Присъда по дело №997/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 41
Дата: 10 октомври 2022 г. (в сила от 26 октомври 2022 г.)
Съдия: Емил Бобев
Дело: 20224110200997
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 41
по НОХД № 997/2022 год. по описа на РС - В.Търново

Районна прокуратура - гр. В. Търново е повдигнала обвинение срещу В.
Р. Г. - роден на 21.12.1965 год. в гр. Варна, с постоянен адрес *****,
българин, български гражданин, със средно образование, вдовец, осъждан,
работи, с ЕГН: **********, затова, че на 06.07.2020 год. в град Велико
Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Р.
В. Г. от град ***, че следва да заплати парична сума в размер на 1 900 (хиляда
и деветстотин) лева, за да му достави и монтира два броя климатични системи
марка „Gree 12 Invertor Ora WiFi“ в жилище, находящо се на адрес ****, и с
това му причинил имотна вреда в размер на 1 900 (хиляда и деветстотин)
лева, представляваща платената сума за климатичните системи -
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият прави искане делото да бъде
разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно
следствие. Заявява, че няма средства да си упълномощи защитник, като моли
да му бъде назначен служебен такъв.
По делото е предявен граждански иск от пострадалото лице Р. Г. за
сумата от 1 900.00 лева (хиляда и деветстотин лева), представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на
извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 06.07.2020 год., до
окончателното й изплащане. Пострадалия прави и искане за конституиране в
качеството му на частен обвинител. Съдът в разпоредително заседание след
като установи, че гражданския иск е предявен своевременно и отговаря на
изискванията на НПК и ГПК, счете, че е допустим, поради което с
протоколно определение от 28.09.2022 год. прие за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство предявения от Р. В. Г. с ЕГН
**********, от гр. В. Търново граждански иск за сумата от 1 900.00 лева
(хиляда и деветстотин лева), представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
– 06.07.2020 год., до окончателното й изплащане. Със същото определение
съдът конституира пострадалия Р. В. Г. в качеството му на граждански ищец и
частен обвинител.
Тъй като подсъдимия заявява, че няма средства да си упълномощи
защитник, съдът допусна правна помощ чрез процесуално представителство
на същия и с протоколно определение от 10.10.2022 год. на основание чл. 372,
ал. 2 от НПК му назначи за служебен защитник адв. Л. М. от ВТАК,
определена от АК – В. Търново да осъществи предоставената правна помощ.
В съдебно заседание подсъдимия Г. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение и съжалява за постъпките си. Същия признава
1
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактите и авторството на
деянието на своя подзащитен, счита че следва делото да се разгледа по реда
на Глава 27 от НПК. Моли да бъде наложено минимално наказание, като се
вземе предвид обстоятелството, че към момента на извършване на деянието Г.
не е бил осъждан и при налагане на наказанието моли Г. да бъде освободен от
изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК. По отношение на
предявения и приет за разглеждане граждански иск адв. М. сочи, че от
доказателствата по делото се установява, че гражданския ищец е завел
гражданско дело № 1906/2020 год. по описа на ВТРС, приключило с влязло в
сила решение от 15.12.2020 год., с което „Родна“ ЕООД е било осъдено да
заплати сумата от 1 900.00 лева на пострадалия Г. и съответните разноски по
делото, поради което моли съда да прецени доколко са налице
предпоставките на чл. 84, ал. 2 от НПК, като на практика с уважаването на
предявения граждански иск, пострадалия Г. би придобил два изпълнителни
титула за едно и също нещо, за една и съща сума, произтичащи от едно и
също основание.
Представителя на прокуратурата счита, че от доказателствата по делото
безспорно се установява авторството на деянието и вината на подсъдимия.
Моли същия да бъде признат за виновен, като предлага на съда с оглед
множеството смекчаващи вината обстоятелства да му бъде наложено
наказание към предвидения в закона минимален размер – лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. Р. Г. е роден в гр. Варна. С постоянен адрес *****.
Същият е осъждан, като с влязла в сила на 22.10.2021 г. Присъда № 47 от
06.10.2021 г. по НОХД № 1188/2021 г. по описа на Районен съд град Велико
Търново за извършено при условията на продължавано престъпление с пет
деяния в периода от 04.09.2020 г. до 21.12.2020 г. престъпление по чл. 209, ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от
свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок
от три години.
През 2005 г. подсъдимият В. Р. Г. от гр. Велико Търново, основал
търговско дружество Р. ЕООД гр. Велико Търново с основна дейност,
продажба, доставка и монтаж на климатични системи. Г., в качеството си на
собственик и управител, ръководел дружеството и дейността му се развивала
успешно до 2018 година. След този период запознали проблеми и
обвиняемият не успявал да покрива разходите си, започнал да задлъжнява
към доставчиците на материали и климатични системи, от които се снабдявал.
Въпреки това, Г., като управител и собственик на Р. ЕООД гр. Велико
2
Търново продължил да набира клиенти. Предварително вземал от тях
определени парични суми, представляващи стойността на продажната цена,
доставката и монтажа на климатичните системи, но реално не закупувал,
доставял и монтирал такива. Впоследствие измислял различни извинителни
причини, с които се оправдавал пред клиентите докато в един момент не
отговарял на обажданията им и се криел от тях.
На 06.07.2020 г. в магазина на Р. ЕООД гр. Велико Търново, находящ се
на адрес гр. Велико Търново, **** отишъл пострадалият Р. В. Г. от гр. ***.
Същият имал намерение да закупи два броя климатични системи за
жилището си в гр. Велико Търново, *****. В магазина се намирал само
подсъдимият Г.. В хода на разговора между двамата, Р. Г. решил да поръча
два броя климатични системи марка „Gree 12 Invertor Ora WiFi“ за сумата от 1
900.00 лева, която сума включвала тяхната цена, доставката и монтажа им.
Подсъдимият Г. казал на Г., че в момента не разполага с посочените
климатични системи в наличност, но го уверил, че ако му бъдат заплатени,
ще ги закупи, достави и монтира в срок до 24.07.2020 година. Г. повярвал на
подсъдимият, че последният ще изпълни обещанието си и още същия ден на
06.07.2020 г. заплатил сумата от 1 900 лева лично на Г.. Последният му издал
фактура с № ********** от 06.07.2020 г..
В периода от 06.07.2020 г. до 24.07.2020 г., подсъдимият и пострадалият
няколко пъти провеждали разговори, при които Г. винаги уверявал Г., че
всичко е наред и климатичните системи ще бъдат доставени и монтирани в
срока, съгласно уговорката им. Тъй като изначално подсъдимият нямал
намерение да изпълни поетото към Г. задължение за закупуване, доставка и
монтаж на посочените два броя климатични инсталации, след 24.07.2020 г.
при разговорите помежду им започнал да измисля различни оправдания и да
отлага във времето изпълнението на поетия ангажимент. Междувременно Г.
установил, че има и други клиенти, които също като него са заплатили на Г.
различни суми за закупуване, доставка и монтаж на климатични системи, но
последният по никакъв начин не изпълнявал поетите от него задължения,
дори частично. В един момент, Г. осъзнал, че е измамен от Г. и завел
гражданско дело № 1906/2020 г. по описа на ВТРС. С Решение № 867 от
15.12.2020 г. по гражданско дело № 1906/2020 г. по описа на ВТРС,
дружество Р. ЕООД гр. Велико Търново било осъдено да заплати сумата от 1
900.00 лева на Г., както и разходите по делото. Въпреки решението на съда,
поради липса на имущество и средства, Г. не бил обезщетен и подал жалба до
прокуратурата срещу Г..
След привличането му като обвиняем и предявяване на обвинението, в
протокол за разпит на обвиняем от 26.07.2022 год., Р. Г. заявил, че по
предявеното му обвинение се признава напълно за виновен и съжалява за
случилото се. Посочва, че желае делото в съда да се гледа по реда на
съкратеното съдебно следствие, тъй като нямал възможност да възстанови
причинената имотна вреда. Не желае да се запознава с материалите по делото.
3
Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва
от събраните на досъдебното производство доказателства: обясненията на
обвиняемия на ДП и самопризнанията му в хода на съдебното следствие; от
разпитаните на ДП свидетели Р. В. Г. и Д.Г.К.; изисканите справки и от
приложените по делото други писмени доказателствени средства (всички
приобщени по реда на НПК), както и от всички останали приложени по
делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
тъй като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със
събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно
доказано, че подсъдимият В. Р. Г. с деянието си е осъществил от обективна
страна престъпния състав на чл. 209, ал. 1 от НК, доколкото на 06.07.2020 год.
в град Велико Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у Р. В. Г. от град ***, че следва да заплати парична сума в
размер на 1 900 (хиляда и деветстотин) лева, за да му достави и монтира два
броя климатични системи марка „Gree 12 Invertor Ora WiFi“ в жилище,
находящо се на адрес ****, и с това му причинил имотна вреда в размер на 1
900 (хиляда и деветстотин) лева, представляваща платената сума за
климатичните системи.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината -
пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване. Доказана е и специалната цел на подсъдимия, а именно
да набави за себе си имотна облага, демонстрирана чрез получаване и
разпореждането с посочената сума.
Като призна за виновен подсъдимия, съдът съобразно чл. 54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца,
подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се
коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия и стремеж към
материално облагодетелстване по незаконен начин.
Обществената опасност на деянието е средна. Безспорно е, че е
посегнато и са увредени отношенията, защитени с правовия ред в страната
ни, като причиненият престъпен резултат не се отличава с особена тежест, а
стойността на средствата, с които Г. се е облагодетелствал са близо да
средната работна заплата в страната към момента на извършване на деянието.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете, пълното му съдействие за
установяване на обективната истина и критично отношение към извършеното,
чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието, както и
сравнително не толкова високия размер на причинената вреда. Като
4
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете невъзстановяването на вредата
на пострадалия.
Предвид установените смекчаващи и отегчаващото вината
обстоятелства съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде определено
наказание малко над минималния предвиден в закона размер. За извършеното
от Г. деяние закона предвижда наказание "Лишаване от свобода" в размер от
една до шест години. При определяне размера на наказанието съдът взе
предвид смекчаващите вината обстоятелства, като определи на подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца.
След това изхождайки от разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК, като намали така определеното
наказание с една трета и наложи на В. Г. наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на една година. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия към
момента на извършване на деянието и с оглед личността на подсъдимия,
съдът прие, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения, не е наложително той да изтърпи така наложеното
наказание, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на
подсъдимия Г. е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще
изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително
върху него.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия В. Р. Г. с
рег. № 2095 от 30.06.2022 год., издадена от Бюро съдимост при ВТРС, се
установява, че същия е осъден с влязла в сила Присъда № 47/06.10.2021 год.
по НОХД № 1188/2021 год. по описа на ВТРС, в законна сила от 22.10.2021
год., с което ме у наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
срок от три години. Установи се, че деянието, за което е осъден В. Г. с тази
присъда, както и деянието, за което Г. е осъден с присъдата по настоящото
дело, са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което й да е от
тези две деяния. Поради това настоящия съдебен състав счете, че са налице
предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НПК за
групиране на тези две наказания. Предвид горното съдът с присъдата
определи на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, подсъдимия В. Р.
Г., да изтърпи едно общо наказание – най-тежкото измежду наказанията,
наложени му с настоящата присъда и наложеното му наказание с влязла в
сила на 22.10.2021 год. присъда № 47/06.10.2021 год. по НОХД № 1188/2021
год. по описа на ВТРС, а именно: една година лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от три
години.
По отношение на приетия за съвместно разглеждане в настоящия
5
процес граждански иск от пострадалия Р. Г., съдът приема, че същия е
доказан по основание и размер. В хода на делото се установи безспорно, че
подсъдимия В. Г. е получил и се е облагодетелствал със сумата от 1 900.00
лева, които са собственост на пострадалия Р. Г., като по този начин Г. се явява
пострадал от извършеното от Г. престъпление. Поради това съдът счита, че
гражданския иск е доказан по основани Налице е пряка причинно-следствена
връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Настоящия състав
намира, че гражданския иск е доказан и по размер. Самия подсъдим не отрича
размера на получената от него сума, както и обстоятелството, че до момента
не е възстановена на Г.. Предвид горното съдът уважи изцяло предявения от
Йордан Йорданов граждански иск, като осъди подсъдимия да заплати на
пострадалия сумата от 1 900.00 лева (хиляда и деветстотин лева),
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат на извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 06.07.2020 год., до
окончателното й изплащане.
Съдът намира за неоснователни изложените от защитника на
подсъдимия доводи, че евентуалното уважаване на предявения в настоящото
производство граждански иск би довел до обстоятелството, че пострадалия Г.
би придобил да изпълнителни титула за едно и също нещо, за една и съща
дума, произтичащи от едно и също основание. Действително от
доказателствата по делото и след извършена служебна проверка се
установява, че действително с Решение № 867 от 15.12.2020 год. по Гр. Дело
№ 1906/20202 год. по описа на ВТРС, влязло в законна сила, съдът е осъдил
"Р." ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, *****,
с ЕИК *****, ДА ЗАПЛАТИ НА Р. В. Г. от град Велико Търново, ул. "Камен
Зидаров" № 6, ет. 4, с ЕГН **********, сумата в размер на 1 900.00 лева
/хиляда и деветстотин лева/ - дължима на отпаднало основание - заплатена
сума по договор за покупко-продажба на два броя климатични системи GREE
12 INVENTER MODEL ORA WIFI, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. От това решение се установява, че в случая е
осъден не подсъдимия В. Р. Г., а представляваното от него дружество "Р."
ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, *****, с
ЕИК *****. При така установеното съдът намира, че не са налице
основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от НПК и предявения
от Р. Г. граждански иск в настоящото наказателно производство е допустим.
Вярно е и това, че и двата граждански иска са за едно и също нещо, за една и
съща сума и произтичащи от едно и също основание, но в случая гражданския
иск в настоящото производство е предявен срещу подсъдимия в качеството
му на физическо лице и съдът уважи този граждански иск срещу Г. именно в
това му качество. Действително пострадалия Г. би могъл да се снабди с два
изпълнителни титула, но при евентуално предявяване и на двата от негова
страна за изпълнение, подсъдимия би могъл да повдигне спор за евентуално
6
неоснователно обогатяване на Г., който спор може да бъде решен по съдебен
ред.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимия В. Р. Г. да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител Р. В. Г. с ЕГН **********, от *****
сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляващи направени от Г.
разноски по делото за процесуално представителство.
При този изход на делото съдът на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от
НПК осъди подсъдимия В. Р. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС сумата от 76.00 (седемдесет и шест) лева,
представляваща ДТ върху уважения граждански иск, както и сумата от 5.00
(пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.
7