№ 6770
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100505152 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 183401/27.06.2023 г. от ищеца
С. Г. С. срещу Решение № 9009 от 30.05.2023 г., постановено по гр. д. №
65653/2021 г. на СРС, 167 състав, в частта, в която са отменени по предявения
от ищеца срещу Етажните собственици на сграда в режим на Етажна
собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, подземен гараж НИВО - 1,
конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, решенията по т. 1, т.
3, т. 4 и т. 5 от дневния ред по протокол от 14.10.2021 г. на Общо събрание на
Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се
в гр. София, бул. ****, подземен гараж НИВО - 1.
Подадена е въззивна жалба с вх. № 35355/05.02.2024 г. от ищеца С. Г. С.
срещу Решение № 20935 от 18.12.2023 г., постановено по гр. д. № 65653/2021
г. на СРС, 167 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 250
ГПК на ищеца С. Г. С. за допълване на Решение № 9009 от 30.05.2023 г. с
произнасяне по предявения главен иск за прогласяване на нищожност на
решенията по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред по протокол от 14.10.2021 г. на
Общо събрание на Етажните собственици на сграда в режим на Етажна
собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, подземен гараж НИВО - 1,
поради изначална невъзможност (привидност на взетите решения) за
съществуването на ответната етажна собственост.
В жалбите са изложени идентични твърдения, че ищецът С. Г. С. е
предявил два иска в условията на евентуалност срещу решенията на Общото
1
събрание на етажните собственици, проведено на 14.10.2021 г. Главният иск е
за прогласяване на нищожност на всички решения, а евентуалният иск – за
тяхната отмяна като незаконосъобразни. Съдът обаче неправилно е приел, че е
налице само един иск за отмяна на решенията. В проектодоклада, който съдът
е приел като окончателен, са отразени два иска, но в решението съдът се е
произнесъл единствено по евентуалния иск, без да разгледа главния. Счита, че
това представлява нарушение на принципа на диспозитивното начало и е
довело до непълно произнасяне по предмета на делото. Освен това съдът е
приложил неправилна правна квалификация, което допълнително е усложнило
правилното разрешаване на спора. Основният аргумент на ищеца е, че съдът е
допуснал процесуални грешки, като не е анализирал цялостно и точно
релевантната фактическа обстановка и предявените искове, което е довело до
неправилно съдебно решение.
В законовия срок са подадени отговори на въззивните жалби на С. Г. С.
от насрещната страна Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ****,
подземен гараж НИВО – 1, в която е изложено, че на подземно ниво -1 в
процесната сграда е учредено отделно управление за гаражен вход, подобно на
отделните управления за жилищните входове. Аргументира се, че това
управление е легитимно и ефективно, тъй като общите части на ниво -1
обслужват само гаражните клетки и са различни от тези на жилищните
входове. Решенията, взети от това управление, са законосъобразни и постигат
целите на ЗУЕС. Твърди се, че собствениците на гаражи без друга собственост
в сградата нямат интерес от участие в общи събрания за цялата сграда, което
подкрепя самостоятелното управление на гаражното ниво. Специално
внимание се отделя на различието между достъпа до жилищни нива и гаражни
нива, като се подчертава функционалната независимост на гаражните общи
части. Освен това, цитирана е съдебна практика относно нищожността на
решения на общо събрание на етажна собственост. В конкретния случай не се
установява нищожност на решенията, взети за управление на ниво -1.
Подчертава се, че практическата невъзможност за организиране на общо
управление на цялата сграда подкрепя съществуващата традиция за разделно
управление на входовете и гаражите. Намира, че организираното отделно
управление на гаражното ниво -1 е ефективно, целесъобразно и правомерно в
контекста на сградата с различни видове обекти и собственици.
Подадени са две въззивни жалби от Етажна собственост, находяща се в
гр. София, бул. ****, подземен гараж НИВО – 1, първата срещу жалба срещу
Решение № 9009 от 30.05.2023 г., постановено по гр. д. № 65653/2021 г. на
СРС, 167 състав, в частта, в която са отменени по предявения от ищеца срещу
Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се
в гр. София, бул. ****, подземен гараж НИВО - 1, конститутивен иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, решенията по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред
по протокол от 14.10.2021 г. на Общо събрание на Етажните собственици на
сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ****,
подземен гараж НИВО - 1. Втората въззивна жалба е срещу Решение № 20935
от 18.12.2023 г., постановено по гр. д. № 65653/2021 г. на СРС, 167 състав, с
което е оставено без уважение искането по чл. 250 ГПК на ищеца С. Г. С. за
2
допълване на Решение № 9009 от 30.05.2023 г. с произнасяне по предявения
главен иск за прогласяване на нищожност на решенията по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5
от дневния ред по протокол от 14.10.2021 г. на Общо събрание на Етажните
собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр.
София, бул. ****, подземен гараж НИВО - 1, поради изначална невъзможност
(привидност на взетите решения) за съществуването на ответната етажна
собственост.
Доводите в двете въззивни жалби срещу съдебните решения се отнасят
на първо място срещу непроизнасянето на първоинстанционния съд по иска за
нищожност. Жалбоподателите твърдят, че съдът не се е произнесъл по иска за
нищожност на решенията на общото събрание (ОС), което представлява
съществено процесуално нарушение. Вместо това съдът е приел, че искът за
нищожност е част от доводите за отмяна на решенията, което жалбоподателят
счита за неправилно. Това води до непълнота на решението и недопустимост.
Съдебната практика (включително решения на ВКС) посочвала, че искът за
нищожност и искът за отмяна са различни и трябва да се разглеждат отделно.
Жалбоподателят настоява, че искът за нищожност е предявен като
самостоятелен и не е обвързан със сроковете по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Жалбоподателите молят въззивния съд да разгледа иска за нищожност, като
подчертава, че решенията на ОС на ЕС - ниво гаражи, са валидни и
законосъобразни. Настоява за отхвърляне на иска за нищожност. На следващо
място по отношение на евентуалния иск за отмяна на решенията на ОС излага
аргументи, с които оспорват законосъобразността на отмяната.
Жалбоподателят оспорва решение на първоинстанционния съд поради
противоречие в мотивите на решението. СРС е приел, че е учредена
самостоятелна етажна собственост (ЕС) за гаражното ниво -1, но
едновременно с това е обявил някои от решенията на ОС за нелегитимни.
Според жалбоподателя това е вътрешно противоречие. Искът за нищожност
на решенията на ОС не е бил разгледан по същество, което представлява
процесуално нарушение. Вместо това съдът е третирал доводите за
нищожност като част от иск за отмяна. По отношение на законосъобразността
на управлението на ниво -1 жалбоподателите твърдят, че са налице
специфични общи части, които обслужват само гаражите на ниво -1 (напр.
рампа, ролетна врата, спринклерна и пожароизвестителна инсталация), което
оправдава самостоятелното управление по реда на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС.
Представени са били доказателства, като договори за поддръжка и отделни
електромери за общи части на ниво -1, които първоинстанционният съд не е
взел предвид. Излага, че правният обичай и съвременна архитектура налагали
практиката за отделно управление на гаражни нива, която е наложителна и
обоснована, особено за сгради със смесено предназначение. Подчертават, че
различията между гаражните нива и жилищните части (напр. настилки,
методи на поддръжка) налагат отделно управление, което е съобразено със
ЗУЕС. Подчертава необходимостта от отделно управление за гаражно ниво -1,
базирано на качествени различия в общите части и практическата
невъзможност за централизирано управление на голяма сграда с различни
функционални зони.
3
С. Г. С. е депозирал отговори на въззивните жалби на Етажна
собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, подземен гараж НИВО – 1, в
които е изложил становище, че основният спор между страните е относно
валидността на решенията на общото събрание за подземен гараж на ниво -1,
както и за учредяването на отделна етажна собственост (ЕС) за това ниво.
Налице била липса на произнасяне по главния иск, като първоинстанционният
съд се е произнесъл само по евентуалния иск за отмяна на решенията на ОС,
но не и по главния иск за обявяване на нищожност на тези решения, което е
нарушение на принципа на диспозитивното начало. Налице били и
противоречия в обжалваното съдебно решение – СРС е приел, че решенията
на ОС са нелегитимни, но в същото време не е отхвърлил исковете за
нищожност, което създава противоречие в мотивите. Аргументира се, че е
трябвало да се отхвърли искът за нищожност и да се постанови отделен
диспозитив. Недоказано било съществуването на отделна етажна собственост.
Установено било, че подземният гараж на ниво -1 не е архитектурно обособен
като самостоятелен обект и не отговаря на условията за учредяване на отделна
ЕС съгласно чл. 8, ал. 2 ЗУЕС. Според събраните доказателства (включително
експертизи), общите части на ниво -1 и -2 обслужвали цялата сграда, което
изключвало възможността за самостоятелно управление само за гаражното
ниво. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил ЗУЕС -
управлението на общите части трябвало да се осъществява чрез общо
събрание на всички ЕС в сградата, а не чрез самостоятелно ОС за ниво -1. За
валидното съществуване на отделна ЕС за гаражното ниво е било необходимо
свикване на съвместно ОС на всички собственици в сградата, което не е
извършено. Счита, че подземният гараж на ниво -1 не отговаря на законовите
изисквания за отделна ЕС и решенията на ОС за това ниво са нищожни.
Решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради липсата на
произнасяне по всички искове и вътрешните противоречия в мотивите.
С решение № 9009 от 30.05.2023 г. на СРС, 167 състав е прекратено
производството по гр. д. № 65653/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 167 състав, в частта, в която С. Г. С. е предявил срещу Етажните
собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр.
София, бул. ****, подземен гараж НИВО – 1, конститутивен иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 2 и т. 6 от дневния
ред по протокол от 14.10.2021 г. на Общо събрание на Етажните собственици
на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ****,
подземен гараж НИВО - 1. В тази част процесното решение има характер на
определение, същото не е обжалвано и е влязло в законова сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбите на двете страни против Решение № 20935 от 18.12.2023 г. ,
постановено по гр. д. № 65653/2021 г. на СРС, 167 състав, с което е оставено
без уважение искането по чл. 250 ГПК на ищеца С. Г. С. за допълване на
Решение № 9009 от 30.05.2023 г., са подадени в срок и са допустими, а
разгледани по същество са основателни.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение № 20935 от 18.12.2023 г. е
валидно и допустимо. Същото е неправилно, поради следните съображения:
Предявени са два обективно съединени иска при условията на
евентуалност от С. Г. С. срещу Етажните собственици на сграда в режим на
Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, подземен гараж
НИВО - 1, главен – установителен с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за
прогласяване на нищожност на решенията по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния
ред по протокол от 14.10.2021 г. на Общо събрание на Етажните собственици
на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ****,
подземен гараж НИВО – 1, и евентуален – конститутивен иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на същите решения поради нарушение
на процесуалния ред да свикване и провеждане и поради нарушения на
императивните материалноправни разпоредби на ЗУЕС.
В исковата молба се твърди, че взетите Решения на проведеното на
14.10.2021 г. от 18:30 часа Общо събрание на етажната собственост са
нищожни поради противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС. ЗУЕС и
съдебната практика (определение № 89/22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело №
1464/2017 г., ГК, 1-о отд.) допускат разграничаване на иска за отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание на ЕС и иск за прогласяване
на нищожността на взетото решение. От съдебната практика на ВКС може да
се извлече изводът, че нищожност на решение на общото събрание извън
срока и реда по чл. 40 ЗУЕС може да се релевира в три хипотези (Определение
№ 151 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4443/2019 г., IV г. о., ГК):
1) редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува
или дори да съществува, е налице отклонението по чл. 2 или изключението по
чл. 3 ЗУЕС;
2) ОС на етажните собственици е упражнило правомощие, каквото от
чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича или
3) липсва (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в
протокола по чл.16, ал.7 ЗУЕС /тази хипотеза поставя проблема с тълкуването,
че съдържанието на протокола от общото събрание може да бъде оспорено
само в срока по чл.16, ал.9 ЗУЕС/.
В случая ищецът е релевирал твърдения, че решението на ОС е
нищожно, тъй като редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не
съществува. Искът е обоснован и с твърдения, че сутерена на ниво -1 няма
5
самостоятелен характер, поради което не са били налице предпоставките за
формиране на самостоятелна ЕС по смисъла на чл. 2 ЗУЕС. В този случай
въззивният съд намира, че ищецът-въззивник е предявил главен иск за
прогласяване на нищожността на процесните решения на ОС на ЕС, който е
установителен.
Ето защо искането му за допълване на Решение № 9009 от 30.05.2023 г.
се явява основателно и обжалваното Решение № 20935 от 18.12.2023 г. на
първоинстанционният съд следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено допълването му с произнасяне по иска за прогласяване на
нищожността на процесните решения на ОС на ЕС от 14.10.2021 г. по т. 1, т. 3,
т. 4 и т. 5 от дневния ред.
По отношение на иска за прогласяване на нищожността на
процесните решения на ОС на ЕС от 14.10.2021 г. по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от
дневния ред:
Въззивният съд следва да разгледа главния иск сам по същество. Това
произтича от задължението на въззивната инстанция да бъде съд по
съществото на спора и да се произнесе по спорния предмет според тежестта
на въведените от ищеца пороци – първо по нищожността, а в условие на
евентуалност по отменяемостта на процесните решения.
Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗУЕС, когато сградата има повече от един вход,
управлението може да се осъществява във всеки отделен вход. Това
управление обхваща и общите части на сградата, прилежащи към
самостоятелните обекти на съответния вход. В случаите, когато обща част не
осигурява достъп и не обслужва само част от самостоятелните обекти или
входове в сградата, а служи на всички собственици, управлението следва да
бъде осъществявано от общото събрание на етажната собственост, обхващащо
всички входове. Това е в съответствие с принципа, че общите части, които
обслужват всички собственици, трябва да бъдат управлявани съвместно.
Когато в сградата има самостоятелни входове, всеки вход може да образува
отделна етажна собственост. Това обаче е само възможност и общите части в
сграда от няколко входа може да се управляват и от единни органи на цялата
сграда. Условие отделен вход да образува самостоятелни органи на
управление на общите части, които обслужват само етажните собственици от
този вход, е наличието на обособеност/относителна самостоятелност, при
която отделният вход дава достъп само до част от индивидуално
притежаваните обекти – които и единствено обслужва /респективно не
обслужва и други части/обекти на сградата/. Само при това условие би се
позволило ефективно самостоятелно управление съобразно чл. 8, ал. 1 ЗУЕС
на съответните общи части от отделената етажна собственост и спазване на
взетите от нея решения и правила за вътрешен ред (решение № 53/11.03.2016
г. по гр.д. № 4753/2015 г., III г.о.) Тези тълкувания са относими при преценка
може ли и за кои общи части да се формира самостоятелна етажна собственост
при условията на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС. Тази възможност ще е неприложима за
сгради, които макар и изградени като отделни секции са функционално
свързани, тъй като от всяка секция на определено ниво от сградата може да се
достигне до другите секции, т.е. липсва относителната обособеност.
6
В случая е прието заключение на СТЕ в първоинстанционното
производство, която настоящият въззивен състав кредитира изцяло и която не
е оспорена от страните. Съгласно изводите на вещото лице паркинг - гаража
на ниво -1 не е със статут на обща част в сградата, като отделните гаражи в
него не се ползват и не обслужват само нейни обитатели. Отделните места за
паркиране не са със статут на принадлежност към съответните самостоятелни
обекти в сградата. Етажната собственост на Етажните собственици на сграда в
режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, подземен
гараж НИВО – 1 се е отделила от общата етажна собственост на
собствениците на всички обекти в цялата сграда по критерий етаж.
Подземният гараж е архитектурно обособен като самостоятелен подземен
етаж на сградата, но не е отделен от останалите обекти на сградата по начин,
който го прави наистина самостоятелен – без никаква свързаност с обектите
около останалите входове и като изключва общото ползване - наред с тези
други обекти - на съответни общи части /напр. коридори, фоайета, асансьори и
др./, различни от стени, покрив, терен и др. подобни. Разделен е на отделни
самостоятелни обекти, които по същество представляват части от етаж по
смисъла на чл. 37 ЗС с обслужващи ги общи части, които водят до други общи
части на цялата сграда – технически помещения, вход-рампа, който обслужва
и ниво „-2“ и вертикални връзки – стълбища и асансьори, които го свързват с
горните нива на сградата. Осигурена е вертикална връзка между двата
сутерена чрез стълби и асансьор, достъпни през противопожарни предверия, а
също така и възможност за самостоятелен достъп до сутерените от входните
предверия на първия (приземен) етаж на всички секции, като достъпът е извън
стълбищата, водещи към етажите на сградата, разположени над първия.
Действително е налице вход-рампа, който от техническа гледна точка го
свързва пряко с външната за сградата среда – като осигурява влизане от
последната направо до паркинг-гаража. От друга страна, обаче, този вход не
дава достъп само до него, а и до вече споменатите вертикални връзки.
Определенията за самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост в разпоредбите на § 5, т. 39 ДР ЗУТ, § 1, т. 1 ДР ЗКИР, § 1, т. 1 ДР
ЗУЕС, чл. 37 и чл. 38, ал. 1 ЗС не предполагат обособяването им по начин
правещ ги недостъпни от общи части на сградата. Те са свързани с
обслужващи ги пътища и пространства за маневриране, които имат връзки с
другите нива в сградата, доколкото част от тях са притежание на собственици
и на други обекти в сградата. Също така осигуряват вход и изход към улиците
през общите фоайета на отделните секции. Разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗУЕС
касае общи части, принадлежащи към „самостоятелни обекти на съответния
вход“, а според заключението по СТЕ липсват данни за обособен
самостоятелен отделен вход само за ниво „-1“, поради което не е налице
обособена част по смисъла на цитираната норма на ЗУЕС. „Гаражен вход“ би
могъл да се управлява самостоятелно, само ако не осигурява достъп чрез
асансьори и стълбищна клетка до жилищната част на сградата. Изложеното
води до извод за липса на отделна етажна собственост за подземен гараж
НИВО -1, отделна от общата за цялата сграда, находяща се в гр. София, бул.
****. Процесните решения от 14.10.2021 г. по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния
7
ред са нищожни като постановени от несъществуваща етажна собственост.
С оглед изложеното настоящият въззивен състав намира, че главния иск
следва да бъде уважен. Тъй като вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на евентуалния иск не е било налице, първоинстанционното
решение № 9009 от 30.05.2023 г. следва да бъде обезсилено като недопустимо
в обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника-ищец на
основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 1240 лв., от които 40 лв. за държавна такса
и 1200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20935 от 18.12.2023 г., постановено по гр. д. №
65653/2021 г. на СРС, 167 състав, с което е оставено без уважение искането по
чл. 250 ГПК на ищеца С. Г. С. с ЕГН ********** за допълване на Решение №
9009 от 30.05.2023 г. с произнасяне по предявения главен иск за прогласяване
на нищожност на решенията по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред по протокол
от 14.10.2021 г. на Общо събрание на Етажните собственици на сграда в
режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, подземен
гараж НИВО - 1, като вместо него постановява:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250, ал. 1 ГПК Решение № 9009 от
30.05.2023 г., постановено по гр. д. № 65653/2021 г. на СРС, 167 състав, като:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Г. С. с ЕГН
********** срещу Етажните собственици на сграда в режим на Етажна
собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, подземен гараж НИВО - 1,
иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, че решенията по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5
от дневния ред по протокол от 14.10.2021 г. на Общо събрание на Етажните
собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр.
София, бул. ****, подземен гараж НИВО - 1, са нищожни.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 9009 от 30.05.2023 г., постановено по гр. д. №
65653/2021 г. на СРС, 167 състав, в частта, с която, са отменени по предявения
от С. Г. С. с ЕГН ********** срещу Етажните собственици на сграда в режим
на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, подземен гараж
НИВО - 1, конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
решенията по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред по протокол от 14.10.2021 г. на
Общо събрание на Етажните собственици на сграда в режим на Етажна
собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, подземен гараж НИВО – 1.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9009 от 30.05.2023 г., постановено по гр.
д. № 65653/2021 г. на СРС, 167 състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда в режим на Етажна
собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, подземен гараж НИВО – 1, да
8
заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК на С. Г. С. с ЕГН ********** сумата от
1240 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република
България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9