МОТИВИ : Срещу подсъдимия Г. ***, било
предявено обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за това,че на
09.05.2008 година, около 0,15 часа в гр.***,по ул.”Акад.Атанас Иширков управлявал лек автомобил м.Ауди А6 с рег.№ОВ
1374 АК,собственост на М.П.Н. ***,с
концентрация на алкохол в кръвта си
над 1.2 на хиляда – 2,53 на хиляда, установено по надлежният ред с Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта №134/15.05.2008
год.на НТЛ ОД”Полиция”-***.
Представителят
на РП - *** поддържа обвинението срещу подсъдимия така,както е повдигнато и
счита,че от събраните по
делото доказателства се установява,че подсъдимия е извършил престъплението по
чл.343б,ал.1 от НК,за което му е повдигнато обвинение.Излага,че на обвинението
се противопоставя една защитна теза,чрез която се оспорва обективността и
достоверността на обстоятелствата,описани в показанията на св.И. и Ф.,които са
отразили по съответния ред извършеното деяние.Тази противопоставимост се
проявява чрез разпита на нови лица,поискани от защитата,но анализът на
показанията им сочи,че същите са лишени от обективност и достоверност,още
повече,че свидетелят М.,върху чийто показания е изградена защитната теза на
подсъдимия,че не е управлявал МПС,заявява в с.з.,че дадените първоначално от
него показания не отговарят на истината.Изтъква,че в показанията на св.М. и С.
са налице различия относно кога М. е излязъл от заведението и кога подсъдимия,относно
разположението на автомобилите към момента на проверката,относно това,че св.М.
е казал,че подсъдимия говори с полицаите,а не че са го арестували и това,че С.
е чула от М.,че подсъдимият е арестуван.Св.С. твърди,че по думите на св.М.
подсъдимият е бил отведен за алкохол,обстоятелство,което св.М. не заявява в
показанията си.Счита,че тези противоречия не следва да се съобразяват,тъй като
самият М. отрича достоверността на показанията си и това е едно пряко
доказателство за липсата на обективност на представените от защитата
свидетели,поради които не следва да се кредитират.Следва да се вземат предвид
направените възражения от подсъдимия в съставения му акт,където собственоръчно
е написал,че апарата,с който е извършена проверката не работи и е отрекъл
употребата на алкохол,които не кореспондират с възприетата в процеса позиция,че
подсъдимият не е управлявал автомобила.Излага,че показанията на полицейските
служители относно обстоятелствата,свързани с констатацията и документирането на
деянието са пределно обективни и обосновават обвинението,за което подсъдимият е
предаден на съд,поради което моли същият да бъде признат за виновен и при
условията на чл.54 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода към
минимума,изпълнението на което бъде отложено на основание чл.66,ал.1 от НК.На
основание чл.59 от НК следва да бъде приспаднато времето,през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР. На
основание чл.343г от НК предлага подсъдимият да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от 2 години,считано от датата на отнемане на
свидетелството за уравление.
Подсъдимият Г.Л.Г.,редовно призован се явява лично
и с адв.Г. в съдебно заседание и не се признава за виновен,като дава
обяснения по повдигнатото му обвинение и твърди,че въпросната вечер не е
управлявал МПС,както и че полицейските служители,извършили проверката имат
тенденциозно отношение към него.Защитникът му адв.Г. излага,че не са налице
обективните признаци от състава на престъплението,а именно,че МПС-то е
управлявано от подзащиния му след употреба на алкохол с концентрация над 1,2
промила и не е доказано изпълнителното деяние,тъй като са налице противоречия в
показанията на свидетелите на обвинението относно мястото на спиране на
подсъдимия за проверка от една страна и от друга, такива между показанията на
свидетелите на обвинението и тези на подсъдимия относно бил е автомоиблът му в
движение или не.Счита,че и двете групи свидетели са пристрастни при даване на
показанията си тъй като с първата група свидетели подсъдимият е в конфликт,а с
втората са приятели.На следващо място изтъква,че събраните по делото писмени
доказателства не са годни доказателствени средства,сърани по реда на НПК,поради
което следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.За да се
ползва доказателствената сила на съставения АУАН следва да са събрани доказателства,а такива
не са налице,за това,че “Дрегер Алкотест” с №0003 е тестван и е бил годен за
работа,както и че полицейският служител,който е извършил проверката с него е
завършил съответният курс за работа с тези измервателни средства.Относно
заключението по химическата експертиза излага,че съгласно Наредба №9 за
установяване концентрацията на алкохол у водачите има категорично изискване изследването
на кръвните проби да става по двата метода,а в случая кръвта,иззета от
подсъдимия е изследвана само по единия метод,поради което резултатите не следва
да се приемат като безспорни за съдържанието на алкохол в кръвта.Поради
изложено счита,че деянието,в което е обвинен подзащитният му е несъставомерно и
моли съда да постанови оправдателна присъда.
От събраните
на досъдебното производство и съдебно
следствие доказателства,от показанията на свидетелите Т.И.,Ф.Ф.,***,Е.С.,както
и от обясненията на подсъдимия,съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.Л.Г. ***,бил разведен и
безработен.Притежавал правоспособност за водач на МПС,категории “В” и “М” и се водел
на отчет като водач в сектор КАТ на ОД”Полиция”-***.Управлявал закупен от св.М.Н.
лек автомобил,марка “Ауди А6”с рег.№ОВ 1374 АК,като промяна в регистрационните
данни и прехвърляне на собствеността не били извършвани.
На 09.05.2008 год.свидетелите Т.А.И. и Ф.Т.Ф.-полицейски
служители на РПУ-*** били на работа с патрулен автомобил,като поради
необходимостта от охрана за концертите по случай празника на града извършвали и
обход на централната градска част.За целта паркирали служебния автомобил на
паркинга пред ОД на МВР,на ул.”С. Караджа” и тръгнали пеша по
ул.”Търговска”,посока хотел “Президиум”.Минавайки покрай ресторант “Резан”забелязали автомобила на
подсъдимия Г.-марка “Ауди”,паркиран до сградата на ДЗИ,непосредствено зад
зеленчуковия магазин,намиращ се на ъгъла на главната улица и пресечката за
ДЗИ.Малко след това продължавайки обхода си по главната улица срещнали
подсъдимия Г.,който според св.И. бил видимо пиян.Познавали подсъдимия по повод
работата си и предположили,че ще тръгне с автомобила си,тъй като се случвало да
управлява МПС след употреба на алкохол.Затова св.И. и Ф. се върнали
обратно,отишли до служебния автомобил и с него тръгнали по ул.”Цар
Освободител”,посока ДЗИ,като на кръстовището между улиците “Цар Освободител” и
“Акад.Иширков”забелязали автомобила на подс.Г. ***,поради което завили в дясно
и спрели непосредствено пред неговия автомобил,като предприели извършването на
проверка.Това било около 0,15 часа.При проверката установили,че автомобилът се
управлява от подс.Г.,като в купето нямало други лица,такива нямало и
наоколо.Подсъдимият бил поканен да даде проба за алкохол и след като той се
съгласил му била извършена проверка с техническо средство “Дрегер Алкотест 7410” с фабр.№0003,дисплеят
на което отчел 2,48 на хиляда алкохол.Тъй като Г. не представил документи за
самоличност,правоспособност и такива за регистрация на автомобила,а съобщил
само ЕГН бил отведен в РПУ-*** за извършване на справка по БДС,където св.И.
съставил АУАН №2007/09.05.2008 год.за констатираните нарушения по чл.5,ал.2,т.3
и чл.100,ал.1,т.1 и 2 от ЗДвП.Поради оспорване от страна на Г. а показанията от
техническото средство,на същият бил издаден и връчен талон за медицинско
изследване №0041049 за явяване в ЦСМП-*** до 01,30 часа за даване на кръв.В
присъствие на св.Г. ***П.-полицейски служител,удостоверил самоличността на Г.
пред дежурния лекар,била взета кръвна проба от подсъдимия.С протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта №134/15.05.2008 год.на НТЛ-ОДП-*** било установено,че
кръвната проба,взета от подсъдимия Г. съдържа етилов алкохол-2,53 на хиляда.Подсъдимият
бил задържан със заповед за заръжане на лице /л.11/ и освободен сутринта в 9,20
часа,като през това време автомобилът му останал на мястото,на което била
извършена проверката/ул.”Акад.Иширков/.Това обстоятелство се установява от
показанията на св.И. и Ф.,които след задържане на подсъдимия и отвеждането му в
РУ са се върнали на мястото,за да установят дали при движението си,подсъдимият
не е ударил наблизо спрените автомобили. Според показанията на св.М.,С. и М.
вечерта на 09.05.2008 год.след приключване на концерта в центъра на града са
отишли с компания,заедно с подсъдимия в заведение “Ревю” и автомобилът на Г. е
бил спрян на улицата пред ДЗИ,но не са го видели въпросната вечер да го
управлява.Същите свидетели твърдят,че Г. е излизал от заведението и при едно от
излизанията си ,”за да си вземе нещо от колата”е бил отведен от полицаите,като
св.М. е бил пред заведението и е съобщил на компанията,че подсъдимият е
арестуван.Първоначално в показанията си св.М. заявява,че е станал свидетел на
всички обстоятелства по проверката-излизането на подсъдимия от
заведението,отиването му до автомобила,паркиран пред ДЗИ и извършената му
проверка от полицаите,както и на отвеждането му,като твърди,че Г. не е
управлявал автомобила,когато са пристигнали полицаите,а само е бил в
него.Впоследствие при проведените очни ставки и повторен разпит,св.М. изцяло
отрича дадените вече показания,като заявява,че не е възприел присъствие на
полицията в района,не е присъствал на проверката,извършена от полицейските
служители на подсъдимия,не е бил извън заведението,когато подсъдимият е излязъл
и по-късно същата вечер е разбрал,че Г. е отведен в полицията.
Видно от справката за съдимост,подс.Г.
не е осъждан,но е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с решение от 14.12.2005 год.по НАХД №1320/2005 год.на ЛРС,влязло в сила на
18.01.2006 год.за деяние по чл.343б,ал.1 от НК,като му е наложено наказание
глоба в размер на 500 лева и лишаване от правоуправление за срок от 2
месеца.Видно от справката за нарушител от региона,като водач на МПС Г.
многократно е наказван за нарушения по ЗДвП за периода 1999-2005 год.
От така установената фактическа обстановка настоящата
инстанция приема, че подсъдимият Г.Л.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК,като на
09.05.2008 година, около 0,15 часа в гр.***,по ул.”Акад.Атанас Иширков управлявал лек автомобил м.Ауди А6 с рег.№ОВ
1374 АК,собственост на М.П.Н. ***,с
концентрация на алкохол в кръвта си
над 1.2 на хиляда – 2,53 на хиляда, установено по надлежният ред с Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта №134/15.05.2008
год.на НТЛ ОД”Полиция”-***.
Настоящата
инстанция приема,че подсъдимият Г. е автор на деянието за което е предаден на
съд.От обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние, като на 09.05.2008 год.в гр.***,по ул.”Акад.Атанас Иширков” е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация над
1,2 – 2,53 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза
№134/15.05.2008 год.на НТЛ-ОДП-***.Доказателства в тази насока са показанията
на свидетелите И.,Ф. и П. и събраните в хода на досъдебното производство
писмени доказателства.От показанията на св.И. и Ф.,дадени както при
първоначалния,така и при проведените очни ставки и повторния им разпит се установява
фактическата обстановка,описана в обвинителния акт.Тези двама свидетели дават
категорични показания относно всички обстоятелства,касаещи обективните признаци
на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК.Безспорно установено по делото е,че на
09.05.2008 год.полицейските служители-И. и Ф. са били на работа,патрулирали са
в централната част на града,че подсъдимият се е намирал в центъра на града,по
повод концертите за празника на града и че в полунощ тези полицейски служители
са извършили проверка на подсъдимия.От гласните доказателства по делото се
установява мястото на извършената проверка,както и причините за извършването
й.Не се спори за обстоятелството,че автомобилът ”Ауди”,ползван от подсъдимия е
бил паркиран пред ДЗИ преди проверката и че Г. се е намирал в същия към момента
на извършване на проверката.Не се отрича от подсъдимия Г. и обстоятелството,че
въпросната вечер е употребил алкохол.Спорно според защитата е единствено
това,дали подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол,т.е.дали е
налице изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК.Съдът за
разлика от адв.Г. счита,че по делото е безспорно установено и управлението на
МПС след употреба на алкохол от подсъдимия.Изцяло дава вяра на показанията на
свидетелите И. и Ф.,тъй като същите са подробни,обективни и
непротиворечиви,както относно фактите предхождащи самата проверка,така и
относно тези касаещи извършването й,отвеждането на подсъдимия до РУ и съставяне
на АУАН.Единственото несъответствие в показанията на св.И. и Ф. е относно
обстоятелството, на кое място по пешеходната
главна улица са забелязали подсъдимия да се движи пеша посока ДЗИ.Св.И.
твърди,че това е станало до Пощенска банка,а св.Ф.,че е било до дома на
техниката.Това несъответствие обаче няма отношение нито към извършената
впоследствие проверка,нито към състава на престъплението.От показанията на св.И.
и Ф. се установява,че автомобилът на подсъдимия е бил в движение и е бил
управляван от него непосредствено преди извършване на проверката.И двамата
свидетели твърдят,че след като са забелязали подсъдимия на главната улица и са
го възприели като “видимо пиян”са се върнали до служебния си автомобил,паркиран
пред ОД на МВР и са тръгнали по ул.”Цар Освободител”.Движейки се в посока към
ДЗИ,на кръстовището са възприели автомобилът на подсъдимия,който също се
приближавал към кръстовището и се движел в дясно от тях по
ул.”Акад.Иширков”.Полицейските служители завивайки на дясно са му препречили
пътя,като са спрели непосредствено пред автомобила,управляван от подс.Г.,последният
е спрял и му е извършена проверката,при която е установено чрез техническо
средство “Дрегер Алкотест”,наличие на алкохол у водача на автомобила.Именно
това е мястото на проверката-непосредствено след завой на дясно от страна на
полицаите на кръстовището между ул.”Цар Освободител” и “Акад.Иширков”.Съдът не
кредитира показанията на свидетелите С. и М.,тъй като същите противоречиви
относно обстоятелството какъв като марка и цвят е бил автомобилът на
подсъдимия,възприет от тях въпросната вечер,като св.С. не може да уточни
марка,модел,цвят или рег.номер на автомобила,но неясно защо е категорична,че е
възприела автомобила на подсъдимия,спрян пред ДЗИ.Св.М. твърди,че автомобилът е
бил “Мерцедес”,С-класа,светъл металик,а от показанията на полцейските служители
и от обясненията на подсъдимия се установява,че въпросната
вечер,автомобилът,ползван от Г. е “Ауди”.На следващо място показанията на тези
свидетели относно основния факт-извършване на полицейската проверка и отвеждане
на подсъдимия са свързани изцяло с показанията на св.М.,които обаче същият при
проведените очни ставки и повторен разпит отрича,като заявява,че не е
присъствал на проверката,извършена на подсъдимия,не е възприел полицейски
автомобил и присъствие на полицията на мястото,дори не е сигурен дали Г. след
като е излязъл от заведението се е върнал при компанията,поради което няма
възприятия относно това дали автомобилът на подсъдимия се е движил преди проверката.Също
така св.М. твърди,че по-късно е разбрал,че Г. е арестуван и отведен в
полицията,поради което нелогично и недостоверно звучат твърденията на св.С. и М.,че
са разбрали за това от св.М..Дори да се приемат за достоверни показанията на
св.С.,че е видяла през прозореца на заведението,че подс.Г. се е качил в
полицейския автомобил,то същите не свидетелстват относно обстоятелството,дали
преди отвеждането на подсъдимия от полицаите,същият е управлявал или не
автомобила си.Липсват показания в тази връзка от страна на св.М.,тъй като
същият е бил в заведението “с гръб” към прозореца и не е възприел нито
присъствието на полицаите на улицата,нито пък поведението на подсъдимия извън
заведението.В противоречие с показанията на св.И. и Ф. се явява и заявеното от
св.С. обстоятелство,къде се е намирал автомобила на Г. след извършената му
проверка.Същата твърди,че след отвеждането на Г.,автомобилът му е бил на
мястото,на което е паркиран преди влизането й в заведението,т.е.пред ДЗИ,но с
оглед отбелязаното по-горе от съда,че същата не може а обясни никакви белези по
които е разпознала автомобила,съдът счита,че и показанията й в тази част са
неясни,нелогични,поради което не следва да им се дава вяра.Ето защо съдът
приема,че твърдението на подсъдимия,че не е управлявал автомобила въпросната
вечер представлява защитна теза,която не се подкрепя от показанията на
разпитаните свидетели,дори от тези,които са посочени от него.Следва да се
отбележи и това,че в надлежно съставения АУАН на л.4 от дознанието,който в хода
на съдебното следствие е предявен на подсъдимия,като възражение против
констатациите Г. е записал,че апарата не работи и не е употребявал алкохол,но
не е възразил срещу констатацията,че е управлявал лекия автомобил.
Съдът
не приема възражението на адв.Г.,че полицейските служители са в конфликт с
подсъдимия и не следва да се дава вяра на показанията им,тъй като това е само
едно съждение,изложено в хода на делото по същество и не е подкрепено с никакви
доказателства.От разпита на св.И. и Ф. се установява,че същите познават
подсъдимия по повод служебните си задължения,но това обстоятелство не може да
обоснове тенденциозно отношение спряма Г..
Съдът
счита за неоснователно възражението на адв.Г.,касаещо писмените доказателства,а
именно съставения АУАН и протокол за химическа експертиза.АУАН е съставен в
съответствие с всички изисквания по чл.42 от ЗАНН,предявен е и е връчен по
предвидения ред,още повече,че АУАН и издадения талон за медицинско изследване
са съставени при спазване на разпоредбите на чл.3 от Наредба №30/27.06.2001
год.за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество
от водачите на МПС.Относно изложеното,че по делото липсват доказателства за изправността
и валидността на техническото средство “Дрегер Алкотест” с №0003,както и
относно квалификацията на полицейския служител за работа със същото,съдът
намира,че тези обстоятелства биха имали значение само,ако концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия е констатирана и определена чрез техническото
средство.В случая въпросите относно изправността и валидността на използвания
дрегер се елиминират от факта,че е издаден талон за медицинско изследване на
кръвта,подсъдимият се е явил в ЦСМП-*** и му е била взета кръвна проба,по
предвидения в чл.2,ал.1 от Наредба №30/2001 год.ред,в присъствието на св.П.,въз
основа на която е изготвено химическо
изследване.С оглед на това,че подсъдимият е възразил при съставяне на акта,че
апарата не работи и че не е употребил алкохол,т.е. е оспорил показанията на
техническото средство,употребата на алкохол е установена чрез лабораторно
изследване.Посочената в обвинението концентрация на алкохол-2,53 на хиляда,е
именно на база химическата експертиза,а не от показанията на техническото
средство.Несъстоятелно е и възражението,че не следва да се приема резултата от
химическата експертиза,тъй като изследването на кръвта не е направено по двата
метода посочени в наредбата.В чл.16 от Наредба №30/2001 год.изрично е записано,че
изследването на пробите се извършва по газхроматографския метод и/или по метода
на Видмарк,т.е.допуска се изследване както по двата,така и само по единия от
методите.
По
изложените съображения настоящата инстнация намира,че са налице обективните
признаци от състава на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК и е безспорно
доказано,че подсъдимият Г. е извършил престъплението,в което е обвинен.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при
пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК,като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства.
Предвид на изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка,приета за установена, се изяснява от
събраните в хода на досъдебното
производство доказателства,както и от тези,събрани в хода на
съдебното следствие.
Причини за извършване на престъплението,съдът намира в
несъобразяване от страна на подсъдимия Г. с установените в ЗДвП правила за водачите на МПС.
При определяне на вида и размера на наказанието на
подсъдимия Г.,настоящата инстанция съобрази като смекчаващо вината обстоятелство чистото
съдебно минало на подсъдимия,поради което при условията на чл.54 от НК му
наложи наказание три месеца лишаване от свобода,като на основание чл.66,ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в
сила.На основание чл.59,ал.1 от НК съдът приспадна от така наложеното
наказание,времето през което подсъдимият е бил задържан,считано на 09.05.2008
год.На основание чл.343г от НК съдът лиши подсъдимия Г. от право да управлява
МПС за срок от 2 години,считано от отнемане на свидетелството за
правоуправление,като съобрази,че същият многократно е наказван като водач на
МПС по ЗДвП/справка л.10/ и че е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК с решение от 14.12.2005 год.по НАХД №1320/2005 год.на ЛРС,влязло
в сила на 18.01.2006 год.за деяние по чл.343б,ал.1 от НК.Въпреки,че част от
наложените му по административен ред наказания/21 на брой от общо 24/ са
погасени по давност и това,че по делото липсват данни дали е изпълнено
наказанието по НАХД №1320/2005 год.с оглед приложението на чл.86 от НК,като към
датата на деянието не са били налице условията на чл.88а от НК,съдът намира,че
тези писмени доказателства обуславят висока обществена опасност на подсъдимия Г.,произтичаща
от многобройните нарушения и наказания по ЗДвП,като същите представляват лоши
характеристични данни и говорят за установени
навици у подсъдимия да не спазва ЗДвП.
Съдът прие,че така
наложените наказания са справедливи,съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца и,че чрез тях ще се постигнат целите на наказанието,визирани
в чл.36 от НК.
При този изход на процеса,съдът осъди
подсъдимия Г. *** сумата от 12.00 лева разноски по делото.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този
смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :