиво и еднопосочно от съдебната практика, че независимо, че Законът за счетоводството не изисква поставянето на подпис във фактурата, за да бъде тя годен счетоводен документ, то доколкото в това производство от значение е възприемането на фактурите като документ, удостоверяващ факта на предаване на стоката, следва да се установи, че същата е подписана лично от получателя на стоката, или негов служител, тъй като при подобен тип търговия, като описания по-горе, доставката се счита извършена с подписването на фактурата от представител на получателя, като механизмът на доставките е опростен и с факта на подписване на фактурата от получателя се приема, че е възникнало данъчно събитие – доставка на стоки /в този см. са Решение № 15584/2018 г. по адм. дело № 7946/2018 г. и Решение № 11697/2021 г. по адм. дело № 1495/2021 г. и двете на ВАС/. В тази връзка и доколкото възприетото становище в подобни производства е, че подписът върху фактурата за получател има значение не на реквизит на фактурата, а на доказателство за приемане на стоката, както и предвид задължителните указания в такава именно насока на ВАС по делото, с което настоящото производство е върнато за ново разглеждане, усилията на съда се съсредоточиха върху изясняване на въпроса кои от процесните фактури, отразени от органите по приходите в таблиците на стр.64-68 от РД са подписани от едноличния търговец, респективно негови служители. В тази връзка по делото се събраха данни относно това кои лица са били назначени по трудов договор при ЕТ-жалбоподател в четирите процесни обследвани от ревизията години от 2014 г.- 2017 г., като на почерковата експертиза бе поставена задача да установи дали подписите, поставени за получател във всяка от процесните фактури, съответно приложени към тях приемо-предавателни или други стокови документи, са положени от Х.С., респективно някое от лицата, установени на длъжностите продавач-консултант, барман, сервитьор, отговорник търговска зала, предвид установените от събраните по ревизията писмени доказателства за стопанисвани от търговеца различни търговски обекти – магазин, ресторант, кафе-аперитив. От заключението на съдебно –почерковата експертиза се установи, че от общо изследваните 124 фактури /част от тях и с придружаващи документи/ подписани и с годни за изследване подписи са 43 броя. За 81 броя, от които 12 бр. за 2014 г., 5 бр. за 2015 г., 27 броя за 2016 г. и 37 броя за 2017 г. се установява, че са документи, които са или негодни за експертно изследване предвид това, че са слабо личащи, или съставляват свободен щрих /25 бр./, или са такива, при които не са установени изобщо съвпадения с изследваните образци от подписи на лицата, за които е сторено изследването /50 бр./, сиреч не са подписани от търговеца или негови служители, а за шест от процесните фактури се установява, че изобщо не са били приобщени към ревизионната преписка. От заключението на почерковата експертиза става ясно, че от реално подписаните за получателя ЕТ „Х.С. 94“ 43 броя фактури, включително съпровождащи ги приемо-предавателни протоколи, само в четири от фактурите подписите са на Х.Д.С. и това се отнася до фактурата от 30.06.2014 г., издадена от „Филипово груп“ ЕООД, стоков и търговски документ към фактура от 03.06.2014 г. от „Папикс“ ЕООД, фактура от 20.02.2016 г., издадена от „С-Н.“ ЕООД, както и фактура от 26.11.2016 г., издадена от „Рива Трейд“ ООД. За тринадесет броя документи с получател ЕТ „Х.С. 94“ се установява да са подписани за получател от свидетеля Д.С., син на собственика на ЕТ и назначен по трудов договор при търговеца, като това касае фактури от 31.05.2014 г., 23.06.2014 г. и 07.10.2014 г., издадени от „Мирка 2“ ЕООД, приемо - предавателен протокол към фактура от 18.06.2014 г. от „Сити Тобако“ ООД, фактури и приемо-предавателни протоколи към такива от 20.06.2014 г., 23.06.2014 г., 25.06.2014 г., издадени от „Сити Тобако 2014“ ООД, фактура от 19.05.2015 г., от 18.11.2015 г. и от 17.12.2015 г., издадени от „Мирка 2“ ЕООД, фактури от 17.06.2016 г. и от 08.07.2016 г., издадени от „Папикс“ ЕООД, фактура от 19.09.2017 г., издадена от „Мирка 2“ ЕООД. За 24 броя от фактурите се установява от експертизата, че са били подписани от свидетелката И.П., която е била назначена при търговеца на длъжност продавач-консултант. Това се отнася конкретно до фактури от 06.06.2014 г., 13.06.2014 г., 20.06.2014 г., издадени от доставчика „Шери 61“ ЕООД, фактура от 25.02.2014 г., издадена от „Х.“ ЕООД, фактура от 02.06.2014 г., издадена от „Сити Тобако 2014“ ООД, фактури от 03.06.2014 г. и от 05.06.2014 г., издадени от „Х.“ ЕООД, фактура от 06.06.2014 г., издадена от „Сити Тобако“ ООД, фактура от 07.06.2014 г., издадена от „Х.“ ЕООД, фактура от 09.06.2014 г., издадена от „Сити Тобако“ ООД, фактура от 10.06.2014 г., издадена от „Х.“ ЕООД, фактури от 12.06.2014 г. и от 14.06.2014 г., издадени от „Х.“ ЕООД, протокол към фактура от 16.06.2014 г., издадена от „Сити Тобако“ ООД, фактури от 17.06.2014 г., от 19.06.2014 г., от 21.06.2014 г., 24.06.2014 г., 26.06.2014 г., издадени от „Х.“ ЕООД, фактура от 27.06.2014 г., издадена от „Сити Тобако“ ООД, фактури от 28.06.2014 г., 29.07.2014 г. и 02.09.2014 г., издадени от „Х.“ ЕООД, фактура от 25.02.2017 г., издадена от „Деливъри“ ООД . По отношение на една фактура, а именно тази от 11.06.2014 г., издадена от „Сити Тобако“ ООД е установено да е подписана от свидетеля С.С., която е съпруга на собственика на ЕТ и същевременно, както става ясно от приетата по делото справка за действащи трудови договори, е била назначена при търговеца на длъжност продавач- консултант. За една от фактурите се установява от експертизата да е била подписана от свидетелката Т., също назначена при търговеца, като продавач консултант и това касае фактура от 19.06.2014 г., издадена от „Ирида Експрес“ ООД. От изводите на експертизата касателно подписаните фактури и приемо-предавателни протоколи към фактури, според съда се оборват категорично твърденията на Х.С. в дадените от него обяснения пред съда, както и на част от свидетелите, които са били служители при търговеца, че единствено той е разписвал фактурите при доставки на стоки за обектите на търговия, доколкото е видно, че на практика подписаните от служители на длъжности продавач - консултант при ЕТ документи от името на търговеца са издадени именно от дружествата-доставчици, по отношение на които е свидетелствано от техните управители да осъществяват разносна търговия, като доставят стоки до обектите на получателя, където стоките се предават от техни служители на служители на получателя. Видно е също така и че от експертизата се потвърждават и показанията на свидетеля Х. досежно това, че в обекта му са получавали стоки и съответно разписвали документи Х.С. и неговият син, като е видно, че всички обследвани фактури на „Папикс“ ЕООД, чийто управител е свидетелят Х., са разписани в по-голямата им част от свидетеля Д.С.. В тази насока и категорично не се кредитират показанията на Д.С. относно това, че не е подписвал фактурите, които му бяха и предявени в съдебно заседание, доколкото освен с експертно заключение, което е извършило сравнение на всички тринадесет фактури, описани по-горе, като подписани от Д.С. и е установило да са подписани от едно и също лице, налице са и свидетелските показания на свидетеля Х., който познава и собственика на ЕТ и неговият син като лицата, извършвали поръчки и приемали доставки в обекта му. Същото се отнася и до показанията на свидетелката П., за която отново е извършено и допълнително изследване в съдебно-почерковата експертиза относно това, че всички документи, които се установява да са подписани от нея, на практика са подписани от едно и също лице. В тази връзка и е видно, че показанията и на тази свидетелка конкретно касателно подписите, които са й били предявени, са твърде уклончиви, като са налице и вътрешни противоречия, тъй като тя хем твърди, че на място са идвали доставчици, което пък е в противоречие със заявлението на самия търговец, но пък е съответно на данните от свидетелските показания на управителите на дружествата-доставчици, хем, че не знае как са се осъществявали доставки до търговските обекти на ЕТ. Същата свидетелка освен това хем сочи, че не е приемала доставки, хем твърди да е извършвала плащания на доставчици и да се е отчитала след това на собственика на ЕТ. В тази насока и най-малкото несериозно звучат показанията й в насока на това, че стоката тя е имала право да приема, но съпровождащите я документи – не.

При това положение и според съда, по отношение на установените като подписани фактури, респ. придружаващи ги документи за доставка, следва да се приеме, че доставките на стоки, отразени в тях, са били реално осъществени, доколкото подписите под тези общо 43 документа, за които е установено да са подписани, са положени или от собственика на ЕТ, или от негови служители, част от които и близки негови родственици, поради което и с оглед характера на търговските отношения с контрагентите на ЕТ, подписът се явява доказателство за установяване на правнорелевантния факт на получаването на стоката по разпоредителната сделка, съответно за настъпването на данъчното събитие с произтичащите от това последици. Изводът за осъществяване на доставките по тези описани 43 фактури, отразени в съдебно-почерковата експертиза, се подкрепя изцяло и от останалите по делото писмени и гласни доказателства, в това число обяснения на доставчиците, показания на управителите им, представените други документи относно кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, както и косвено от събраните доказателства за начина на доставка и разплащане и за други доставчици, чиито фактури не са били включени в процесните такива, за които е прието да не е било осъществено осчетоводяване и съответно отчетени приходи от последващи продажби, отразени в таблиците по години на стр.64-68 от РД, като например „Радиана“ ООД, „Петър С. 05“ ООД, „Атик“ ООД и др.

По отношение на останалите общо 81 фактури, шест от които изобщо не са били приобщени от приходната администрация към административната преписка и липсват, а други не подлежат на изследване и за които не е установено да са подписани от търговеца или негови служители, според съда ще следва да се приеме, че не е установено действителното осъществяване на доставките по тях, независимо от наличните иначе косвени доказателства за осъществяване на такива в процесния период. И това е така, доколкото, независимо от това, че по наличните фактури е налице положен подпис за получател, то не е установено по необходимия категоричен начин, че същият е такъв именно на получателя, доколкото само подписването на фактурата за получател от представител или работник на получателя, представлява признаване на неизгодния за получателя по фактурите факт на получаване на стоката, като това признание вече следва да се преценява с оглед на всички останали събрани доказателства /в този см. Решение № 880/2022 г. по адм. дело № 6103/2021 г. на ВАС/. В случая, както се каза по-горе, останалите доказателства само косвено насочват към извод относно действителност на доставките по тези фактури, но сами по себе си не обуславят такъв категоричен извод, след като липсват подписани за търговеца фактури. В тази насока например, следва да се отчетат показанията на свидетелката Б., която сочи, че фактури за ЕТ „Х.С. 94“ били подписвани от лица, които не били служители на търговеца, но поддържали кафе машини, които той стопанисвал, което съответства на почерковата експертиза в частта й за фактури, издадени от „Кофимейд“ ООД, а в показанията на свидетеля И. например е посочено, че за ЕТ се е явявало лице с имена П.К., за което обаче по делото не са събрани доказателства да фигурира сред лицата, назначени по договор при ЕТ. Така за значителна част от фактурите с издател „Фронери България“ ООД и „Деливъри“ ООД, извършващи разносна търговия, не е установено изобщо съвпадение на подписа на получател с подписите на лицата, за които е било осъществено изследване и които са работили за ревизирания търговец в ревизирания период. Ето защо и съдът прие, че само по отношение на фактурите, общо 43 на брой, за които е реално установено да са подписани от търговеца, или негови служители, а именно посочените в заключението на почерковата експертиза фактури, от които 34 за 2014 г., три за 2015 г., четири за 2016 г. и две фактури за 2017 г., които са изброени по-горе като подписани от лицата Х.С. /4 бр./, Д.С. /13 броя/, И.П. /24 броя/, С.С. и В. Ташева /по 1 бр. всяка/ следва да се приеме, че доставките са били реално осъществени и поради това и по отношение само на тях са били налице и основания органите по приходите да начислят допълнително ДДС. Правилно в тази насока следва да се приеме да е било презумирано от приходните органи, но само по отношение на тези подписани от търговеца и негови служители фактури, че се счита, че получените по тях стоки впоследствие са реализирани от получателя им, който не е отчел приходите от тях, въз основа на което и с ревизионния акт законосъобразно е било прието, че те представляват облагаем оборот, върху който следва да се начислят и съответните данъчни задължения. В този смисъл процедирането на органите по приходите, но по отношение само на тези фактури, се явява и съответно на разрешението, дадено и в Решение по дело С-576/15 на СЕС, в което изрично се приема за допустимо презумирането на приходи от последващи продажби в случаите като настоящия. При това положение и ще следва да се приемат за установени констатациите на приходната администрация и направените въз основа на това изводи само досежно посочените 43 фактури, като за доставките по останалите 81 фактури, следва да се счете, че не са били налице основания за допълнително определяне на ДДС върху формираната данъчна основа в размер на неотчетени приходи от последващи продажби, доколкото не е категорично установено реалното получаване на стоките по тези фактури от ревизираното лице.

Във връзка с това и ще следва обжалваният ревизионен акт да се отмени отчасти, като в тази насока се взема предвид от съда, както първоначалната, така и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. От същите се установява, че принципно правилно органите по приходите са извършили изчислението на облагаемата основа, като е взето предвид декларираното от страна и на самото ревизирано лице относно прилаганата надценка за хранителни стоки и съответно за цигари. Правилно според съда е отчетено и че извършените и неотчетени продажби съставляват доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, които са облагаеми по смисъла на чл.12 от ЗДДС, защото са с място на изпълнение на територията на страната и правилно е приета за датата на данъчното събитие 31.12. на съответната ревизирана година. От заключението на допълнителната ССЕ се установява, че ако се вземат предвид само установените 43 фактури, по отношение на които фигурира подпис за търговеца-жалбоподател в графа „получател“, то се констатира, че са налице неотчетени разходи за покупка на хранителни стоки и цигари общо за периода 2014 г. до 2017 г. от 3949,42 лева за хранителните стоки и 2737, 61 лева за цигари, съответно неотчетени приходи от последваща продажба на хранителни стоки от общо 4423,37 лева и от последваща продажба на стоки цигари – 2847,11 лева, като общо за всички видове стоки размерът на неотчетените приходи по години е както следва: за 2014 г. – 4055,72 лева, за 2015 г. – 430,08 лева, за 2016 г. – 2393,87 лева и за 2017 г. – 390,81 лева. В тази връзка и с оглед на установените различия с декларираните от ревизираното лице данни в ТД на НАП по подадени СД по ЗДДС, допълнителната ССЕ е установила, че дължимите допълнителни задължения по години за ДДС са както следва: за данъчен период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. – 811, 15 лева и съответно лихва от 366,08 лева, за данъчен период 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – 86,02 лева и лихва от 30,09 лева, за данъчен период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.- 478,77 лева и съответстваща лихва от 118,76 лева и за данъчен период 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – 78,17 лева и лихва от 11,47 лева. Затова и съдът намери, че до тези размери на установените задължения РА се явява законосъобразен, а по отношение на частта на установени задължения за ДДС и съответно лихва над тях РА ще следва да бъде отменен.

Що се касае до частта на РА по определяне на лихви върху задължения за ЗОВ, то макар и ревизионният акт да се сочи, че се оспорва изцяло, на практика жалбоподателят не е изложил конкретни доводи за незаконосъобразност. Съдът и при служебната си проверка не установи подобни основания, като намира, че правилно, както издателят на РА така и ответният административен орган в своето потвърдително решение са обсъдили приложимата нормативна база, като законосъобразно са определили характера на дължимите от страна на жалбоподателя Х.С. като самоосигуряващо се лице вноски за ЗОВ. Правилно е установеното, че дължимите от лицето авансови вноски не с били внесени от него в предвидения за това законов срок, поради което и с оглед императивността на разпоредбите на чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, както и чл.175 от ДОПК, върху тях са начислени и съответните лихви за забава. В тази част съдът не намира основание за отмяна на ревизионния акт, поради което и счита, че следва да отхвърли жалбата.

С оглед изхода на спора и предвид липсата на заявено искане от жалбоподателя за присъждане на разноски и същевременно направеното такова от ответната страна за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, то на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, както и чл.226, ал.3 от АПК, съразмерно на отхвърлената част от жалбата ще следва да се да се присъдят разноски в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, както следва: 703 лева, съставляващи общия размер на дължимото и изчислено по съразмерност юрисконсултско възнаграждение за всяко от двете производства пред първоинстанционния съд и за това пред ВАС, съобразно с предвиденото в съответната относима редакция на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и разноски от 464,21 лева, съставляващи съразмерно на отхвърлената част от жалбата стойност на деловодните разноски, изчислени на база на данните за внесени и направени такива от 1400 лева за възнаграждение на вещи лица, 51,35 лева за държавна такса и 35 лева за свидетели. Действително по отношение на депозита за свидетели от страна на ответника са били внесени 90 лева, но по делото са разходвани само 35 лева, поради което и остатъкът от 55 лева, като неизползван подлежи на връщане и не се включва при изчислените на направените разноски.

С оглед на изложените мотиви и Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт Р-16001618006537-091-001/26.06.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 555/27.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив в частта му, с която на ЕТ „Х.С. 94“ гр. К.с ЕИК ****, са определени задължения по ЗДДС, както следва: за 2014 г. - за сумата над от 811,15 лева за ДДС и за сумата над 366,08 лева за лихва; за 2015 г. - за сумата над 86,02 лева за ДДС и за сумата над 30,09 лева за лихва; за 2016 г. - за сумата над 478,77 лева за ДДС и за сумата над 118,76 лева за лихва; за 2017 г. - за сумата над 78,17 лева за ДДС и за сумата над 11,47 лева за лихва.

ОТХВЪРЛЯ жалбата срещу Ревизионен акт Р-16001618006537-091-001/26.06.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 555/27.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив в останалата й част.

ОСЪЖДА ЕТ „Х.С. *** с ЕИК ****, да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 703 лева, съставляваща размер на юрисконсултско възнаграждение за двукратното гледане на делото пред първата инстанция и за производството пред ВАС, изчислено съразмерно на отхвърлената част от жалбата, както и сумата от 464,21 лева, съставляваща размер на деловодните разноски, изчислени съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Съдия: