Р Е Ш Е Н И Е
№………./05.02.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2223 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от ИЩЦИТЕ 1/Г.К.Г., ЕГН **********,***; 2/ Е.К.Г., ЕГН **********,***; 3/ Л.В.П., ЕГН **********,*** и 4/ П.Н.Г., ЕГН **********,***; срещу ОТВЕТНИКА Г.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание
чл.109 ЗС да бъде осъден ответникът да премахне жилищна сграда -
еднофамилна с идентификатор 10135.1504.196.5 с площ от 34 кв.м., състояща се от
две стаи, антре и тоалетна, представляваща незаконен строеж,
изградена в ПИ с идентификатор 10135.1504.196, находящ се на
административен адрес: гр.
Варна, бул. „****“ “ 31, придобит, на основание наследствено
правоприемство и реституция по ЗВСВОНИ от ищците, като
съсобственици, с която незаконна постройка ответникът пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост върху дворното място, в което е изградена
сградата.
В исковата молба ИЩЦИТЕ твърдят, че са
собственици на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
10135.1504.196 по кадастралната карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна,
бул. „****“ “ 31, с площ от 602 кв. м., при граници: ПИ 10135.1504.194; ПИ
10135.1504.207; ПИ 10135.1504.198; ПИ 10135.1504.195 и ПИ 10135.1504.193. Твърдят,
че Г.К.Г. бил собственик на 123/600 идеални части от поземления имот; Е.К.Г.
бил собственик на 123/600 идеални части от поземления имот; Л.В.П. била
собственик на 246/600 идеални части от поземления имот; П.Н.Г. бил собственик на 50/600 идеални части
от поземления имот. Твърдят, че в имота
били построени две сгради - Масивна триетажна сграда, която била изградена в
имота още преди отчуждаването и била възстановена на ищците по силата на
реституционния закон, както и едноетажна сграда с площ от 30 кв. м., състояща
се от две стаи, антре и тоалетна. Уточняват, че последната сграда била отразена
в кадастралната карта по следния начин: на жилищната част бил присвоен
идентификатор 10135.1504.196.2, а на тоалетната, която също била част от
сградата, по неизвестни причини бил присвоен отделен идентификатор
10135.1504.196.3. В последствие била извършена промяна в кадастралната карта,
както следвало: жилищната част с присвоен идентификатор 10135.1504.196.2, и
тоалетната с присвоен идентификатор 10135.1504.196.3 били обединени в една
сграда с нов идентификатор 10135.1504.196.5. Твърдят,
че били собственици на дворното място по силата
на чл. 1, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 от
ЗВСОНИ, в качеството им на наследници на бившите акционери на прекратеното АД „К.
Г.". Твърдят, че с договор за покупко – продажба,
обективирана в НА № 140, том V, рег. № 4190, дело № 945/1933г., АД „К. Г.“ било
придобило дворното място, ведно с построената в него къща. С решение от
22.07.1948г. на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС по преписка № 2245/1948г. и
допълнително решение към него от 20.06.1950г., дворното място, заедно с
построената в него масивна триетажна къща били отчуждени в полза на държавата,
за което бил съставен АДС № 1119/17.01.1951г.
Към датата на прекратяване на АД „К. Г.“, извършено чрез ликвидация на
Варненски областен съд през 1948г., акционерите, притежаващи акции в
дружеството, съгласно протокол от 26.03.1948г. за проверка на операциите в
него, назначена с определение от 14.02.1948г. са били: К. Г. Б., притежаващ 80
акции; Г. К.Г.– 146 акции, Г. Н. Т.– 30
акции, нейният съпруг Н. П. Т. – 20 акции, Д. С. Н./по баща Г./ - 20 акции, С.
Г. и В. В. М., всеки по 2 акции. Твърдят,
че ищците били наследници по закон на следните акционери, а
именно: Г. К. Г., /който приживе
придобива и всичките 80 акции на баща си К. Г. Б./, Г. Н. Т. и Н. П. Т., Д. С.
Н./по баща Г./ и В. В. М.. Наследници на
Г. К. Г. /който приживе придобил и всичките
80 акции на баща си К. Г. Б./ били ищците Г.К.Г., Е.К.Г. и Л.В.П.. Излагат, че Г.
К.Г. имал двама наследници: син К. Г. Г.
и дъщеря А. Г.П.. Наследници на К. Г. Г. били синовете му Г.К.Г. и Е.К.Г., а
наследник на А. Г.П. е дъщеря й Л.В.П..
Наследници на
съпрузите Г. Н. Т. и Н. П. Т. са И.Н.Г. - П. и ищецът П.Н.Г.. Поясняват, че Г.
Н. Т. и Н. П. Т. имали единствен наследник - дъщеря А. Н.Г., която оставила двама наследници: син П.Н.Г.
и дъщеря И.Н.Г. - П..
Наследници на Д. С.
Н./по баща К. Г./ били ищците Г.К.Г., Е.К.Г. и Л.В.П., П.Н.Г. и
лицето И.Н.Г. - П.. Поясняват, че Д. С. Н./по баща К. Г./ нямала деца. Нейни
наследници оставали: брат Г. К.Г.,
сестра Г. К. Т.и сестра Р. К. Ц.. За наследниците на Г. К.Г. и Г. К. Т.били посочени по-горе подробни
данни, а Р. К. Ц. имала наследници, които умрели без да оставят низходящи -
дъщеря В. А. З., която била починала 2003г. като вдовица, без деца; дъщеря А. А. Ц., която била починала през 1990г., като
разведена без деца и син К. А. Ц., който бил починал 1939г., като разведен без
данни за низходящи. Съпругът на Р. Ц.бил починал още през 1944г.
Поддържа се, че
ищците, явяващи се законни наследници на акционерите към датата на прекратяване
на АД „К. Г.“ се снабдили с констативен нотариален акт № 130, том I, вх. Рег. №
2638, нот. дело 114/2013г.
Ищците са предявили
претенции спрямо ответниците за изградената в
процесното дворно място сграда с идентификатор 10135.1504.196.5 с правно
основание чл. 108 от ЗС. Производството по образуваното гр.д. 176 / 2014 по
описа на ВРС, 24 състав приключило с влязло в сила решение, с което са
отхвърлени предявените от Г.К.Г., Е.К.Г.,
Л.В.П., П.Н.Г., И.Н.Г. – П. и Л.А.П.
искове срещу Г.А.Д. и С.С.Д., за предаване владението върху жилищна сграда -
еднофамилна с идентификатор 10135.1504.196.5 с площ от 34 кв.м., състояща се от
две стаи, антре и тоалетна, по приращение, на осн. чл. 92 ЗС, изградена в ПИ с
идентификатор 10135.1504.196, придобит, на основание наследствено
правоприемство и реституция по ЗВСВОНИ, на осн. чл. 108 ЗС.
В настоящото
производство твърдят, че сградата с идентификатор 10135.1504.196.5 била изградена без необходимите строителни
книжа, а именно: без разрешение за строеж, без одобрен архитектурен проект или
каквото и да било друго разрешение. Сградата представлявала незаконен строеж и
като такъв препятствала спокойното ползване на поземления имот от страна на
ищците, в качеството им на собственици на имота. Претендират незаконният
строеж да бъде премахнат от имота им, като твърдят, че именно ответникът я е
построил и я държи. Допълнително уточняват,
че ответникът ползва лично постройката и я предоставя и на трети лица. Освен
това, при ползването на постройката и при осъществяване на достъпа до нея
ответникът, включително и чрез лицата, които я държат: преминават през и стоят
в дворното място – собственост на ищците, ползват техния вход, поставят свои
вещи в двора им на места, където им е удобно в близост до постройката. С тези
си действия ответникът пречи на ищците да осъществяват правото си на
собственост върху дворното място в пълен обем. Уточнява, че процесната сграда е
съществувала още когато е бил отнет
имотът към 1950г., като към него момент е съществувала като стопанска
постройка.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА Г.А.Д. е
постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което твърди,
че искът е неоснователен. Твърди, че ищците не били собственици на посоченото
дворно място, че процесната сграда не била незаконен строеж, както и че същата
не пречела на ищците да упражняват своите права.
Сграда с
идентификатор 10135.1504.196.2 по КК на гр.Варна не съществувала понастоящем и
не била съществувала към момента на предявяване на иска, предмет на настоящото
дело. Съгласно заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице
Димитричка Йорданова, прието по гр. дело №176/2014 г. на PC Варна, XXIV състав,
в одобрената през 2008 г. кадастрална карта на гр.Варна в имот с идентификатор
10135.1504.196 били отразени четириетажна жилищна сграда с идентификатор
10135.1504.196.1, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №10135.1504.196.2
с площ от 30,03 кв.м. и стопанска сграда №10135.1504.196.3 с площ от 4,30 кв.м.
През 2013 г. било направено изменение в кадастралната карта, като двата обекта
10135.1504.196.2 и 10135.1504.196.3 били попълнени като един обект - жилищна
сграда с №10135.1504.196.5. с площ от 34,35 кв.м. Ето защо сградата, обект на
предявения иск не съществувала към настоящия момент.
Ищците не били
собственици на ПИ с идентификатор 10135.1504.196 по КК на гр.Варна. С влязло в
сила решение №1952/27.04.2015 г. на Варненски Районен съд, XXIV състав,
постановено по гр. дело №176/2014 г., бил отхвърлен като неоснователен предявеният
от Г.Г., Е.Г., Л.П., П.Г., И.Г. -П. и Л.П. срещу Г.Д. и С.Д. иск за предаване
на владението върху жилищна сграда с идентификатор 10135.1504.196.5 по КП на
гр.Варна, със стар идентификатор №10135.1504.196.2 и №10135.1504.196.3, с площ
от 34 кв.м., състояща се от две стаи, антре, и тоалетна, находяща се в гр.Варна
на ул."****“ " 31А по приращение, на основание чл.92 ЗС, изградена в
ПИ с идентификатор 10135.1504.196 по КК на гр.Варна, на основание чл.108 ЗС.
Посоченото решение било потвърдено от Окръжен съд Варна, гражданско отделение,
с решение №338 от 14.03.2016 год., постановено по в. гр. дело №2103/2015 год.
За да достигнат до този диспозитив и двата съдебни състава били приели, че
ищците/въззивници не се легитимират като възстановени собственици на процесното
дворно място. Този извод на съдебните състави бил главен извод, обуславящ
решаваща дейност на съда. Тъй като съдът бил отрекъл правото на собственост на ищците
върху процесната сграда по приращение, той имплицитно бил отрекъл и правото им
на собственост върху дворното място. Ето защо в отношенията между страните по
настоящото дело било установено със сила на присъдено нещо, че ищците не били
собственици на жилищна сграда с идентификатор 10135.1504.196.5 по КК на
гр.Варна и това било така, защото не били собственици на дворното място,
представляващо ПИ с идентификатор 10135.1504.196 по КК на гр.Варна. Поради
изложеното следвало да се приеме, че в отношенията между страните било вече
установено, че ищците не били собственици на посоченото дворно място.
Отделно оспорва, че
ищците са собственици на ПИ с идентификатор 10135.1504.196 по КК на гр.Варна,
като твърди че не са придобили същият по
наследствено правоприемство и реституция, тъй като спрямо тях не са били налице
предпоставките на чл.3 ал.2 ЗВСВОНИ. Съответно ищците не били законни
наследници на бивши акционери на АД"К. Г.", били такива към момента
на прекратяването на това дружество.
Съгласно чл.З ал.2
ЗВСВОНИ се възстановявала собствеността на всички юридически лица, чиито имоти
са били отчуждени по начин, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2, а когато
юридическите лица не съществуват при влизането на закона в сила, правото на
собственост се възстановявало в полза на съдружниците или на членовете им,
съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента
на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните
наследници по закон. От посочената законова норма следвало, че трябва да бъде
установен персонален състав на ЮЛ към момента на прекратяването
му.
Оспорва, че ищците се
явяват наследници на бивши акционери в АД"К. Г.", били такива към
момента на прекратяване на това дружество. От представените от ищците
доказателства, нито се установява кога е
било прекратено това АД, нито кои са били акционери при неговото
прекратяване.
Ищците се позовавали
на протокол от 26.03.1948 год. за резултатите от извършена експертиза от вещи
лица на операциите на АД „К. Г.". От съдържанието на този документ не
можело да се направи извод, че акционерното дружество било прекратено, липсвал
такъв текст в документа. От събраните по гр. дело №176/2014 г. на ВРС писмени
доказателства: протокол от извънредно общо събрание на акционерите на АД"К.
Г.", състояло се на 22.05.1950 г., определение на Сталински областен съд
от 18.03.1950 г. по фир. Дело №1656/1930 г. и определение на Сталински окръжен
съд от 03.05.1952 година се установявало, че към 1950 г. дружеството не било
прекратено и едва на посоченото общо събрание на акционерите се вземало решение
за неговата ликвидация, като същата продължавала и през 1952 г. Ето защо не
било ясно, кога е прекратено АД"К. Г.". Следвало да се има предвид,
че нормата на чл.3 ал.2 ЗВСВОНИ изисквала установяване на персоналния състав на
юридическото лице към момента на прекратяването му, а не към момента на
одържавяването.
Не било ясно и кои са
били акционери в АД"К. Г." към момента на прекратяването му. Това
дружество е било акционерно с издадени акции на приносител, а не с поименни
акции. Акциите на приносител се прехвърляли с простото им предаване - чл.179 от
Търговския закон /приет 1897 г. действал до 1951 год., сега отм./, поради което
персоналният състав на посоченото АД е можел да бъде променян свободно във
всеки един момент. Също така всички разпореждания, включително предаване на
акции на приносител, след заличаването на въпросно АД нямали правна стойност.
Това било така, защото всяка акция била ценна книга, инкорпорирала определени
права спрямо съответното дружество, неин издател. След заличаване на това
дружество тези права се погасявали и самата ценна книга губела правната си
стойност. Относно разпределението на акциите, ищците се позовавали на протокола
от 26.03.1948 г. за извършената експертиза. От посочения документ се
установявало, че броя на акционерите в АД"К. Г." в периода 1930 г. -
1940 г. варирал на различните общи събрания от 7 до 16 човека. Последният запис
в книгата на акционерите бил от 1940 г., затова вещите лица през 1948 г.
приемали, че акционери били К. Г. Б., Г. К. Г., Г. Т.а, Д. С. Н., С. Г. и В. М..
Наследници на не всички от посочените лица участвали в настоящото дело. От
събраните в хода на гр. дело №176/2014 г. на ВРС писмени доказателства -
протокол от извънредно общо събрание на акционерите на АД"К. Г.",
състояло се на 22.05.1950 г. и списък на представените акции на това общо
събрание, се установявало, че акционери към 1950 г. са Г. К. Г., А.И., С. Г. З., Д. К. Г., В. Ст. З. и
К. М.. От текста на протокола се разбирало също, че имало направено завещание
от К. Г., с което той се бил разпоредил с акциите си, но какво било неговото
съдържание не било ясно. От всичко изложено се налагал извода, че не бил ясен
нито момента на прекратяването на АД"К. Г.", нито неговия персонален
състав /акционери/ към същия момент, а това била една от предпоставките за
възстановяване на имота по реда на ЗВСВОНИ. Ето защо ищците не установяват кога
е прекратено АД"К. Г.", кои са били негови акционери към момента на
прекратяването и съответно кои са наследници на тези акционери. Поради
изложеното предпоставките за реституция по чл.З ал.2 ЗВСВОНИ не били налице и
ищците не се легитимирали като собственици на ПИ с идентификатор 10135.1504.196
по КК на гр.Варна.
Нещо повече, съгласно
Удостоверение №Р Д-14-9400-1232/08.12.2014 г. на Областен управител на Област с
административен център Варна /оригиналът на този документ се намирал в кориците
на гр. дело №176/2014 г. на ВРС/, ПИ с идентификатор 10135.1504.196 по КК на
гр.Варна бил държавна собственост и за него бил съставен акт за държавна
собственост. Заявените права от Държавата върху процесното дворно място,
потвърждавали тезата, че ищците не били собственици на същото.
След като ищците не
били собственици на процесното дворно място, неоснователни се явявали
претенциите им, че построената в това дворно място сграда им пречела да
упражняват правото си на собственост.
Ответникът твърди, че
сграда с идентификатор 10135.1504.196.5 по КК на гр.Варна не е незаконен
строеж. С договор от 01.04.1969 г., сключен по реда на НДИ, Държавата била
продала на А. Г. Д. и С. И.Д. сграда на адрес: *** А. С решение
№1005/28.09.2006 г., постановено по гр. дело №2727/2005 г., ВКС, Четвърто
гр. отделение, бил оставил в сила
решение от 02.08.2005 г. на ВОС по гр. Дело №1838/2004 г. в частта с която са
отхвърлени съединените искове по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС на същите ищци срещу А.
Д. и С.Д., за собствеността и владението на недвижим имот, представляващ
масивна жилищна сграда, състояща се от антре, две стаи и тоалет, намираща се в
дворното място в гр.Варна бул."****“ " №31 А. Така валидността на
договора от 1969 г. по отношение на тази сграда била съдебно потвърдена.
Съгласно позволителен билет №8 от 17.02.1974 год., на А. Д. било разрешено извършване на строителни
работи по сградата - смяна на покривна конструкция, обединяване на две антрета
в едно общо и направа на железобетонна плоча над съществуващ тоалет. Посоченият
документ бил индиция за законността на сградата, тъй като не можели да се издават
разрешения за строеж за действия по незаконни сгради - аргумент от чл.160 ал.6
от ЗТСУ /действал към 1974 г./ Извършените строителни работи, изцяло
кореспондирали и с промените в попълването на сградата по кадастрален план,
посочено в заключението на СТЕ, прието по гр. дело №176/2014 г. на ВРС. Ето
защо следвало да се приеме, че процесната сграда представлявала законен строеж.
Сочи, че дори и да не
съществували запазени документи за строителството на процесната сграда, това не
я правело незаконен строеж. Освен това съгласно трайната практика на ВКС, дори
една сграда да не е законно построена, тя не подлежала на премахване на реда на
чл.109 ЗС, ако в хода на делото не бъде установено как точно пречи на ищците. В
случая в исковата молба не се съдържало конкретно посочване как процесната
сграда пречи на ищците, още повече след като те не били собственици на дворното
място.
В съдебно
заседание ИЩЦИТЕ поддържат исковата молба, оспорват всички възражения на
ответната страна /че ищците не са собственици на процесното дворно място; че
процесната сграда не е незаконен строеж и че същата не пречи на ищците да
упражняват своите права на собственост върху дворното място/, молят
за уважаване на иска и за присъждане на разноски. ОТВЕТНИКЪТ поддържа подадения
отговор и моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С решение No 1952 /
27.04.2015г., постановено по гр.д. 176 / 2014г. по описа на ВРС са
отхвърлени предявените от Г.К.Г., ЕГН **********, Е.К.Г., ЕГН ********** ***, Л.В.П.,
ЕГН **********,***, П.Н.Г., ЕГН **********,***, И.Н.Г. – П., ЕГН **********,***,
Л.А.П., ЕГН **********,*** срещу Г.А.Д., ЕГН ********** и С.С.Д., ЕГН **********
***, искове за предаване владението върху жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор
10135.1504.196.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена
със заповед № КД – 14 – 03 – 137/16.01.2013г. на Началника на СГКК – Варна, със стар идентификатор № 10135.1504.196.2 и №
10135.1504.196.3, с площ от 34 кв.м., състояща се от две стаи, антре и
тоалетна, находяща се в гр. Варна, ул.”****“ ” 31 – А по приращение, на осн.
чл. 92 ЗС, изградена в ПИ с идентификатор 10135.1504.196 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД – 18 – 98/10.11.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед № КД – 14 – 03 –
137/16.01.2013г. на Началника на СГКК – Варна, целият с площ от 602 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, ул.”****“ ” 31 - А при граници: 10135.1504.194,
10135.1504.207, 10135.1504.198, 10135.1504.195, 10135.1504.193, придобит, на
основание наследствено правоприемство и реституция по ЗВСВОНИ, на осн. чл. 108
ЗС. С решение No 338 / 14.03.2016г., постановено по в.гр.д. 2103 / 2015г. по описа на ВОС е потвърдено
изцяло първоинстанционното решение, посочено по-горе. С определение No 640 /
30.12.2016г. , постановено по гр.д. 3219 /2016г. на ВКС не е
допуснал касационно обжалване на въззивното решение от 14.03.2016г., с което и
решение No
1952 / 27.04.2015г., постановено по гр.д. 176 / 2014г. по описа на ВРС е
влязло в законна сила /л.107 – 135 от делото/.
На л. 136 – 143 е прието
Решение No
1005 / 28.09.2006г., постановено по гр.д. 2727 / 2005г. на ВКС, от което
се установява, че спорът по предявени искове по чл. 7 ЗВСВОНИ и чл. 108 ЗС
между страните, е окончателно разрешен с влязло в законна сила решение, с което
след частично обезсилване и отмяна на решение от 02.08.2005г. по гр.д. №
1838/2004г. на Окръжен съд – Варна, е признато за установено по отношение на А.
Д. и С.Д., възстановяването на собствеността спрямо К. Г., В. П., Л.П., А. Г., Д. П. И Г. Г.върху недвижим имот – жилище
от хол и тераса на първия етаж и три избени помещения от триетажна жилищна
сграда на бул.”****“ ” № 31а в гр. Варна със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж по реда на чл. 7 ЗВСВОНИ,
поради нищожност на договор за продажба от 01.04.1969г., поради неподписването
му от председателя на ИК на ГНС Варна А. Н.. На осн. чл. 108 ЗС, А. Д. и С.Д. са осъдени да предадат на К. Г.,
В. П., Л.П., А. Г., Д. П. И Г. Г.владението
върху същия недвижим имот, жилище от хол и тераса на първия етаж и три избени
помещения от триетажна жилищна сграда на бул.”****“ ” № 31а в гр. Варна със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Предявеният иск по чл. 7 ЗВСВОНИ е уважен по съображения, че договорът за
продажба № 527/01.04.1969г. е сключен в нарушение на закона. Описаните в него
помещения, представляващи хол, тераса и три изби са реално обособена част от
триетажната масивна сграда, която е била отчуждена, поради което и същите са
възстановени на ищците по реда на ЗВСОНИ. Със същото съдебно решение е
потвърдено решение от 02.08.2005г. на ВОС, постановено по в.гр.д. №
1838/2004г., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете по чл. 7 ЗВСВОНИ и чл.
108 ЗС, предявени от К. Г., В. П., Л.П., А.
Г., Д. П. И Г. Г.срещу А. Д. и С.Д. за собствеността и владението на
недвижим имот, представляващ самостоятелна масивна жилищна сграда, състояща се
от антре, две стаи и тоалет, намиращи се в дъното на дворното място в гр.
Варна, бул.”****“ ” № 31 А.
Реституционните претенции на ищците относно другите помещения в договора
за продажба от 01.04.1969г., представляващи антре, две стаи и тоалет, са отхвърлени. Прието е, че
реституцията е настъпила за онази част от одържавения през 1948г. имот, която
съществува реално при влизане в сила на ЗВСОНИ. Стопанската постройка – паянтов
навес, застроен на 28 кв.м. е съборена и на нейно място е построена нова
масивна сграда, състояща се от две стаи, антре и тоалетна, които помещения са
част от договора от 1969г., поради което и представляват нова сграда и не
подлежат на възстановяване.
Производството по делото по отношение на предявените срещу Община Варна
и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство искове по чл. 7 ЗВСВОНИ и чл. 108 ЗС, е прекратено след
обезсилване на въззивното решение, в частта, с която същите са отхвърлени. С
решението на касационната инстанция е обезсилено решение от 06.09.2000г. по
гр.д. № 275/2000г. на Районен съд – Варна и делото е върнато на същия съд за
произнасяне по кумулативно съединените искове по чл. 7 ЗВСВОНИ. На л. 1195 до
л. 203 от делото е прието и самото Решението от 02.08.2005г., постановено по
гр.д. № 1838/2004г. на Окръжен съд – Варна, което както беше посочено по-горе е
частично отменено и частично обезсилено.
На 22.07.1959г. в полза
на М. К. е издаден от Началник отдел Арх. И стр. контрол – старши архитект,
билет № 1024 за строеж в гр. Варна. С него е разрешено на М. К.да направи
уширение на дъсчената барака с 1,20 м. към дъното на парцела.
С договор за продажба от
01.04.1969г. /л. 144 и 145/, А. Д. и С.Д. по време на брака си, са придобили
правото на собственост върху държавен имот, находящ се в гр. Варна, ул.******,
представляващ етаж I от къща, застроена през 1911г., апартамент № 1, целият
от 74,74 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, тераса, антре, 3 изби и тоалет,
както и 9, 42 % идеални части от общите части на сградата и 9, 42 % от общите
части от дворното място, цялото с площ от 601 кв.м. при цена от 3 217 лв.
На 17.02.1974г. в полза
на А. Д. е издаден от Варненски градски
народен съвет позволителен билет № 9 за строеж в гр. Варна. С него е разрешено
на А. Д. да „направи ремонт на покрива
на съществуваща постройка в двора, да смени прогнили греди без надграждане и
уширяване на зидовете, да направи железобетонна плоча над съществуващия тоалет,
както и да обособи двете антрета в едно общо”.
/л. 146/.
На л. 154 от дело е
прието издадено от Областен Управител на
област Варна удостоверение от 08.12.2014г., в което се сочи, че недвижим имот,
представляващ парцел III, кв. 20 по плана на гр.
Сталин (ПИ 10135.1504.196 по КК и КР на район Одесос), находящ се в гр. Варна,
обл. Варна, ул. „****“ “ 31, с площ 605 кв.м. е държавна собственост и за него
има съставен акт за държавна собственост No 1119/ 17.01.1951г. Отбелязано е още, че по реда на ЗОЕГПНС са одържавени от АД „К. Г.“
масивна жилищна сграда със застроена площ 225 кв.м., състояща се от партер – от
4 стаи, 2 кухни, хол, 3 антрета, коридор; I ет. – от 4 стаи, кухня, хол, умивалня, 3 антрета и клозет; II ет. (тавански етаж) – от 4 стаи, кухня, хол, килер, умивалня и клозет;
сутерен – изба; паянтов навес в двора със застроена площ 28 кв.м. и със
застроено и незастроено място от 605 кв.м., представляващо парцел III, кв. 20 по плана на гр. Сталин, находящи се на ул.******.В
забележка към АДС е записано, че всички жилища са продадени (през 1969г.), а
дворното място остава одържавено. Удостоверените факти и
обстоятелства по посоченото удостоверение се установяват и от приетите по делото,
находящи се на л. 13 – л. 20 от папката на ВРС писмени документи: Нотариален
акт от 1933г., решение от 22.07.1948г. и допълнително решение от 20.06.1950г.,
АДС No 1119/ 17.01.1951г., декларация по ЗОЕГПНС.
От приетото на
л.152 - 153 определение от 18.03.1950г. на Сталинския областен съд и
от
протокол от 22.05.1950г. от ОС на акционерите на АД,
ведно с приложен списък към него /л. 149 – л. 151/ е видно, че към посочената дата процедурата
по ликвидация е в ход, но не е приключена. С посочените документи е решено за
ликвидатори да се изберат акционерите А.И. и Г. Г.. От приетото на л. 147 от делото / с
нечетлива дата на документа/, което е идентично с л. 415 /с четлива дата/,
Определение No
219 / 03.05.1952г. на Сталинския окръжен съд, се установява и че към
посочената дата – 03.05.1952г. процедурата по ликвидация на АД „К. Г.“ не е
приключила. Приложени са копия от всички материали, съхранявани по ф.д. 157 /
1930г. на акционерното дружество „К. Г.“*** – л. 231 – 415 от делото, като
последният документ, издаден във времето е посоченото последно определение по делото
No 219 /
03.05.1952г. на Сталинския окръжен съд, с което е отменено
определението на съда за назначаване на ликвидатор и е разпоредено да се пише
до Министъра на Вътрешната търговия, който да определи ликвидатор за
приключване на ликвидацията на дружеството.
На л. 194 от делото е
прието удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от
Община Варна на 29.11.2017г., от което е видно, че лицето Д. К. Г., родена на ***г.,
починала на 08.07.1970г. в гр. Варна, е вписана в акт за смърт No 1030 /
09.07.1970г. – Община Варна с имена – Д. К. Г., в старите семейни
регистри / том Д -3, стр. 173 от 1961г./
с имена Д. К. Г. и в старите семейни регистри /том 33, стр.225 от
1946г./ с имена Д. С. Н., впоследствие променени на Д. К. Г.. Като всички
цитирани имена са на едно и също лице.
На л. 6 – л. 14, л. 35 –
39, л. 55 – 58 от папката на ВРС са
приложени удостоверения за наследници, от които се установява следното: Г. К.Г. имал двама наследници: син К. Г. Г. и
дъщеря А. Г.П.. Наследници на К. Г. Г. били синовете му Г.К.Г. и Е.К.Г., а
наследник на А. Г.П. е дъщеря й Л.В.П. и нейният съпруг В.М.П.. Наследници
на Г. К. Г. били Г.К.Г., Е.К.Г. и Л.В.П..
Наследници на съпрузите Г. Н. Т. и Н. П. Т. са И.Н.Г. - П. и П.Н.Г.. Г. Н. Т. и
Н. П. Т. имали единствен наследник - дъщеря А. Н.Г., която оставила двама наследници: син П.Н.Г.
и дъщеря И.Н.Г. - П.. Наследници
на Д. С. Н./по баща К. Г./ били Г.К.Г., Е.К.Г. и Л.В.П.,
П.Н.Г. и лицето И.Н.Г. - П.. Д. С. Н./по баща К. Г./ нямала деца. Нейни
наследници: брат Г. К.Г., сестра Г. К.
Т.и сестра Р. К. Ц.. Р. К. Ц. имала наследници, които починалу
без да оставят низходящи - дъщеря В. А. З., която била починала 2003г. като
вдовица, без деца; дъщеря А. А. Ц.,
която починала през 1990г., като
разведена без деца и син К. А. Ц., който починал 1939г., като разведен без
данни за низходящи. Съпругът на Р. Ц.бил починал през 1944г.
Видно от приетия на л.
22 -25 от папката на ВРС КНА No 130, том I, вх. рег. No
2638, нот. дело 114 / 2013г. на нот.
Павлина Симеонова, Г.К.Г., Е.К.Г., Л.В.П., П.Н.Г., И.Н.Г. – П., Л.А.П., С. П.
Г., А. ка Й. М., Х. Й. Х.са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор
Nо
10135.1504.196, находящ се в гр. Варна, бул. ****“ 31, въз основа на покупка, ЗВСОНИ и
наследство.
От ангажираните в полза
на страните гласни доказателства се установява следното:
От показанията на
свидетеля З.
М. Б., разпитан по искане на ищцовата страна се установява, че
същят има спомени
между 1939г.- 1945 г., доколко като деца с Г.Г. са играли в процесното дворно място на бул. ****“ 31 всеки ден след училище. Описва, че в двора имало
към него период стряха, а сега масивна постройка. Сочи, че в двора имало
и друга малка постройка - външна тоалетна, както и дърво.
Твърди, че след 9 септември 1944 г. направили и барака – плод-зеленчук, като на негово място сега
имало струпани камъни. Твърди, че последно е посетил двора два дни преди датата на съдебно
заседание, като на място имало грамадна маса и разхвърляни
столове. Сочи, че за
голямата къща
имало два входа и отзад имало
черен вход. Дворът
бил Г-образен. Единият не се смятал
като вход, тъй като бил откъм кухнята и служел да
се изхвърля боклука, например. Твърди, че процесната постройка
пречела, ако се ползвала външната
тоалетна. Уточнява, че малката
постройка била залепена на задната стена на двора и на
страничната стена. Тоалетната била до тази малка постройка,
а до тоалетната бил черният вход. Твърди, че ако човек бил внимателен щял да влезе
нормално по този черен път, но ако се криви
наляво-надясно нямало да е удобно. Твърди, че не
знае кой точно е построил постройката, като предполага, че може би е строена
след 1960г.
От показанията на
свидетеля М.
И. С., разпитан по искане на ищцовата страна се установява, че
се познават с Г.Г. от деца като израстнали заедно. Твърди, че Г. *** -
голяма къща построена от прадядо му. Последно е посетил имоте
преди месец, като описва, че в дворното място била построена голяма
къща. Дворът бил с
Г-образна форма, като в дъното на двора в задната му част имало малка
едноетажна къща, която се намирала точно зад централната
голяма къща. Твърди, че тази по-малка постройка ограничавала
достъпа до мазата и външната тоалетна. Пояснява, че малката къща била долепена
до задната фасада на голямата къща. Входът на мазата на голямата къща и
тоалетната не можели да се ползват. Вратата на мазата
представлявала два капака, които били
направени под наклон и се слизало по стълби към
мазата. Досъпът бил
ограничен, тъй
като входът на мазата бил направен така, че не можело например да се направи завой, ако човек носи по- дълъг
предмет и малката къща пречела по този начин за достъп
до мазата.Сочи, че около 2 м. било разстоянието
от
входа на мазата до къщата. Твърди, че няма
наблюдение за имота между 1960 г. - 1970 г., като през 90-те години
тази по-малка постройка е била изградена.
Уточнява и че, голямата къща има заден вход, който водел
до двора и от двора можело да се влезе навътре към Г-то на двора.
От показанията на
свидетеля А.В.С., разпитан по искане на ответника се установява, че е роден в съседната
къща- бул. „****“ “ № 29 през
1951 г. , като с Г. Д. се познавали от деца и
играли в техния двор. В двора имало
две сливи, ябълка и постройки. В началото постройката била
лятна кухня, след това някой направил ремонт,
но не може да посочи точно кой. Първите спомени на свидетеля били от
1956 г. - 1958 г. до към 1974 г. – 1975 г. Пояснява, че едната
постройка била като преграден навес, а другата само навес.
След това направили друга стая и там живеела
една жена на име Л. Тази жена била
настанена в
постройката от дясната страна, а от лявата страна живеел Д.. След това Д. живял
в тази сграда с жена си. Сочи, че са му известни да са правени 2 ремонта
- единият през 50-те години, а основният в края на 60-те години - началото на
70-те години. Вторият основен ремонт сочи,
че бащата на Д. го правил – изливал плоча, като е имало и
инцидент с работник тогава. През 1974 г. свидетелят се оженил
и се преместил да живее другаде. След 1974г. бил ходил на гости при Д. и съпругата му. Последно на гости
ходил през 90-те години. Тогава в
двора се влизало от бул. „****“ “ и отдясно била
верандата. Зад верандата се заобикаляло отляво,
където имало ябълка, чемшири, зелени площи, отсреща била
сладка слива и като завиеш през постройката - кисела
слива. От входа, като се влезело в двора, отдясно била
къщата, завивало се надясно и там била
малката постройка. До малката къща се стигало само от
входа през бул. „****“ “. Там имало къща и
висока ограда към съседния двор. Постройките в двора били малката къща и една тоалетна към голямата къща. Входът
за мазата бил отзад. Мазата била
ниска и трябвало да се мине под верандата. Мазата можело
да се ползва и тоалетната също. Стълбата за къщата била
отдясно и там живеел ген. М., а от лявата страна на стълбата се
падала тоалетната.
От показанията на
свидетеля А.
Г. Ч., първи братовчед на ответника Г.Д., разпитан по искане на
последния, се установява, че свидетелят е живял в две стаи, които били
изградени в двора
на бул. „****“ № * от 1967 г. – 1974 г., когато учел във Варна.
Преди този перидо ходил в имота през лятото. За първи път в град
Варна е бил през 1958 г. - 1959 г., преди да тръгне
на училище, и с родителите си били отсядали в едната
стая. Стаята била покрита с керемиди, а след това бил
правен ремонт. Едната стая, която се ползвала като лятна
кухмня
била на леля му. Пояснява, че влизайки от улицата се завивало
надясно и насреща били построените две стаи. Влизало
се направо от двора, имало едно стъпало, предверие и две стаички. Имало дърво слива
пред тях, а отпред метални решетки. Твърди, че стаите били отременториани през 1974г., след като се преместил и
тогава са отляли плоча. Сочи, че в имота имало
голяма сграда на 3-4 етажа. В ъгъла имало тоалетна,
която била долепена до стаичките. Между сградата и
оградата се намирали двете стаички. Тоалетната била
долепена до голямата сграда. До тоалетната имало голяма
врата, от която се влизало в мазите. Тези стаи не пречели
на входа за мазите, те били встрани. Твърди, че в имота бил ходил последно през 2012г., като стаите си били
същите от едно време след ремонта.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице М.А. по съдебно-техническата експертиза / л. 204
-215 от делото/. От същото се установява, че в процесния имот, находящ се в
гр.Варна, бул.„****“ " № 31 А, поземлен имот с идентификатор №
10135.1504.196 са построени две сгради: масивна триетажна жилищна сграда,
граничеща с бул. „****“ " - с
идентификатор: 10135.1504.196.1 и
-в дъното на двора едноетажна жилищна сграда – с идентификатор:
10135.1504.196.5. Последната е именно сградата, за която ищците претендират, че
представлява незаконна постройка и чието премахване искат. Същата е изградена
до североизточната граница на парцела и се състои от: антре, две стаи и
санитарен възел. Процесната
сграда с идентификатор №
10135.1504.196.5 по КК на гр. Варна и административен адрес: гр. Варна, бул.„****“
" № 31А за пръв път е нанесена като масивна жилищна сграда в Кадастралния
план от 1965г.. Процесната сграда с идентификатор № 10135.1504.196.5 с част от
имота придобит по договор от 1969 г. съответстват на сградата, описана в
последния диспозитив на Решение № 1005/28.09.2006 г., постановено по гр.д. №
2727/2005 г. по описа на ВКС, а именно: масивна сграда, състояща се от две
стаи, антре и тоалетна.
В рамките
на производството е открито производство по оспорване на истинността на следните официални документи
по реда на чл. 193 от ГПК - Определение
№ 219/03.05.1952 г., постановено по гр.дело № 157/1930 г. по описа на Сталински
окръжен съд, определение на Сталински областен съд от 18.03.1950 г. по ф.д. №
1656/1930 г., протокол от извънредно общо събрание на акционерите на АД „К. Г.“***,
състояло се на 22.05.1950 г., ведно списък на представените акции на общо
събрание на акционерите на АД „К. Г.“, състояло се на 22.05.1950 г. и
позволителен билет № 8 за строеж в град Варна от 17.02.1974 г., издаден от
Варненски градски народен съвет, Районно административно техническо бюро, в
частта за тяхното авторство. Във връзка с предприетото оспорване съдът е указал, че доказателствената
тежест е за ищците, които не успяха да проведат надлежно установяване на
възраженията си. Оспорването
на посочените документи е недоказано и съдът ги приема
за истински, като може да се позове на тях и ги съобразява при постановяване на
своето решение, като възприема фактическите констатации, посочени
по-горе.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.109 ЗС,
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право.
Съдът не споделя
доводите на ответника за недопустимост на производството, поради влязло в сила
решение, мотивите, по което следвало също да се ползват със сила на пресъдено
нещо и да се считало за отречено и правото на собственост на ищците върху
земята, върху която е построена процесната сграда. В ГПК няма уредба, която да
придава такава решаваща сила на мотивите, поради което и настоящото
производство се явява допустимо. Макар и да е формирал извод по посоченото
гражданско дело, с който да отрече правото на собственост на ищците върху процесната
сграда, който да е решаващ и обуславящ извода на съда по заявеното спорно право, то нито една от
страните не е въвела като предмет на делото и правото на собственост върху
земята, за което съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив и би се формирала
сила на пресъдено нещо.
За
успешното провеждане на негаторния иск с правно основание чл.109 ЗС, в тежест
на ищците е да установят в условията на пълно и главно доказване, че са
титуляри на право на собственост върху дворното място /в което е изградена процесната
сграда, за която се твърди, че е незаконна/ на посоченото от тях основание,
както и да установят, че с изграждането на незаконната сграда им се пречи да
упражняват правото си на собственост в пълен обем, както и че сградата е
построена и се владее от ответниците.
На първо място,
спорен е въпросът за правото на собственост на ищците върху дворното място,
върху което се твърди, че процесната сграда пречи, като поставя в невъзможност
собствениците – ищци да се ползват от правото си в пълен обем, като се
създавало посочените затруднения /незаконната постройка препятствала спокойното ползване на
поземления имот от страна на ищците, в качеството им на собственици на имота,
като ответникът и трети лица преминавали през и стояли в дворното място – ползвали входа на ищците, поставяли свои вещи
в двора им/.
За да установят
своето право ищците се ползват с легитимиращото действие на констативния
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост, което ищците
основават на реституция и наследствено правоприемство. Ответникът своевременно
е навел своите възражения, като е оспорил предпоставките, за да се приеме, че е
налице завършена реституционна процедура, по която да е настъпил валиден правен
ефект и оттам е възразил и срещу настъпило наследствено
правоприемство, което се твърди.
Ответникът проведе
надлежно доказване на фактите и обстоятелствата по своите възражения, с което
обори констатациите по нотариалния акт за собствеността на ищците върху
дворното място.
Още първият от елементите на фактическия състав на
реституцията, който ответникът оспорва – валидно прекратяване на акционерното
дружество „К. Г.“, не се установява да е настъпил. Правният ефект на реституцията на дворното място предполага установяване, че имотът е бил собствен на ищците или на техен наследодател преди
одържавяването, а в конкретния случай, че ищците се явяват законни наследници
на физически лица, които са били членове на АД „К. Г.“ към момента на
прекратяване на акционерното дружество. В този смисъл, следва да се
установи моментът на прекратяването и кои са били акционери към тази дата.
От събраните по делото
доказателства не се установява дружеството да е престанало да съществува като
правен субект. Не се установява да е проведена законосъобразна процедура по
ликвидация, която да установи прекратяването на дружеството и кои са лицата
акционери към датата на постановеното заличаване на търговското дружество. От
представената в копие преписка от фирменото дело се установява, че акционерното
дружество е възникнало с капитал от 3 000 000 лв., разпределен в 300
броя акции на приносител. От приетото на л.152 - 153 определение от 18.03.1950г. на Сталинския областен съд и
от
протокол от 22.05.1950г. от ОС на акционерите на АД,
ведно с приложен списък към него /л. 149 – л. 151/ е видно, че към посочената дата процедурата
по ликвидация е в ход, но не е приключена. С посочените документи е решено за
ликвидатори да се изберат акционерите А.И. и Г. Г.. От приетото на л. 147 от делото / с
нечетлива дата на документа/, което е идентично с л. 415 /с четлива дата/,
Определение No
219 / 03.05.1952г. на Сталинския окръжен съд, се установява и че към
посочената дата – 03.05.1952г. процедурата по ликвидация на АД „К. Г.“ не е
приключила. Приложени са копия от всички материали, съхранявани по ф.д. 157 /
1930г. на акционерното дружество „К. Г.“*** – л. 231 – 415 от делото, като
последният документ, издаден във времето, е посоченото последно определение по делото
No 219 /
03.05.1952г. на Сталинския окръжен съд, с което е отменено
определението на съда за назначаване на ликвидатор и е разпоредено да се пише
до Министъра на Вътрешната търговия, който да определи ликвидатор за
приключване на ликвидацията на дружеството. От фирменото дело съдът не е в
състояние и да определи, че процедурата е приключила, както и кои са били
акционерите най-късно към 03.05.1952г. /датата на последния издаден по
фирменото дело документ/.
В заключение от така
представените доказателства не се установява нито момент на прекратяване на
дружеството с ликвидация, нито кръг на акционерите, с което не се установява
още първият елемент от фактическия състав на реституцията.
С оглед на изложеното,
съдът приема, че ищците не са установили, че са собственици на дворното място,
на което да се пречи с процесната сграда, което е достатъчно основание за
отхвърляне на предявения иск.
Страните са направили
искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора,
на ответника се дължат разноски. Последният претендира да му бъдат присъдени
общо 4140лв., от които 300 лв. – заплатен депозит за вещо лице и 3 840 лв.
- заплатеното адвокатско
възнаграждение, за което е представил доказателства. Ищците, чрез процесуалния
си представител са направили възражение
за прекомерност, което съдът намира за основателно. Минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено по реда на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху материалния интерес по делото е 2562,64 лв. с
включен ДДС. Производството не се отличава с фактическа и правна сложност, още
повече, че преди разглеждането на настоящото дело са се водили и други
производства между същите страни, в които ответникът се е защитавал с идентични
възражения. В този смисъл и адвокатското
възнаграждение от 3 840 лв., каквото се претендира от ответника, съдът
възприема за прекомерно и го редуцира до изчисления по-горе минимум, към който
прибавя и сумата от 100 лв., съобразно чл.7 ал.8 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която се дължи за проведеното трето
с.з. по делото. След направеното изчисление общо размерът на адвокатско
възнаграждение, което следва да се присъди на ответника е 2 662,64 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от 1/Г.К.Г.,
ЕГН **********,***; 2/ Е.К.Г., ЕГН **********,***;
3/ Л.В.П., ЕГН **********,*** и 4/ П.Н.Г., ЕГН **********,***,
срещу Г.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.109 ЗС да
бъде осъден ответникът да премахне жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор
10135.1504.196.5 с площ от 34 кв.м., състояща се от две стаи, антре и тоалетна,
представляваща незаконен строеж, изградена в ПИ с
идентификатор 10135.1504.196, находящ се на административен
адрес: гр. Варна, бул. „****“ “ 31, придобит,
на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗВСВОНИ от ищците, като съсобственици, с която незаконна постройка ответникът
пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху дворното място, в
което е изградена сградата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА 1/Г.К.Г., ЕГН **********,***; 2/
Е.К.Г., ЕГН **********,***; 3/ Л.В.П., ЕГН **********,*** и 4/ П.Н.Г., ЕГН **********,***, да заплатят на Г.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 2 962,64
лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и два лева и шестдесет и
четири стотинки/, представляваща сторените от ответника разноски за заплатен
депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: