Р Е Ш
Е Н И Е № 60
Гр. Сливен, 20.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Детелина
Бозукова
при участието на
прокурора...........................
и при секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 443 по описа на
Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по жалба от Ж.Ж.Б. *** срещу мълчалив отказ на Управителя на
"Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД по Заявление вх. № 9400-18021/19.09.2019
г. за достъп до обществена информация. Оспорването намира правното си основание
в нормата на чл. 40, ал. 2 от Закона
за достъп до обществена информация, като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата си оспорващият твърди, че с
цитираното заявление е поискал от Кмета на Община Сливен да му бъде предоставен
достъп до обществена информация, описана в четири точки, свързана с „Интегриран
проект за воден цикъл на квартал “Речица“ в гр.Сливен, вкл. информация за
публичното представяне и обсъждане на плана, както и копие на самия план. С
писмо изх.№ 9400-18021/1/ от 03.10.2019
г. заявлението на Б. относно „Интегриран проект за водния цикъл на квартал
„Речица“ в гр.Сливен било препратено по компетентност на Управителя на
"Водоснабдяване и канализация- Сливен" ООД. Оспорващият твърди, че до
датата на подаване на жалбата не получил исканата информация. Непроизнасянето
на задължения субект представлявало мълчалив отказ, накърняващ правото на
заявителя да получи обществена информация. Дружеството било публичноправна
организация по смисъла на закона, а мълчаливият отказ бил постановен в
съществено противоречие с процесуалния закон – чл. 59 от АПК и чл. 38 от ЗДОИ. Моли съда да отмени мълчаливия отказ на
Управителя на "Водоснабдяване и канализация-Сливен" ООД и да реши
делото по същество, като признае правото му на достъп до обществена информация
и задължи ответника да му я предостави в исканата форма.
В с. з. жалбоподателят, редовно и
своевременно призован, се явява лично и поддържа жалбата. Моли съда да я уважи.
Претендира разноски.
В с. з. административният орган -
Управителя на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, редовно и
своевременно призован, се представлява от упълномощен адв.
Ст. Р. ***, който оспорва жалбата. Твърди, че дружеството не разполага с
информация относно “Интегриран проект за воден цикъл на град Сливен“, както и
няма съответна форма за предоставянето й. Моли съда да отхвърли жалбата. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Въз основа на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 19.09.2019 г. Ж.Б. подал Заявление за
достъп до обществена информация, адресирано до Кмета на Община Сливен. Заявено
било желание да бъде предоставена информация по следните въпроси: 1. Копие от
плана на „Интегрирания проект за водния цикъл на квартал Речица“ в гр.Сливен;
2.Информация за публичното представяне, информиране и обсъждане на плана на
„Интегрирания проект за водния цикъл на квартал Речица“ с жителите на
кв.“Речица“ в гр.Сливен, организирано от страна на администрацията на Община
Сливен; 3. Справка, която да включва брой къщи, кооперации и жилища, отразени в
плана за изграждане на канализация в кв.“Речица“. Съответства ли броят им,
отразен в плана на действителния им брой?“ 4.Справка за броя на семействата и
домакинствата, живеещи в кв.“Речица“, с включени фекални
води в отводнителната канализация на квартала.
С писмо
изх.№ 9400-18021/1/ от 03.10.2019 г. заявлението на Б. относно
„Интегриран проект за водния цикъл на квартал „Речица“ в гр.Сливен било
препратено по компетентност на Управителя на "Водоснабдяване и канализация
- Сливен" ООД с мотиви, че исканата информация не е от компетенциите на
Община Сливен.
Писмото, ведно с приложеното към него
заявление на Б. било входирано в деловодството на "Водоснабдяване
и канализация - Сливен" ООД с вх. №
РД-04-3943/07.10.2019 г.
До 05.11.2019 г. заявителят Б. не получил
отговор по подаденото заявление. На същата дата е сезиран настоящият съд с процесната жалба вх. № 3824/05.11.2019 г. срещу мълчалив
отказ на Управителя на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД по
Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-00-18021/19.09.2019 г.
По делото е постъпило уведомление изх. №
РД-04-1665/14.11.2019 г. до Ж.Б., издадено на основание чл.33 от ЗЗДОИ от инж. С.
Р. - У. на "Водоснабдяване и
канализация - Сливен" ООД, с което заявителят на обществена информация е
уведомен, че дружеството не разполага, не е разполагало и никога няма да
разполага с исканата в заявлението информация, тъй като не е бенефициент по
Програма ИСПА и Оперативна програма „Околна среда“- Интегриран проект за водния
цикъл на град Сливен, както и няма информация за местонахождението на тази
информация.
По делото е изслушано и прието заключение
на комплексна съдебна експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.С.И. - „В и К“ с. и Р.Ч. – и., от което се
установява, че дружество „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД не е било бенефициент
по програма ИСПА и Оперативна програма околна среда за проект „Интегриран
проект за водния цикъл на град Сливен“. Бенефициент по този проект, реализиран още
през 2012 г. е била Община Сливен. Експертите сочат, че проект с наименование
„Интегриран проект за водния цикъл на кв.“Речица“ няма, но същевременно
изтъкват, че от проверката във „В и К- Сливен“ ООД са установили, че има нов
проект, който ще включва и кв.“Речица“, по който бенефициент ще бъде дружество
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД. Заявяват, че не могат да посочат
точното му наименование.
По делото е приобщено извлечение от
интернет страницата на „В и К-Сливен“ ООД, от което е видно, че дружеството е
започнало изпълнение по проект по процедура „Изграждане на В и К
инфраструктура“, като от краткото описание на проекта е видно, че същият ще се
реализира на обособената територия на „В и К Сливен“ ООД, съвпадаща с административните
граници на област Сливен и в частност - на териториите на агломерация Сливен,
вкл. кв.“Речица“ и агломерация Нова Загора.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради своите
изводи от фактическа страна на база всички приети по делото доказателствени
средства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа
обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество, се преценява и като основателна.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
След като е сезиран с оспорване, при
служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това
се налага поради принципа на служебното начало в административния процес,
въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт,
формулиран в жалбата като мълчалив отказ на Управителя на "Водоснабдяване
и канализация – Сливен" ООД за предоставяне на достъп до обществена
информация е насочен към пасивно легитимиран административен орган (по арг. от чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до
обществена информация (ЗДОИ), във вр. § 1, т. 4 от ДР на същия закон. Съгласно легалната дефиниция за "публичноправна организация", дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ, това е юридическо лице, за което е изпълнено
някое от следните условия: а) повече от половината от приходите му за
предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на
държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса,
от общинските бюджети или от възложители па чл. 5, ал. 2, т. 1-14 от Закона за обществените поръчки; б) повече от половината от членовете на неговия
управителен или контролен орган се определят от възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1-14 от Закона за обществените поръчки; в) обект е на управленски контрол от страна на
възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки, управленски контрол е налице, когато едно лице
може по какъвто и да е начин на упражнява доминиращо влияние върху дейността на
друго лице. Съгласно данните от публичния Търговски регистър към Агенция по
вписванията, "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД е със съдружници Община Нова Загора, Община Котел, Община
Твърдица, Държавата и Община Сливен. От публикувания Дружествен договор на
"Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД се установява, че органи
за управление са общото събрание и управителят, като съгласно чл. 16 Общото
събрание се състои от представители на всички съдружници,
които са изплатили дяловите си вноски. Съобразно чл. 21 от цитирания дружествен
договор, Управителят на дружеството се избира с решение на Общото събрание,
взето с мнозинство повече от 1/2 от капитала. Това обуславя извод, че
дружеството попада в хипотезата на § 1, т. 4 б. "в" от ДР на ЗДОИ, като публичноправна
организация – юридическо лице, което е обект на управленски контрол, доколкото
доминиращо влияние върху дейността на "ВиК –
Сливен" ООД оказват собствениците на капитала Държавата, Община Сливен,
Община Нова Загора, Община Котел и Община Твърдица.
На следващо място, в процесния
случай е налице и активна легитимация за жалбоподателя Б., доколкото чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ дава право на всеки гражданин на РБ да получи
достъп до обществена информация, което право е обвързано с уредената в чл. 2
възможност заявителят да си състави мнение относно дейността на задължения
субект. Следователно, жалбата е допустима, като подадена в нормативно
установените срокове, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Освен като процесуално допустимо, настоящата съдебна инстанция
намира, че оспорването е и основателно. Процедурата по предоставяне на достъп
до обществена информация е уредена в глава трета от ЗДОИ, като в чл. 28 е регламентиран редът за
разглеждане на заявленията за достъп, като в ал. 2 са указани действията с
императивен характер, които сезираният субект следва да извърши при постъпило
заявление, а именно: органите или определени от тях лица вземат решение за
предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена
информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Следователно,
законодателят е вменил на задължения по закона субект да се произнесе по
подаденото заявление за достъп с изричен акт в писмена форма, независимо от
обстоятелството дали искането се удовлетворява или не и в каква форма е
поискана информацията.
В конкретния случай ответникът – управителя на "Водоснабдяване и канализация- Сливен" ООД се е произнесъл след
подаване на жалбата до съда с уведомление по смисъла на чл. 33 от ЗДОИ, съгласно която
разпоредба, ако органът не разполага с исканата информация и няма данни за
нейното местонахождение, той уведомява за това заявителя. Този законов текст се
отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и
съхранява исканата информация, поради което и в тази хипотеза той не е задължен
субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗДОИ, а
уведомлението, че не разполага с информацията, не носи белезите на
административен акт, който да подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е и
трайната практика на административните съдилища. Съдът намира, че не може да се
приеме, че е налице произнасяне по подаденото заявление, въпреки, че ответникът
се е възползвал от нормативно определения ред на чл. 33 от ЗДОИ, доколкото със заявлението
Б. е поискал да му бъде предоставен достъп до обществена информация,
описана в четири точки, свързана с „Интегриран проект за воден цикъл на квартал
“Речица“ , а с
уведомлението, същият е уведомен, че дружеството не
разполага, не е разполагало и никога няма да разполага с исканата информация,
тъй като не е бенефициент по Програма ИСПА и Оперативна програма „Околна
среда“- Интегриран проект за водния цикъл на град Сливен.
При тези данни
съдът намира, че отказът е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ЗДОИ. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ заявлението трябва да съдържа описание на исканата информация.
Законодателят е задължил административния орган с чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, в случай че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е
формулирана много общо, да уведоми за това заявителя и да му укаже да уточни
предмета на исканата обществена информация. Без да има яснота каква точно
информация се иска административният орган не знае заявлението за достъп до
каква обществена информация е. По смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Според трайната
съдебна практика понятието "обществена информация" следва да бъде
възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения
живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или
други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените
по ЗДОИ субекти. Документите са материални носители на информация, но ако
същата не се претендира като описание на сведение или знание за някого или
нещо, а само като искане за предоставяне на документ, то такава информация и не
се дължи. Само ако заявителят посочи вида на исканата информация, като я опише
в смисъла, даден й от законодателя, възниква задължение за предоставянето й.
След влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗДОИ, обн. ДВ бр. 104/2008 г., и изменението на чл. 17 от ЗДОИ редовното заявление придобива още по-голямо значение. За да може
административният орган да прецени и да се мотивира дали достъпът до обществена
информация е свободен по чл. 17, ал. 1 от ЗДОИ или ограничен по чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ при наличието на търговска тайна, чието предоставяне би довело до нелоялна
конкуренция, освен ако е налице надделяващ обществен интерес, трябва да е
налице редовно заявление.
Постановявайки отказ,
а в случая и уведомление по нередовно заявление, административният орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК, като преписката следва да му бъде върната за ново произнасяне след като
даде възможност на заявителя да уточни предмета на исканата обществена
информация и предвид гореизложените мотиви (вж. в т. см. Решение №
8154/17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4918/2009 г.,
III о. и Решение № 523/12.01.2011 г. на ВАС по адм.
д. № 12512/2010 г., 5-членен с-в). На основание чл. 174, изр. 1 от АПК следва да се определи срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът
следва да бъде 14-дневен, считано от датата на уточняването на предмета на
исканата обществена информация, съответно от изтичането на срока по чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ.
При изложените по – горе съображения
настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е основателна и следва да бъде
уважена, като мълчаливият отказ следва да бъде отменен, а преписката – върната на
ответника, който да проведе процедурата по чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ в рамките на срока, посочен в чл. 28,
ал. 1 от този закон, като издаде съответното решение за
предоставяне или за отказ от предоставяне на обществена информация, или, при
наличие на хипотезата на чл. 29,
ал. 2 от ЗДОИ, да остави заявлението без разглеждане.
При този изход на делото, на ответника не
следва да бъдат присъждани разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на оспорващия Б.
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10, 00 лв. за държавна такса,
които да бъдат възложени на "Водоснабдяване и канализация – Сливен"
ООД.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Управителя на
"Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД за произнасяне по
заявление за достъп до обществена информация вх. № 9400-18021/19.09.2019 г., подадено
от Ж.Ж.Б. ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ВРЪЩА административната преписка на
Управителя на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД за
произнасяне по заявление за достъп до обществена информация вх. 9400-18021/19.09.2019
г. /вх. № РД-04-3943/07.10.2019 г./, подадено от Ж. Ж.Б. ***, съобразно мотивите на настоящото
решение и при спазване на срока, визиран в чл. 28 и в чл.29 от ЗДОИ.
ОСЪЖДА
Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД да заплати на Ж.Ж.Б.
*** ЕГН ********** сумата от 10, 00 лева (десет лева), представляваща разноски
за настоящето производство.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 40 ал.3 от ЗДОИ.
Административен съдия: