О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 1991
гр.Бургас, 17.10.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на седемнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Михова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1530 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин,
бул. Д-р „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез
юрисконсулт Боянка Рахнева, с която се обжалва
Решение №1811 от 12.07.2019г. постановено по гр.д. №6140/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил предявения
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов
Деспов, против К.П.Ж., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми по Договор за заем CrediHome+ № 1162-00011869 от
21.09.2016 г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ” АД и ответника, вземанията по който
са били цедирани на ищеца, а именно: 1 517,92 лв. (хиляда петстотин и
седемнадесет лв. и деветдесет и две ст.) – главница, 213,47 лв. (двеста и
тринадесет лв. и четиридесет и седем ст.) – договорна лихва, дължима за периода
18.11.2016 г. – 18.09.2017 г., 148,06 лв. (сто четиридесет и осем лв. и шест
ст.) – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, дължима
за периода 18.11.2016 г. – 18.09.2017 г., 1 234,20 лв. (хиляда двеста тридесет
и четири лв. и двадесет ст.) – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги, дължима за периода 18.11.2016 г. – 18.09.2017 г., 89,15
лв. (осемдесет и девет лв. и петнадесет ст.) – лихва за забава по договора за
заем, дължима за периода от 19.11.2016 г. до 29.03.2018 г., и 71,17 лв.
(седемдесет и един лв. и седемнадесет ст.) – лихва за забава по договора за
допълнителни услуги, дължима за периода от 19.11.2016 г. до 29.03.2018 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед №
1169/02.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 2290/2018 г. по описа на РС-Бургас.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно
и незаконосъобразно.
Твърди се, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд за недействителност на договора за потребителски кредит,
поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК.
Посочва се още, че неправилно районният
съд е приел, че договорът е недействителен, защото не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
На следващо място се посочва, че
неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е
приел, че не е налице надлежно уведомяване на ответника за извършена цесия,
поради обстоятелството, че ответникът се е представлявал в исковото
производство от особен представител. Цитирана е съдебна практика.
Изложени са подробни съображения за
основателност на исковата претенция.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което съдът да се произнесе по съществото на
спора. Не са ангажирани доказателства. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция в размер на заплатената държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Т.Д.
- особен представител на ответника К.П.Ж., с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна.
Излагат се съображения за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение.
Оспорват се като неоснователни всички
изложени в жалбата възражения.
Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК следва да бъде
внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Не са направени нови доказателствени искания от страните и не са
ангажирани нови доказателства в настоящото съдебно производство.
След запознаване с материалите по делото,
съдът констатира, че по делото са внесени разноски на основание чл.47, ал.6 ГПК, за особения представител Т.Д., с платежно нареждане от 01.10.2019г.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №1530 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.